Връх Мальовица отдавна беше залегнал в плановете ми. Мислех си, че няма да имам никакъв проблем с неговото изкачване, предвид опита ми с другите високопланински върхове в България, които до момента бях изкачила. Уви! Бях се доста надценила. Изкачването на връх Мальовица „ми разказа играта“, ‘дето се вика, и изпи силите ми. Все пак, радвам се, че успях да стигна до горе, че и да се върна.
Следващите редове са посветени на изкачването на връх Мальовица по маршрут: ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – връх Мальовица. Маршрутът не е никак лек, но е постижим почти за всеки, дори и за хора не много активни в спортуването, но с желание за повече движение, красиви гледки и нови места.
Обърнете внимание, че става въпрос за лятно изкачване на върха! Зимно време, доста от участъците по описвания маршрут са лавиноопасни.
Преходът до връх Мальовица
Изходна точка за изкачване на връх Мальовица е комплексът около ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), който се намира в местността Меча поляна, на около 25 километра югозападно от град Самоков и на около 13 километра след село Говедарци. До комплекс Мальовица се стига по асфалтов път, а там в самия комплекс има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг.
Спирате колата, вземате раниците, минавате през поляната и се озовавате на входа на Национален парк Рила, откъдето започва пътеката за изкачване на връх Мальовица.
Маршрутът за изкачване може да се раздели условно на следните четири етапа:
- етап 1: ЦПШ – хижа Мальовица: 1 час;
- етап 2: хижа Мальовица – краят на втора тераса: 1 час;
- етап 3: втора тераса – Еленино езеро: 50 минути;
- етап 4: Еленино езеро – връх Мальовица: 50 минути.
За информация, най-ниската точка от маршрута, която е в самото начало при ЦПШ Мальовица се намира на 1720 м надморска височина, хижа Мальовица е на 1960 метра, а планинският ас Мальовица е с височина 2729 метра. Цялото разстояние между ЦПШ Мальовица и връх Мальовица по този маршрут е около 6.2 километра (като хижа Мальовица е на около 3 километра от началото), а общата денивелация, която трябва да се преодолее до горе е 1009 метра.
Етап 1: ЦПШ – хижа Мальовица
Това е първият етап от маршрута към връх Мальовица и съответно най-лесният. В тази си част пътеката се изкачва съвсем плавно нагоре към хижата и е като каменист черен път, макар и доста неравен на места. Тук, както и в следващия етап от маршрута, неизменен спътник е Мальовишката река, нейният ромон, водоскоци и разни други форми. На места пътеката се превзема от малки ручеи, които мокрят само подметките.
На горната снимка връх Мальовица е този, с ореол от мъгла.
Етапът завършва на хижа Мальовица се изминава за около 1 час умерен ход. Там на хижата е удобно място за първата почивка. Също така, ако шишетата с вода са празни, тук е моментът да ги напълните – чешмата с рилска вода се намира отвън до самата хижа.
Едно малко отклонение – сядайки за почивка там на една от пейките пред хижа Мальовица, някак неусетно направих асоциация с хижа Вихрен. Хижа Мальовица и високопланинската обстановка около нея ми се видяха подобни на пиринската хижа Вихрен и околните гледки. Асоциации разни 🙂 .
Етап 2: хижа Мальовица – краят на втора тераса
От тук започва интересната част.
Малко над хижа Мальовица пътеката преминава от левия на десния бряг на река Мальовишка, като припомням, че ляв и десен бряг се смята по отношение на течението. Така че, в случая, река Мальовишка след този брод през реката остава вдясно на пътеката към връх Мальовица. Трудността при преминаването на реката в този участък е, че този брод е доста широк и някои от камъните са ръбести. Реката не е дълбока, така че при падане (не дай си боже) човек най-много да се намокри целия, което пък не е толкова безобидно предвид многото път, който остава да се извърви нагоре към връх Мальовица.
Наличието на щеки значително улеснява преминаването на реката, а и останалите интересни участъци по пътеката.
Теренът в този етап е доста пресечен, на няколко пъти преминава от единия на другия бряг на река Мальовишка и в голямата си част се движи по сипеи от големи камъни. Като цяло посоката е нагоре.
Изключение правят двете тераси – равни участъци по протежението на реката. Тези тераси са като оазиси в пустиня – през тях се върви бързо и лесно, защото пътеката там е равна и не е наситена с каменни сипеи.
Все пак, обстановката е много красива, от двете страни на пътеката се извисяват високите рилски хребети, а тук там има тънкоструйни водопади. В началото на втората тераса има скала-паметник в чест на загинали планинари и алпинисти.
Етапът завършва в края на втората тераса, точно преди голямото изкачване, и се изминава за около 1 час умерен ход.
Тук е мястото да направите и втората си по-голяма почивка. Ако имате сандвичи, подкрепете се. Очакват ви още доста усилия по пътя нагоре.
Етап 3: втора тераса – Еленино езеро
От тук започва същинското изкачване на връх Мальовица, при което за много кратко се преодолява голяма денивелация. Пътеката в по-голямата си част от този етап е от типа камък върху камък и където намериш. Да, вярно, има добре различима маркировка – бяло-червена, но преходът си е труден.
С постепенното преодоляване на височината гледките назад стават все по-мащабни. Започва да се открива самата хижа Мальовица.
Етапът завършва на брега на Елениното езеро и се изминава за около 50 минути. Пеизажът около езерото е много красив – от едната му страна е пътеката, а от другата – мощно се издига Мальовица – върхът-цел.
Да, сещате се – мястото около езерото е страхотно за почивка, преди преодоляването на последните метри до връх Мальовица.
Ние почивахме покрай Елениното езеро и на отиване, и на връщане. Гледката е запленяваща. По едно време, аз не се стърпях и потопих ръце в езерото – водата ми се видя изненадващо топла за високопланинско езеро. Във водата плуваха и доста малки рибки. Красота!
Тук пак ще отворя една скоба, за да разясня, че всъщност спряганото Еленино езеро е най-голямото от група от 3 рилски езера с общото име Еленини езера. В някои източници се споменават също като Еленски езера.
Етап 4: Еленино езеро – връх Мальовица
След приятната почивка край Елениното езеро, изкачването по вертикалата от каменни сипеи продължава до билото. Това изкачване е все така трудно, като досегашното, но там на билото пътеката става полегата, върви се по-лесно и в допълнение идват красиви гледки във всички посоки. Елениното езеро, погледнато така от високо, заедно със съседното малко езерце, придобива формата на въпросителен знак. Малко по-нагоре от Елениното езеро следва още едно по-малко езеро, но все още замръзнало, въпреки че вече е лято.
В самото начало на билната си част, пътеката е леко екстремна – тясна е и върви по каменен рид, подобен на Козя стена, но доста по-кратък. Пътеката е добре очертана и има стабилни скали за упора.
Както споменах, на билото гледките следват една след друга, коя от коя по-величествени. Виждат се всички околни върхове, виждат се няколко езера, вижда се Рилският манастир.
Етапът се изминава за около 50 минути. Погледнете ли назад, установявате колко трудно е било качването. Огледате ли се наоколо, особено ако има добра видимост, установявате, че всички усилия са си стрували. Огромната награда са невероятните 360 градусови рилски гледки.
Горе на върха
Горе на връх Мальовица гледките са зашеметяващи, особено при ясно време, каквото имахме ние.
Там на Мальовица от високо различихме две от Урдините езера, връх Мусала и въобще голяма част от рилския релеф. Страхотно е усещането на върха на планината!
От връх Мальовица тръгва билна пътека към хижа Рилски езера. Погледнато в обратна посока, това е още един маршрут за изкачване на връх Мальовица. Нямам опит с цялата част на този маршрут, но доколкото имам информация той е по-лек от гореописания, макар и по-дълъг.
Обратният път и още
Обратният път следва гореописания маршрут с всичките му особености. Макар и надолу, не се върви по-лесно. Освен това, умората се превръща в съществен фактор, а краката не слушат вече така добре.
Обратният път от връх Мальовица до ЦПШ Мальовица се изминава за приблизително същото време, като на отиване.
Ние малко позакъсняхме с изминаването на маршрута и от билото надолу нямаше почти никакви хора. Настана привечер, но все още не беше тъмно – денят беше дълъг. Така в един момент, вървейки надолу по пътеката срещнахме един специален турист, тръгнал нагоре 🙂 .
И като стана дума за хора и посещаемост, нека отбележа, че връх Мальовица е от посещаваните високопланински върхове в България, но хората по маршрута са значително по-малко, отколкото до върховете Мусала и Вихрен.
Съвети за изкачване на връх Мальовица
Ако решите да изкачвате връх Мальовица, следните съвети ще ви бъдат от полза.
- Проучете добре маршрута. В горното подробно описание се постарах да дам различни детайли и аспекти от нашето изкачване. Надявам се, да съм отговорила на всичките или почти всичките въпроси, които биха ви възникнали.
- Следете прогнозата за времето и изберете подходящ ден. Не тръгвайте при прогноза за гръмотевици и виелица.
- Правете си сметка на времето и на силите.
- Ако сте по-млади и/или пъргави, вероятно ще изкачите върха по-бързо от мен. Все пак, съветвам ви, отделете си достатъчно време за почивка. Има си нужда.
- Щеките биха облекчили част от усилията ви и със сигурност биха улеснили както изкачването, така и слизането от върха.
- Носете си челници за всеки случай, но правете сметка в никакъв случай да не замръквате.
- Вземете мерки против насекоми. Голяма част от маршрута е покрай река Мальовишка, а комарите там са нахално кръвожадни, много са, и на рояци, а привечер са във вихъра си.
Други интересни маршрути в Рила
Ако търсите информация за други интересни маршрута в Рила, на страниците на блога има няколко предложения, подредени възходящо по трудност:
- до водопад Горица;
- до Бистришкия водопад;
- до водопад Рилска Скакавица;
- до връх Белмекен;
- до Страшното езеро – този маршрут също започва от ЦПШ Мальовица;
- Урдини езера;
- изкачване на връх Мусала.
В заключение
Макар и с доста усилия, успях да запиша още един висок връх сред постиженията си. Както казах в самото начало, връх Мальовица ми се видя по-труден за изкачване и от връх Мусала, и от връх Вихрен, и от връх Ботев. Той беше толкова нагоре и толкова далеч, но красотата горе беше над всичко.
