Внимание, към март 2024 Дяволската пътека е силно амортизирана и опасна! Вижте по-долу коментарите.
Дяволската пътека в Родопите отдавна беше влязла в плановете ни. Преди няколко месеца, когато обходихме отвсякъде екопътека Струилица край Девин планувахме да пробваме още тогава и Дяволската, но времето не ни позволи. Е, знаете – който иска, търси начини. В един от почивните дни покрай този Гергьовден се отправихме отново към Родопите с основна цел Дяволската пътека. Е, то се знае – комбинирахме пътеката с още няколко места 🙂 .
Каквото и да каже човек за чудесата и красотите на Родопите, все ще бъде малко. За да усетиш тази истинска красота, според мен, трябва да се потопиш поне за няколко дни в нея и да се докоснеш, а още по-добре – да опознаеш отблизо възможно най-много места там.
Ходили сме в Родопите многократно за по няколко дни. Опознавали сме нови места и сме се връщали към вече посетени, превърнали се в любими. За много от прекрасните места в Родопите вече съм ви разказвала.
Тук ще ви разкажа за нашето посещение до Дяволската пътека, която – макар и екстремна – ни даде възможност да опознаем красивото ждрело на река Чатак дере, да се полюбуваме отново на Буйновското ждрело, до което бяхме ходили преди години и да зърнем отдалеч панорамната площадка Орлово око над Буйновското ждрело, която също познаваме отблизо (преди време конкурирахме дивите кози, изкачвайки се пеша нагоре по хълма над с. Ягодина към Орлово око 🙂 ).
Освен красивите гледки, Дяволската пътека и нейният Малък кръг ни предложиха и доста предизвикателства – маршрутът не е лек, но не е и невъзможен за масови туристи, ала имайте пред вид, че е съизмерим с планински маршрут за изкачване на висок връх и по тази причина човек трябва да тръгне добре подготвен по него.
Най-ниската точка на Дяволската пътека е на 945 метра надморска височина и се пада близо до изхода към Буйновското ждрело, а най-високата – на 1356 метра и е на билото на Тепе баир, което прави обща денивелация слизане-качване от над 800 метра, което си е доста сериозно.
По-долу ще прочетете подробно описание на маршрута.
Как се стига до началото на екопътеката
Маршрутът на Дяволската пътека е кръгов, като има два обособени кръга – Голям с дължина 10,2 км и Малък, който е дълъг 3,8 км.
Като цяло статията е посветена на Малкия кръг на тази родопска екопътека. В частност ще спомена както най-краткия вариант на пътеката (представляващ част от Малкия кръг), така и някои детайли, които научихме за Големия кръг.
Има два подхода към Малкия кръг на Дяволската пътека – откъм село Борино и откъм Буйновското ждрело. Има си табели и от двата подхода.
Ние подходихме откъм Борино, затова и описанията по-долу следват тази начална точка.
Като влезете в с. Борино, за началото на пътеката трябва да се насочите към югоизточните покрайнини на селото – ако влизате откъм Доспат, това е в края на селото, ако влизате откъм Девин (или Триград), това е в началото на селото. Има добри указателни табели. С кола се стига до стар завод (като ориентир) и обширен обособен паркинг в началото на пътеката. Паркингът е безплатен.
До паркинга е изградена допълнителна туристическа атракция – Катранджийница.
Съвет: там до паркинга има чешма, напълнете си вода, ако нямате и ако смятате да минете по целия маршрут на Малкия кръг на Дяволската пътека. По пътеката има тук-там чешми, но някои от тях пресъхват.
Малкият кръг на Дяволската пътека
Маршрутът може условно да се раздели на следните етапи:
- етап 1: Борино (Катранджийница) – начало на Малък кръг: 20 минути;
- етап 2: начало на Малък кръг – изход към Буйновско ждрело: 60 минути;
- етап 3: изход към Буйновско ждрело – заслон на билото: 70 минути;
- етап 4: заслон на билото – поляна: 10 минути;
- етап 5: поляна – спускане към начало на Малък кръг: 30 минути;
- етап 6: начало и край на Малък кръг – Борино (Катранджийница): 20 минути.
Ориентировъчното общо време за изминаване на Малкия кръг на Дяволската пътека е 3 часа и 30 минути без почивките.
Следват подробности за етапите от маршрута.
Етап 1: Борино (Катранджийница) – начало на Малък кръг: 20 минути
Тази част от маршрута е част от Големия кръг и де факто е извън Малкия кръг и е преходът до началото му. Върви се по черен път около 20 минути от паркинга до началото на Малкия кръгов маршрут. Разстоянието е около 2 километра. Те не са част от онези 3,8 километра, споменати по-горе, като дължина на Малкия кръг, а са допълнение.
В тази си част маршрутът е лек – пътят е равен и сенчест и върви покрай река Чатак дере. Могат да се видят много пасящи крави. Изминава се за около 20 минути. Етапът приключва след първия дървен мост над реката. Точно преди него има поляна с едно вековно дърво.
Тази част от маршрута може да се измине както пеша, така и с високо проходима кола (20-те минути са пешеходното време). Гореспоменатата поляна е удобна за паркинг, ако сте с джип. Сетне се върви само пеша.
