Изкачване на връх Мечи камък във Вискяр планина – бързо и лесно

Изкачването на връх Мечи камък, беше първото ни излизане в планина за тази година. Направихме го в последната неделя на февруари. Пред вид кратката зима, топлото за сезона време и ниската височина на Вискяр планина, това си беше една пролетна разходка до върха, при това изящно съпроводена от обичайните за пролетния сезон атрибути: радостните птичи песни, все още плахият акомпанимент на щурците и радващите окото багри и форми на първите пролетни цветя.

Връх Мечи камък във Вискяр планина

Разходката до върха със все пътуването от София и наобратно плюс изкачването отнема не повече от 3-4 часа. И заедно с това си има всички предимства на планински преход: раздвижване, чист въздух и красиви панорамни гледки.

Информация за върха

Връх Мечи камък е висок само 1077 метра, но въпреки това е един от планинските първенци в България, тъй като е най-високата точка на планината Вискяр.

Критериите, по които подбрахме мястото за тази неделна разходка бяха:

• близост до София;
• планински маршрут;
• възможно по-кратък преход;
• място, което не сме посещавали.

Разходката до Мечи камък пасна идеално на тези условия. Нагласихме се и потеглихме.

Как се стига

Началната точка за изкачване на върха е около село Ракита, община Сливница. Като разстояние от София до началната точка за изкачване е под 50 километра. Като времетраене – час и малко.  На отиване, за да стигнем, избрахме най-краткия път от София до там – през град Сливница. От Сливница се поема по пътя за паметника „Новото гробище край Сливница“ – има съответните табели в града. След излизане от град Сливница, се минава последователно през селата Гълъбовци, Гургулят и Ракита.

От София до Сливница пътят беше сравнително добър, но от Сливница натам беше ужасен – с много дупки, на места пропаднал. Най-лошо беше около село Ракита. На места там асфалтът съвсем липсваше, та трябваше да жонглираме през земните кратери. На толкова лош път отдавна не бяхме попадали, ето защо и предвижването по него беше изключитено бавно. Затова пък знакът за винетка беше поставен още в пределите на селото?!

Маршрутът до връх Мечи камък

Пътеката към връх Мечи камък започва на около 2 километра след село Ракита в посока Брезник. След селото, което се пада в ниското между няколко хълма, шосето се вие нагоре. След завоя вдясно на най-високата част от шосето, трябва да се паркира колата. Точно там вдясно от пътя има километричен камък, от който започва началото на маршрута към първенеца на Вискяр.

Начало на маршрута за изкачване на връх Мечи камък

Табелки и маркировка няма, но ако следвате тези указания, няма начин да се объркате. В цялата си част пътеката до върха всъщност е черен коларски път.

По пътеката

След около 20 минути ходене пеша по този коларски път, включващо леко изкачване, след един завой на пътя, в далечината вдясно се открива триангулачният знак на връх Мечи камък. От това място, поглеждайки вляво се вижда язовир Красава и ограждащите го хълмове.

Язовир Красава в далечината

От тук до върха се взема за десетина минути ходене. Така сумарно от началото на марщрута до връх Мечи камък отнема около 30 минути, при това лесно и без много усилия.

По пътеката – върхът вече се вижда

Да се върна за кратко на мястото преди завоя с видимост към триангулачната точка на върха. Малко преди този завой вдясно от пътя се вижда паметникът в село Гургулят.

На върха

Достигайки върха, панорамата се губи, поради високите иглолистни дървета наоколо. Освен каменния знак, обозначаващ планинския връх, интерес представлява голямата скала вляво от него, което сигурно е и въпросният Мечи камък.

Малко преди върха

На връх Мечи камък – вляво е камъкът

На върха

Връщането наобратно от върха до колата отнема същото време – около 30 минути. Ходейки в тази посока могат добре да се наблюдават околните планини, най-отличими от които, поне за мен, бяха Витоша и Чепън планина.

Панорамни гледки на връщане от връх Мечи камък

Накратко – къс и лесен планински маршрут, но все пак включващ изкачване на връх и доста гледки.

Панорама

Обратният път

Поради лошия път на идване, решихме да се върнем през град Брезник, град Перник и магистрала Люлин. Обратният път беше значително по-добър, отколкото този, по който бяхме дошли от Сливница. По тази причина връщането до София ни отне с 15-ина минути по-малко, въпреки че разстоянието беше с 10 километра повече.