Много по-труден е от Мусала, въпреки че още не съм качвал последния, но този не успяхме да качим, спътницата ми тотално се преумори на стръмното изкачване над втората тераса, да не говорим, че малко преди тази тераса объркахме и пътеката и се озовахме вдясно на едни големи и стръмни камъни и преджапахме директно надолу през един тесен и опасен улей до втората тераса, а това още изцеди силите ни и някъде там, където се усети болката в чупения й по-рано крак, се отказахме! Преди две години! Скоро, живот и здраве, ще се прави втори опит! Но…първо Мусала, вярно че е по-лесен, но все пак трябва да се качва, заслужава си! Хубав пътепис, отново изчерпателен и полезен! Аз също се скитам много из България, но предимно за да снимам нещо интересно и предимно с автомобил! Всяка седмица откривам ново и красиво място в България, село, водопад, манастир, църква, дори красива поляна с гледка предизвиква една разходка от да кажем поне 200 км. в мен! Миналата седмица си намерих красиво село в подножието на Пирин, Ощава, над Кресна и скокнах за няколко часа, определено си заслужаваше! От известно време участвам и активно в обновяването и актуализирането на Гугъл Мапс, добавям нови места, качвам снимки, вече около 5000 и т.н. и т.н.! Радвам се, че има и други хора, като мен, млади хора, които обичат да пътуват и да се наслаждават на красивата ни родина! След шест години обикаляне, най-красивото място за мен в България е Белмекен, поради редица фактори, асфалтов достъп, невероятни гледки, отдалеченост само на 130 км. от столицата, от тях около 70 км. по АМ и т.н. и т.н.! Да не говорим, че когато се спускаш от язовира, попадаш в красивите Родопи около Юндола! Отплеснах се! Желая ви да посетите още много и красиви места у нас и не само и да ги опишете все така увлекателно и с подходящите красиви снимки, разбира се! Успех!
Благодаря още веднъж за интересните отзиви! Желая Ви скорошно изкачване на връх Мальовица! Аз лично доста се озорих при качването, макар и да не съм съвсем начинаеща в планинските преходи. Не е лесен маршрут, определено.
Здравейте, от къде се качихте към Върха ? И колко време ви отне ?
Благодаря много за споделения опит. Рано ни е със шест годишната ми дъщеря да изкачваме Мальовица, освен поне да стигнем до първата тераса. Вече веднъж бяхме до хижа Мальовица.
Здравейте, благодаря Ви за отзива! Мисля, че сте направили голямо постижение с малката – пътят до хижата си е изкачване, а това, че е много каменист допълнително усложнява ходенето. Браво на детето, а и на Вас, че го водите в планините!
Здравейте, вашият блог ме вдъхнови да започна по-често да обикалям из красотите на България. Благодаря за подробните описания, които публикувате! Това лято обиколих доста места и верен пътник всеки път ми е моето куче – Голди (лабрадор). Преди 2 седмици дори изкачихме връх Мусала с него. От много време искам да изкача и връх Мальовица, но се притеснявам, че този маршрут ще дойде малко в повече на Голди. Бихте ли ми казали Вие какво мислите? Много благодаря!
Поздрави!
Здравейте, Бетина, много Ви благодаря за отзива и хубавите думи! Да Ви кажа, не съм имала куче и не мога да Ви отговоря съвсем адекватно, но си мисля, че щом сте успели да изкачите Мусала, ще успеете и с връх Мальовица. Докато ние го изкачвахме, имаше хора с кучета. Те, животинките май се справяха по-добре 🙂 . Ако изкачите Мальовица с Вашия Голди, ще се радвам да споделите впечатления. Поздрави!
Е, изкачихме го! Използвахме почивния ден днес като един от последните хубави дни за изкачване на върхове. Ако трябва да съм честна, това е най-трудния връх, които съм изкачвала. Мусала ми се струва като песен пред Мальовица. С Голди нямахме никакъв проблем, той дори по-бързо от мен се изкачи. Гледките са уникални! Невероятно преживяване. Срещнахме и ние едно диво козле, което Голди помисли за куче и се опита да го догони, неуспешно 😀
Благодаря, че ме вдъхновихте с вашата статия да изкача този връх!
Поздрави,
Бетина
Поздравления, Бетина, и за Вас, и за Голди! Радвам се, че сте успели и че сте доволни всички. Благодаря Ви за споделения отзив!
A, sluchaino da ne bi tozi GOLDI da e bil na hija MUSALA, 2011, 7- 10 septemvri ?
Здравейте, с удоволствие прочетох Вашата статията и коментари към нея. Върнахте ме две седмици назад, когато предприех изкачването на вр. Мальовица, без да се подготвя предварително с информация за маршрута. Подцених го този връх, мислейки че ще е една лежерна разходка из красотите на Рила. Макар че бях запозната, че височината е над 2500 м. и не е за подценяване. Освен това, седмица преди качването на вр. Мальовица направих изкачване на вр. Вихрен и в същият ден минах и през Кончето. Помислих, че след такъв сериозен преход вече всичко ще е по силите ми. Ноооо… сгреших. Не бях понесла и щеките, които щяха да са ми от полза. Добре, че поне взех яке, защото при ясно и слънчево време ни беше брулил такъв студен вятър на върха, че ако си бях останала с една фанелка, пневмонията ми беше гарантирана. Радвам се, че има такива блогове, където човек може да се запознае теоретично с това, което му предстои и да се подготви подобаващо. А и е много интересно, защото докато четох, пред очите ми пак се появяваха красиви гледки и спомени от изкачването. Чета, и все едно че съм пак там… само че вече не съм уморена. Мальовица – изпитание за тялото и релакс за душата. Пожелавам Ви много здраве и нови върхове!
Здравейте, Вероника, благодаря Ви за интересния коментар. Имах чувството, че чета моите мисли 🙂 . При нас се получи нещо подобно при изкачването на връх Мургаш. Мислех си, че след Мальовица няма какво да ме уплаши, но леко се пообъркахме. С две думи: човек не бива да подценява планината, маршрутите и тамошните особености. Поздрави!
Чудесен блог – подробен, описателен. Благодаря за полезните съвети и информация. Поздрави и пожелания за още приключения.
Здравейте и благодаря за отзива и хубавите думи! Всичко най-добро и на Вас!
Здравейте ! Утре, ако е рекъл Господ, ще се качим на връх Мальовица. Преди 3 седмици се качихме на връх Вихрен и след това „превзехме“ седловината Кончето, преходът продължи 11 часа. Много ме стресна мнението на Вероника, че качването на Мальовица е по-трудно от описания маршрут !? През м. август се качихме на връх Ботев за 1 ден, като на връщане спахме в х. Рай. Преходът и там бе 11 ч., но на Вихрен + Кончето ми беше по-трудно !
Живи и здрави, като се върна ще разкажа….
Здравейте, Захари, при Вашите постижения с Вихрен и особено Кончето (което за мен все още е мечта), не мисля, че връх Мальовица ще Ви уплаши. Само, гледайте прогнозите да е хубаво времето! Ще се радвам да споделите как е минало Вашето изкачване. Поздрави и успех!
Много полезен разказ. Много детайлно и точно описание. Благодарение на него и маркировката успяхме да се насладим на безспорната красота. Взехме разстоянието от паркинга на ЦПШ до върха за 2ч30мин на слизане 2ч.15мин в стегнато темпо при хубаво октомврийско време.
Здравейте, благодаря Ви за интереса и отзива!
Уважаема госпожо Иванова, благодаря за добрите думи ! Успешно превзехме върха, извинявам се, че толкова късно се сетих да пиша. Веднага си признавам, че съм от категорията „кашкавал туристи“, щото имаме три деца и дълги години не сме ходили
по сериозни маршрути в планината. Децата пораснаха и….. От средата на лятото „превзехме“ четирите най-трудни маршрута, само връх Мусала пропуснахме от изкачването с наши приятели, щото се занимавахме с битовизми. Но да Ви разкажа за изкачването на Мусала. Имахме, според мен, много голям късмет с времето. Температура 3-4 градуса над нулата и много гъста мъгла. При тази температура нито ти е студено по време на изкачването, нито се потиш, а заради мъглата на отиване и връщане срещнахме общо 5-6 човека, явно при всички останали желаещи благоразумието бе надделяло. Само ние и планината ! В някои моменти, когато видимостта падаше под 20 метра бе леко плашещо, но маркировката по маршрута е прясно подновена, перфектна. Утре, ако е рекъл Господ, ще катерим Мургаш, има много красива легенда за този връх….
Здравейте, Захари, благодаря за споделения отзив. Не успях да Ви отговоря веднага, че бях на пътешествие в Испания, но предполагам, вече сте изкачили връх Мургаш. Ние също отскочихме до него тази година. Зная и легендата 🙂 . Поздрави.
Здравейте 😉 Освен всичко друго,много ме впечатлиха снимките . Страхотни са. С какъв апарат са правени ?
Здравейте и благодаря за отзива! За снимките използваме Canon EOS DIGITAL.
Супер 🙂 Благодаря 😉
Здравейте,
доколкото разбрах имало и друг път за върхът, т.н. заешка пътека, която започва от хижата в дясно, зад бунгалата, и нагоре навлиза в гората като след това стига високият равен участък. От хижата изглежда много стръмна, но ни казаха че не е много, а пък после било по лесно до върха.
Някой дали има инфо???
Ели, поздравления за хубавият блог!!!
Поздрави.
Здравейте, благодаря за хубавите думи! Не съм запозната с тази заешка пътека към връх Мальовица, но ако някой сподели информация, ще провета с интерес. Поздрави!
Заешката пътека тръгва от х.Мальовица на дясно под Куклата,минавате под Куклата и се качвате на Мальовишките езера.Другия вариант от 1-ва тераса,през Овчарския улей и пак се качвате на Мальовишките езера.От Мальовишките езера,тръгвате на ляво пътеката е между малка и голяма Мальовица,като се качите на билото,тръгвате по източния ръб за в. Мальовица,но там не е желателно да ходите без водач.Началото на Февруари 2018 г.,тръгнах по източния ръб на в. Мальовица,само че от Еленино езеро.Пътеката ми се видя много хубава и тръгнах без никаква екипировка.Подцених планината и това ми беше най-голямата грешка. Най-трудното изкачване беше на местността Тенекията.Не го препоръчвам на никой да не се качва без пикели и котки през зимата беше ад.
Здравейте, Георги, благодаря за интересната информация! Този маршрут, който описвате ми се струва доста екстремен и си трябва добра подготовка отвсякъде.
Здравейте, много съм начинаеща в планинските преходи, до сега само до Седемте Рилски езера съм била. Кой маршрут за следващата дестинация ще ми предложите. Благодаря. Страхотна статия, като гледах снимките нямам търпение да отида.
Здравейте, ако сте от района на София или недалеч, непременно се качете на Черни връх най-напред. Поздрави!
Макар и да ви разочаровам връх Хайдута не се вижда от Мальовица както сте написали.
Здравейте! Тъй като сме решили да изкачим връх Мальовица сега на 7октомври и искам да разбера маршрута подходящ ли е за този сезон?
Зависи от времето и от вашата подготовка, ако имате опит и времето се предвижда да бъде добро – може да опитате, но тръгнете рано, за да успеете с по-краткия ден. Ако това ще ви е първият преход, по-добре оставете за другото лято. Поздрави!
Здравейте Ели,
Поздравявам Ви за този чудесен сайт и най-вече за любовта Ви към Българската природа и красота.И най-вече за това,че предлагате помощ на онези,които се опитват да се докоснат до магията на нашите алпийски планини-Рила и Пирин.Освен описанието на маршрутите,изключително ценен е и снимковият материал с който допълвате разказа си и увличате младите хора към туризма като цяло.В подкрепа на вашият разказ ще си позволя да споделя с Вас едно изкачване до връх Мальовица и спускането ми до Рилският манастир.Този поход се състоя на 31.07.1986година.Моят приятел Дани,който вече повече от 20 години е емигрант в САЩ,ми предложи да се качим на върха.Без всякаква подготовка на 31.07.1986год. взехме автобус до Самоков в 6.00ч от София.Около 7.30 бяхме там,а около 8 часа бяхме на ЦПШ Мальовица.Забравих да спомена,че по онова време бяхме се уволнили от казармата и бяхме на 21 години.Пълни със сили и енергия.Аз бях с едни маратонки,дънки,ризка с къс ръкав и тънко пуловерче,а Дани дори без пуловерче.Без храна,без вода.Все едно бяхме на разходка от Княжево до Тихия Кът.Пейзажът около пътеката за връх Мальовица е изумително красив,водата студена и вкусна,а прехода до хижа Мальовица лек и приятен.Нашият план да хапнем на хижата се оказа пълен провал.Имаше само чай.Връх Мальовица беше покорен около 12.30 на обяд и привлечени от панорамният изглед на Рилския манастир решихме да се спуснем до него за да се приберем.Започнахме спускане по Дългия Рид.Разбрахме в последствие защо е наименуван така.Освен с голямата денивелация при спускането ни към манастира,се сблъскахме с невероятната юлска жега на този абсолютно гол рид,по който нямаше и храстче,стръмна пътека от която почти ни изкочиха капачките от коленете и абсолютната дехитратация.Някъде далеко наоколо се долавяше тихият ромон на невидим поток,който ни подлудяваше.С Божията помощ около 17.30-18.00 часа се добрахме до манастира.След това около седмица имах много сериозна мускулна треска.
Това обаче ни беше за урок и започнахме да катерим планините,но със сериозна подготовка.Но колкото и да сме подготвени планината ни поднасяше изненади.Последваха походи Разлог-хижа Яворов-вр.Каменитица-вр.Баюви дупки-заслон Кончето-Кончето-Кутело 1 и 2-вр.Вихрен и много други.
Обичайте планината,но винаги тръгвайте добре подготвени.
Здравейте, благодаря за чудесния отзив, хубавите думи и споделената информация! Истинско постижение сте направили в онези години! И, да, в планината човек трябва да тръгва подготвен. Предполагам, продължавате с Вашите преходи и се наслаждавате на планинските гледки. Поздрави! Ели
Много красив маршрут.Браво за описанието.
Здравейте, малко пишман турист съм, не от най-редовно ходещите, ама съм качвал и Мусала, и Вихрен, и Ботев, вървял съм 7 дни от Витиня до Шипка по маршрута на Ком-Емине, а вр. Мальовица го минахме с един колега(навремето го затрупа лавина в Пирин), отивайки към Седемте езера. Ами да ви кажа бях на 44 и въобще нямам спомен с нещо да ме е озорил тоя връх. Даже помъкнах в раницата и един 3кг мрамор от мястото, описано в „Лавината“. Живот и здраве, другия месец правя 64 и ще качвам за пореден път Мусала и Вихрен с един набор, дето досега не ги е качвал, ама се надявам да го издърпам догоре. На ходещите към Мальовица пожелавам едно приятно изкарване и хич да не ги е страх да качват върха, особено ако не мъкнат тежки раници.
Здравейте и благодаря за отзива! Въобще не сте пишман турист при такива постижения, да Ви кажа. Поздрави!
За пореден път осъществено предизвикателство, благодарение на прекрасната статия. Всичко беше така, както е описано, та самото изкачване не ми се стори толково трудно след като бях прочел всеки етап какво. Огромно БЛАГОДАРЯ и очаквам нови интересни пътеписи.
Здравейте, Емил, много благодаря за хубавите думи и отзива! Пожелавам Ви още много върхове!
Здравейте,Ели! Препрочитах няколко пъти в последните месеци вашия пътепис за Мальовица. Желанието ми да изкача този връх е отдавна,но все не се решавах. Аз и моето семейство много обичаме планината,но не сме от най-активните планинари. Изкачили сме до сега само връх Мусала и Муратов връх. Ходили сме на Рилските езера, водопад Рилска Скакавица, Бъндеришките езера и Попово езеро в Пирин, по много екопътеки в Родопите. На 28.07.2019г най-после изкачихме и връх Мальовица. Сега, няколко дни след изкачването все още ме държи онова чувство на удовлетвореност и пълно щастие от постигнатото. Трябва да призная,че благодарение на вашия пътепис подходихме със страхопочитание към Рилския красавец,което ни амбицира и нахъса още повече. Тръгнахме добре подготвени рано сутринта в 6,30ч от ЦПШ като в последната седмица следяхме редовно прогнозата за времето. За наш късмет времето беше чудесно,въпреки прогнозата за лек следобеден дъждец. Изкачването беше трудно,точно както го описвате, но слизането окончателно ни разказа играта. Но успяхме и това ни прави истински щастливи! Очите ни се напълниха с красивите гледки, а душата направо летеше! Сега наред е връх Вихрен. Четох вашия пътепис за пиринския първенец и живот и здраве, се надявам да стъпим и там. Благодаря, че споделяте с нас за красивите кътчета на нашата прекрасна страна и давате идеи за бъдещите ни пътешествия! Поздрави!
Здравейте, Мариана, радвам се, че сте успели с Мальовица! Благодаря за отзива и споделените впечатления. Според мен, връх Вихрен е по-лесен за изкачване от Мальовица, особено ако тръгнете по традиционния маршрут от хижа Вихрен. Поздрави!
Здравейте любители на планината! Бих искала да споделя и мойте впечатления от в. Мальовица. Преди два дни заедно с мъжа ми покорихме върха. На 62 години съм и от няколко години ходя по планините т.е. не съм тренирана много . Децата пораснаха и ние имаме повече свободно време и го запълваме с туризъм. Предишния ден в неделя покорихме в.Мусала Всички казват че Мальовица е много труден за изкачване. Но след като аз го изкачих значи не е толкова страшен. Вярно е че нашите приятели с които бяхма тръгнали се отказаха.Може би е и въпрос на адаптация /те са от Варна/ Пиша тези редове защото още съм под въздействието на планината и имам нужда да споделя чувствата си с хора обичащи планината . Страхтно е там горе , усещането е невероятно и си заслужава умората и усилията. Успех на всички вас , които сте тръгнали към Мальовица.
Здравейте, Живка, благодаря за споделените впечатления! Радвам се, че сте успели. Още много върхове!
Здравейте на всички и на Елена! Да споделя и аз нашия опит в изкачването на върха, като с това искам да окуража тези, които все още се колебаят. За мен пък изкачването беше по-лесно, отколкото това на Вихрен, особено сравнено със задната страна на Вихрен. Може би защото ние се движим в компания от няколко семейства и времето и изкачването минават неусетно. Впечатленията ми са, че Мальовица съвсем не изглежда така страховито, както обикновено я виждаме на снимките, защото това е само предната й стена, а когато се качваш към върха, установяваш, че горе си е едно било, което е доста равно и обширно. Да споделя и една друга важна подробност. Макар че се запознахме с прогнозата за времето и следихме промяната му, точно на върха ни заваля проливен дъжд. Добре поне, че нямаше светкавици, защото тогава щеше да има проблем. Тъкмо започнахме фотосесията и се снимахме взаимно с други групи, заплющя здраво и се наложи на бегом всички да се изнесем. Тъй като ме е валял дъжд и на слизане от Вихрен, бях останал с впечатление, че камъните са особено коварни в този случай, защото може да се подхлъзнеш (тук става ясно, че съм се подхлъзвал на камък при слизането от Вихрен 😉 ). При слизането от Мальовица точно камъните се оказаха спасителни, защото първоначално избягвайки ги, видяхме колко още по-коварни са туфите с трева и местата с почва, която се оказва кал, и много бързо можеш да си видиш краката във въздуха (е, не успях чак да си ги видя във въздуха, но се подхлъзнах здраво, докато нито един камък не ме подведе, а камъните по пътя към и от върха са в изобилие). Така че – при слизане по време на дъжд ползвайте камъните за стабилно стъпване, няма грешка в тях, само внимавайте да не са подвижни и оттам да дойде проблемът. В заключение – не се страхувайте и атакувайте смело върха, не е чак толкова труден и опасен! Поздрави на всички и на Елена и до нови върхове!
Здравей, Захари, имали сте приключение на Мальовица 🙂 . Благодаря за споделените впечатления!
Здравейте,
качвал съм Мальовица на като бях на 17 години с родителите си. Честно казано за мен беше малко мудно темпото им.
От хижата като тръгнахме ги чаках на 1 та и 2 та тераси и си зяпах с бинокъла.
Времето беше август месец, но се променяше рязко. За късмет поне не ни валя. Гледката беше супер по целия път нагоре и от самия връх. Малко след самия връх има голяма пропаст, не знам защо никой не я описва.
Носех малка раница с 1,5 л вода, сандвич, един дъждобран, пуловер и бинокъла. Иначе по къси гащета и кубинки.
Общо взето прехода от хижата до върха е около 2-2,5 часа ако се ходи нормално и с малки почивки.
Според мен е по добре на слизане да зяпа повече човек.
Успех на планинарите.
Здравейте и благодаря за отзива!
Благодарности за изчерпателната статия, беше ни много полезна.
Моите впечатления от изкачването като трудност на етапи и време е :
– Първи етап, лек и умерен, взехме го за около 40-45 мин;
– Втори етап, средно труден, натоварването вече се усеща, средно време 40-45 мин;
– Трети етап, труден, но се минава бързо, време 40-45 мин;
– Четвърти етап, тук вече ни се взе здравето, натоварването в бедрата и коленете е доста пиперливо. Трудното е до мястото, където се вижда Рилския Манастир, там е удачно и за малка почивка. По хребета към върха си е отпочиващо, даже може да се тича(срещнахме трио по планинско тичане, което ме смая). Времето в този етап е повече от час.
Обобщено време с почивки – 4 часа изкачване и 3 слизане.
За неактивните като нас бих посъветвал да пият по някой и друг магнезий и упсарин по време и след изкачването 😀
Здравейте и благодаря за споделените впечатления от изкачването на Мальовица! Всичко най-добро и още много върхове!
Здравейте, Вашите пътеписи са истинско удоволствие за душата и очите! Аз съм на 45 и с моето семейство имаме богат опит в планинарството, натрупан в миналото на по- млади години. Изкачвали сме няколко пъти Мусала, като първия път лифтът не работеше и се качихме по Мусаленската пътека, два пъти Мальовица, Вихрен, два пъти Кончето, а Ботев сме катерили и от двете страни: от Калофер и от Априлци през Южния и Северния джендем за един ден отиване и връщане без преспиване на хижи. Въобще екстремни преживявания, оцеляхме и в гръмотевична буря на билото на Ботев по Божията милост. Били сме и на връх Богдан, и на Руен два пъти, на Руй….а на Черни връх стотици пъти, разбира се, детето ни го изкачи за първи път на четири годинки, от тази възраст я водехме редовно и на хижа Мальовица. Най- много ходим по Витоша като типични софиянци. Миналото лято бяхме на Рилска скакавица и за трети път на Седемте езера, които за първи път изкачих в началото на бременността си преди 17 години от хижа Вада, когато лифт нямаше. Това лято не сме ходили още поради възстановителния следоперативен период, тъй като ме оперираха на девети юли, макар точно две седмици след операцията да се качих на Конярника да бера жълт кантарион, с все хирургичната лигатура, а хижарите на Еделвайс не повярваха, че съм оперирана преди две седмици☺ Сега вече се чувствам възстановена за сериозни преходи и другата седмица отиваме поредно на Мусала с вече 16 – годишната ни дъщеря. Искаше ми се пак и на Мальовица, но не мисля, че вече ще се справя, бях на 30, когато я изкачих първия път, и я помня като най – трудоемкия маршрут заедно с Кончето. За съпруга ми и детето не се съмнявам, но се опасявам, че едва ли аз ще се справя повече с Мальовица. Затова мисля да отидем само до Еленино езеро или пък на Йончево. А за Мусала не мисля, че ще ми е проблем. Много ми е приятно да чета така увлекателно описани познатите ми и толкова свидни на сърцето планински преходи със заснетите дъхоспиращи пейзажи, които завинаги нося в себе си, адмирации!
Здравейте, Бистра, много Ви благодаря за така милия отзив! Радвам се, че моите пътеписи Ви допадат. От това, което сте написала разбирам, че имате наистина богат опит и милеете за планината. Желая Ви много бързо и пълно възстановяване и всичко най-добро на Вас и семейството Ви!
Ели
Здравейте ,
Днес , 23.Октомври , за пореден път се радвах и наслаждавах на дудесната и много красива България ! Заведохме приятели на разходка на ПСШ. Обядвахме там и се разходихме само до Хижа Мальовица, Стигнахме за 50 минути и се върнахме радостни .
Благодарим за чудесните снимки и информация за вашите опитности ! Аз не съм специалист планинар но съм искачил почти над 35 върха в България в това число – : няколко пъти Вихрен , 3 пъти Мусала , повече от 30 пъти Черни връх , Ком , Христо Ботев , Перелик, повече от 15 върха в Алпите , почти всички над 2800 метра, За пръв път искачих Мальовица на инат .- бях на 45 години и предизвиках 4 младежи , които бяха отседнали в хотела до ПСШ Мальовица, да се изкачим до връх Мальовица. само със шишета с вода . Изкачването извършихме за 7 часа отиване и връщане . Последното ми минаване на повечето върхове на Пирин от Хижа Яворов до Безбог през Кончето , Вихрен и слизане през Казаните , Хижа Вихрен Дамяница и слизане след Безбог то Добринище . Бях на 67 години . Сега съм на 71 години и започвам подготовка за нови катерения следващото лято !
Дядо Никола
Здравейте, Никола, много благодаря за споделения отзив! Желая Ви още дълги години да сте в такава добра форма! Поздрави,
Ели
Вие сте родена за писател. Не съм срещал по подробно, простичко и разбираемо напътствие за изкачването на Мальовица. Благодаря от сърце. На пролет ще се пробваме
Надявам се да е така! Благодаря за хубавите думи! Желая Ви незабравими мигове по пътеките и ако решите да споделите информация от някое Ваше изкачване, пишете в коментар! Поздрави!
Страхотно описание на маршрута, много полезно за всички устреми ли се към върха.
Благодаря много за отзива!
Здравейте!
В началото на август и ние решихме да посетим Мальовица.Тръгнахме от Меча поляна малко късно около 9.30ч.Наистина това се оказа много труден маршрут за един ден.Силите ни стигнаха до Еленино езеро,като се има предвид че аз съм на 63г. а жена ми на 60г.Това беше за нас голям успех на тази възраст.Бяхме под самия връх.Красотата и гледките бяха великолепни.Спомени за цял живот.
Здравейте и от мен.
Ще споделя и аз моите впечатления от изкачването на връх Мальовица. Вашият пътепис беше основния източник на информация и основната причина да се подготвя добре (психически и физически) за изкачването. Описанието, което сте дала е много точно и наистина ми беше много полезно.
Накратко за самото изкачване: Респектирани от вашия пътепис и повечето коментари към него решихме да приложим една малка „хитрина“, а именно – пристигнахме от предния ден и спахме в хижа Мальовица. Така съкратихме същинския преход на следващия ден. Хижата (като за хижа) е много добра, а храната е направо великолепна.
Противно на очакванита ми (придобити от повечето коментари) самото изкачване не ми се стори особено натоварващо физически. Трудността произтича от това, че през повечето време се стъпва върху камъни – някои от тях не са стабилни, на места са мокри и трябва да се внимава през цялото време. Слизането ми се стори една идея по-трудно – първо защото все пак краката бяха поуморени и второ… изкачването ми допада повече.
Направихме 2 почивки, точно както сте препоръчала – на втората тераса (дори без да сядаме) и на Елениното езеро (малко по-дълга). На върха престояхме около 1/2 час. Цялото приключение – качване, почивки и слизане ни отне 6 часа – доста бавно спрямо постиженията на писалите преди мен, но пък аз съм на 56 години и дори не бях най-стария в групата.
По маршрута срещнахме много хора – млади, възрастни, деца, кучета, двама, които го минаваха бягайки, един който беше бос и не видях да носи в ръце обувки (изобщо не носеше багаж)… шарен свят. За тези, на които тепърва предстои изкачване ще кажа – не му се плашете толкова. Бъдете внимателни по камъните, останалото е преодолимо.
Благодаря за полезния материал!
Здравейте, Васко,
Благодаря Ви за отзива и споделените впечатления от изкачването на Мальовица!
Поздрави,
Ели
Здравейте, Ели,
Аз и семейството ми много обичаме планините и всяка година си търсим интересни места за разглеждане.По изкачването на планиниски върхове се „запалихме“ от Вас и Вашия блог.Благодарение на Вашите пътеписи предните години изкачихме връх Мусала и връх Вихрен.А тази година на 23.08./след като научих пътеписа Ви наизуст/успяхме да качим и Мальовица.В 7 часа бяхме на паркинга пред ЦПШ, 11 часа на Еленино езеро и още час и нещо до върха/ пет часа с всички почивки/.Наистина много трудно изкачване.Но крачка по крачка се стига до горе.Уникално живописен път и прекрасни гледки!Красиво Еленино езеро!Благодаря за подробните описания и полезната информация във Вашия блог!Вече сме набелязали и върховете за следващата година/Безбог и Полежан-пак информация от блога Ви/.Бъдете здрава и продължавайте напред! Поздрави!
Здравейте! Поздравления за описанието и за качването. Аз като една пухкава и не особено спортна дама, но обичаща планинските гледки, искам да добавя една забележка за кого е подходящ маршрутът: „но е постижим почти за всеки, дори и за хора не много активни в спортуването, но с желание“ – изобщо не е така, Мальовица е труден връх и не се препоръчва за хора, които не са в добра спортна форма – т.е. силни крака, слаби тела. Мои приятели, които са доста по-спортни и фини от мен, са ме предупредили да не се опитвам, особено за Мальовица, Вихрен и Кончето.
Моята препоръка към хората като мен – ако не качвате планини често (всеки ден/всяка седмица), не се опитвайте за Мальовица. Започнете от нещо по-лесно – всеки ден тичане до Черни връх например. Изобщо не е за подценяване катеренето по планините.
Здравейте, Малина, много Ви благодаря за обратната връзка!
Благодаря за обстойното описание на целия маршрут до вр.Мальовица! Следвахме съветите Ви и се справихме с това не леко предизвикателство! А какви живописни гледки получихме за награда…. И с колко интересни хора общувахме… Уникално! Ще продължим да Ви следваме! Успех!
Много благодаря за отзива! Радвам се, че ви се е получило добре!
Миналата седмица се качих на Мальовица по обичайния маршрут от ЦПШ и мога да затвърдя мнението си, че е един от най-лесните за качване първенци. Препоръчвам на всеки който не е изкачвал върха, да го направи! Гледката от върха е уникална и лично за мен е много по-красиво от връх Мусала. А пък Елененино езеро допълва картинката чудесно.