Маршрути в Рила: Йончевото езеро, Страшното езеро и още няколко езера пътьом – красота и фитнес нависоко

Лято, време за планина и „върховни“ преживявания… Тук ще ви разкажа за един интересен, кръгов и живописен преход във високите части на Рила, започващ от ЦПШ Мальовица и обхождащ красиви езера – Йончевото езеро, Страшното езеро и няколко други. Това е добре раздвижващ преход за цял ден. Отнема около 6 часа само ходене без почивките. Не е от леките като трудност заради голямата денивелация – около 800 метра, но пък е добре маркиран, макар и с различен цвят маркировка в различните си етапи, което значи, че вероятността от объркване клони към нула. Подчертавам, че става въпрос за лятно преминаване по маршрута.

Планирах този маршрут преди около 3 години, но до този момент по една или друга причина, не успях да го осъществя. Това лято ми беше приоритет да мина по него. Направихме прехода в предпоследната събота на този август – слънчева и гореща. Беше си чисто бягство от градските жеги.

Честно казано, мислех си, че преходът ще е по-труден. Не че ми беше лесно при изкачването на баира след Йончевото езеро, но вертикалният скален участък след това си го представях някак „по-хард“, дори страшен. Нищо подобно. Ето и подробностите.

Как се стига до началото на пътеката за Страшното езеро

Отправна точка за началото на маршрута към Страшното езеро е паркингът пред хотел Мальовица в комплекс ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа). Комплексът се намира в местността Меча поляна, на около 25 километра югозападно от град Самоков и на около 13 километра след село Говедарци. До комплекса се стига по асфалтов път, а там на място има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг в началото на комплекса с цена 3 лв. за цял ден.

Ние се възползвахме от паркинга. Там в този момент гостите посрещаше една радостна и пъргава лама 🙂 . Добро начало!

Накратко за маршрута до Йончевото езеро и Страшното езеро в Рила

Маршрутът от ЦПШ Мальовица до Йончевото и Страшното езеро в Рила се изминава за около 6 часа без почивките и може да се раздели на следните основни етапи:

• Етап 1: ЦПШ Мальовица – Йончево езеро, 1:30;
• Етап 2: Йончево езеро – Страшно езеро, 1:30;
• Етап 3: Страшно езеро – хижа Мальовица, 2 часа;
• Етап 4: хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица, 50 минути.

Етапите 1 и 2 са предимно изкачване, етап 3 представлява дълго и стръмно спускане, етап 4 е също спускане, но с малка денивелация, при това по широк черен път. Разстоянието, което се изминава по целия маршрут е около 12 километра.

Следва подробно описание на етапите и какво да очаквате.

Надълго за маршрута

Етап 1: ЦПШ – Йончево езеро, 1:30

Пътеката започва от паркинга отляво на хотел Мальовица. Самият хотел се намира в горната част на комплекса. В този етап следвате зелената маркировка – тя е добре видима и доста начесто. Началото на маршрута е стръмно изкачване през гората над хотел Мальовица до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица. За ориентир – този участък се изминава за около 20 минути. После пътеката пресича пистата и следва кратък равен участък пак в горичка.

След като се пресече едно поточе – Горна Прека река, се минава през горяла преди години местност, но вече повъзстановила се. Второ изкачване. В тази част има неприятни места – най-вече в улея нагоре с камъни и пепеляк. За щастие, не е много дълго. Като се изкачи баира е тъкмо удобно място за почивка.

Пътеката продължава и се спуска в долината на Средна Прека река, захранвана от водите на Йончево езеро. Тук някъде се включва синята маркировка. Пак следва малко изкачване покрай реката и остатъци от изгоряло, но е живописно. В края на етапа се минава през кратък участък с клек, а след него е Йончевото езеро – така красиво.

Етапът се изминава за около час и половина, но е хубаво да си предвидите поне 10 минути за почивка, докато вървите.

Допълнително, в края на етапа на брега на красивото Йончево езеро, ви съветвам да отделите време за по-дълга почивка, а и за да се насладите на очарователния пейзаж.

Йончевото езеро е разположено на височина около 2100 метра.

Етап 2: Йончево езеро – Страшно езеро, 1:30

За Страшното езеро продължаваме по синята маркировка, пътеката е вдясно от езерото. Минава се покрай скала с паметна плоча в чест на художника Христо Йончев (на него е кръстено и самото езеро) и после се изкачва склона диагонално нагоре.

Доста стръмно, няма спор. Не е леко, заради наклона. Сериозно кардио упражнение. В допълнение, теренът е каменист, но има и почва, която олекотява ходенето. Гледките назад към Йончевото езеро са прекрасни.

Изкатерваме високия хълм. Там горе може да се види едно изсъхнало езеро (вероятно в други, по-водни периоди не е изсъхнало). После прекатурваме склона, продължаваме малко надолу, а след това – право нагоре по скалите.

Катеренето по скалите е около 10 минути.

Долу в подножието изглежда по-тежко, отколкото е в действителност.

Изкатерваме скалите и пътеката завива надясно. Ако в този момент погледнем назад, в далечината виждаме едно малко, но красиво езеро със синеещи води – езеро Плиткачо.

След няколко минути ходене по пътеката напред се показва заслон Страшното езеро.

Вървейки към него, може да се насладим на още едно езеро – Горно Прекоречко езеро.

Самото Страшно езеро е след заслона в подножието на каменните върхове отсреща, още 5 минути и сме там.

Етапът се изминава за около час и половина.

Следва заслужена почивка и наслада. Езерото е обградено от островърхи скалисти върхове – масивният Попова капа и след това Малък, Среден и Голям Купен, изброени от изток към запад или от ляво надясно. Докато си почивахме край Страшното езеро, видяхме в далечината хора слизащи от връх Голям Купен. Ако имате време и сили, изкачете се малко по пътеката нагоре към върха вдясно от езерото, за да го погледнете от по-високо.

В езерото има и цветя – не знам как се казват, но са красиви и са близо до брега.

Страшното езеро е разположено на височина около 2450 метра.

Във Витоша също има връх с името Голям Купен. Намира се на маршрута между хижа Алеко и село Железница.

Етап 3: Страшно езеро – хижа Мальовица, 2 часа

От Страшното езеро преходът ни продължава в същата посока и надолу. В този етап следваме комбинирана жълта и червена маркировка.

Първо се минава покрай поредното красиво езеро – Тихото езеро, после покрай още едно – по-голямото от Камилските езера.

Всъщност, езерата, покрай които ви разходих до тук, с изключение на Йончевото езеро, са част от групата на Прекоречките езера (от името на реките – Горна и Средна Прека река, има и Долна, но тя е малко пО на изток от нашия маршрут).

Следва кратко изкачване и после пътеката минава по камъни, под които тече река – Малка Мальовишка река. Ориентировъчно, до това място се върви около един час от Страшното езеро.

След това започва едно безкрайно слизане в улей покрай реката с камъни и пепел, обрасъл в клек, стръмно надолу, леко неприятно за ходене, а и на места хлъзгаво. Половин час след като минете камъните над реката ще ви се открие първата панорама към хижа Мальовица. Бъдете внимателни и следете добре маркировката в следващите 15 минути, защото в един момент пътеката напуска улея, завива леко наляво и продължава надолу по сипей от камъни.

Ние пропуснахме тази отбивка и продължихме надолу в улея сред клека. Стигнахме до разклонение на пътеката, по което трябваше да поемем наляво – в посока хижата. Не след дълго се включихме в маркираната пътека, слизаща от каменния сипей.

В края на етапа, малко преди да се включи в пътеката между хижа Мальовица и ЦПШ Мальовица, се пресича Мальовишката река по брод от камъни. Това за мен си беше поредното предизвикателство. Вярно, реката не е кой знае колко буйна и дълбока, но пък и бродът не е стабилен мост.

Етапът се изминава за около 2 часа и всъщност завършва малко преди хижа Мальовица – пътеката от Страшното езеро се включва в черния път между ЦПШ и хижата, малко преди хижата.

Етап 4: хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица, 50 минути

Етапът е плавно спускане с малка денивелация, при това по широк черен път по протежението на Мальовишката река. Той е добре познат за мен от изкачването на връх Мальовица преди време. Дълъг е около 4 километра и се изминава за около 50 минути до час. Тук маркировката е синя.

Няколко съвета

Ето и няколко съвета за изминаването на маршрута до Йончевото и Страшното езеро в Рила:

• не ви съветвам да тръгвате при прогноза с голяма вероятност за валежи, защото на много места от маршрута ще бъде доста хлъзгаво;
• ако го минете наобратно, неприятният участък в улея ще ви бъде в началото; да вярно има много изкачване и после на стената – стръмно слизане, но си мисля, че е по-добре;
• подгответе се за целодневен преход в Рила – осигурете си достатъчно ранно тръгване, вземете си вода и сандвичи.

Защо е Страшно Страшното езеро в Рила?

Както споменах, името на Йончевото езеро е свързано с художника Христо Йончев – Крискарец, роден в Самоков през 1879 г., ученик на Мърквичка и Иван Ангелов. С него се свързва и името на Страшното езеро. Псевдонимът на художника – Крискарец – идва от махалата, в която е роден – Крискър (съкратено от край Искър).

Христо Йончев бил влюбен в Рила планина. Прекарвал голяма част от времето си в дебрите ѝ. Основна част от неговото творчество е посветена на Рила. Затова е наричан „художник и певец на Рила“. Другата мисия на живота му била събирането и опазването на „старините“ на град Самоков и връщането на възрожденската му слава. В продължение на години той полага големи усилия за изграждане на музея в града, където събира ценни експонати – икони, шевици, картини. Той е и първият уредник на музея. Повече за живота и творчеството на Христо Йончев – Крискарец може да научите тук.

Христо Йончев често пребивавал край бреговете на Страшното езеро в Рила – тогава то не се казвало Страшно. Веднъж обаче, там го застигнала страшна буря. Силен вятър раздвижил тъмните води на езерото, а гръмотевици тряскали по околните каменни върхове и свличали големи скални маси. Крискарец се изплашил и хукнал надолу към голямото езеро, което днес носи неговото име. Там срещнал приятели, които притеснени от окаяния му вид го попитали какво става, а той едва отговорил – „Страшно, езерото, страшно“. От тогава името на това красиво езеро е Страшното езеро. Повече за историята може да прочетете тук.

Още маршрути в Рила с много езера

Не си спомням от кого е цитатът, че езерата са очите на планината. В Рила езерата са в изобилие, а гледките към тях – коя от коя по-красиви. Най-известната група рилски езера са Седемте езера – популярен маршрут, който навярно сте посещавали, щом сте попаднали на тази статия. Други интересни и живописни маршрути в Рила покрай множество езера, които вече съм описвала в блога са:

• Урдини езера – в Урдиния циркус по долината на река Урдина;
• Саръгьолски езера, които посетихме миналата година.

Вие имате ли си любим маршрут в Рила, минаващ покрай красиви езера? Ще се радвам да споделите.