Изкачване на връх Мургаш: най-близкият до София старопланински първенец

Юли. Знойно лято. Време за изкачване на планински върхове.

Този път се насочихме към връх Мургаш, най-близкият до София старопланински първенец. Изкачихме го по маршрут с начална точка Елешнишкия манастир.

Връх Мургаш

Връх Мургаш

След изкачването на връх Мальовица си мислех, че изкачването на връх Мургаш ще ми е като разходка в парка, но не се оказа точно така …

Връх Мургаш е първенецът на едноименната планина, част от Западна Стара планина. Върхът не е от най-високите – височината му е 1687 метра, но изкачването си е предизвикателство, главно заради дължината на маршрутите, по които се достига – той е доста навътре в Балкана. Но пък гледките от върха са очарователни – виждат се Рила, Витоша и голяма част от релефа на Стара планина.

Трудностите при изкачването на Мургаш са породени от това, че:

  • върхът се намира доста навътре в Балкана, което значи, че маршрутите са дълги;
  • наред с връх Мургаш се изкачват и други върхове, които не могат да се подсекат и да намалят трудността на изкачването. Получава се така, че тъкмо си изкачил денивелация от 300 метра и в следващата част от маршрута трябва да се „върнеш в първи клас“ ‘дето се вика 🙂  – пътеката слиза надолу и сякаш игнорира изкачените височини, но … така е, друг път няма;
  • маркировката е доста оскъдна.

Преходът до връх Мургаш

До връх Мургаш има много маршрути. В статията описвам един от най-кратките  до върха. Той започва от Елешнишкия манастир.

Маршрутът се изминава за около 3 часа и половина и условно може да се раздели на следните етапи:

  • етап 1: Елешнишки манастир – първо разклонение (15 минути);
  • етап 2: първо разклонение – включване в черния път (30 минути);
  • етап 3: включване в черния път – кръстовище с 6 пътя (45 минути) -след къщата по етапа на първото разклонение държим ляво;
  • етап 4: кръстовище с 6 пътя – разклон за хижа Мургаш (60 минути);
  • етап 5: разклон за хижа Мургаш – хижа Мургаш (20 минути);
  • етап 6: хижа Мургаш – връх Мургаш (40 минути).

Искам веднага да подчертая, че тези времеви интервали са ориентировъчни и зависят пряко от темпото. Също така, трябва да си предвидите допълнително време за почивка.

Следва по-подробно описание на маршрута от Елешнишкия манастир до връх Мургаш.

Етап 1: Елешнишки манастир – първо разклонение

Елешнишкият манастир е началната точка от маршрута към връх Мургаш. Манастирът се намира на 32 километра от София и на около 5 километра северно от село Елешница. Ако тръгвате от София към манастира, трябва да хванете стария път към Ботевград, който се движи покрай магистрала Хемус. Пътеката към връх Мургаш започва в дясно от портата на манастира – това е черният коларски път.

Елешнишкият манастир и началото на маршрута към връх Мургаш

Елешнишкият манастир и началото на маршрута към връх Мургаш

В началото си черният път е стръмен, но широк и се изкачва плавно нагоре. Не е трудно за ходене.

Етапът се изминава за около 15 минути и приключва при първото разклонение вляво на черния път.

Етап 2: първо разклонение – включване в черния път

Веднага ще подчертая, че това разклонение е доста невзрачно – пътят натам по него е обрасъл, а пътят нагоре, от който трябва да се отклоним е широк, здрав и надежден. Все пак, макар и малко обиколно, този път нагоре също ще ви отведе до връх Мургаш, като той отвежда по-бързо до билото (това го казвам, в случай че пропуснете отклонението вляво).

Първото разклонение вляво на черния път

Първото разклонение вляво на черния път

Да се върна на черния път по маршрута – той постепенно се стеснява, навлиза в дере, пресича рекичката (или по-точно това, което е останало от нея) и се превръща в горска пътека. Тук-там по дърветата се различава бяло-жълта маркировка.

Пътеката в тази си част извежда до широк черен път и се включва точно на върха на обратен завой на въпросния черен път. Тук трябва да поемете надясно.

Етапът се изминава за около 30 минути.

