Крепост Родостица в Балък дере до Ивайловград – скрита, непозната, загадъчна

Районът на Ивайловград ми е от любимите. Отскачали сме на няколко пъти до там. Преди две години той беше начало на родопското ни приключение, което нарекохме „Родопската магистрала“ и което ме вдъхнови да напиша втората си книга „Седем дни в Родопите“ . Мислех си, че сме видели всичко интересно в района.

Да, ама не! В разговор с археолога Филип Петрунов за близката крепост Лютица научих за още една интересна твърдина в района – крепост Родостица. Не много време след разговора се озовахме пак там. Свързах се и с археолога Ивайло Кънев, изследовател на крепостта с молба за упътване и информация за най-интересното. Той беше така любезен да ми съдейства, за което благодаря!

Крепост Родостица до Ивайловград
Крепост Родостица до Ивайловград

Като цяло, крепостта е слабо позната дори и сред местните хора. Тя се намира на около 3 километра югоизточно по права линия от село Хухла, но подходът към нея е от Ивайловград. Изградена е на хълм, заграден от две реки – Каречница и Балък дере, които при крепостта се сливат и така „хванати за ръка“ заедно се вливат в река Арда.

Съдържание на статията:

Информация за крепостта

Първи за крепостта споменава Павел Делирадев, български учен, общественик и революционер, през 20-те години на ХХ век. Първите разкопки са направени през 2004 г. под ръководството на Бони Петрунова. От 2007 г. насам ръководител на проучванията е археологът от НИМ Ивайло Кънев.

Името

До този момент няма намерен надпис, който да може точно да идентифицира името на крепостта. В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV-я Кръстоносен поход, споменава за крепост край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 г. по време на военни действия с император Анри, брат на пленения преди това в битката при Одрин Балдуин Фландърски. Бони Петрунова я нарича Балък дере. Сегашното Родостица е дадено от проф. Божидар Димитров през 2007 г.

В крепост Родостица
В крепост Родостица

Хронологията

Крепостта е била използвана в продължение на хиляда години с няколко прекъсвания. Строена е по време на римската епоха по нашите земи, но след това, бидейки векове наред погранична територия тя често сменяла своята принадлежност между България и Византия. Според Ивайло Кънев, това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура.

Изградена е през IV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият район се е контролирал от собствениците на античната вила Армира. Според Ивайло Кънев мястото, на което е построена крепостта географски е избрано неслучайно – река Арда е била плавателна, вероятно в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище, наблизо е преминавал важен път от Одринското поле към Родопите.

Според находките, твърдината била подложена на пожар и разрушения в края на V век. Крепостта бележи разцвет през VI век до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия. След тях животът в крепостта прекъсва до към X век, когато се смята, че е използвана по времето на цар Симеон при военни действия. От този период са намерените коланни накрайници и апликации, които могат да се видят в Ивайловградския музей.

През XI век, по време на Византийското робство, в крепостта е имало некропол, находките от който – предимно гривни, също могат да се видят в музея. В края на XI и началото на XII век – при норманските нашествия, твърдината е използвана за военен гарнизон, част от войските на император Алексий Комнин.

Най-късният културен пласт е от първата четвърт на XIII век, т.е. около 1225 г. – времето на цар Иван Асен II, което бележи и краят на твърдината.

Находките

По време на проучванията са открити множество интересни находки – монети, апликации, върхове на стрели, бронзово кръстче от края на X век, гривни, пръстен с ключ. Една от най-ценните находки е група от 6 изключително редки монети – направени от църковна утвар. Редки са, защото са сечени и използвани в много кратък период от време, а след това са събрани обратно от императора. Тези монети се пазят в НИМ.

Друга интересна находка е пълен комплект с теглилки – от най-голямата до най-малката, което показва , че на това място е кипял търговски живот.

Домът на владетеля
Домът на владетеля

През 2017 г. е разкрита сграда с четири срещуположни помещения и с двор от 17 метра, чиито под е покрит с добре запазени плочки. Това е сграда без аналог по българските земи. Всичко в нея – архитектура, плочник, канализация, колони – говори, че тя е била аристократичен дом.

В едно от помещенията
В едно от помещенията

През 2019 г. е открита част от колона с посветителен надпис в чест на бог, чието име започва с буквата „А“. Археологът предполага, че става дума за Аполон или Асклепий, тъй като те били популярни по тези земи. За съжаление, другата част от надписа все още не е открита.

Проучванията на Родостица продъжават. Те са финансирани от Министерството на културата и с подкрепата на община Ивайловград. Със сигурност твърдината има още много какво да покаже.

Къде се намира и как се стига до крепост Родостица

Накратко

Отправна точка са северните покрайнини на Ивайловград. За ориентация погледнете хълма с параклиса. Трябва да го подсечете отдясно (на изток) и след него да продължите в северна посока.