Етап 2: начало на Малък кръг – изход към Буйновско ждрело: 60 минути
Малко след споменатия широк дървен мост над река Чатак дере започва Малкия кръг и човек има избор в каква посока да го обиколи – дали да започне направо с Дяволския мост и водопадите или да се изкачи първо на Тепе баир, хващайки пътеката след моста вляво.
Ние започнахме от Дяволския мост и водопадите, които са в ждрелото на река Чатак дере, т.е. продължихме направо.
Това е най-атрактивната отсечка на Дяволската пътека.
В тази си част тя се състои предимно от мостчета и стълби, преминава през тясното ждрело на река Чатак дере и покрай красивите скални и водни форми по неговото протежение – Дяволският скален мост и множество къде скрити, къде по-открити водопади.
Много е красиво покрай тези чудати форми.
Когато ние преминавахме от там, имаше и доста хора, та трябваше да се изчакваме по някои тесни мостчета.
Към края на етапа има високо място за наблюдение на околния пейзаж. Много интересна и красива гледка.
След тази част Дяволската пътека се спуска стръмно надолу към реката по виещи се дървени стълби.
Там долу, точно от моста над реката на хладинка човек може да се полюбува на Скрития и много красив водопад.
… и след това да погледне назад откъде е слязъл 🙂 .
… и да продължи …
Там долу, в най-ниската част на Дяволската пътека може да поседнете на пейка с поредната чудна гледка – малък водопад с голям каменен сипей за фон.
Етапът завършва в една от най-ниските части на Дяволската пътека, която е изход към Буйновското ждрело (и вход, ама за другия подход – вж. по-горе) и се изминава за около 60 минути.
Етап 3: изход към Буйновско ждрело – заслон на билото: 70 минути
Дяволската част на пътеката всъщност почва след Буйновското ждрело, когато започва стръмно изкачване по хълма на Тепе баир. Пътеката е в гората – тясна, но стабилна, ала денивелацията е много голяма и бавно се върви. Накрая има и и екстремна част – стръмни дървени стъпала във високите скали.
В един момент се стига до Скален остров – малка площадка в извисената скала с чудни гледки към виещото се в Буйновското ждрело шосе и панорамната площадка Орлово око.
Прекрасно място за почивка, преди последния щурм към билото.
А там, на билото човек може да отдъхне в хубав, стабилен заслон, с пейки, масички и каменно барбекю.
Преходът от разклона към Буйновско ждрело до Заслона на билото отнема приблизително час и 10 минути ходене без почивки. Ние го взехме за час и 20 минути с почивките.
Да отбележа, че по пътеката има множество указателни табелки, които сочат не само посоката, но и необходимото време, за което се стига до следваща опорна точка. Точно в тази част на Малкия кръг на Дяволската пътека, посочените в тези табели времена са силно подвеждащи. Проверено!
Етап 4: заслон на билото – поляна: 10 минути
От заслона се тръгва по пътеката вдясно от него и първоначално се слиза по черен път, което си е много лесно в сравнение с качването по тесните серпентини нагоре към него, да не говорим за екстремната част в скалите.
Минава се покрай дърво с много интересно израснали клони като лира – Дървото на Орфей. Малко по-надолу от него се стига до тучна ливада, пътеката поема наляво и надолу по ливадата, която е чудесно място за пикник с множество беседки.
Етапът не е дълъг и е лесен за ходене и се взема за около 10 минути.
Етап 5: поляна – спускане към начало на Малък кръг: 30 минути
Не много след ливадата пътеката отново става тясна и с голям наклон, на места съвсем козя, и стръмно, на някои участъци доста грубо и хлъзгаво слиза надолу. В този и предния етап няма кой знае какви гледки, защото пътеката се движи в горичка.
Етапът се изминава с повишено внимание за около 30 минути.
Етап 6: начало и край на Малък кръг – Борино (Катранджийница): 20 минути
Етапът е отсечката от етап 1, но измината в обратна посока. Теренът в този етап е равен и представлява широк черен път. Ето защо времето за изминаването му във всяка една посока е еднакво (ако, разбира се, се движим с еднакво темпо и не правим излишни почивки 🙂 ).
Кратък вариант
Ако искате да видите най-интересната част от Дяволската пътека, може да направите кратък вариант за обхождане, който обхваща етапите 1 и 2, описани по-горе, т.е. участъкът на пътеката между паркинга до село Борино и Буйновското ждрело. Може да направите вариант с отиване и връщане, а може и само еднопосочно обхождане, ако ви е трудно повече, и да се върнете с джип на изходното място (там в района се предлага извозване с джипове срещу заплащане, като такси).
Големият кръг
Големият кръг на Дяволската пътека започва от самото село Борино и се връща обратно до него. От селото се поема по шосето към началото на Малкия кръг, изминава се Малкия кръг, описан по-горе, и на поляната в етап 5 след дървото на Орфей, се поема направо, а не се завива наляво по Малкия кръг. Маршрутът се включва в асфалтовия път от Девин към Борино.
Според мен, няма много смисъл да се изминава този Голям кръг, пред вид това, че немалка част от него е по шосета. Лично мнение!
На доста места има указателни табелки. Ние изминахме целия Малък кръг, а той се оказа доста ГОЛЯМ откъм предизвикателства 🙂 .