Етап 3: включване в черния път – кръстовище с 6 пътя

Щом се включите в черния път, продължавате да ходите по него и след около 45 минути достигате до кръстовище с 6 черни пътя.

Особеност и ориентир по маршрута е една доста прилична къща-вила. Преди да видите вилата си държите черния път и не се отклонявате от него.

Къщата-вила

Къщата-вила

След нея, на първото разклонение държите ляво и после продължавате все по този широк коларски път, докато стигнете горско кръстовище с 6 разклонения – това са Мургашките 6 кьошета 🙂 . Имайте ги пред вид.

Мургашките шест кьошета

Мургашките шест кьошета

Етапът се изминава за около 45 минути.

Етап 4: кръстовище с 6 пътя – разклон за хижа Мургаш

След тези 6 кьошета маршрутът се разклонява за кратко на две – единият клон продължава по стръмния хълм направо, а другият леко го подсича по пътеката в ляво.

Мургашките шест кьошета: подсичащата пътека в ляво

Мургашките шест кьошета: подсичащата пътека в ляво

Ние избрахме подсичащата пътека, която недалече от 6-те кьошета влиза в една горичка и след кратко ходене води до поредното разклонение, на което си има и табелка към връх Мургаш.

Към връх Мургаш е дясната пътека

Към връх Мургаш е дясната пътека

Тук е важно да хванете дясната пътека, която плавно се изкачва нагоре по хълма, чиято най-висока точка е връх Камика с височина 1322 метра. Прекатурите ли хълма вече започвате да виждате и връх Мургаш, което си е добър ориентир.

Връх Мургаш отдалеч

Връх Мургаш отдалеч

Вляво от него се вижда горска вила. Внимание! Това не е хижа Мургаш.

Стигнете ли връх Камика, започва спускане, което продължава до съседния хълм (е, има и малко равно помежду им). Почти цялата височина, която сте набрали до връх Камика се неутрализира от това спускане. Там в ниското губите и визуалната връзка с връх Мургаш, така че, запомнете посоката, докато сте по-нагоре.

Малко преди разклонението за хижа Мургаш

Малко преди разклонението за хижа Мургаш

Стигнете ли до следващия хълм, пътят се разклонява – наляво е към хижа Мургаш, а нагоре по хълма се насочвате пряко към самия връх Мургаш (и към горската вила, най-напред), но катеренето не е никак леко. По пътя надясно пак се стига до върха по обиколни пътеки, но от тях нямам преки впечатления. Гледах ги на карта и изглеждаха доста обиколни.

Етапът се изминава за около 60 минути.

Етап 5: разклон за хижа Мургаш – хижа Мургаш

Това е кратък и лесен за изминаване етап, поради малката денивелация в тази част на маршрута към връх Мургаш. След като завиете наляво към хижа Мургаш, известно време се отдалечавате от върха-цел, но от личен опит мога да кажа, че този маршрут през хижата е по-лек и по-бърз, макар и малко по-дълъг, от прякото изкачване на хълма.

Част от пейзажа в този участък са стадата с крави.

Към хижа Мургаш

Към хижа Мургаш

Към хижа Мургаш

Към хижа Мургаш

Там на хижата може да попълните запасите от вода.

Хижа Мургаш

Хижа Мургаш

Етапът се изминава за около 20 минути.

Етап 6: хижа Мургаш – връх Мургаш

До този момент, маршрутът към връх Мургаш, следваше черните пътища в тази част на Стара планина. След хижата се върви по горска прохладна пътека. Пътеката е маркирана с бяло-червена маркировка. Има си и указателни табели.

В горичката след хижа Мургаш

В горичката след хижа Мургаш

Десетина минути след хижа Мургаш пътеката завива остро надясно. От там се хваща стълбовата маркировка и пътеката до нея, която плавно ви отвежда към връх Мургаш. Малко преди върха има стръмно качване, което може да подсечете по черен път, водещ към върха. Този черен път се събира с пътеката от хижа Мургаш точно преди връх Мургаш. Мястото преди върха, където се събират пътеката от хижа Мургаш и черния път е седловина, известна под името Широкия преслап.

Широкия преслап: поглед назад

Широкия преслап: поглед назад

Етапът се изминава за около 40 минути.

