В последната събота на този август, когато прогнозата за времето вещаеше чудесно време за планински туризъм, се отправихме към връх Руен – първенецът на Осоговската планина, висок 2251 метра.
Как стигнахме до началото на маршрута до връх Руен
От София излязохме около 8.10 часа сутринта, а час и половина по-късно бяхме вече в Кюстендил. След влизането ни в Кюстендил, не беше трудно да намерим отбивката вляво от главния път към хижа Осогово и комплекс Трите буки, тъй като имаше открояващи се отдалеч зелени указателни табелки с надпис „к-с Трите буки“. Продължихме около 20 километра по стръмен асфалтов път с много завои и след по-малко от половин час бяхме на паркинга пред хотел Трите буки – мислехме си, че от тям някъде тръгва пътеката за Руен.
В хотела сложихме печат номер 27 за връх Руен от 100-те обекта и питахме за пътеката. Упътиха ни, че тя започва някъде от ски-пистата преди комплекса, а на идване видяхме, че ски пистата е между хижа Осогово и комплекс Трите буки.. Затова се върнахме малко назад до хижа Осогово, където оставихме колата и пихме по едно бързо кафе.
Един човек от хижата ни обясни по-подробно къде започва пътеката за връх Руен: на около 100-ина метра от хижа Осогово в посока комплекс Трите буки, в дясно от пътя. На самото разклонение има малка табелка, указваща крайната цел – връх Руен, разстоянието до него – 18 км и времето за изминаването му – 3 часа и 40 минути.
По пътеките към Руен
И така в 10.25 бяхме в началото на пътеката. Пътеката всъщност се оказа доста широка и не особено стръмна, тъй като е някакъв черен път. Това е гранична зона и навремето там е било пълно с гранични войски, които са прокарали доста черни пътища през планината. Пътеката беше маркирана с червена маркировка.
Черният път върви малко по-ниско от билото, маркиран е и не е стръмен. По-интересно е да се върви по билото, защото гледките са във всички посоки. По билото, минаващо през няколко върха има зимна маркировка.
След около един час ходене стихнахме до изоставена застава, край която спряхме за 7-8 минути за почивка. Хапнахме и продължихме. Около 10 минути след тази застава стигнахме до заслон Превала.
Там спряхме само за минута, колкото да го снимаме, тъй като вече бяхме отпочинали. На 50-ина метра след заслона минахме през една дървена беседка с чешма зад нея. Допълнихме шишетата си с вода и продължихме. Не много след тази беседка започват поредица върхове, последният от които е връх Руен.
На отиване ние вървяхме по билото и минахме почти през всички върхове. Горе на един от върховете – този преди връх Шапка – направихме втората си почивка – около 10 минути. От там слязохме на пътеката покрай заслон Шапка в подножието на връх Шапка, но на следващия хълм – последният преди Руен, пак се качихме на билото. От там до върха не беше нито много далеч, нито стръмно.
В 14.06 часа бяхме на заслон Руен (поредната застава), а две минути по-късно – на самия връх Руен. Бяхме изминали разстоянието от около 18 километра от началото на пътеката до връх Руен за 3 часа и 43 минути със все почивките. Беше си добро темпо.
Останахме известно време там на върха. В началото имаше мъгла, но не след дълго тя се поразкара, така че имахме възможност да огледаме и поснимаме във всички посоки.
Съвсем близо до връх Руен – само на няколко метра – минава границата ни с Македония. Ние, разбира се минахме за малко и в Македонско. После се върнахме при заслон Руен, направихме си малка почивка и в 14.50 поехме по обратния път.
По пътя на връщане минахме през самия връх Шапка. Оказва се, че в тази посока той е доста по-полегат и лесен за качване. От него също се откриват чудни панорамни гледки във всички посоки.
След връх Шапка слязохме на пътеката и продължихме по нея без повече качвания. Слизането надолу по пътеката е по-леко. Така без почивка за час и 40 минути, точно в 16.30 спряхме за кратък отдих в дървената беседка преди заслон Превала. Отдихът всъщност се оказа не дотам кратък – почивахме 20 минути. Едва тук усетихме умората. Бяхме минали страшно много километри.
В 16.50 часа продължихме спускането. Да, беше малко по-лесно от изкачването, но умората си казваше думата. Краката ни на моменти не се подчиняваха и на места се спъвахме. Най-накрая, в 18.10 часа пристигнахме в хижа Осогово. Обратният път ни отне 3 часа и 20 минути заедно с почивката.
Там на хижата пихме кой кафе, кой бира и в 18.45 тръгнахме обратно към София. Толкова много ходене пеша не бях ходила никога.
Въпреки многото ходене и умората бяхме много доволни – още един изкачен връх, двехилядник. Гледките по билото на планината бяха невероятни, при това във всички посоки – върхове, била, долини, скални образувания. Гънките на околните хълмове бяха неповторими. Девствените котловини в подножието на върховете също бяха пленителни.
Да отбележа, че не бяхме сами по пътя към върха и на обратно. Имаше още 3-4 групи с които се разминахме.
Полезен пост, в неделя и ние поемаме по пътя, та ще си заредим статията по телефони и таблети, за ориентир.
Поздрави!
Благодаря за пътеписа – вчера изкачихме Руен и написаното много ни улесни 🙂
Бих добавил няколко коментара:
– около 30 минути след началото (и преди първата застава) има още 1 хубава чешма.
– паркирахме на х.Осогово и започнахме качването, с идеята да вземем печатчета вечерта. Когато слязохме вечерта, обаче, се оказа, че печатът в хижата е загубен от група туристи. А х.Трите Буки не е отворена постоянно и се оказа затворена => не успяхме да вземем печатчета.
– храната в х.Осогово бе много вкусна.
– Много подценихме есента и това, че се качвахме на 2 Октомври. Заради дългото трасе и това, че се върви по билото => никъде няма сянка => изгоряхме от слънцето. Самият аз не бих препоръчал трасето за изминаване в много горещо време.
– голямо впечатление ни направи, че навсякъде по трасето се виждаха огради – а оградите в горната част (при конете) се оказаха и електрифицирани 🙂 Разбира се слабо електричество, колкото да не бяга добитъка, но самият аз виждах за пръв път такъв електрически пастир 🙂
– дали заради напредналия период от годината или друго – по пътя да сме срещнали общо 8-9 човека. Свикнали сме на „мейнстрийм“ върхове с навалици от хора и сега наистина се почувствахме сами в планината.
здравейте, Стоян, много Ви благодаря за изчерпателната и актуална информация!
И аз да добавя информация – за всички, които се качвт с кучетата си. Вчера качихме върха в много силен вятър и мъгла – късокосместите кучета също имат нужда от ветровка, не надценявайте организма им. Срещнахме добре облечени стопани с треперещи кучета. Електрическите пастири не са слаби, импулсен ток и всички работеха. Проверено от един от групата 🙂 По пътя имаше няколко табуна коне на свободно пасищно отглеждане – извън огражденията! Може да има конфликт между кучето ви и тях. Направихме много добра разходка! Печатът в х.Осогово още го няма. Спахме в хижата – чудесно е, има парно, чисто и уютно.
здравейте, Катя, благодаря за информацията. Сигурна съм, че ще бъде от полза за хората, които изкачват връх Руен с четириногите си любимци в студено време.
Из книгата „Осоговската планина“ – http://osogovskata-planina.free.bg/
Много описателно и детайлно. Сърдечно благодаря.
Здравейте, описанието Ви звучи много приятно и разбираемо.
Планираме да го използваме 🙂
Не успявам никъде да намеря еднозначен отговор на въпроса трябва ли или не е задължително да информираме граничните власти, че ще ходим до Руен.
Вие как постъпихте?
Здравейте, благодаря за интереса! Границата се намира няколко метра след самия връх Руен и ако не слизате от другата страна към Македония, не е необходимо да уведомявате граничните власти.
Ако ще се доближавате на по-малко от 300 метра (както в случая), е добре да уведомите граничните служби по мейл – има информация в интернет кой е имейл адресът и какво трябва да съдържа. Отнема 5 минути.
Така си спестявате ненужни главоболия като това:
http://www.planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=147751&sid=b3b19b87afabb64e7f6e0b83ac748f3e#147751
Това е особено актуална тема за Трънско:
https://transkotd.org/novina/vazhno-za-dostapa-do-transko-i-granichnite-zoni/
Според сайтът на МВР ( https://www.mvr.bg/gdgp/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 ) е необходимо да се уведомят граничните власти, тъй като връх Руен попада в граничната ивица, чиято ширина е 300 метра. Това може да се направи по имейл на адрес rdgp-kyustendil@mvr.bg (за област Кюстендил). Необходимите данни са: дата, маршрут, име, ЕГН, номер на лична карта, мобилен телефон, автомобил – модел, марка и регистрационен номер. Поне тази информация съм попълвал на място в Гранична полиция. Навярно няма да получите отговор на изпратено уведомление по имейл – поне аз не получих. Накрая е желателно да изтриете имейла от папката с изпратени писма, защото той съдържа лични данни.
За 3часа и 43 минути сте го минали ама с кола.
ами не … колата я оставихме на Трите буки, нагоре към връх Руен може да се движиш с джип, но не и с лека кола. Това е времето ни пеша. Можеше и по-бързо, но, пусто, аз съм най-бавния член в екипа. Така, че времето, което съм посочила в статията е с моето темпо.
Ние го минахме за 4:30ч. на отиване и 4:00ч. на връщане. С няколко кратки почивки по 5мин., както на отиване, така и на връщане. Имах мазоли по краката 1 седмица след това, обаче, тъй като ходенето е много. Наклонът е лек и се катери добре. Но дължината е проблем, който даже при мен се изяви повече на слизане. Към хижата вече едвам ходех. Ние също бяхме оставили колата на хижата. Иначе е много красиво, гора има малко, така че ще изгорите със сигурност 🙂 Бяхме общо 4-ма, вкл. едно дете на 6г., което обаче изобщо не ни бавеше, даже напротив.
Много беше хубаво, пригответе се с планински обувки (или каквито имате с по-твърди подметки), храна от хижата до върха и обратно, няма. На самата хижа даже не седнахме на връщане, защото беше надута страшна чалгия и просто нямах сили да го изтърпя след 8ч. ходене. До нея се стига по асфалт с кола и явно си е вървежно за чалгари. В комплекса също не беше добре да седнем, защото нямаше места отвън, а отвътре беше някакъв ресторант, за който не бяхме в подходящ вид 🙂
Качвайте, няма да съжалявате!
Тошко, благодаря за интересния коментар! Поздравления за изкачването! Ние първоначално, като видяхме табелката в началото на маршрута, че ни чакат 18 км до връх Руен, почти се бяхме отказали, но много искахме да стигнем догоре, а и да „прескочим“ за малко в Македонско 🙂 . В крайна сметка, разходката много ни хареса, а и гледките си струваха усилията.
Македония е от другата страна*
Здравейте, преди време бях чела, че през летният сезон има обществен транспорт до хижата от Кюстендил, но сега не намирам никъде такава информация. Дали някой може да помигне с инфо? Благодаря
Прехода е общо 28 километра (14 в посока) засичал съм го на GPS. Пак не са малко, но едно е 36 (както пише на табелата), друго е 28 км. Маршрута е лек и има само две по-тежки изкачвания. Другото е просто ходене.
Здравейте, благодаря за отзива! Не сме мерили разстоянието до връх Руен, осланяхме се на табелките.
Днес изкачихме връх Руен. Много красива природа самият връх го изкачихме за 2:45 мин с бързо темпо но наистина си заслужава. Според мен от хижа Осогово до върха са 14 км. Това е мое лично мнение.Печат има в комплекс Трите Буки.
Благодаря Ви за отзива!
Изкачихме връх Руен с група от тридесет и няколко души.Без да ангажирам никого аз също смятам , че не са 18 км. в посока, но според мен не са и по-малко от 14-15.Много приятен и живописен преход.Е накрая крачката понатежават но си стуват усилията и двудневната мускулна треска.Препоръчително е да се информират граничните служби (особено ако е голяма групата) които така или иначе(както се убедих) следят всичко в района, но не е фатално и да не се уведомят стига разбира се задължително да си носите личната карта. На мен ми поискаха да направя списък с имена и ЕГН на хората и да го изпратя на имейл до РДВР Кюстендил.Конкретно към нас бяха много коректни.През целия път се движеха с нас с патрулен високопроходим автомобил, дори ни казаха, че ако някой закъса по някаква причина с прехода могат да съдействат и да го свалят.Ние нощувахме в Трите Буки т.к. бяхме доста хора.Не е някакъв суперлукс, но като цяло сме доволни и храната беше много вкусна и обилна на съвсем нормални цени.Препоръчвам на всички , страхотна дестинация, не се колебайте, напред към планината..
Благодарим и на Ели за невероятните пътеписи.Поздрави на всички от ТГ“Плевенска Твърдоглава“
Благодаря за информацията и отзива!
Здравейте! Ползвахме Вашето описание, беше много полезно. Днес изкачихме Руен за 3 часа и половина, без да правим почти никакви почивки. Умората ни застигна надолу, почивките зачестиха и слязохме за 3 часа и 50 минути. Разстоянието в едната посока е 13 км, измерихме го със смарт гривна. Гледките са удивителни!
Здравейте, благодаря за полезната информация и споделените впечатления!
Не се въздържах да добавя тук, че на връщане от връх Руен решихме да се отбием за хапване в ресторанта на ь. Осогово. Сервитьорките над 15 мин. не ни обърнаха внимание на двете маси (при положение, че не се виждаше да имат кой знае колко работа) и на въпроса ни дали е на самообслужване също реагираха като ужилени, нагло и безпардонно. Естествено веднага се изнесохме, но се надявам да спася някой друг от излишни нерви.
Изкачихме върха на 17.06.2022, отправна точка беше малко разширение на асфалтовия път преди отклонението за Трите буки, има ограда за горско стопанство и покрай нея тръгва пътеката. На отиване спирахме само на чешмата след заслон Превала, за 10-на минути. На метри преди върха времето рязко се развали, небето в черни облаци и трябваше да се бърза, защото и гръмотевици се чуха. Това бързане ни измори доста надолу, а и страхът от бурята допълнително. До колата спирахме само на заслон Превала за хапване 15 минути, като времето се сменяше постоянно – слънце, облаци, малко дъжд. Цялото пътешествие ни отне 9 часа, спокоен ход, със спирания за някоя снимчица. Прекрасен маршрут, само да не си на билото в гръмотевична буря.
благодаря за споделената информация!
Искам да попитам: може ли да се направи изкачване на Руен по долината на р.Бистрица през рудник Руен? Има път от с. Гърляно нагоре към рудника на 1650-1700 м н.в. маршрутът на карта изглежда доста по-къс, макар и по-стръмен. Някой прави ли го е? Плануваме изкачване по Великден. Предварително благодаря!
Здравейте, не съм минавала такъв маршрут.
Иван Кръстанов, ако си направил този преход напиши впечатленията си и дай по-подробно описание на маршрута. Благодаря предварително.