Индипасха е място, което беше в плана ми за посещение още преди две години, когато прекарахме три прекрасни дни в района на Малко Търново. Тогава тръгнахме към светилището, но се върнахме безуспешно – денят вървеше към края си, а ние не бяхме стигнали почти до никъде. Все пак, видяхме къде е отбивката към Индипасха от черния път към село Сливарово и някакси знаехме, че посещението ни е въпрос на време, време, в което щяхме да бъдем по-подготвени.
Времето дойде (неслучайно) в края на този септември. Пак бяхме отседнали в Малко Търново, а плановете този път бяха въз основа на предишното ни посещение в района. Което означаваше, че са далеч по-точни и изпълними.
С какво е интересно мястото
Индипасха е скално оброчище в Странджа – представлява аязмо с лековита вода, бликаща изпод надвиснала скала. Мястото е било тракийско светилище. Разположено е в дълбок дол. Посещава се през цялата година от много хора, търсещи изцеление.
Може да си изплакнете очите с водата, може и да пиете от нея. Счита се, че действа благотворно и лекува, полезна е за очите. Но внимавайте – от лековитите странджански води се пие по малко, по глътка на ден.
Някои обясняват лековитото влияние на странджанските аязмови води с наличието на малки дози радиация. Аз лично, не съм компетентна да отсъдя дали е така, но ще ви кажа, че си напълнихме вода от Индипасха в шише и около два месеца по-късно водата беше все така бистра и чиста и не беше загубила вкуса си.
Самото име „Индипасха“ се смята, че означава „след Великден“. Смята се също, че водата е най-лековита точно седмица след Великден.
Ако отидете ма място, освен оброчището ще видите и много парцалчета и дрехи, закичени на близките дървета, поставени там също с надежда за късмет и изцеление. В миналото е съществувал езически обичай, според който така, както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото между небето и земята своята болка.
Аз лично смятам, че дори едно малко конче от дреха върши работа, стига да е подлплатено с вяра. Няма нужда да се оставят там купища дрехи, които с времето се превръщат в дрипи и отнемат от красотата на мястото.
Къде се намира и как се стига до Индипасха
Скалното оброчище Индипасха се намира в дълбокото дере на река Стомненски дол, десен приток на река Велека, на около 20 километра североизточно от Малко Търново. Немалка част от пътя е черен и може да се измине или пеша, или с високопроходим автомобил. Има два подхода от Малко Търново към Индипасха. И в двата се поема по шосето към Царево.
Първият вариант е на около 6 километра след градчето да се отбиете вдясно към село Сливарово. След отбивката пътят е черен, с трошенокаменна настилка. Може да се измине с лека кола бавно и внимателно, ако не ви е жал за колата и е малко по-висока. Минавате около 6 километра по него до отбивка вляво към Индипасха. На отбивката има указателна стрелка. Координати на отбивката <41.988611, 27.630415>. Оттам надолу пътят е горски и не става за лека кола. Оставащото разстояние до светилището е около 6-7 километра. Стига се до уширение на черния път с дървени маси и пейки. От него вече целта се вижда.
Поема се по стръмната пътечка надолу и се стига до скалата-оброчище.
Мястото е сенчесто и усойно, разположено в гъста букова гора.
Друг вариант е от Малко Търново да продължите към село Граматиково и малко преди селото точно преди моста на река Велека да завиете надясно пак по път с трошенокаменна настилка. Отбивката се пада на около 17 километра след Малко Търново, а на нея има табелки за местност Качул. Продължавате около 5,5 километра по чакълестия път до отбивка вдясно към Индипасха. Има табелка. Координатите на тази отбивка са <42.011450, 27.664012>. От там следва 1,5 километра черен коларски път до светилището, който може да извървите пеша или да минете с високопроходима кола. Стигате до уширението с маси и пейки, споменато по-горе.
Първият маршрут към Индипасха е малко по-кратък и е подходящ, ако разполагате с джип. Ако не, използвайте втория маршрут, при който имате да извървите пеша около километър и половина по коларски път.
Легендата за Индипасха
Живял преди време в Странджа един човек. Човекът си имал вол, който остарял и ослепял. В такива случаи по принцип хората си колят недъгавите животни. В нашия случай обаче, стопанинът се смилил над вола – животното служело вярно и безропотно в продължение на много години. Смилил се човекът – не убил вола, а го завел навътре в гората и там го изоставил. След време обаче, волът се върнал, при това вече не бил сляп, прогледнал някак.
Тази случка се повторила няколко пъти – волът ослепявал, човекът го оставял в гората, а волът след време се връщал прогледнал. Затова, когато волът пак ослепял, стопанинът решил да разбере какво става. Отново оставил вола в гората, но се скрил и го проследил. После открил, че говедото пие вода и плакне очите си в тайнствено място – във вода, бликаща изпод скала. Така било открито светилището Индипасха и неговата лечебна сила.
Ако имате на разположение високопроходима кола, препоръчвам ви да комбиниратв посещението на Индипасха с посещение на пещерата Света Марина – още едно светилище в мистична Странджа. За него ще ви разкажа в отделна статия.
Посещението до Индипасха и Света Марина може да се комбинира и с ходене до тракийското светилище Камъка, недалеч от главния път Малко Търново – Царево.