Горе на върха

Връх Мургаш

Връх Мургаш

Горе на връх Мургаш гледките са невероятни и то във всички посоки – виждат се Витоша и Черни връх, рилското било, околните старопланински върхове, вижда се и Ботевград.

Връх Мургаш: поглед към Ботевград

Връх Мургаш: поглед към Ботевград

Връх Мургаш: поглед към старопланинското било на изток

Връх Мургаш: поглед към старопланинското било на изток

Точно на връх Мургаш има и метеорологична станция. Тя се обитава от дежурния метеоролог и от семейство сладки котки 🙂 . Има и един зарязан ретранслатор.

Връх Мургаш: метеорологичната станция

Връх Мургаш: метеорологичната станция

Хубаво е на върха, особено при не много ветровито време, както беше при нашето изкачване.

Обратният път от връх Мургаш до Елешнишкия манастир отнема приблизително същото време.

Няколко полезни съвета за изкачване на връх Мургаш

Ако решите да изкачвате връх Мургаш, следните съвети ще ви бъдат от полза.

  • следете прогнозата за времето и изберете ден с подходящо за изкачване време;
  • предвидете достатъчно време за изкачване и за почивка;
  • подсигурете си достатъчно вода – по описания маршрут вода може да си напълните единствено на хижа Мургаш;
  • вземете мерки против вредни насекоми – по маршрута пасат множество стада с крави, което е достатъчно условие за наличието на много мухи и кърлежи;
  • слънцезащитните мерки – крем и шапка с козирка – са задължителни.

Един специален съвет – ако разполагате със смартфон с що-годе издържлива батерия, може да изтеглите приложението OruxMaps (безплатно е!) и картата BGMountains_CYR.img на BGMountains и да се възползвате от тази навигация. Съветвам ви да разучите приложението предварително, а не на терен, защото е с много опции и на моменти е трудно за манипулация. Все пак, върши много добра работа, макар и с цената на доста по-бързо изтощаване на батерията.

Имайки това приложение, можете да копирате предварително приготвени файлове с тракове и точки, които са в някой от файловите формати GPX/KML/KM. В конкретния случай за маршрута от Елешнишкия манастир до връх Мургаш може да използвате следния трак.

Легендата за връх Мургаш

За връх Мургаш има българска легенда, според която преди много време в близкото село Елешница (някога  Якущица)  живеела много красива, но и горделива девойка, която много млади момци от близо и далеч идвали да я искат. Девойката се уморила да отказва на всички и обявила, че ще пристане на онзи, който на гръб я изнесе до най-високия и красив връх на планината. Условието изглеждало непосилно за изпълнение и отказало много хора, но веднъж в селото, в дома на девойката се явил един момък и казал, че ще я занесе до върха. Той наистина отнесъл красивата девойка почти до горе, но точно там в подножието на върха, преди последното изкачване, момъкът издъхнал от умора. Той се казвал Мургаш. Бил погребан горе на върха. Затова и името на този красив старопланински връх е Мургаш.

Красивото момиче се казвало Златка и затова поляната под върха била наречена първоначално Златина поляна, но тъй като за смъртта на Мургаш научили много хора, постепенно тази поляна започнала да се нарича Зла поляна.

Други маршрути до връх Мургаш

До връх Мургаш има много маршрути, като най-известните са с начални точки:

  • град Бухово;
  • село Желява;
  • село Ябланица;
  • село Чурек;
  • проходът Витиня.

Искам отново да подчертая, че един от най-кратките и бързи маршрут за изкачване на връх Мургаш е описаният по-горе в статията, който започва от Елешнишкия манастир.

Ако и вие сте изкачвали връх Мургаш, бих се радвала да споделите лични впечатления.

Публикувано в изкачване на върхове, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Моите книги

Още интересни маршрути до любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Поръчайте чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение тук.


27 Коментара към Изкачване на връх Мургаш: най-близкият до София старопланински първенец

  1. Иван каза:

    Върхът е удобен за изкачване и с велосипед. Разстоянието от Витиня до върха е 19км и около 700 метра денивелация. До Зла поляна има горски път и може да се кара. След Зла поляна повече е бутане (около 80%). Слизането до Бухово е 15км, а до Чурек е по-късо, но също интересно.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Иван, много благодаря за споделената информация за другите маршрути към връх Мургаш!

      • G.S. P каза:

        Реших май месец да направя една екскурзия до там ( колоездене ) от Елин Пелин да тръгна мисля , че не е по далече от маршрута от Витиня или…. ако има доброволци за колоездене без да си даваме зор нека пишат на 15 май събота сутринта да тръгнем от центъра на града

  2. Изкачването на връх Мургаш не е някакво страхотно преживяване, но е едно развлечение и разнообразие.

  3. Силвия Методиева каза:

    Първо пролетно изкачване – пасторално и уханно ! Благодаря за така прилежно представената информация – беше ни от полза! Продължавайте в същия дух!

  4. Боян каза:

    Актуална информация от днес – почти в самото начало на маршрута, пътеката, която се качва от дерето с чешмичката (днес беше пресъхнала) до пътя към ловната хижа (това е част от описаното като етап 2) вече е нещо между път и широка просека. Казвам нещо като път, защото особено на места е направено изключително стръмно и в същото време е изронен от вода. Предполагам, че може би е противопожарна просека, но не съм сигурен. Но пък прави завои за да е просека, така че не знам. Така или иначе пътеката вече я няма, а е това нещо път/просека. Не бях ходил от три или четири години и бях неприятно изненадан. Особено на слизане е неприятно.

    • Ели Иванова каза:

      Жалко, дано пък го подобри някой в един момент. Благодаря за отзива!

  5. явор каза:

    Все едно пхтувам с вас исе радвам на планинатаб.

  6. Диляна Николова каза:

    Днес направихме опит да се качим на върха, но бяхме неприятно изненадани от ловци с кучета. За наша безопасност трябваше да се откажем. Не мога да си обясня, защо официален маркиран маршрут съвпада със зони за лов, а те пък от своя страна са означени с две мижави табелки и то без срок за безопасно преминаване.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Диляна, много неприятно (меко казано) се е получило. Не съм наясно как се регламентират тези зони за лов, а и по принцип отношението ми към лова е отрицателно.

  7. Диляна Николова каза:

    Бих искала да споделя и отговорът, който получих
    „Уважаема госпожо Николова,
    Във връзка с подадения от Вас сигнал Ви уведомявам следното:
    Маркировката по гореописаният маршрут е поставена преди обособяването на частна ловна зона. Ще бъдат предприети мерки за изготвяне на обходен маршрут и ще бъдат поставени указателни табели.
    Благодаря за полезната информация.

    Георги Бенчев
    Експерт „Хижи и маркировка“

    На пн, 21.10.2019 г. в 9:39 ч. Български туристически съюз написа:“

    До колкото разбрах, ловният сезон е от началото на октомври до 20 януари, само събота и неделя.
    Връх Мурагш си го оставям за лятото 😉 До тогава ще се възползвам от някои от другите ви страхотни пътеписи!

  8. Панталей каза:

    OruxMaps GP струва 8 лв за Андроид.

  9. анонимен каза:

    орукс е безплатен ако си го свалиш от сайта а не стора

  10. Лука каза:

    тоя жип там е много грозен

  11. Яна Медникарова каза:

    Пътеката е маркирана добре в жълто до преди хижа Мургаш там се включва другата маркировка от Ком и към връх Мургаш е в червено. Самата хижа работи и има доста хора, защото е достъпна с превозни средства. Кравите са си още там, има и стада с коне.
    Като цяло маршрута е много приятен въпреки дължината му, но за сезон пролет – есен , защото пътищата са черни и прашни, а на голите участъци слънцето грее силно, гледките са невероятни.
    Котата на върха е в двора на метеорологичната станция и дори и да ви пуснат да влезете снимките не са много сполучливи на върха :).
    До преди хижата вода няма, носете си.
    Манастира е странен – девически, не работи и няма монахини.Отваря се само уикенда за достъп до църквата.
    Благодарности на авторката за прекрасното описание.

  12. Шенол Юсуф каза:

    Актуална информация от качването ни на връх Мургаш преди два дни.
    Маркировката и пътят като цяло са много добри. Само на някои места orux maps би бил полезен, за да се ориентирате по кой път да потеглите, но можете да следвате и тукашния пътепис.
    Пътят през дерето до черния път (етап 2) вече е много широко направен и няма опасност да се изгубите, както беше отбелязано в един коментар от 2018 г. :). (ако не бъркам). Добре е, че са се погрижили да предприемат мерки оттогава насам. Само имайте в предвид, че след поточето пътят става доста стръмен и хлъзгав за около 10-ина минути заради трошляка отдолу и за някои може да бъде леко неприятен на качване и слизане. Все пак, точно там се засякохме с едни баба и дядо, които се справяха доста добре на този участък, така че ще се справите и вие. 🙂
    Оттам нататък се върви главно по черни пътища и изкачването става доста плавно и леко почти до самият връх, където можете да прецените дали да го качите директно по стръмното или да го подсечете по пътя наляво. Едно уточнение обаче – в пътеписа на едно място пише да се поеме по пътека надясно, която извежда до връх Камика. Ние предпочетохме да продължим да следваме жълтата маркировка наляво. Един добър вариант за преход би бил на изкачване да минете през връх Камика, а на връщане да следвате изцяло жълтата маркировка за по-плавно слизане, което е и по-щадящо за колената. 🙂
    Не сме срещали ловци, въпреки че се бяхме там в неделен ден. За сметка на това имаше доста мотористи, най-вече около хижата и на самия връх. 🙂
    В манастира работят само двама души. Заслужава си да го посетите не само, за да видите църквата, но също така и можете да си купите натурални продукти от магазинчето – сирене, кашкавал, кисело мляко, сладко от най-различни плодове и т.н. Цените може би са малко по-високи, но си заслужава, тъй като тези продукти няма да ги намерите по магазините. В интерес на истината, са произведени не в този, ами в Кремиковския манастир, но са напълно натурални.

  13. Йорданка каза:

    Здравейте и благодаря за подробното описание. Предстои ми първо изкачване и тъй като смятам да взема с мен кучето ми , имам въпрос – при стадата има ли кучета и като цяло – срещат ли се овчарски кучета , с които бихме имали проблеми ?

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, по време на нашето посещение стадата бяха от крави, които все пак са едри животни, и край тях нямаше кучета. Имаше едно диво обаче, което ни придружаваше известно време. То не беше злобно. Моля, имайте предвид, че ние изкачихме връх Мургаш сравнително отдавна. Сега може да има лека промяна в обстановката.

  14. Станимир каза:

    Малко актуална информация от вчера: няма необходимост да поемате към връх Камъка/Камика. Има маркирана пътека, която го подсича и съкращава времето.
    Бяхме с три деца, едно на 6 г и две на 11, на отиване 4,5 – 5 часа, като в тях влиза чуден обяд от 1 час на хижа Мургаш (великолепна и достъпна ценово храна) , а на връщане, и за да сме по светло в колите при манастира, го взехме за 3.15-20 Мин.

  15. Lubomir Atanasov каза:

    Здравейте,08/10/2023г.качихме Мургаш по вашето описание,от Елешница.Имам едно допълнение,след шестте коьшета следва описаното и със снимка разклонение където се хваща дясното.Но съвсем скоро попаднахме на почти същото изглеждащо разклонение,където ние хванахме пак дясно,така и не разбрах дали беше по-лекото.
    Крави доста,лек проблем на връщане с крава и теле,не можехме да я преварим по пътеката,но тя скоро хвана гората.На шестте коьшета голяма група ловци с много кучета,мирни,а ловците приветливи.Около хижата и върха обаче отврат.Мотори,АТВ та,джипове вдигат невъобразим прах и шум.Хора тежащи 150 кг. по домашни чехли!?,слизат на хижата,ядат и в този си вид по чехли отиват до самият връх с джиповете!По едно време имаше три джипа на върха с пишман туристи.Добре че силният вятър бързо прогони гротескните подобия на туристи.Иначе за цял ден срещнахме една група слизащи и 7-8 нагоре истински планинари.
    Хижата е с направо ниски цени,сравнение едно кафе левче срещу два и петдесет на Златните докъдето има градски транспорт и асфалт!!!
    Но моторизираните планински терористи идващи предимно от Бухово,направо осират пейзажа.Не бих повторил откъм София,може би от Врачеш е по-спокойно!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте! Много благодаря за отзива и споделената информация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *