И още един водопад: Добравишка златна скакля в Понор планина

Водопад. Добравишка скакля. Близо до Искрец. Поредният водопад за тази година. Но не е случайно. Въпреки, че този период от годината традиционно трябва да бележи най-големите суши и жеги, въпросният период нещо се опъва и прави точно обратното – проявява собствено мнение, изразяващо се в хлад и доста валежи. Тези именно валежи са „естествена храна“ за водопадите и така много от тях са пълноводни дори и сега – в разгара на лятото (лято ли е?). Което пък ги прави примамливи за посещение.

Водопад Добравишка скакля

Водопад Добравишка скакля

Накратко за Добравишката скакля: висок, чудат, златен; достъп – лесен, намиране – трудно, тъй като няма указателни табели, нито към село Добравица, нито към водопада.

Как се стига до водопад Добравишка скакля

От София се поема по пътя през Костинброд за Годеч (може да се излезе от София по Ломско шосе или по Околовръстното да се завие към Костинброд). В края на село Бучин проход, на около 40 км от София, пътят завива надясно към Искрец. Има добре видими пътни табели. От тази отбивка Искрец е на 10 километра.

След като се влезе в Искрец, кара се до централната му част и малко след нея в ляво се пада отбивката за село Брезе, по която трябва да се поеме. Има си добре видими пътни табелки.

Отбивката за село Добравица се намира вдясно от пътя на около 400-500 метра от началната табела на село Брезе или ако мерите от Искрец – на 2 километра и 800 метра от завоя в ляво от Искрец към Брезе.

Отбивката от село Брезе към село Добравица

Отбивката от село Брезе към село Добравица

Ако случайно стигнете мегдана на село Брезе, който представлява малко площадче с паметник от едната страна на пътя, а от другата – автобусна спирка, това е сигурен знак, че сте объркали пътя към водопада. Трябва да се върнете близо 2 километра назад и да потърсите отново орбивката за Добравица. Откъде знам ли? Е, и аз бях там, и аз бях от обърканите… Добре, че малко след мегдана срещнахме двама овчари, които ни упътиха. Нещо повече – отвориха ни очите, че ако имаме необходимите инструменти, може и със злато да си тръгнем от този водопад … ама ние, пусто, не бяхме подготвени, та изпуснахме имането :-).

Всъщност, оказва се, че Добравица има две махали – горна и долна. Пътеката към водопад Добравишка скакля започва от Долната махала.

След отбивката към Добравица се кара около 2200 метра по черен коларски път. В началото на пътя дори има следи от асфалт. Но не след дълго асфалтът окончателно свършва, доколкото го е имало, и натам остава само чакъл. Все пак пътят, макар и черен, е твърд и не е проблем да се премине с лека кола.

Началото на Добравица и мястото за паркинг

Началото на Добравица и мястото за паркинг

Долната махала на село Добравица започва с една симпатична къща с много цветя в двора. Непосредствено след тази къща има малко площадче с чешма (с трева, без асфалт). Зад чешмата се намира една стара къща, която преди време е била училище. Площадчето може спокойно да се ползва за паркинг. От него тръгва пътеката към водопада.

Добравица - вдясно е черният път от Брезе, а вляво - пътят към водопада

Добравица – вдясно е черният път от Брезе, а вляво – пътят към водопада

Добравица - старото училище

Добравица – старото училище

Пътеката към водопад Добравишка скакля

Пътеката към водопад Добравишка скакля

Пътеката е широка и по нея се върви лесно. След 10-ина минути пешеходен преход след площадчето, се стига до едно разклонение на пътеката. Там трябва да се хване пътят в ляво, за да се стигне до водопада.

Разклонението на пътеката - поема се по левия път

Разклонението на пътеката – поема се по левия път

Малко след разклонението този път е леко стръмен, но не след дълго си става отново равен. След 10-12 минути ходене, в ляво на този път, преди той да направи завой надясно, се намира пътечката към водопада – тясна и кратка. 5 минути ходене по нея и сме вече на самия водопад.

Малката пътечка вляво е финалната права до водопада

Малката пътечка вляво е финалната права до водопада

Като сумираме всичко – разходката от паркинга в долната махала на Добравица до водопад Добравишка скакля отнема около 25 – 30 минути спокоен ход.

Водопад Добравишка скакля

Водопад Добравишка скакля – изглед от пътечката

Впечатления от водопада

Добравишка скакля е много интересен водопад, макар че не е толкова мощен и многоводен като например водопад Горица и Фотинските водопади. Поради отлаганията, на места водопадът изглежда като разтопено злато. Освен това, той е от сравнително високите водопади – водата пада от около 20 метра. Мога да споделя, че е доста палав – водната струя се усилва и намалява по някакъв си свой ритъм. Тъкмо приближиш за разхлада, а пък той вземе, че направо те изкъпе.

Водопад Добравишка скакля в целия си ръст

Водопад Добравишка скакля в целия си ръст

Добравишка скакля - течащо злато

Добравишка скакля – течащо злато

Добравишка скакля - позлатена скала

Добравишка скакля – позлатена скала

Водопадът е изключително гостоприемен. Човек може да застане в лявата част на основата му и да се освежи под пръските му. Невероятно и енергизиращо усещане. Усмивката и доброто настроение след това са гарантирани.

Оценка на читателите: 4.7 / 5 (53 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в водопади, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

12 отговора към И още един водопад: Добравишка златна скакля в Понор планина

  1. Мария Кирилова каза:

    Потърсих упътване за крепостта Урвич, после се заинтригувах от Фотинските водопади, установих колко много не знам за красивите места на България и ето, че си намерих отличен пътеводител. Благодаря, че сте си направили труда с конкретни упътвания и снимки, просто уникално и изключително полезно!!!

  2. Ели Иванова каза:

    Мария, благодаря Ви за хубавите думи. Наистина целта ми е да споделям впечатления от местата в България, които посещавам, за да могат и други да се насладят на тези красоти.

  3. Цветан Костадинов каза:

    От половин век постоянно откривам това, колко много не знам!!! Но откривам и друго колко много хора не се интерусуват от това, че не знаят! Едва в последните няколко години започна (благодарение на интернет-възможностите) развитие на интерес към нашата неповторима природа в нейните непопулярни дестинации и си задавам въпроса това добре ли е или не, дали популяризацията няма да оплеска тая небивала красота, дали ще останем лоялни към тази нейна потайност в което като че ли е нейния неповторим чар – дали всичко няма да заприлича на онова водопадче пред Бачковския манастир – дето „кича-наднича“. Мисля и не се решавам да реша и все ми идва наум онова стихотворение дето момченцето си мечтаело за часовник и като се случило вече да се сдобие – „Има вече часовник, но няма вече мечта!“ Народе ????

  4. Пепи Маринова каза:

    Здравейте Ели,
    посетихме този водопад, за който не бяхме чували преди благодарение на Вас и вашето точно описание. Прекрасно място, на което успяхме да се насладим заедно с нашия 5-месечен син. Дестинацията е много подходяща за разходка с малки деца.
    Поздрави!

  5. Ели Иванова каза:

    Здравейте Пепи,

    Благодаря за хубавите думи. Радвам се, че съм била полезна и че сте успели да го посетите и съм сигурна, че сте усетили благоприятното въздействие на водопада. Поздравления, че възпитавате малкия си син да цени и се наслаждава на природата. Пожелавам Ви да посетите още много, много красиви и интересни места! Наоколо има много.

  6. Гинка каза:

    С вашите подробни указания и снимки бързо и лесно стигнахме до крайната цел.Благодаря ви!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Гинка, и аз благодаря за хубавите думи. Надявам се, че водопадът и разходката до него са Ви харесали

  7. Мая каза:

    Прекрасно, пре – крас – но!! На час път от София, попадаш в райско кътче! Огромно благодаря за точното описание 🙂

  8. Много се радвам, че сте се отбили до нашата Скакля. В северозапада са ми известни общо три – Врачанска, Бовска (най-известната) и Добравишка. Аз съм от Брезе и много се радвам, че малко или много хората започват да чуват за водопада и да го посещават. Следващият път идете през февруари или март, разликата е много осезаема.

    В нашия регион има още страшно много за разглеждане, но за това надявам се скоро да разберете 🙂

    Сърдечни поздрави и наминавайте по-често към Понор планина. Ще ви изненадаме!

    Поздрави,
    Радослав Зарков

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Радослав, благодаря за интересния коментар. Северозападна България е един от районите в България, които харесвам най-много – забележителностите са наистина много, а от друга страна – е значително по-спокойно.

  9. miroslav каза:

    utre zaminavam

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *