Изкачване на връх Руен – една дълга, ама много дълга разходка

В последната събота на този август, когато прогнозата за времето вещаеше чудесно време за планински туризъм, се отправихме към връх Руен – първенецът на Осоговската планина, висок 2251 метра.

По билото на Осоговската планина

По билото на Осоговската планина

От София излязохме около 8.10 часа сутринта, а час и половина по-късно бяхме вече в Кюстендил. След влизането ни в Кюстендил, не беше трудно да намерим отбивката вляво от главния път към хижа Осогово и комплекс Трите буки, тъй като имаше открояващи се отдалеч зелени указателни табелки с надпис „к-с Трите буки“. Продължихме около 20 километра по стръмен асфалтов път с много завои и след по-малко от половин час бяхме на паркинга пред хотел Трите буки – мислехме си, че от тям някъде тръгва пътеката за Руен.

Хижа Осогово

Хижа Осогово

В хотела сложихме печат номер 27 за връх Руен от 100-те обекта и питахме за пътеката. Упътиха ни, че тя започва някъде от ски-пистата преди комплекса, а на идване видяхме, че ски пистата е между хижа Осогово и комплекс Трите буки.. Затова се върнахме малко назад до хижа Осогово, където оставихме колата и пихме по едно бързо кафе. Един човек от хижата ни обясни по-подробно къде започва пътеката за връх Руен: на около 100-ина метра от хижа Осогово в посока комплекс Трите буки, в дясно от пътя. На самото разклонение има малка табелка, указваща крайната цел – връх Руен, разстоянието до него – 18 км и времето за изминаването му – 3 часа и 40 минути.

Пътеката за връх Руен - започва вдясно от главния път

Пътеката за връх Руен – започва вдясно от главния път

Пътеката за връх Руен - табелката

Пътеката за връх Руен – табелката

И така в 10.25 бяхме в началото на пътеката. Пътеката всъщност се оказа доста широка и не особено стръмна, тъй като е някакъв черен път. Това е гранична зона и навремето там е било пълно с гранични войски, които са прокарали доста черни пътища през планината. Пътеката беше маркирана с червена маркировка.

Черният път върви малко по-ниско от билото, маркиран е и не е стръмен. По-интересно да се върви по билото, защото гледките са във всички посоки. По билото, минаващо през няколко върха има зимна маркировка.

Към връх Руен - застава

Към връх Руен – застава

След около един час ходене спряхме за 7-8 минути на почивка на една изоставена застава. Там хапнахме малко и продължихме. Около 10 минути след тази застава стигнахме до заслон Превала. Там спряхме само за минута, колкото да го снимаме, тъй като вече бяхме отпочинали. На 50-ина метра след заслона минахме през една дървена беседка с чешма зад нея. Там спряхме само да си допълним шишетата с вода и продължихме. Не много след тази беседка започват поредица върхове, последният от които е връх Руен.

Към връх Руен - заслон Превала

Към връх Руен – заслон Превала

На отиване ние вървяхме по билото и минахме почти през всички върхове. Горе на един от върховете – този преди връх Шапка – направихме втората си почивка – около 10 минути. От там слязохме на пътеката покрай заслон Шапка в подножието на връх Шапка, но на следващия хълм – последният преди Руен, пак се качихме на билото. От там до върха не беше нито много далеч, нито стръмно.

Към връх Руен - гледки от билото на Осоговската планина

Към връх Руен – гледки от билото на Осоговската планина

В 14.06 часа бяхме на заслон Руен (поредната застава), а две минути по-късно – на самия връх Руен. Бяхме изминали разстоянието от около 18 километра от началото на пътеката до връх Руен за 3 часа и 43 минути със все почивките. Беше си добро темпо.

На върха

На върха

Останахме известно време там на върха. В началото имаше мъгла, но не след дълго тя се поразкара, така че имахме възможност да огледаме и поснимаме във всички посоки.

Съвсем близо до връх Руен – само на няколко метра – минава границата ни с Македония. Ние, разбира се минахме за малко и в Македонско. После се върнахме при заслон Руен, направихме си малка почивка и в 14.50 поехме по обратния път.

По пътя на връщане минахме през самия връх Шапка. Оказва се, че в тази посока той е доста по-полегат и лесен за качване. От него също се откриват чудни панорамни гледки във всички посоки.

Връх Шапка в Осоговската планина

Връх Шапка в Осоговската планина

След връх Шапка слязохме на пътеката и продължихме по нея без повече качвания. Слизането надолу по пътеката е по-леко. Така без почивка за час и 40 минути, точно в 16.30 спряхме за кратък отдих в дървената беседка преди заслон Превала. Отдихът всъщност се оказа не дотам кратък – почивахме 20 минути. Едва тук усетихме умората. Бяхме минали страшно много километри.

В 16.50 часа продължихме спускането. Да, беше малко по-лесно от изкачването, но умората си казваше думата. Краката ни на моменти не се подчиняваха и на места се спъвахме. Най-накрая, в 18.10 часа пристигнахме в хижа Осогово. Обратният път ни отне 3 часа и 20 минути заедно с почивката.

Там на хижата пихме кой кафе, кой бира и в 18.45 тръгнахме обратно към София. Толкова много ходене пеша не бях ходила никога.

Въпреки многото ходене и умората бяхме много доволни – още един изкачен връх, двехилядник. Гледките по билото на планината бяха невероятни, при това във всички посоки – върхове, била, долини, скални образувания. Гънките на околните хълмове бяха неповторими. Девствените котловини в подножието на върховете също бяха пленителни.

