Изворът на река Арда е място, което отдавна беше влязло в списъка ми с места, които непременно да посетя. То се намира над село Горна Арда в Западните Родопи. Ходили сме няколко пъти преди в този район, но все не оставаше време за извора.
По време на лятното ни приключение в Родопите, когато ги преминахме от край до край по Родопската магистрала, наш чест спътник беше река Арда и красивите ѝ проломи и меандри – естествени картини, даряващи невероятна наслада за окото. Именно тогава реших, че искам да видя извора ѝ възможно най-скоро, да видя нейното начало.
Не знам точно дали съдбата се намеси, но тя ни подари един почти летен октомври – едновременно слънчев и цветен. Време, което сякаш крещеше „вървете и вижте“! Направихме го. Отидохме. Видяхме. Жадно пихме ледени изворни глътки вода и черпихме от силата на планината. Беше си едно малко приключение.
По-долу ще ви разкажа подробно за маршрута до извора на река Арда или по-точно до един от многото извори, най-известният.
Къде се намира и как се стига
Пътеката за извора на Арда започва от покрайнините на махала Билянска на село Арда. Селото се намира на около 35 километра югоизточно от Смолян, които се изминават с кола за около 50 минути – в планината се пътува бавно. За махала Билянска, минавате през цялото село и се насочвате към съседното Горна Арда. Отбивката за Билянска махала се пада вляво от шосето на около километър след крайната табела на село Арда. На разклона има табели за махалата и за барбекю Дядова ряка.
След като се отклоните пътувате все по тесния път – асфалтов, но лош, който след около километър и половина ви отвежда в края на махалата. Асфалтът свършва при един разклон надясно. Точно преди завоя има удобно място да оставите колата. От това място започва пешеходния маршрут до извора на река Арда – хващате черния път надясно. Има стрелка-табелка. За всеки случай, това са ориентировъчни координати: <41.4489042, 24.6192079>.
Малко отклонение – пътят от Смолян до село Арда минава през редица села. Едно от тях е село Кошница с няколко за посещение места – крепост Калето, каньон Горло, пещера Голубовица.
Маршрут до извора на река Арда
От покрайнините на махала Билянска до извора на Арда се върви около един час, разстоянието е около 3 километра. Широкият черен път в началната част постепенно преминава в широка горска пътека. Пътеката като цяло е мека и лека. През цялото време се изкачвате плавно, като постепенно преодолявате около 360 метра денивелация. През по-голяма част от маршрута сте в гора. Има и гледки тук-там.
По време на нашето посещение гледките бяха доста цветни – беше разгарът на есента и хълмовете се бяха силно изпъстрили.
Някои детайли от маршрута – в началото на прехода вървите по широкия черен път. Маркировка няма в тази част, но няма и какво да объркате. След около 10 минути виждате напред масивна дървена къща – това е барбекю Дядова ряка. Малко преди нея пътят се разклонява – вие сте по дясното разклонение, което започва да се изкачва нагоре по хълма. В тази част се появява добре видима маркировка. От тук насетне до извора на Арда следвате синята маркировка. В участъка след Дядова ряка има и зелена маркировка, но по-нагоре в гората двете маркировки се разделят. Вие сте си по синята.
На 20 минути ходене след дядова ряка пътеката излиза от гората на една поляна с беседка. Това е долу-горе половината от началото на маршрута до извора.
След още 15 минути пеша пътеката пресича поток по дървен мост и след това още един поток. При сушаво време тези ручеи, също извори на река Арда, може да са пресъхнали. При всички случаи те са ваш сигурен ориентир, че наближавате извора-цел. След още малко ходене пътеката излиза на малка поляна и завива плавно наляво. Там наблизо ще видите беседка и дървен мост.
Продължавате още минута по пътеката и сте до извора на Арда – тя извира изпод голямо вековно буково дърво.
Обратният път от извора на Арда до Билянска махала отнема доста по-малко време – около 40 минути, защото имате само слизане и то по горска мека пътека.
При извора на река Арда
Мястото е тихо и много свежо. Въздействащо е да видиш бликащата от недрата на Родопите вода, която дава началото на една от най-големите реки в България.
Толкова отдавна исках да посетя това място. Накрая му дойде ред. Не ме разочарова, напротив.
Ние стояхме покрай извора, пристъпвахме оттук-оттам за да огледаме всичко, снимахме, гледахме сълзящата от земята вода. В един момент решихме да я пробваме. Отпихме по няколко глътки – кристално-чисти, свежи и много студени. Напръскахме си очите. Това се оказа невероятно зареждащо.
И още
Изворът на Арда се намира на 1540 метра надморска височина в подножието на Ардин връх. Според сайта на община Смолян, това е един от 17-те извора на реката. Според информационното табло на място, температурата на изворната вода е 4 градуса.
Над извора видяхме табелка към върха, но нямахме представя колко е дълъг маршрутът до върха, а и времето ни притискаше. Решихме да оставим за друг път.
Там над извора се включва и зелената маркировка, идваща от родопския Черни връх и продължаваща към границата и връх Юрта.
Поглеждайки от извора на Арда към близката поляна в посока противоположна на тази, от която дойдохме, видяхме дървен кръст, издигащ се върху камара от камъни.
Решихме да отидем да видим какво е това. Пътьом пресякохме още един поток от изворите. И го видяхме – това бил гробът на магарето на Настрадин Ходжа. Май по-добре да не бяхме го видели – стои някак не на място, според мен.
Както и да е, тръгнахме наобратно, а цветовете на есента продължиха да ни пълнят очите.
Привет!
Една малка поправка – изворът Арда баши, който се води за основен на реката и е туристическа атракция се намира на 1450 м. НВ. За справка – ЕТК 1:5000.
Здравейте и благодаря за уточнението! На информационното табло до извора бяха написали 1540 метра надморска височина и това посочих в статията.
Здравейте! Благодарение на вашия пътепис се запознах с природната забележителност извора на р.Арда и той ми служеше, като ориентир как да стигна до въпросното място.
За съжаление бих искала да споделя, че този материал е подвеждащ. След барбекю Дядова ряка и след потвърждение от страна на хората, които стопанисват мястото за правилната посока, в която се движим, наистина има много добре маркирана пътека, в синьо, по която, вървейки, няма как да се объркаш или изгубиш. НО следвайки обозначената пътека в синьо повече от 50 мин., така и не стигнахме до „средата“ на пътя и въпросната беседка, за която се споменава в пътеписа. Вървейки близо час и нестигайки и средата на маршрута просто се отказахме и се върнахме обратно.
Здравейте, Теодора, описала съм времето за маршрута така, както ние го изминахме, при това – без да бързаме, но и без да включвам почивките. Темпото на различните хора е различно. Някои биха взели тези 3 километра за по-малко от половин час, ние ги взехме за близо час. Благодаря Ви, все пак, за споделеното впечатление!
Здравейте!
И аз ще трябва да го търся наново извора на Арда. Малко омагьосано като Белинташ ми идва на мен. Един път се озовахме в гръцко дори. А веднъж ни застигна проливен дъжд с градушка и се отказахме в нищото, но май и тогава бяхме тръгнали погрешно към връх Ком… Покрай заставата през рекичката, покрай беседката… половин час проливен дъжд и обратно 🙂
Желая успех следващия път 🙂 !
Срещнали се Хитър Петър и Настрадин Ходжа и започнали да се надлъгват, толкова дълго се надлъгвали че магарето остаряло и умряло. Затова му е там гроба.
Взехме коне и водач от Гераница. Минахме по стръмния маршрут по границата и се върнахме по описания от вас маршрут. Приятно изживяване беше.