Още информация за Дяволската пътека ще намерите на официалния сайт.
Други обекти в близост до Дяволската пътека
След като ви разказах подробно за изминаването на Малкия кръг на Дяволската пътека, в тази част от статията ще спомена няколко обекта в Родопите, които се намират наблизо до района на Дяволската екопътека. Ако имате време (и сили 🙂 ), имайте ги пред вид!
- Римски мост Кемера – намира се до шосето в покрайнините на близкото село Змеица.
- Водопад Късак – красив водопад с интересен рисунък, който пуска водите си до едноименното село Късак, недалеч от Доспат.
- Триград се намира само на 19 километра от Борино, които се изминават за около половин час с кола. Селото си заслужава да отседнете там за няколко дни, поради красивата природа и многото забележителности в него и наоколо. Част от тях са Тригрдаското ждрело, пещера Дяволското гърло, Харамийската пещера, Чеирските езера …
- Ягодинската пещера е една от най-красивите в България. Намира се до с. Ягодина, недалеч от единия вход към Дяволската пътека – този от Буйновското ждрело.
- Орлово око е панорамна площадка, направена във високите скали на Буйновското ждрело. До нея може да стигнете пеш – върви се право нагоре по склона от село Ягодина. Ние точно така стигнахме до площадката преди време, конкурирайки козите 🙂 . Друг вариант е да си наемете джип – предлагат се в Ягодина и покрай ждрелото.
Изключително подробно описание! Точно и ясно обяснено! Много ми помогна статията, за което искрено благодарим!
Благодаря за отзива и хубавите думи!
Прекрасно и точно описание с малки неточности.3,8 км е до беседката над Буйновско ждрело.Оттам започва изкачването към Тепето,Заслона и Орфеевото дърво,като това е част от Големия кръг.След поляната с беседките наистина се тръгва към Малкия кръг,но ако се следва червената маркировка,точно както е описано.Има и коларски път,без маркировка,водещ до Борино.Така че описаният маршрут е част и от двата кръга-целият малък и…да кажем 3/4 от Големия.Цялата дължина на описания маршрут е 2,5 км(до моста)+3,8 км(до Ждрелото)+4,5 км(през Тепето,заслона,поляната и надолу).
Николай е прав, това не е малкия кръг. Пътеката беше супер, преминахме описания маршрут преди седмица. На нас ни отне около 5 часа с много спирания. С оглед на предишен опит ние го минахме с деца на 6, 8,9 и 12 години. Изкачването до билната беседка обаче измори доста някой от малките ни участници. Накрая всички бяхме доволни от преживяното и дори продължихме в Аквапарка на Девин. Да, на места липсват парапети и се приеминава с повишено внимание. Етапи 3 и 5 при дъжд ще са леко неприятни според мен, за етап 3 липсват каквито и било табели и маркировка, просто катериш една много дълга за това пък много стръмна пътека. На поляната с беседките също трябва да се внимава, ние щяхме да хванем набързо пътеката за Борино, един овчар ни насочи към долния край на поляната където е спускането към малкия кръг. На нас ни хареса и препоръчваме:-)
Благодаря за споделените впечатления от Дяволската пътека!
Ели, мисля, че е крайно време да Ви благодаря за идеите, точните описания на маршрутите, за вдъхновението да направите подобен блог… През последните години посетихме доста от местата, за които разказвате и се убедихме, че можем изцяло да Ви се доверим. Дори когато планираме някакво пътуване или изкачване, първо проверявам дали имате описание, което може да ни бъде полезно. Благодаря! Пожелавам ви много интересни попадения и преживявания! Не спирайте да ни правите съпричастни и информирани!!!
Здравейте, Таня, нямате представа колко ме радват Вашите думи! Сърдечно благодаря!
Посетихме пътеката и описанието ни беше изключително полезно, за което благодаря на авторката – следя с интерес блога. Определено си заслужава усилията – това е магическо място! Искам само да вметна за хората с домашни любимци, че поради големия брой стръмни стълби според мен пътеката не е подходяща за посещение с голямо куче, какъвто беше нашият случай. Справихме се, но се наложи да го носим по стръмните стълби (въпреки че има доста опит вече с обикалянето по планини и пътеки).
Здравейте, Петя,
Радвам се, че сте успели с пътеката и Ви благодаря за полезната информация, касаеща хора с домашни любимци. Аз, поради липса на домашен любимец, нямам този поглед.
Поздрави,
Ели
Страхотна статия! Това лято аз и моето семейство бяхме там и останахме очаровани. На всички препоръчваме пътеката като идея за кратка екскурзия 🙂
Здравейте, Паула, благодаря за отзива и хубавите думи!
Здравейте, Ели! Утре дават хубаво време и смятаме със съпругата ми да отидем до Дяволският мост за деня от Пловдив. Прочетох с интерес пътеписа Ви, много подробно сте описали всичко, за което Ви благодаря.
Благодаря и аз за отзива, дано ви се е получило добре!
Здравейте, Ели!
Планираме скоро да минем по пътеката. Чудна е, отдавна я гледаме! Въпросът ми е – има ли наистина страшни места – става ли за 8 годишно дете?
Поздрави!
Може да му е малко трудно по някои от най-стръмните стълби, защото някои от стъпалата са на разстояние едно от друго. Ние като бяхме там имаше и малки деца, които се справяха добре – бавничко и с помощ от възрастен, но си е предизвикателство.
Позволете да ви представя Дяволската пътека на картата BG Mountains: https://www.kade.si/#map=15/2706848.75/5110240.12/0 Една от виждащите се червени маркировки е тя. Точното им на насяне на картата ми коства много време и усилия, но слятам се е получил един изключително добър продукт за хората с GPS приемници на Garmin или ползващи смартфони с инсталирано приложение Orux maps.
Малкък кръг и по-скоро Голям полукръг, защото маркиран кръг или по-скоро окръжност няма – от и до с. Борино. Има много ненужен и досаден за туриста асфалт без маркировка.
Здравейте и благодаря за картата на Дяволската пътека!
Здравейте отново! 🙂
Малко по-нагоре Ви питах за пътеката.
Минахме по нея – удивително място!
За детето нямаше проблем, помагахме си, защото времето беше дъждовно, беше се разкаляло на места. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани, наваля ни доста точно до моста, но беше невероятно. Предвид мокрите участъци послушахме хората, които бяха до Катранджийницата и ни извозиха до ждрелото, откъдето тръгнахме.
Благодаря за точните напътствия, жалая много още вълнуващи срещи с невероятната ни природа!
Радвам се, че сте успели. Благодаря, че споделихте пресни впечатления от Дяволската пътека!
внимавайте на паркинга..там още преди да сте спряли и една жена почва да маха да спрете и като спрете иска като излезнете от колата да ви каже КЪДЕ ЩЕ ХОДИТЕ….почва да ви убеждава че ще паднете в реката..мокро било..влажно…и иска да ви качи в кола по 10лв на човек за да не тръгнете от където сте спрял а да ви закарат наколко км от другия край на пътеката…сякаш по нейната логика обратно мината пътеката няма да паднете..което е лъжа..доста хора лъжат и взимат големи суми за няколко минути с тяхна кола..което е безумно това което те карат..да тръгнеш на обратно..само и само да им платиш…ако сте 4 човека..искат 40лв:)))не де връзвайте..тръгнете си от там къдено сте спряли…след като минете втория каньон просто си почините долу на пейка и се върнете по обратния път нагоре по стълбите
От другата страна на пътеката има джипове до шест човека качват 30 лв.
Здравейте! Много подробен маршрут, за което благодаря! Но щеше да бъде полезно да споменете, че дяволската пътека или по-скоро Етап 3 е кошмарен с деца на 7-9 год (дори за много възрастни). Бяхме 4 възрастни с 4 деца и минахме пътеката наобратно, т.е. слязохме етап 3 от заслона до Буйновското ждрело и нямам никакъв друг спонен от тази част освен да не се изпуснем в пропастта. Маршрутът е прекрасен, но много опасен за неопитни планинари и абсолютно неадаприран за деца. За съжаление, единственият човек, който ни каза, че тази част е опасна за деца, беше жената на паркинга Катранджийница, за която говори Димитър по-горе. Поздрави.
Здравейте, благодаря Ви за отзива! Ако се прочете внимателно статията, се вижда, че на няколко пъти предупреждавам за трудността на този етап 3.
Именно защото внимателно я прочетохме реших, че би било полезно да знаят другите, че този етап е опасен, особено за деца, не само труден. Благодаря
Наистина този участък е кошмарен за деца, хора с домашни любимци и въобще за хора с недостатъчно опит в планината. Ние също го спускахме (което по мое мнение е по-екстремен вариант от изкачването). Ами – страшничко е, не просто трудно, защото парапетът на места е счупен, на други – липсва и можеш да се подхлъзнеш в пропастта. П.п. Ели, чудесно описание на Дяволската пътека.
Благодаря за отзива 🙂 !
Пътеката е прекрасна!
Сърдечно благодаря на хората, които в началото ни насочваха и извозиха.
Идеята да я минем на обратно беше много по-добра защото беше наистина кално, стръмно и хлъзгаво.
Вземете си повече вода защото наистина няма по пътеката.
Описанието на маршрута и този начин за преминаване са страхотни, за което много благодаря! 🙂 Минахме го точно така и съм много доволен. Отне ни 5 часа и 30 мин с почивките, като бяхме с 12 годишно дете. Беше валяло дъжд през нощта и беше мокро. На места трябва максимално да се внимава, особено с деца. За хора, които правят разходки по равни участъци може да се окаже натоварващо в стръмните участъци от пътеката, така че нека да си предвидят повече време в светлата част на деня. Ако обичате и не ви притесняват дългите разходки, то нямате нужда от съдействието на допълнителен превоз.
Благодаря много за споделения личен опит в изминаването на Дяволската пътека!
Здравейте Ели, може ли да кажете ако се мине по малкия кръг, накрая ще ни отведе ли там от където сме тръгнали? Питам с идеята да не се отдалечим от паркинга с автомобилите и да трябва да вървим още километри пеша за да стигнем до там? Благодаря предварително!
Да, Малкият кръг на Дяволската пътека ще ви върне до паркинга. По точно – ако тръгнете от паркинга до Борино, след 20 минути ходене започва кръгът, изминавате го и го затваряте там, откъдето е започнал и после имате същите 20 минути обратно до паркинга.
Благодаря!
На паркинга от Борино чакат с леки коли и бусове който предлагат да Ви превозят от другата страна на пътеката не се връзвайте вземат скъпо , от другата страна на Буйновско ждрело има джипове .
Първо бих искала да Ви благодаря за чудесните маршрути и подробни описания!
Тъй като преди седмица търсих информация за Дяволската пътека и намирах само описания на маршрута от с.Борино, ще споделя тук как ние я минахме с начална от точка Буйновско ждрело. На шосето има табела с карта, а също и места за паркиране. Падат се отдясно ако се пътува в посока Ягодинска пещера, но преди пещерата. Места за паркиране има и в другата посока и там ще сте на сянка, ако тръгнете на обиколка сутринта. Обикновено пред табелата и металните стълби има паркирали джипове, които предлагат да ви транспортират обратно и ви убеждават, че пътеката е много дълга.
Ако тръгнете от Буйновското ждрело, ще сте по-близо до атрактивната част с мостчетата и водопада, което е добре, ако искате по-кратък вариант на пътеката. От ждрелото до Дяволския мост и обратно, с малки почивки, после 30 минути почивка на моста ни отне 3 часа. Час и половина на отиване, 30 мин почивка, час на връщане. Не сме качвали тепето, защото вече се бяхме качвали до Орлово око и Вълчи камък. Бяхме с деца, най-малкото на 9 години.
Не е дълго и трудно, просто на места трябва да се внимава повече. Оживена е, затова препоръчвам да тръгнете възможно най-рано.
Благодаря Ви за споделеното и за чудесното допълнение!
Благодаря за подробната статия и описание на маршрута. Следвахме го стриктно. Преди да потеглим към Дяволската пътека, установих, че информацията в интернет е разнопосочна. В крайна сметка се спрях на Вашия блог и не съжалявам.
Изминахме целия Малък кръг, описан по-горе. Отне ни точно 5 часа с няколко кратки почивки. Километрите реално на целия маршрут са между 10-11км. По мое мнение наистина е най-добре да се стартира от паркинга на с. Борино. Иначе вариантите за преминаване на пътеката могат да бъдат няколко и различни. Считам, че авторката доста се е постарала с блога. До табелата, която сочи за изход към Буйновското ждрело (вход/изход), разходката е приятна и лека, с не много високо ниво на натоварване. Някъде там ни свърши водата, за съжаление. По трасето чешмите бяха пресъхнали. Съветвам всички, които потеглят към Дяволската пътека, да се заредят с достатъчно количество вода. Етап 3 не е лек определено. Но считам, че всеки с повече желание няма да има проблем. Като цяло екопътеката определено не е за разходка с малки деца и домашни любимци. Разбира се, всичко е до лична преценка. Като допълнение ще отбележа, че мостът, който свързва етап 5 и 6, след поляната и пътеката надолу, беше счупен целия. Преминахме успешно по останките му, но за деца и възрастни хора ще представлява трудност.
В заключение бих казала, че Дяволската пътека много ни хареса и с удоволствие бих се върнала един ден. Поздрави и благодарности на авторката отново.
Здравейте, Ивелина, благодаря Ви за хубавите думи и актуалната информация за Дяволската пътека!
Здравейте! В края на месеца ми предстои пътуване до това прекрасно място и бих искал да повторя точно този кратък вариант, който сте описали. На картата, която споменавате има ли го илюстриран този кратък вариант на маршрута, който да ни ориентира преди да тръгнем по пътеката? Да не вземем да тръгнем към другите по-екстремни етапи и да се омотаем…
коментарът ми беше в отговор на публикуваното мнение на ND
За краткия вариант, следвайте табелите за Дяволския мост.
Благодаря за подробното описание със снимки. Направихме малкия кръг, както сте го описали. Беше страхотно изживяване.
Радвам се! Благодаря много за обратната връзка!
Здравейте, чета с удоволствие блога Ви. Имам въпрос защо не публикувате gpx тракове, за да можем да повторим някои от Вашите маршрути? Тогава ще си спестите и доста от разясненията как се стига до местата, които сте посетила. Благодаря и поздрави
Здравейте и благодаря за отзива! Впечатленията ми са, че не са толкова много хората, които ползват устройства / приложения с тракове и смятам, че описанията са полезни дори и при наличие на трак. В блога има качени няколко трака от маршрути. Щом има интерес, ще качвам от време на време. Все пак, не винаги пускаме записвачката 🙂 .
Прекрасно описание на пътеката! Мисля, че следващото пътуване ще е в тази посока
До “ Орлово око“ може да се стигне и от Триград. Ходенето е приятно . Минава се по път през гората. Няма много изкачване.
Привет, към 26.06.2021 година мостът в края на Малкия кръг е разрушен и се налага да се прекоси реката като се събуеш бос (няма брод с камъни). Ако не е валяло – не е проблем, но ако е по-пълноводна – трябва доста да се внимава. Другият вариант е от поляната да се тръгне по Големия кръг към Борино.
Благодаря за актуалната информация!
Planning to make this pass on Jun…Somebody knows what’s going on now? Was broken bridge fixed or still required to cross the river by undressing barefoot?
Ние паркирахме при Катранджийницата, село Борино. Там изключително любезната Мелек и нейното /предполагам/ семейство, ни обясниха подробно всичко, така че избрахме най-добрия вариант за нас.
Насладихме се на невероятна разходка, почти 3 часа – прекрасна природа и спиращи дъха красоти.
юли 2021
Преминахме целият малък кръг и удоволствието се изпари след етап две. Пътеката е 10-11 км. Изминахме я за 6 часа с три почивки по 10 мин., като не смятам времето за снимки. Етап 1 и 2 са прекрасни и вълнуващи. Етап три е истинско изпитание – има участъци, които не са обезопасени и преминаването изисква смелост, граничеща с безразсъдство. Не успях да се насладя на гледката от панорамната площадка, защото единствената мисъл в главата ми беше, как да изляза от тази пътека. Разбрах от къде идва името и. Съжалявам, че въвлякох семейството си в това. Излизането от малкия кръг беше последното изпитание – трябваше да преминем реката по дървена греда, която беше хлъзгава, защото заваля. Някой минаха направо през реката, за да се доберат до мечтания изход. Не бих повторила и ако знаех за реалните опасности не бих завела и децата си там. Ако търсите приятно изживяване минете етап 1и 2 и поемете обратно.
Подкрепям поста на Петя. Участъците от малкия кръг след буйнивско ждрело до панорамната беседката в часта си преминаването на скалите граничат с безумие . Има съборен мист на който се наложи да пълзим за да можем да преминем. Не бих повторил тази част .
Здравейте, минахме етап едно и две от маршрута, който сте описали. Честно казано, смятам, че дори и етап две е сериозно изпитание за неопитни туристи. Има доста спускания и изкачвания по тесни пътеки, като на места дори трябва да се използва помощта на оставени за целта въжета. Парапети в този етап също липсват на много места, което допълнително усложнява прехода. Черешката на тортата са стълбите, които сте споменали лаконично. Всъщност говорим за изключително стръмни стълби , за които трябва сериозна физическа подготовка. Да не говорим, че освен че са стръмни, са и доста дълги като разстояние. Категорично не препоръчвам на хора с проблеми във вестибуларния апарат или страх от височини. Също и за минаване с деца. От статията човек остава с впечатление, че етап две едва ли не е разходка в парка, а това не е така. Освен подходяща екипировка е необходимо у човек да е настроен психически за трудността на прехода. Задължително трябва да се минава и в сухо време, защото след дъжд маршрутът ще е още по – труден П.П. Мога само да си представя какъв кошмар е етап 3, ако етап 2 ви се е сторил лесен.
Здравейте, започнахме прехода по описания маршрут, етап две е много труден и стръмен, всички парапети бяха нестабилни, а на много места липсваха. След Дяволския мост имаше свлачище, като наклонът беше голям и водеше направо към реката – пътеката в този участък е отнесена, два, три метра се минават с изключително внимание. Към края на етап две имаше липсващо стълбище, като трябва да се преодолее отвес от 2.5 метра. Тръгнахме по етап 3, изкачихме стръмния участък до скалите, след първото дървено стълбище се появи пропаст с останки от една греда, предполагам от мост, и решихме да се върнем. Ако не се върнете по същия маршрут, алтернативата е 15 км асфалтов път през с.Борино, която взехме на автостоп. Маршрутът е много красив, но за съжаление, пътеките са неподдържани и опасни, на много места трябва да се внимава!!!
Здравейте, благодаря за отзива и актуалната информация за Дяволската пътека! Много съжалявам да чуя, че тя има съдбата на много други екопътеки и става все по-опасна. Жалко!
Здравейте-с днешна дата преминахме с мъжа ми малкия кръг на Дяволската екопътека. Беше изключително преживяване-безотговорно и рисково за нас самите(вземайки съзнателни избори), но и категорични изводи, които си направихме относно общината, града и съответно-държавата, в която живеем…. Пристигаме в 18 ч. на паркинга с т.н. „катранджийница“…Посреща ни един мъж, който казва-„Няма проблем-минавате пътеката за 2ч., обаждате се и ние идваме и ви взимаме и докарваме до паркинга за 40 лв…“ Бяхме изчели форуми, Вашия включително…Но няма как човек, който за пръв път се озовава на това място-да добие предства за посоки и тънкости на терена…Казахме си-не ние не искаме да форсираме за два часа, имаме палатка, взехме решение да преспим и да минем цялата пътека без услугите за 40 лв(което според картата и км си е един добър бизнес). Господинът тръгна да ни обяснява колко непроходими са терените извън дадената отсечка, обвързана с техния бизнес. Тръгнахме на следващия ден. За нас -т.н. „проходим терен“ е едно престъпление…Липсващи парапети, без информация, която да предупреди хора, неподготвени, деца под 10г., не-атлетични, по-възрастни-които биха получили проблеми(срещнахме испанска двойка на около 60-70-жената беше в ужас). 40 лв струва една трагедия…Продължаваме по малкия кръг-прекрасен, силно денивелирана пътека, но за нас беше нормално изпитание…Стигаме до отсечката с липсващото мосче и зеещата пропаст-минахме го-както казах-в пълно съзнание какво правим…После следва едно спускане в гора, за което, още на паркинга ви казват-„Оооо, това е непроходимо“ А всъщност, това е най-безобидния горист терен, който за жалост завършва на място-където е трябвало да има мостче…Няма и следа от мостчето-вероятно част от бизнеса…Преминава се на бос крак…Доста нелепо отново- става дума за неточна информация…И нека завърша с една ферма за диви животни-сърни, пауни и зайци-събрани в едно тясно за техния хабитат пространство с цел-с цел:“елате и вижте животни в плен…“ Извод: Този прекрасен проект е станал жертва на местни интереси… Тези интереси ще доведат до една неизбежна трагедия, ако не се чуят гласовете на хора като нас. Амин
Благодаря за отзива! Силно се надявам хората, от които зависи да се подновят съоръженията по Дяволската пътека да направят необходимото!
