Църквата Св. св. Константин и Елена в село Долно Луково, Източни Родопи

Както съм ви споделяла и преди, много обичам да посещавам стари български църкви, запазили духа ни през вековете. Те сякаш ме пренасят назад в тежкото минало, в което предците ни са намирали сили и средства да съградят храм, въпреки робството и оскъдния залък. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в село Долно Луково е точно такава църква, една от най-старите действащи църкви в Родопите.

Църквата "Св. св. Константин и Елена" в Долно Луково
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Долно Луково

С какво е интересна църквата

Тя била построена през 1806 г., при това – само за една седмица. Местните хора бързали да я вдигнат до покрив, защото според тогавашен османски закон постройка, на която е сложен покрив не се разрушава. Пак според закона, била вкопана в земята. Нещо повече, за да са сигурно, че няма да им попречат, по време на тези седем дни строеж местните хора казвали на турските власти, че строят обор. И наистина, външно тя прилича на селскостопанска сграда, няма прозорци, построяването на купол и камбанария било немислимо.

Църквата Св. св. Константин и Елена е пряко свързана с тежък момент от историята на селото. Неговото старо име било Голямо Суванли и се намирало на другия бряг на Бяла река. За нещастие селото било сполетяно от чума. Хората вярвали, че за да се спасят, трябва да преминат река и да се преместят на ново място. Така и направили. Прекосили реката и се установили на десния ѝ бряг. Наред с къщите си, те издигнали и своя храм.

По своята архитектура църквата е еднокорабна със затворен притвор. Вътре могат да се видят красив иконостас и интересни стенописи, рисувани от местни майстори с естествени бои, както ни разказа жената, отключила храма за нас.

Църквата в Долно Луково: абсидата и годината на построяване
Църквата в Долно Луково: абсидата и годината на построяване

Когато приближите църквата, погледнете от дясната страна на абсидата – там ще видите гравирана годината на построяване на храма 1806. Според местно поверие, църквата трябва да се отключи от най-младия сред група посетители.

Долно Луково: една от бубарските къщи до църквата
Долно Луково: една от бубарските къщи до църквата

Църквата е заобиколена със стари къщи на бубари, някои от които рухнали с времето. Бубарството в миналото е било основен поминък в района.

Самото село Долно Луково е като архитектурен резерват. Много къщи пазят старата си родопска архитектура. Някои, за жалост, са рухнали.

Село Долно Луково до Ивайловград
Село Долно Луково до Ивайловград

Как се стига

Църквата се намира в южните покрайнини на село Долно Луково, на около 25 километра южно от Ивайловград, Източни Родопи. До нея се стига с кола. От главния път, идвайки от града свивате наляво, минавате по моста над реката и не след дълго се озовавате на мегдана на селото, който прилича на етнографски музей на открито заради старите си все още запазени къщи.

Долно Луково: централната част на селото
Долно Луково: централната част на селото

На мегдана ще видите друга църква – местните хора ѝ викат „новата църква“, тъй като е построена значително по-късно от старата – през 1896 г.

Долно Луково: новата църква "Свети Архангел Михаил"
Долно Луково: новата църква „Свети Архангел Михаил“

Когато отидете в селото, дори и да намерите църквата по координатите по-долу, тя най-вероятно ще бъде заключена. Затова, още като влезете в селото, питайте наоколо хората кой пази ключа, за да го намерите да ви отключи.

Координати: 41.3722422, 26.0746713.

И още: Горно Луково

Голно Луково: църквата
Голно Луково: църквата

Ако искате да видите злощастната съдба на доста „забутани“ родопски селца, може да се изкачите до близкото село Горно Луково, което се намира само на 2 километра от Долно Луково. За селото има пътни табелки и до него води що-годе добър асфалтов път, така че думата „забутано“ в случая не е никак точна.

Село Голно Луково, Източни Родопи
Село Голно Луково, Източни Родопи

За жалост, много от къщите в Горно Луково са частично или изцяло разрушени, включително голямата къща на мегдана. А си личи, че повечето от тях някога са били масивни къщи. Когато аз посетих селото, видях само две къщи с признаци на скорошен живот. Тъжна гледка.

Публикувано в български манастири, екскурзии и почивки с етикети . Постоянна връзка.

Моите книги

Още интересни маршрути до любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Поръчайте чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение тук.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *