В средата на този юни посетихме Враца и минахме по една от най-интересните екопътеки в България – екопътека Боров камък, позната още като Врачанска екопътека. Пътеката е атрактивна с многото си мостчета, стълби и стъпала в скалите и най-вече с това, че по нея могат да се видят изключително много водопади – по-големи, по-малки, ниски, високи, тесни, широки … Красота! Самата пътека не е от лесните, но пък е много добре маркирана и укрепена.
Как се стига до екопътека Боров камък
За да стигнете до началото на екопътеката, трябва да се насочите към село Згориград, което се намира на около 5 километра югозападно от Враца. Тръгвате от Враца в посока пещера Леденика и след пролома Вратцата държите ляво за Згориград ( вдясно е към пещерата). Трябва да минете през цялото село Згориград. Екопътеката започва на около 2 километра от центъра на селото на един почти обратен завой надясно, до последните къщи на селото. Там около завоя има удобно място за паркиране.
Има си информационна табела за пътеката, от която може да се осведомите най-общо за маршрута.
По пътеката към водопада
Тук няма да описвам етапите на маршрута, тъй като, както вече споменах, пътеката е много добре маркирана и няма опасност от объркване. Ще изтъкна само, че до водопад Боров камък се стига за около един час и половина умерен ход, без да се смятат почивките.
Имайте пред вид, че пътеката е от екстремните – тя се изкачва умерено плавно нагоре, на около 15 минути от началото й се пресича реката по брод от камъни, има няколко тесни и хлъзгави участъци, стръмнини. Все пак, на трудните места пътеката е много добре укрепена.
От друга страна, екопътека Боров камък е много интересна със своите гледки покрай коритото и каньона на река Лева, с множеството водопади, с добре направените стълби и мостчета минаващи над реката и водопадите. Само в началото й има един не дотам красив участък, в който личат следите от еко катастрофата преди години, когато се е скъсала стената на близкото хвостохранилище, в резултат на което е залято цялото село Згориград.
Пътеката се изкачва срещу течението на река Лева, която образува живописно ждрело. Долу-горе на средата на маршрута до водопад Боров камък се намира доста голям водопад, във високите скали над който има много интересни мостчета – добро място за отдих, преди да се продължи нагоре.
Последните 15-20 минути ходене по пътеката, поне за мен, бяха най-трудните – в този си участък екопътеката е доста стръмна и на места хлъзгава. Добре е, че на много места има изградени дървени парапети за подкрепа и упора.
Водопад Боров камък
Със своите 63 метра височина Боров камък е един от високите водопади в България. Водата пада от високо, виейки се с интересни струи по огромен скален венец. Водопадът, за разлика от другия врачански водопад – Скакля, е постоянен – работи през цялата година.
Много е красиво мястото в подножието на водопада. Човек може да стои и да гледа, без да усети как минава времето.
Да кажа също, че от това място нагоре пътеката продължава, минавайки под водната завеса на водопада. Невероятно!
Пътеката продължава над скалния венец и стига до хижа Пършевица. Според информационните табелки, до хижа Пършевица се върви около час и половина.
Ние постояхме при водопада около час и се върнахме по обратния път за долу-горе същото време – час и половина.
Беше страхотна разходка, макар и малко екстремна, с много красиви гледки и множество водопади. За мен това беше една от най-интересните екопътеки, по които сме минавали.
Други интересни забележителности в района на Враца
Може би, най-познатата природна забележителност до Враца е пещера Леденика.
Ако сте любител на водопадите и на планинските преходи, сигурно ще ви заинтригува маршрутът, който направихме ден преди да отидем до водопад Боров камък, а именно: Вратцата – водопад Врачанска Скакля – Враца.
Там, от района на Вратцата започват няколко пешеходни маршрута, като един от тях обхожда останките на старинната крепост Вратица.
Районът е много подходящ и за скално катерене (който го може 🙂 ).
Друго интересно място е връх Околчица – районът на Ботевата битка. Недалеч от връх Околчица, в подножието на близкия връх Камарата, се намира и предполагаемото лобно място на големия български поет и войвода Христо Ботев.
На път за връх Околчица се минава и през небезизвестното село Челопек и къщата-музей на Вазовата героиня баба Илийца. Точно там, в малката къщичка се намира и печатът от Околчица от 100-те национални обекта.
На около 15 километра северно от Враца, в района на село Лиляче се намират два скални феномена – Божият мост и Пешкето (скален лабиринт).
екстремно и опасно е
много труден маршрут!
Здравейте, поради първия ми пост, изказвам благодарност и уважение за труда и усилията които е положила авторката и хората около нея! Благодаря.
Сега конкретно за пътеката „Боров камък“. Да не е лека за ходене, а и на инфо-табелата в началото и пише, че не се препоръчва за деца под 8г. и хора с увреждания. Описанието на Ели е перфектно, а аз искам да добавя, че ако продължите още малко по стръмното /стълби и парапети/ след пейката под водопада, се качвате над водопада и виждате от къде той започва. След малко ходене около 20-на мин. по добре означена пътека се стига до една полянка на която има маси, пейки и беседка с барбекю, а рекичката на водопада минава през средата на полянката и я прави едновременно красива и имате възможност да охладите питиетата които си носите 😉 . След това продължавате по полянката и в дясно ще видите помпена станция на ВиК чиито стопанин е много любезен човек и ще ви упъти в маршрут, който минава покай изоставената мина /около която има малко изкачване по чер път и след това е само слизане надолу/ след мината следват полянка на която пасат свободно коне, а след нея се засичате в веломаршрута който тръгва от Враца минава през Згориград, обикаля планината и пак се връща във Враца. Там имате избор – дълъг път – по билото и слизане в района на големия водопад Скакля и след това Враца, а късия път е до Згориград и излиза на 10-на мин. по надолу в селото от местото на което почва пътеката. По този начин не се връщате по стръмната част по която се качихте, а и аз не обичам в планината да минавам по един и същ път два пъти, освен ако няма друг начин 🙂
Здравейте, Иво, благодаря Ви за чудесното допълнение към статията!
Ели, много благодаря за подробната информация! Беше наистина от полза! Това е една от най-хубавите екопътеки, на които съм била. 🙂
Благодаря за отзива, Диляна!
Пътеката става ли за деца на 8 години ?
оживена ли е ?
Благодаря !
Ако вече сте водили децата по други екопътеки, може би няма да имат проблем. Пътеката – макар и трудна на места – е добре обезопасена. Не е много оживена.
Имайте в предвид, че последната стълба за заслона над водопада я няма (отнесени да около 2 метра и няма качване, освен ако не сте авантюристи по хлъзгави камъни) (04.08.2018)
Днес се качихме с две деца на 4 и 5 години. Стръмно е, но с помоща на татковците и много внимание, всичко е наред. Качихме се чак до поляната над водопада. Всички стълби са ремонтирани и обезопасени. (09.09.2018)
Много благодаря за отзива и полезната информация!
Водопадът НЕ работи през цялата година. Навсякъде пише, че има вода целогодишно, но това не е вярно. Днес 13.10.2018 бях там – вода няма нито капка. Срещнах хора, които са се качвали преди седмица и също е било сухо – реката е напълно пресъхнала. Върнах се по друг път след полянката в ляво, който обаче се оказа доста по-труден и дълъг и целият осеян със сипеи и камъни, от които е много лесно да се подхлъзнеш. Като цяло разходката си струваше дори и без вода само заради цветовете на есента 🙂
Здравейте, Надя, благодаря за отзива и споделената информация! Интересувах се от няколко места за сезонността на водопада и все излизаше, че си тече целогодишно. Явно не е така.
Преди 5-6 години октомври месец и Райското пръскало беше пресъхнало. За постоянен водопад се счита този, който тече през по-голяма част от годината. Врачанска Скакля тече до … 2 дни след дъжд…
Щом Райското пръскало е пресъхнало през октомври месец нещата не са добре…
Здравейте Ели и всички участници в чата, любители на планината! Преди малко се върнах от въпросната екопътека. Датата е 14.08.2023. Наистина е невероятно, меко казано. Само че имаше едно маааалко разочарование – водопада е в отпуск. Единствено някоя и друга капка дежурят там и напомнят, че има водопад и дават надежда да се върне някой ден. Стълбичките, които водят до зад водната завеса, са все още мокри. Ако е възможно ще кача снимки да се види сухия водопад.
Прочитайки разказа на Надя малко по-горе се вижда, че, явно, вече не тече целогодишно, за жалост.
Иначе се осмелих да се кача до хижа Пършевица. Уви, и тя не работи и е доста запустяла. За сметка на това срещу нея има модерна мандра и работата там кипи. За мой късмет срещнах едни хора, с които отидохме с кола до пещерата Леденика. Феноменална! Така че беше две в едно – неочаквано пълноценна комбинация. После обратно с колата към Враца, минавайки под изоставен от 30 години седалков лифт, чийто седалки се люшкат насам-натам и са оставени на произвола на дъждовете, слънцето и други. За жалост това са нашите планини – спиращи дъха гледки и изживявания от една страна, от друга – немалко пустеещи хижи и съоръжения.
Който не е ходил по тази екопътака много е изпуснал и има голямо домашно. А за пещерата Леденика домашното е двойно! 15 лева е входа, но си струва. Както вътре, така и с парка навън.
Здравейте, Дани,
Много благодаря за отзива и актуалната информация! Да, от други коментари също разбирам, че водопад Боров камък вече рядко може да се види с вода 🙁 . Скоро бях на хижа Пършевица. Един човек там ни каза, че нямало вода и затова хижата не работи.
Недалеч от нея се разходихме до платото Кобилини стени. Гледките от там са спиращи дъха. Скоро ще разкажа и за това.
Поздрави,
Ели