Устремският манастир „Света Троица“ беше едно от многото интересни места, които видяхме по време на нашето посещение в Сакар планина.

Накратко за историята на манастира
Историята на манастира започва още в периода на иконоборството във Византийската империя през 8-9-ти век. По това време земите около днешния Устремски манастир са в пределите на Византия. Иконоборството е религиозно-политическо течение против култа към иконите в християнската църква. Негов държавен идеолог бил византийският император Лъв III, който през 726 година забранява иконопочитането, вследствие на което биват унищожени множество икони, мозайки, стенописи и статуи.
Има сведения, че през този именно период 8-9-ти век, много християни са се събирали за молитва във Вехтата църква – пещера на хълм, използвана за църква. Един от поклонниците бил козарят Петър, който скрил в тази скална църква две икони – на „Св. Троица“ и на „Св. св. апостоли Петър и Павел“ – и заживял в нея. По-късно Петър продал козите си и в подножието на хълма, под Вехтата църква, построил първия храм „Св. св. Петър и Павел“.
Предполага се, че съвременният облик на манастира започва да се изгражда през 14-15-ти век. По време на турското робство, манастирът бил многократно сриван до основи и изграждан. През 18-19-ти век манастирът е бил използван за убежище от многото хайдути, действащи в района на Сакар. По-известни хайдути, намерили подслон в манастира са Индже войвода, Кара Кольо, Христо войвода, Кара Добри и др. По тази причина, едно от имената, с което е познат манастира е Хайдушки манастир.

Един от тези славни хайдути – Христо войвода – през 1812 година, в напреднала възраст, се отказал от хайдутството и станал монах с името Хрисант. Той положил основите на новия манастир. Старата църква била съборена и на нейно място била построена нова, но със същото име „Св. св. Петър и Павел“. Монах Хрисант починал през 1813 година.
По време на Руско-Турската война от 1828-1829 година манастирът бил разрушен, но през 1836 година бил изграден отново. През тази 1836 година била построена сегашната църква на манастира – „Света Троица“ на мястото на старата църква.
Освен Устремски, манастирът е познат още под името Вакъфски манастир по старото име на село Устрем – Вакъф.

В наши дни манастирът е действащ, девически. Манастирската църква „Света Троица“ е една от най-просторните манастирски църкви в България. В архитектурно отношение, тя е трикорабна едноабсидна с притвор. Комплексът се допълва от жилищни и стопански сгради, камбанарията на входа и подредения и много добре поддържан двор.

Как се стига до Устремския манастир „Света Троица“
Устремският манастир „Света Троица“ се намира на 12 километра югоизточно от Тополовград. До манастира се стига с кола. Идвайки от Тополовград, след село Мрамор има отклонение вдясно за манастира. Има си и табелка. Пред манастира има обширно място за паркинг.

Впечатления
Манастирът се намира в много красива местност. Пред него тече малка рекичка – река Манастирска, а от другата му страна е хълмът с пещерната Вехта църква, чиито скали се виждат от двора на манастира. Ние, за съжаление, нямахме достатъчно време, за да се изкачим отгоре на хълма до Вехтата църква.

Църквата е доста пищна, с красив иконостас с множество икони. В притвора на църквата има кът-костница на Каракольовите четници. Там се съхраняват и останките на игумена Хрисант и негова паметна плоча – неговата е първата на пейката зад костницата. Една монахиня ми обясни, че най-големият череп в костницата е неговият.
Хубаво и спокойно място, с някаква особена енергия. Ако имате път към Тополовград, препоръчвам ви да се отбиете и в манастира.
Много хубав манастир.Ние там се венчахме и там кръстихме двете си деца.