Страхотна статия!
Бях ходил преди няколко години и за съжаление с групата се отказахме малко след средата. Заради тази статия ще се ходи пак към Родопите 🙂
Подробно описание с някои неточности. В момента Малък кръг няма – отнесен е мостът от реката след етап 5 и следвайки маркировката за малкия кръг, след около 25-30 минути стигате до реката, която не може да се пресече. Кръгът може да се образува ако се изкачите нагоре по склона и вървите на север, но казаха, че имало мечка с 2 мечета в района и затова не са възстановили пътеките. Има и срутище, което е трудно за преминаване – изисква стабилни обувки. Има вървене без пътеки в гъста растителност с големи наклони. Миналата седмица преминахме Малкия кръг. Заслужава си да се види красивата природа, но се изисква добра подготовка и кураж. Никъде по маршрута няма вода за пиене.
КАК НЕ ВИ БЕШЕ СРАМ! ПЪТЯТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДЪЛЪГ, САМО БОДИЛИ, ЗАГУБИХМЕ СЕ! Решихме да отворим тази статия да се ориентираме малко. Снимката на поляната е фотошопната. Не може да намерим от къде да излезем. Много лошо!
Успяхте ли да се върнете?
Здравейте, присъединявам се към хората, които последно са коментирали статията за пътеката. Не знам как е било в началото, при откриването й, но по лични впечатления от вчерашния ден всеки, който съобщава каквото и да е за нея е редно да предупреждава хората, че е много екстремно и опасна в момента. По нищо не личи някой да я поддържа – изгнило, разклатено, без парапети на места. Не бих завела детето си, не бих се върнала там. Не ми се мисли за цената, коята някой може да плати за тази „красота“.
Здравейте и благодаря за актуалната информация! Съжалявам за разочарованието Ви! Дано, хората, които са направили пътеката, четат отзивите и дано скоро се вземат мерки за нейното обновяване!
Пътеката в момента се състои само от Етап 1 и Етап 2.Мостът,в началото ,за Малкия кръг е отнесен,а реката е доста буйна и не може да се пресече.Вторият етап се минава,но с повишено внимание и добре подготвен.Не е подходящ за деца!!!И за хора с летни маратонки,тръгнали на градска разходка(има паднали камъни и дървета,мокри и хлъзгави участъци).Етап 3 местните казаха,че е разрушен от доста време,въобще не правих опит.Има информация за разрушените етапи на информационната табела в началото,но само местните могат да я разгадаят.Ако все пак решите да тръгнете- трябва да се върнете по същия път или да вземете джип -чакат и в двата края -на Кантарджийницата и на ждрелото -,актуална цена 50лв на джип.Въпреки състоянието ѝ,пътеката си заслужава адреналина.
И благодаря за подробното описание!Винаги ползвам блога,паралелно с gps.:-).
Благодаря много за хубавите думи и за актуалната информация за Дяволската пътека!
Здравейте! Пиша ви с цел най-актуална информация относно състоянието на екопътеката. За съжаление мисля, че вече е една от дестинациите, които вече са мит. Няма никакъв достъп нито до малкия кръг, нито до големия. Отидохме днес и останахме разочаровани от счупения мост към малкия кръг. Изглежда като да е паднал огромен камък отгоре му точно в средата, при което го е счупил. Има следи само от единия бряг. реката е прекалено пълноводна и бурна, за да се премине, а дори и да успее човек, то на отсрещния бряг го чакат струпани дървета, клони и камъни. Няма и помен от пътека. Решихме да тръгнем по големия кръг, но и там пътеката стигаше около 100метра максимум по стъпалата, след което следват едно до друго огромни непреходни дървета. Върнахме се и решихме да отидем до тебеширената пещера. След 30 минути катерене и прескачане на паднали дървета установихме, че пред пещерата са изпопадали дървета и тя е практически недостижима. Върнахме се някак тъжно и траурно до колата. Останали са само счупени табелки.
Здравейте, Ивана, много съжалявам, че разходката Ви до Дяволската пътека се е провалила. В същото време – огромно благодаря за актуалната информация и споделеното. Колко жалко, колко жалко, че подобни добре направени някога и атрактивни пътеки не се поддържат 🙁 !
Здравейте,
Някой има ли актуална информация към днешна дата- 29.4.2024 год, дали е възможно да се премине през Дяволската екопътека?
Здравейте, благодаря Ви за интереса! Вижте горния коментар от 16.04.2024 с актуална информация за Дяволската пътека. Много ме съмнява за 13 дни да са се променили нещата.
Към 04.05.2024 по пътеката се преминава.
След като обстойно прочетохме коментарите и стигнахме в началото на пътеката от страната на Борино (Катранджийницата), ни посрещнаха местни и ни обясниха какви са вариантите за преминаване на пътеката.
Най-просто мога да преразкажа думите им, че големият и малкият не могат да се проходят поради срутени ключови части от пътеката и липсващи мостове.
Варианта, който избрахме ние беше изключително добър и останахме много доволни с изключение на дъждовното време, но това е ,,бял кахър” в сравнение с изживяването.
Оставихме си колата на паркинг ,,Каеста” до Катранджийницата (безплатен е) след нас пристигна и още едно семейство, с което се комбинирахме в едно бяло бусче и ни закараха към другият вход на пътеката близо до Ягодинската пещера, оставиха ни там и тръгнахме по пътеката, отне ни около 2,5 часа, за да стигнем до колата.
Първоначалната ни идея беше да оставим колата си на Катранджийництата, да тръгнем по пътеката и след това да го мислим как ще се върнем, но след като ни обясниха какво представлява пътеката, мокрото време, това че ние ще трябва да слизаме по пътеката, защото сме били на по-високата точка се отказахме и решихме да послушаме хората и да я минем по предложеният от тях вариант.
Всъщност хубавото на този вариант беше, че се изкачвахме, имаше места на които и слизахме, но ако трябваше всичко това да го слизаме надолу сигурно това щеше да е още един негативен коментар.
Много Ви благодаря за споделеното и актуалната информация!
Здравейте,
С моя приятел използваме вашите напътствия и сме супер доволни да вървим по стъпките ви. Видяхме и намерихме толкова красиви кътчета само следвайки вашите напътствия.Благодарим.
Ето и малко актуална информация от днес относно пътеката.
Отворена е. Малкият кръг е проходим, но с повишено внимание и не за хора с малка или нулева подготовка. Обувките също са важни за безопасността. Свлечени части от пътеката има на няколко места,паднали огради и дървета. Ние влязохме през Борино и излязохме на Буйновското ждрело. Всичко ни отне малко повече от 2 часа и половина. Ако сте се решили да я минавате имайте предвид тези подробности. Местните ще ви кажат само,отворено е,най-хубавите места са ОК. Има много табели, които оказват че е опасна за живота и здравето.
Благодаря за хубавите думи и актуалната информация!
Здравейте, наскоро изминахме маршрута по Дяволската пътека и Малкият адски кръг в Родопите и искам да споделя впечатленията си. На четящите коментарите – да знаете, че етап две се оказа изключително труден и стръмен, като парапетите на много места бяха нестабилни или липсваха напълно. Имайте го предвид 🙂
Миналата година по Великден бяхме на Дявоската пътека. Не случайно това е името й. Особено ако изберете малкия кръг. При нас като пристигнахме в Борино се изсипа проливен дъжд. На следващия ден ние тръгнахме към пътеката. Груба грешка!Не препоръчвам да си рискувате живота. Стълбите са хлъзгави и прогнили, парапетите се клатят или липсват. Няма време да се наслаждавате на гледките, защото по-скоро ще мислите как да оцелеете. Ние избрахме малкия кръг, въпреки, че местните хора ни съветваха, че е опасно. На едно място над Чатак дере пътеката беше буквално измита и се наложи да лазим и да се държим за скалите с риск да паднем в 800 метровата пропаст. Просто си изберете друга разходка, не ходете там. Запазете семейството и любимите си хора, не ги водете там!
Здравейте и от мен 🙂
Краят на август месец е улучихме страхотен момент 24 градуса.
Изпускаха и язовир Доспат и реката беше страшно пълноводна и много красива. Имаше водопади, където обикновено е пресъхнало и като цяло беше страхотно.
Нямаше кръгове и тн.
Предложиха ни да си оставим колата на паркинга където е арката и да ни закарат до края на пътеката за 40 лв.
Съгласихме се и искам да ви кажа, че е много по-добре да я минете наобратно 🙂
Отначало е леко стръмно, но гледките и изживяването са по-добри.
Всичко си беше здраво и стабилно и на място. Просто са 5 км красота 🙂
Ако ви е страх от високо не ходете 🙂
Много благодаря за отзива!
Здравейте любители на разходките сред природата 🙂!
На 22 септември 🇧🇬 имахме удоволствието да преминем по пътеката 🌲
Паркирахме колата на частен паркинг „Каеста“ – безплатен, до Катранджийницата (от страната на Борино). Там ни посрещна усмихната местна дама, която ни обясни какви са вариантите за преминаване. На кратко „вече няма Малък и Голям кръг „. Препоръчвам варианта, който избрахме ние – да я минем наобратно 🙃 Срещу 10 лв на човек ни закараха към другият вход на пътеката близо до Ягодинската пещера. Отне ни около 3 часа (с почивки за снимки 🙂 и наслаждаване на невероятните гледки и уникална природа), за да стигнем до колата.
Пътеката е маркирана, всичко е здраво и стабилно. Прехода е 5 км невероятна красота 🫶