Екопътека Бохемия – няколко рилски водопада в серия

Посетихме водопадите Бохемия в един слънчев декемврийски ден, малко преди Коледа. Те бяха спирка номер 3 от еднодневната ни екскурзия в Рила, включваща величественият Рилски манастир, трудно достижимите водопади Дяволски води, самите водопади Бохемия и Стобските пирамиди.

Водопади Бохемия

Водопади Бохемия

Водопадите Бохемия са интересни предимно с това, че са на една река и са много на брой, а са концентрирани на малко разстояние един от друг. Тези водопади могат да се разделят условно на две групи – долни и горни. Долните водопади се виждат от шосето към Рилския манастир. До горните водопади ни отвежда приятната за разходка и добре обособена екопътека Бохемия, за изграждането на която е допринесло местното туристическо дружество.

Как се стига до водопадите Бохемия от София

Водопадите Бохемия се намират на около половин километър след град Рила, по пътя за Рилския манастир. Има указателна табела. Друг ориентир за мястото е високата скала с кръст на върха й, на половин километър от град Рила. Скалата с кръста е вляво от шосето, ако се движите в посока Рилския манастир, а водопадите са точно срещу нея от дясната страна на пътя.

Отбивката до долните водопади Бохемия и скалата с кръста отсреща

Отбивката до долните водопади Бохемия и скалата с кръста отсреща

Точно там на завоя преди скалата с кръста има отбивка за спиране и удобно място за наблюдение на долните водопади.

Долните водопади Бохемия

Долните водопади Бохемия

Долните водопади Бохемия

Долните водопади Бохемия

Съвсем малко по-натам, в посока Рилския манастир започва екопътека Бохемия, водеща до горната част от каскадата. Там, около началото на екопътеката също има удобно място за спиране.

Начало на екопътека Бохемия

Начало на екопътека Бохемия

Екопътека Бохемия

Пътеката е кратка, добре обособена, маркирана и много прятна. Не е много стръмна. Само в началото има леко изкачване.

По пътеката

По пътеката

След 10 минути ходене по пътеката се стига до една беседка – ориентир и място за почивка. Беседката се намира на скален хълм, нещо като малко плато. От там има хубава видимост към виещия се в ниското път и към скалата с кръста на отсрещната страна на пътя.

Беседката

Беседката

Поглед от хълма

Поглед от хълма

Да се върнем към екопътека Бохемия в тази част от нея. Там тя завива вляво покрай беседката и продължава към горните водопади. Още 5 минути ходене и първият от тях се вижда. Малко преди него има мостче, което позволява да го доближим.

Мостчето пред един от горните водопади Бохемия

Мостчето пред един от горните водопади Бохемия

Един от горните водопади Бохемия

Един от горните водопади Бохемия

След мостчето вляво бързо се стига до едно много приятно каньонче.

Каньонче

Каньонче

Тръгвайки надясно от дървеното мостче се озоваваме в горната част на поредния водопад. Какво повече – интересно място, падащи води и хубави пейзажи.

В близост: екопътека Кръста

Както споменах, от беседката по екопътека Бохемия, а и още от шосето, се вижда огромна скала с кръст най-отгоре. До този кръст на върха на скалата също има изградена екопътека. Тя започва от другата страна на шосето. По нея не успяхме да минем, но изглежда интересна пътека и затова ще я имаме пред вид занапред.

Още информация за водопадите

Когато споделих впечатленията си за водопадите Бохемия във Фейсбук, получих множество коментари, даващи ценна допълнителна информация за каскадата. Оказва се, че там, между скалите има още много какво да се види. В следващите редове публикувам почти дословно (и с негово разрешение, за което БЛАГОДАРЯ) описанията на г-н Димитър Козарев за обхода на водопадите.

„Ако се спуснете вдясно от навеса за пикник до поточето ще се озовете в горната част на последния водопад, който се вижда от пътя за Рилския манастир. Стръмно е – бъдете изключително внимателни, защото всяко подхлъзване може да бъде фатално. Откажете се веднага от разглеждането на поредицата от водопади в мини ждрелото, ако теренът не е сух или не сте с подходящи туристически обувки. Ако тези условия са налице, можете да тръгнете нагоре по ждрелото, за да разгледате поредицата от каскадни водопади.

Пътеката се движи от двете страни на поточето. Някъде са видими кафяви стрелки по скалите, които указват посоката на движение. Има места, на които са побити колове със стъпенки, които не са много сигурни, но позволяват изкачването ви нагоре. В началото на трасето има необезопасен тесен скален ръб – не рискувайте, ако имате страх от височини. Може да се заобиколи от другата страна на потока – много е стръмно, но можете да се придържате по дървета и клони. Стигате до поредния водопад и до скала, от която виси въже.

Бъдете много внимателни, защото в горния си край въжето не е обезопасено и се трие директно в скалата – към деня на вашето посещение може да се държи на един конец и да се скъса преди да сте изкачили скалата и да паднете от няколко метра. При един от водопадите се забелязва малка пещеричка. Дървеният кол, който води във вътрешността й е изгнил и може да се счупи. В района над пещерата е пълно с пътеки, които внезапно свършват и не водят до никъде. Все пак, който е по-упорит и добре подготвен може да се наслади на гледката на още водопади.

Поредицата от водопади е изумително красива – със сигурност ще спре дъха ви. Сигурен съм, че ще поискате да се върнете отново.

Да благодарим на планинарите от град Рила, които със собствени средства са изградили пътеката. Да направим инициатива и да обновим пътеката. В миналото водопадите са били известни на тесен кръг хора под името Райски водопади.

Маршрутът е кръгов – ако се продължи по пътеката покрай беседката след около 5-10 минути се стига до два от водопадите, видими – вляво (по-голям – при горещо време можете да преминете по тунела, който водите са издълбали и да го видите как пада и беснее от 7-8 метра и да се охладите естествено) и вдясно (по-малък). Вижда се и маркуч, по който тръгва водата, която тече пред беседката за пикник. Наблизо е и входът на малка пещера, до която се слиза по изгнил и потенциално опасен кол. Във вътрешността й е изумително красиво и може да се види малък водопад отблизо – гледка, която трудно се забравя.

Препоръчително е, ако колът не е подменен, да ползвате въже, за да сте спокойни, че ще избегнете критична ситуация. Отляво и отдясно на по-големия водопад тръгват две пътеки. Отдясно на водопада, стръмна пътечка води почти до горната му част. На 50-тина метра отляво преди водопада се хваща пътека, която се изкачва над него и свършва в нищото. Добре подготвените туристи могат да продължат нагоре по ждрелото без пътека и да видят още водопади, а ако упорстват и до извора на потока. Имайте предвид, че е доста стръмно и екстремално.

Маршрутът не е подходящ за малки деца, но в същото време, ако детето е с добра координация и има опит в предишни пътешествия – може.“

Реших по изключение да публикувам тази информация и впечатления, които не са мои, защото смятам, че биха били полезни за много хора.

Оценка на читателите: 5 / 5 (6 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България.

Публикувано в водопади с етикети . Постоянна връзка.

5 отговора към Екопътека Бохемия – няколко рилски водопада в серия

  1. Цветомир Цанов каза:

    Колко време е нужно за цялата обиколка.

    • Ели Иванова каза:

      По 20 минути ходене в посока са необходими, за да се мине до каньона и горните водопади Бохемия. За кръговия маршрут, включващ екстремната част не мога да дам време, защото нямам личен опит от там.

      • Бисер Янакиев каза:

        Каньончето е мноого яко! Обаче пътеката е стръмна и е само нагоре, като след беседката се редува право нагоре, леко спускане, пак право нагоре и пак спускане към водопадите! Много е хлъзгаво през есента, внимавайте, в никакъв случай не тръгвайте с маратонки, ще се убиете! Пътеката е маркирана със синя маркировка и след беседката се разделя наляво и нагоре и надясно и надолу, следвайте лявата пътека, която се изкачва, въпреки че има едни сини табелки, които ви указват пътеката надолу, но те е по-екстремна и е тази от коментара по-горе! С дясната пътека също внимавайте, аз на връщане се поизгубих, защото на места пътеката прави едни виражи, на 180 градуса и по едно време гледам няма пътека и хоп, тръгнах по друга нагоре по хълма, после и тя свърши в нищото и храсталака и пак се върнах, накрая видях, че основната пътека кривуличи между скалите и следвайки я, се върнах до колата! При водопадите е много яко, но за съжаление днес отново те не бяха достатъчно пълноводни, почти пресъхнали! Обаче си заслужава разходката, на около 110 км. от София е и с новата „Струма“ до Благоевград, се достига за около час с нормално шофиране за АМ!

    • Бисер Янакиев каза:

      Да, в началото е стръмно и хлъзгаво в по-влажно време, трябват ви хубави планински обувки иначе с маратонки може и да се убиете! Аз сега тръгвам пак натам, предният път нямаше вода във водопадите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *