Крепост Кипиловско кале – в гъстите гори на Котленския Балкан

Споделяла съм неведнъж, че всяка година на път към или от морето си набелязваме едно или няколко забележителни места, които да допълнят лятната ни почивка. Така беше и тази година, когато на връщане от Каварна отидохме да видим крепост Кипиловско кале. Тя не е от онези, които ти се изпречват на пътя и за жалост е превзета от гъста гора, но е интересна, защото останките от нея са солидни и впечатляващи – като площ и като височина.

Кратка информация от крепостта

Крепост Кипиловско кале е наричана още с имената Хърсовград, Хърсулград и Сайганско кале. За нейната история не се знае много. Братята Шкорпил предполагат, че на това място се е намирала античната крепост „Кирпилон пелон“, откъдето вероятно произхожда името на съседното село.

По градежа на крепостта археолозите предполагат, че тя е строена през V – VI век за защита на Византийската империя от варварските нашествия от север и че е просъществувала до края на Второто българско царство.

Къде се намира и как се стига

Крепостта Кипиловско кале се намира на около 7 километра южно от село Кипилово. Самото село отстои на около 26 километра западно от град Котел. Ако идвате от шосето в Котленския проход, трябва да минете през цялото село Кипилово на километър и половина след селото трябва да се отклоните наляво – южно към планината – по тесен асфалтов път. Ако идвате от изток, съответно тази отбивка ви се пада вдясно и преди да влезете в селото.

Координатите на тази отбивка са <42.900870, 26.216842> и може да я разгледате на Гугъл стреет вю тук.

Продължавате по тесния път и постепенно навлизате в гората. След около 3,3 километра по него стигате до ливада и широко място за паркиране, координати <42.876369, 26.220763>. Там има обособена зона за отдих. До тук асфалтовият път е що-годе приличен. Може да си оставите колата на това място.

Ако не я жалите много или сте с джип, може да продължите още около 2,5 километра. Първите 800 метра от тях са също асфалт, но доста лош. След тях пътят става с много едра трошенокаменна настилка, което си е предизвикателство за лека кола.

След тези гореспоменати 2,5 километра (които ако тръгнете пеша ще ви отнеме 30-40 минути в зависимост от темпото), стигате до отбивка вляво към крепостта. Координатите на това разклонение са <42.863861, 26.241920>. Тук вече трябва да оставите колата, ако сте все още с нея и да поемете пеша нагоре по разклонението. Ако сте с джип може да продължите смело напред.

От там до Кипиловското кале се стига пеша за между 15 и 25 минути. Върви се по път с трошеннокаменна настилка, която даже е по-дребна, но пътят е с по-голяма денивелация на няколко места. На места има синя маркировка по дърветата. Не след дълго пътят прави завой надясно и после наляво. Може да си продължите по пътя. Точно на завоя надясно напряко през гората като продължение на черния път има просека, което ще ви спести 10 минути, ако тръгнете по нея (затова и разликата в ориентировъчното пешеходно време).

Пътят свършва в малко уширение, удобно за паркиране, ако сте дошли до тук с джип, координати <42.866782, 26.24535>. Малко след това място пътят и просеката се събират. От там се продължава нагоре по хълма в гората. Остава още малко, докато стигнете входа на крепостта.

Ето и координати вътре в крепостта: <42.869167, 26.244444> .

Останките от крепост Кипиловско кале

Най-интересни са руините от западната порта, помещенията край портата и дългата крепостна стена с потерна (малка порта).

За да ги видите, трябва да продължите напред по пътеката. През това време вляво от вас ще остава дългата солидна крепостна стена, покрай която може да минете на връщане.

Нашето посещение

Ние бяхме с лека кола и с нея продължихме по чакълестия път, но доста я измъчихме. Спряхме малко встрани от пътя на самото разклонение, за което споменах по-горе, че най-късно тук трябва да оставите колата, ако не сте с джип. На отиване пеша минахме изцяло по коларския път, а на връщане съкратихме по просеката. На отиване ни отне около 25 минути, за да стигнем до портата, а се върнахме обратно до колата за 15 минути.

После в крепостта прекарахме близо час в снимки и обхождане на руините.

От източната порта, тази през която се влиза, се насочихме директно към западната част на калето.

На места зидовете достигаха до над три метра, сравнявайки ги с моя ръст. Те все още дават представа за архитектурата на крепостта.

Макар да бях чела, че останките от калето са впечатляващи, намясто истински се изненадах от тях.

Влизахме в голямата кула и покрай нея и излизахме на няколко пъти. На връщане отидохме до крепостната стена и през потерната излязохме и вървяхме известно време от външната ѝ част, за да не изпуснем и там как изглежда.

Интересно си беше.

Излишно е да споменавам, че такива екстри като табелки липсваха.

Непоискано мнение

Крепост Кипиловско кале е наистина забележителен обект за посещение и туризъм, макар и малко познат. За жалост това, което е останало от зидовете, е попаднало в плен на гората и храстите. Мисля си, че не е кой знае колко трудно останките от крепостта да се разчистват 1-2 пъти в годината. Освен това, чакълестият път, за който четох че е прокаран неотдавна е с много едри камъни, които създават проблем. Хубаво е наред с разчистването на руините да се помисли и за валирането на този път. И накрая, бих посъветвала съответната община да сложи поне една информационна табела. Едва ли тези три неща са свързани с неимоверно голям бюджет, но биха привлекли много хора, разбира се и със съответното разгласяване за обекта. Аз вероятно помагам за последното, но ако някой отиде натам и си изпотроши колата, едва ли ще се върне с добри впечатления от мястото, а то е впечатляващо.

Както и да е…

Друго място в Котленския Балкан, за което съм писала и което може да посетите е водопад Сини вир край Медвен. До него води кратка и лека екопътека.