През последните няколко години сме видели отблизо над 100 водопада. Не знам защо, но Добравишката Скакля е сред любимите ми. Посетихме го за първи път преди 4 години. Тогава беше лято и водопадът не беше пълноводен, но въпреки това ме впечатли с няколко неща – с високия скален венец, от който падаше водата, с водния си рисунък, самото място, което беше тихо, диво и красиво, със скалите по които се стичаше и техния специфичен златен оттенък, който ме подбуди да го нарека Златна Скакля.
Наскоро, в тази ранна пролет след обилни снегове, решихме да отидем до водопад Добравишка Скакля отново. Знаехме си, че ще го видим още по-красив, жив и мощен. Не се излъгахме. Водопадът беше буен, пенлив и пръскаше капки надалеч. Страхотен!
Написах статията по-долу още след първото ни посещение на водопада. Сега, при второто – смених някои снимки в нея, новите ми се струваха по-красиви. Иначе, информацията отпреди си е актуална с една малка промяна – сега вече има указателни табелки към водопада.
Все пак, за подробности относно маршрута – вижте по-долу.
Някога през 2014-та
Водопад. Добравишка Скакля. Близо до Искрец. Поредният водопад за тази година. Но не е случайно. Въпреки, че този период от годината традиционно трябва да бележи най-големите суши и жеги, въпросният период нещо се опъва и прави точно обратното – проявява собствено мнение, изразяващо се в хлад и доста валежи. Тези именно валежи са „естествена храна“ за водопадите и така много от тях са пълноводни дори и сега – в разгара на лятото (лято ли е?). Което пък ги прави примамливи за посещение.
Накратко за Добравишката Скакля: висок, чудат, златен; достъп – лесен, намиране – преди беше трудно, тъй като нямаше указателни табели, нито към село Добравица, нито към водопада. Сега вече има табелки на всички отклонения и водопадът се намира лесно.
Водопад Добравишка Скакля е чудесна еднодневна дестинация за разходка, недалеч от София.
Как се стига до водопад Добравишка скакля
От София се поема по пътя през Костинброд за Годеч (може да се излезе от София по Ломско шосе или по Околовръстното да се завие към Костинброд). В края на село Бучин проход, на около 40 км от София, пътят завива надясно към Искрец. Има добре видими пътни табели. От тази отбивка Искрец е на 10 километра.
След като се влезе в Искрец, кара се до централната му част и малко след нея в ляво се пада отбивката за село Брезе, по която трябва да се поеме. Има си добре видими пътни табелки.
Отбивката за село Добравица се намира вдясно от пътя на около 400-500 метра от началната табела на село Брезе или ако мерите от Искрец – на 2 километра и 800 метра от завоя в ляво от Искрец към Брезе.
Ако случайно стигнете мегдана на село Брезе, който представлява малко площадче с паметник от едната страна на пътя, а от другата – автобусна спирка, това е сигурен знак, че сте объркали пътя към водопада. Трябва да се върнете близо 2 километра назад и да потърсите отново отбивката за Добравица. Откъде знам ли? Е, и аз бях там, и аз бях от обърканите… Добре, че малко след мегдана срещнахме двама овчари, които ни упътиха. Нещо повече – отвориха ни очите, че ако имаме необходимите инструменти, може и със злато да си тръгнем от този водопад … ама ние, пусто, не бяхме подготвени, та изпуснахме имането 🙂 .
Всъщност, оказва се, че Добравица има две махали – горна и долна. Пътеката към водопад Добравишка Скакля започва от Долната махала.
След отбивката към Добравица се кара около 2200 метра по черен коларски път. В началото на пътя дори има следи от асфалт. Но не след дълго асфалтът окончателно свършва, доколкото го е имало, и натам остава само чакъл. Все пак пътят, макар и черен, е твърд и не е проблем да се премине с лека кола.
Долната махала на село Добравица започва с една симпатична къща с много цветя в двора. Непосредствено след тази къща има малко площадче с чешма (с трева, без асфалт). Зад чешмата се намира една стара къща, която преди време е била училище. Площадчето може спокойно да се ползва за паркинг. От него тръгва пътеката към водопада.
Пътеката е широка и по нея се върви лесно.
След 10-ина минути пешеходен преход след площадчето, се стига до едно разклонение на пътеката. Там трябва да се хване пътят в ляво, за да се стигне до водопада.
Малко след разклонението този път е леко стръмен, но не след дълго си става отново равен. След 10-12 минути ходене, в ляво на този път, преди той да направи завой надясно, се намира пътечката към водопада – тясна и кратка. От това място вече се вижда и самият водопад.
5 минути ходене по пътечката и се стига до подножието на водопада.
Като сумираме всичко – разходката от паркинга в долната махала на Добравица до водопад Добравишка Скакля отнема около 25 – 30 минути спокоен ход.
Впечатления от водопада
Добравишка Скакля е много интересен водопад, макар че не е толкова мощен и многоводен като например водопад Горица и Фотинските водопади. Поради отлаганията, на места водопадът изглежда като разтопено злато.
Освен това, той е от сравнително високите водопади – водата пада от около 20 метра. Мога да споделя, че е доста палав – водната струя се усилва и намалява по някакъв си свой ритъм. Тъкмо приближиш за разхлада, а пък той вземе, че направо те изкъпе.
Водопадът е изключително гостоприемен. Човек може да застане в лявата част на основата му и да се освежи под пръските му. Невероятно и енергизиращо усещане. Усмивката и доброто настроение след това са гарантирани.
Потърсих упътване за крепостта Урвич, после се заинтригувах от Фотинските водопади, установих колко много не знам за красивите места на България и ето, че си намерих отличен пътеводител. Благодаря, че сте си направили труда с конкретни упътвания и снимки, просто уникално и изключително полезно!!!
Мария, благодаря Ви за хубавите думи. Наистина целта ми е да споделям впечатления от местата в България, които посещавам, за да могат и други да се насладят на тези красоти.
От половин век постоянно откривам това, колко много не знам!!! Но откривам и друго колко много хора не се интерусуват от това, че не знаят! Едва в последните няколко години започна (благодарение на интернет-възможностите) развитие на интерес към нашата неповторима природа в нейните непопулярни дестинации и си задавам въпроса това добре ли е или не, дали популяризацията няма да оплеска тая небивала красота, дали ще останем лоялни към тази нейна потайност в което като че ли е нейния неповторим чар – дали всичко няма да заприлича на онова водопадче пред Бачковския манастир – дето „кича-наднича“. Мисля и не се решавам да реша и все ми идва наум онова стихотворение дето момченцето си мечтаело за часовник и като се случило вече да се сдобие – „Има вече часовник, но няма вече мечта!“ Народе ????
Боже, какво момченце?!?/ Валери Петров го е казал…….
Здравейте Ели,
посетихме този водопад, за който не бяхме чували преди благодарение на Вас и вашето точно описание. Прекрасно място, на което успяхме да се насладим заедно с нашия 5-месечен син. Дестинацията е много подходяща за разходка с малки деца.
Поздрави!
Здравейте Пепи,
Благодаря за хубавите думи. Радвам се, че съм била полезна и че сте успели да го посетите и съм сигурна, че сте усетили благоприятното въздействие на водопада. Поздравления, че възпитавате малкия си син да цени и се наслаждава на природата. Пожелавам Ви да посетите още много, много красиви и интересни места! Наоколо има много.
С вашите подробни указания и снимки бързо и лесно стигнахме до крайната цел.Благодаря ви!
Здравейте, Гинка, и аз благодаря за хубавите думи. Надявам се, че водопадът и разходката до него са Ви харесали
Прекрасно, пре – крас – но!! На час път от София, попадаш в райско кътче! Огромно благодаря за точното описание 🙂
Здравейте, Мая, и аз Ви благодаря за признанието!
Много се радвам, че сте се отбили до нашата Скакля. В северозапада са ми известни общо три – Врачанска, Бовска (най-известната) и Добравишка. Аз съм от Брезе и много се радвам, че малко или много хората започват да чуват за водопада и да го посещават. Следващият път идете през февруари или март, разликата е много осезаема.
В нашия регион има още страшно много за разглеждане, но за това надявам се скоро да разберете 🙂
Сърдечни поздрави и наминавайте по-често към Понор планина. Ще ви изненадаме!
Поздрави,
Радослав Зарков
Здравей, Радослав, благодаря за интересния коментар. Северозападна България е един от районите в България, които харесвам най-много – забележителностите са наистина много, а от друга страна – е значително по-спокойно.
utre zaminavam
Миналата година сложихме указателни табели на всички ключови места по маршрута, така че вече да няма лутане.
Приятни разходки!
Поздрави,
Радо
Невероятно място 🙂 Толкова красиво и спокойно. Приятна разходка, която е подходяща и за малки и за големи 🙂 Благодаря, че го споделихте с нас, а вече има и табели(за което отново благодарим) и няма как да се изгубиш.
Привет!
Много добре описвате как да се стигне до там, но с кола.
Няколко запалени пенсионерки сме без личен транспорт.
Искаме да посетим това прелестно кътче, но с влак.
Ако имате информация за придвижване до него с ж.п.транспорт
ще сме Ви благодарни да ни насочите.
Благодарим!
Благодаря за интереса и хубавите думи! За съжаление, там наблизо не минава влак, доколкото знам. Може да пробвате с обществен автобус до Искрец и от там пеша до водопада, но са си 8 километра от Искрец до Добравишката Скакля.
Здравейте г-жа Иванова,
Първо бих искал да Ви благодаря за подробното описание, което ни помогна да направим едно чудно пътешествие
до водопада. Имам обаче следните забележки към вашия пътепис:
„Достъп – лесен“ – достъпът до водопада е всичко друго, но не и лесен. Това се отнася най-вече за последните 100 метра преди водопада, които сте описали в следното изречение: „След 10-12 минути ходене, в ляво на този път, преди той да направи завой надясно, се намира пътечката към водопада – тясна и кратка. “ Пътечката на места е стръмна извита и обрасла и не е за хора със слаби сърца – едно подхлъзване и падаш по 30 метров склон. В последните 10-тина метра от нея има един участък където склонът се е свлякал и е много опасно за преминаване – стъпалата липсват.
Нека който предприеме пътуването да знае, че не е разходка в гората или изкачване на Витоша.
Здравейте, Илиян, благодаря Ви за отзива! На мен не ми се видя трудна, може би, защото сме минавали през многократно по-трудни и опасни места, а и там накрая по тази малка пътечка е съвсем малко и човек може да види водопада, дори и без да стига съвсем до него. Поздрави!
Така като чета коментара, почти като изкачване на Еверест звучи 🙂
Нищо подобно, като описаното в коментара няма. Какви 30 метрови пропасти, какви слаби сърца, какви стъпала…
Благодарности!