В един горещ августовски ден, поредният след многото сухи и жежки дни, използвахме възможността, че се намираме в района на Велико Търново, за да посетим Капиновския водопад. Въпреки жегите и сушата в последните дни, водопадът „работеше“ с почти пълна сила. И как иначе – река Веселина, на която се намира, е достатъчно мощна и пълноводна. Все пак тази река захранва близкия язовир Йовковци, който пък е един от най-големите по площ в България.

Капиновски водопад
Капиновският водопад не е много висок – около 7-8 метра, но е много живописен с високите скали около него, малкото езерце, в което пада водата, а също изключително бистрата вода, в която плуват много рибки.

Капиновският водопад и езерцето

На водопада

На водопада
Освен основния пад, има още два по-малки – един по-нагоре и един по-надолу, под които също се образуват малки езерца.

Срещу водопада
Много близо до водопада е Капиновският манастир.

Капиновски манастир

Капиновски манастир
Въобще цялата местност около манастира и водопада е една много приятна и живописна котловина. Въпреки че е доста посещавано, мястото създава едно неповторимо възприятие за спокойствие. А също така и усещане за здрава връзка с природата – със скалите, с водата, с горичката, с животинките, дори с летният зной.

Около водопада
Когато бяхме в района на водопада, около горния пад имаше доста плажуващи хора, а някои от тях се разхлаждаха във водите на реката. Водите бяха толкова бистри, че всичко се виждаше във тях – камъни, рибки, попови лъжички.
В района на Капиновския водопад има къмпинг обширно място за пикник. Също така има няколко заведения и един басейн с малка хотелска част. Всяка година в края на август тук се провежда и рокерски мото събор.
Как се стига до Капиновския водопад
Капиновският водопад се намира на около 20 километра от Велико Търново и на около 5 километра от Велчево.
Ако тръгвате от Горна Оряховица или Лясковец, трябва да хванете пътя за град Елена и в началото на Драгижево да се отклоните вдясно към Церова кория. Като стигнете центъра на Церова кория, поемате надясно към Капиновския манастир. Има табела за него. Тук трябва да сте внимателни защото пътят нормално си продължава направо към Капиново. Но специално за водопада и манастира, както споменах, трябва да завиете вдясно.
Отварям една скоба, за да кажа, че преди да завиете вдясно към Капиновския водопад, може да поспрете за малко на мегдана в Церова кория, за да видите красивата камбанария на местния храм.

Красивата камбанария в Церова кория
След Церова кория се минава през още едно село – Пчелище, точно след което трябва да завиете по един много остър завой наляво към село Велчево. От там вече е лесно и няма опасност от объркване – кара се все по главния път още около 7 километра.
Пиша така подробно, защото като цяло няма много указателни табелки в района. За хората, които си живеят по тези места със сигурност е повече от ясно как се стига, но за такива приходящи като нас е малко объркващо.
Ако тръгвате за Капиновския водопад от Велико Търново, поемате по югозападния пътен възел към Дебелец. Там на възела се следват табелите за Габрово. Минавате през Дебелец и малко след центъра завивате вляво. Този завой е точно преди моста над реката. Малко след като завиете, вдясно от пътя може да видите и един друг мост на тукашната река Белица, който е на повече от 300 години. Мостът е уникален и е послужил като макет за моста край Бяла на майстор Колю Фичето. Мостът за съжаление не е в никак добро състояние.

Мостът на река Белица в Дебелец
След това се минава през Присово и след селото трябва да се отклоните вдясно за Велчево. Това отклонение е същият онзи остър завой наляво към Велчево от по-горе, но сега идвате от обратната посока. Това е Гугълската снимка от мястото.
Относно името
Как е правилно да се напише – Капиновски или Къпиновски? По много интернет сайтове са използвали думата с „ъ“. Но навсякъде надписите по пътните табелки и картата бяха с буквата „а“. Затова и аз използвах за тази статия думата Капиновски, т.е. с „а“.
Още места в района на Капиновския манастир
Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец“ е по-известният обект в района. Всъщност водопадът и манастирът са съвсем близо един от друг. Манастирът изглежда много добре и е с добре поддържан двор, интересна църква и езерце с водни лилии. Построен е през 1272 г. по времето на цар Константин-Асен. Опожарен през турското робство и възстановен през 1835 г. Предлагат се и стаи за нощувка.
Наблизо се намира и друг интересен манастир – Плаковският, където през 1835 година се подписва Велчовата завера.
По-скоро Капиновският басейн, тъй като там се къпят хора през лятото под водопада. Не е много дълбоко мястото, не може да се скача директно в басейна. Наблизо има хубава механа. Местата са ми познати още от 1974 г. Имате чудесен блог. Успех!
да, и при нашето посещение имаше доста къпещи се и плажуващи хора, но във вирчето над водопада. А иначе до водопада има истински басейн със заведение. Когато ние бяхме там, към басейна строяха и хотелска част.
„Минавате през Дебелец и малко след центъра завивате вляво към Присово. “ Малка корекция: ако минавате ПРЕЗ Дебелец, няма как да минете през Присово. За да минете през Присово, завивате наляво ПРЕДИ да стигнете до Дебелец. Но няма лошо – ако минете през Дебелец и завиете наляво (има табела с посока „Елена“), отново ще стигнете до манастира. Трябва само да внимавате за още един завой наляво – към с. Велчево. На разклона има табели.
Здравейте, Райна, благодаря Ви за уточнението! Поздрави!
Моля Ви, поправете статията си! Нелепо е да пишете „КАпиновски“ ! Има една такава табела и е повече от ясно, че е „сбъркана“ – не поощрявайте това!