Красиви цветя по пътя към върха

Красиви цветя по пътя към върха

Морени

Морени

Да отбележа, че не бяхме сами по пътя към върха и на обратно. Имаше още 3-4 групи с които се разминахме.

Оценка на читателите: 4.4 / 5 (61 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България.

Публикувано в 100-те национални обекта, изкачване на върхове, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

13 отговора към Изкачване на връх Руен – една дълга, ама много дълга разходка

  1. Dimitar Tabakoff каза:

    Полезен пост, в неделя и ние поемаме по пътя, та ще си заредим статията по телефони и таблети, за ориентир.

    Поздрави!

  2. Стоян каза:

    Благодаря за пътеписа – вчера изкачихме Руен и написаното много ни улесни 🙂
    Бих добавил няколко коментара:
    – около 30 минути след началото (и преди първата застава) има още 1 хубава чешма.
    – паркирахме на х.Осогово и започнахме качването, с идеята да вземем печатчета вечерта. Когато слязохме вечерта, обаче, се оказа, че печатът в хижата е загубен от група туристи. А х.Трите Буки не е отворена постоянно и се оказа затворена => не успяхме да вземем печатчета.
    – храната в х.Осогово бе много вкусна.
    – Много подценихме есента и това, че се качвахме на 2 Октомври. Заради дългото трасе и това, че се върви по билото => никъде няма сянка => изгоряхме от слънцето. Самият аз не бих препоръчал трасето за изминаване в много горещо време.
    – голямо впечатление ни направи, че навсякъде по трасето се виждаха огради – а оградите в горната част (при конете) се оказаха и електрифицирани 🙂 Разбира се слабо електричество, колкото да не бяга добитъка, но самият аз виждах за пръв път такъв електрически пастир 🙂
    – дали заради напредналия период от годината или друго – по пътя да сме срещнали общо 8-9 човека. Свикнали сме на „мейнстрийм“ върхове с навалици от хора и сега наистина се почувствахме сами в планината.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Стоян, много Ви благодаря за изчерпателната и актуална информация!

  3. Катя Милева каза:

    И аз да добавя информация – за всички, които се качвт с кучетата си. Вчера качихме върха в много силен вятър и мъгла – късокосместите кучета също имат нужда от ветровка, не надценявайте организма им. Срещнахме добре облечени стопани с треперещи кучета. Електрическите пастири не са слаби, импулсен ток и всички работеха. Проверено от един от групата 🙂 По пътя имаше няколко табуна коне на свободно пасищно отглеждане – извън огражденията! Може да има конфликт между кучето ви и тях. Направихме много добра разходка! Печатът в х.Осогово още го няма. Спахме в хижата – чудесно е, има парно, чисто и уютно.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Катя, благодаря за информацията. Сигурна съм, че ще бъде от полза за хората, които изкачват връх Руен с четириногите си любимци в студено време.

  4. Из книгата „Осоговската планина“ – http://osogovskata-planina.free.bg/

  5. Много описателно и детайлно. Сърдечно благодаря.

  6. Петя Андреева каза:

    Здравейте, описанието Ви звучи много приятно и разбираемо.
    Планираме да го използваме 🙂

    Не успявам никъде да намеря еднозначен отговор на въпроса трябва ли или не е задължително да информираме граничните власти, че ще ходим до Руен.
    Вие как постъпихте?

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, благодаря за интереса! Границата се намира няколко метра след самия връх Руен и ако не слизате от другата страна към Македония, не е необходимо да уведомявате граничните власти.

  7. Румен каза:

    За 3часа и 43 минути сте го минали ама с кола.

    • Ели Иванова каза:

      ами не … колата я оставихме на Трите буки, нагоре към връх Руен може да се движиш с джип, но не и с лека кола. Това е времето ни пеша. Можеше и по-бързо, но, пусто, аз съм най-бавния член в екипа. Така, че времето, което съм посочила в статията е с моето темпо.

  8. toshko каза:

    Ние го минахме за 4:30ч. на отиване и 4:00ч. на връщане. С няколко кратки почивки по 5мин., както на отиване, така и на връщане. Имах мазоли по краката 1 седмица след това, обаче, тъй като ходенето е много. Наклонът е лек и се катери добре. Но дължината е проблем, който даже при мен се изяви повече на слизане. Към хижата вече едвам ходех. Ние също бяхме оставили колата на хижата. Иначе е много красиво, гора има малко, така че ще изгорите със сигурност 🙂 Бяхме общо 4-ма, вкл. едно дете на 6г., което обаче изобщо не ни бавеше, даже напротив.
    Много беше хубаво, пригответе се с планински обувки (или каквито имате с по-твърди подметки), храна от хижата до върха и обратно, няма. На самата хижа даже не седнахме на връщане, защото беше надута страшна чалгия и просто нямах сили да го изтърпя след 8ч. ходене. До нея се стига по асфалт с кола и явно си е вървежно за чалгари. В комплекса също не беше добре да седнем, защото нямаше места отвън, а отвътре беше някакъв ресторант, за който не бяхме в подходящ вид 🙂
    Качвайте, няма да съжалявате!

    • Ели Иванова каза:

      Тошко, благодаря за интересния коментар! Поздравления за изкачването! Ние първоначално, като видяхме табелката в началото на маршрута, че ни чакат 18 км до връх Руен, почти се бяхме отказали, но много искахме да стигнем догоре, а и да „прескочим“ за малко в Сръбско 🙂 . В крайна сметка, разходката много ни хареса, а и гледките си струваха усилията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *