До Чипровския водопад през зимата – много сняг, паднали дървета и невероятна ледена красота

Беше 2-ри януари, малко след посрещането на Новата година. Бяхме в Чипровци – едно малко старопланинско градче в Западна България, отвсякъде заградено с хълмове. Беше хубав слънчев ден с меко време, дошъл като новогодишен подарък след поредица от дни с труднопоносим кучи студ. Беше една красива зимна планинска картина с пухкав сняг и невероятна белота като в приказките и рисунките. Беше денят, в който за първи път видях замръзнал водопад, при това доста голям и пълноводен.

В следващите редове разказвам за нашето зимно посещение до Чипровския водопад. Маршрутът е подобен на летния, но заобикаля един горист участък, пълен с повалени дървета и непроходим по време на нашето посещение в Чипровци.

Нашето посещение до водопада

Много искахме да стигнем до водопада, въпреки че изгледите за успех в това начинание изглеждаха доста съмнителни. Не че посещението до водопада беше нещо изключително екстремно, но се притеснявахме от състоянието на пътеката до него пред вид многото сняг, който беше навалял. Още повече, че предния ден една група от 6-7 души от хотелчето, в което бяхме отседнали, беше щурмувала пътеката към водопада без никакъв успех – не бяха стигнали далеч поради многото нападали дървета, сериозно възпрепятстващи ходенето по екопътеката.

Все пак имаше надежда да стигнем до Чипровския водопад, тъй като малко преди да тръгнем разбрахме за маршрут, обикалящ хълма с падналите дървета.

И така – тръгнахме с колата, като бяхме решили да караме докъдето пътят позволява.

Как се стига до водопада – маршрут, време, особености на пътеката

Като ориентир за началото на пътя към Чипровския водопад е Шарената чешма – една от забележителностите на град Чипровци. След около 3 километра от тази чешма пътят се разделя на две. За Чипровския водопад трябва да се хване лявото разклонение. То води и към друга интересна забележителност в района – Гушовският манастир. Има си указателни табелки.

Ние оставихме колата на това разклонение, тъй като по-натам снегът ставаше доста висок и не можехме да продължим с колата. За джипове нямаше проблем.

След десетина минути ходене по пътя се стига до друг разклон – направо е пътеката за водопада, а наляво – за манастира. И тук също има съответните указателни табелки.

Точно този участък към водопада, който започваше от тук, трябваше да избегнем поради многото нападали дървета. Затова ние продължихме към Гушовския манастир или по-точно към мястото, където е бил преди много години. След около още десетина минути (след второто разклонение) бяхме в подножието на хълма на манастира. Там разгледахме останките от една старинна каменна църква. Сетне се изкачихме до хълма, където е бил Гушовският манастир и където имаше един каменен кръст.

Времето беше все така хубаво, слънчево и ясно, което ни даде възможност да се насладим на красивите планински гледки към околните и по-далечните върхове на Западна Стара планина.

След това се върнахме в подножието на хълма към Гушовския манастир, при църквата, и тръгнахме към водопада или по-точно към отсрещния хълм. С не много бързо темпо изкачихме този хълмза около 25-30 минути. А там горе на хълма имаше една строяща се сграда, вече почти готова – бъдеща хижа или хотел. Точно до тази сграда имахме късмета да срещнем една голяма група туристи, връщащи се от Чипровския водопад. От тях разбрахме, че са утъпкали много добре пътеката до водопада, а до него остава около час ходене.

Без много да му мислим, тръгнахме. Вървяхме колкото се може по-бързо, тъй като бяхме притеснени от времето – когато стигнахме до сградата на хълма беше 14.30, а когато от там се отправихме към Чипровския водопад беше вече 14.45. Денят беше кратък, а имахме доста разстояние.

Отначало пътеката беше широка и лесно-проходима, въпреки падналите на места дървета.След 20-25 минути по нея стигнахме реката и първото дървено мостче. От там си стана тясна и на места стръмна горска пътека. Имаше и други мостчета над реката. И тъй като бяхме навътре в горичката взе да става леко сумрачно. Все пак най-накрая го видяхме – Чипровският водопад – голям, замръзнал и много красив. От сградата – бъдеща хижа или хотел – бяхме вървели 45 минути и то доста бързо.

Чипровският водопад през зимата

Водопадът е висок около 18 метра. Видяхме го неподвижен и застинал, с толкова много лед и ледени образувания, бих казала ледени картини. Ледените фигури – предимно висулки, напомняха пещерните образувания. Само шумът от вода ни подсказваше, че най-отдолу все пак водата течеше и то доста бързо в сравнение с капките в пещерите.

Около водопада стояхме, снимахме и се наслаждавахме сравнително малко време – 15 минути, тъй като бързахме да не замръкнем в гората. Обратният път до бъдещата хижа взехме за 40 минути. Още толкова ни отне разстоянието от хижата до колата на разклона, т.е. общо 80 минути ходене, без да спираме, от водопада до разклона, където бяхме оставили колата. Бяхме много доволни. Успяхме да се приберем малко преди здрачаване.