Параклис Света Петка до Ивайловград
Параклис Света Петка до Ивайловград

Върви се все по черни пътища почти до самата крепост. Разстоянието е около 4.5 километра и се изминава пеша за около час и половина.

В началото на маршрута до крепост Родостица - поглед назад към Ивайловград
В началото на маршрута до крепост Родостица – поглед назад към Ивайловград

В покрайнините на града има няколко черни пътя, по които да тръгнете, но най-подходящ е този от бившото поделение. То явно вече не е военен обект, порталът му е отворен и спокойно можете да минете през него. Има и къде да паркирате.

Ако решите, може да продължите с кола още около 400 – 500 метра до подножието на параклиса и там да оставите колата.

Координати:

  • начална точка: 41.5306555, 26.1265856;
  • крепост: 41.556926, 26.136599.

Подробно

Както споменах, подсича се хълмът с параклиса. Аз все пак ви съветвам да се качите до него – гледката е удивителна и във всички посоки. Освен това, там може да видите автентични бойни окопи.

По пътя сред нивите
По пътя сред нивите

След хълма с параклиса пътищата се събират в един, който преминава през множество ниви. Докато вървите по него, ви се откриват панорамни гледки надалеч към Гърция и Одринското поле – поне до един момент. Пътят в началото е каменист, но по-натам си става чисто коларски и в сезон с много валежи има доста кални участъци, дори един мочурлив.

Гледки по маршрута - Одрин се белее в далечината
Гледки по маршрута – Одрин се белее в далечината

По него през нивите вървите около час. В един момент пътят се разделя и за крепост Родостица трябва да поемете по лявото отклонение. Следва сравнително стръмно спускане – приближавате не само крепостта, но и река Арда. Минавате покрай бивша караулка. В този участък на 1-2 места ви се открива вдясно панорама към реката и гората на другия ѝ бряг. След около 15-20 минути спускане слизате до река Каречница. Там ви очаква информационно табло, където да се спрете, да прочетете за историята на крепостта и да отдъхнете преди финалния щурм към нея.

Той започва с пресичане на река Каречница по брода от камъни (тя е малка, тясна и не е проблем). След това продължавате нагоре по хълма по обособената пътека. Не след дълго тя навлиза в гъсталак, но е добре разчистена и проходима. По нея на места ще видите останки от зидове. За около 10 минути стигате от реката до вътрешността на крепостта.

Нагоре по хълма към крепостта
Нагоре по хълма към крепостта

На връщане от крепостта може да кривнете и до река Арда – само на няколко метра от информационното табло. Това е долното ѝ течение и тук тя е спокойна и широка. На самия бряг в сенките е обособен импровизиран кът за отдих, удобно място да си изяде човек сандвича. Така и направихме – хапнахме, освежихме се в хладината и погледахме реката. В един момент се замечтах и за каяк на това място 🙂 .

Вижте GPS трак на маршрута от Ивайловград до крепост Родостица.

Какво видяхме

Първото нещо, което веднага се набива на очи са масивните зидове. Второто нещо е огромният централен двор като площад, с плочки.

Родостица - плочникът и сградата
Родостица – плочникът и сградата

Не се сещам да съм виждала толкова добре запазен плочник в други крепости по нашите земи. Прави впечатление и многото керамика. В едно от помещенията е изложена цяла делва за съхранение на зърно. В други помещения могат да се видят останки от други делви.

Делва за зърно
Делва за зърно

Край входа на крепостта е полегнала удобно изящна бяла колона, чиято масивна основа е малко по-встрани.

В крепостта - основа на колона
В крепостта – основа на колона

Непосредствено до двора площад се виждат 4 помещения едно до друго, чийто под е покрит също с плочи – явно това е бил домът на владетеля. В едно от помещенията може да се види канализация.

Ето и кратко видео с обхода на аристократичната сграда. Видеото отново заснех с моята нова Nokia X20, която освен всичко друго е с фабрично поставен протектор на дисплея и 100% биоразградим калъф.

Вляво от двора-площад, към реката се издига част от крепостна стена. Може да е и част от кула. Там също се откриват гледки към Одринското поле.

След площада във вътрешността се издигат още зидове. След тях се стига и до друга крепостна стена – масивна и висока, може би около 2.5 метра.

Крепостна стена
Крепостна стена

Крепостта е естествено защитена почти от всички страни от щедрата прегръдка на двете реки Балък дере и Каречница. Балък дере е много по-мощна и пълноводна от Каречница и може би затова е дала името на местността. Освен това е прокопала стръмен пролом. На картата се виждат и два меандъра, но на място релефът на терена и растителността грижливо пазят гледката към тях.

Исторически музей Ивайловград

След посещението на крепост Родостица и след като се освежихме отидохме да разгледаме музея. От археолога Ивайло Кънев бях разбрала, че в него са изложени артефакти от проучванията на твърдината.

Музеят се намира на центъра малко след ТИЦа. Състои се от три основни зали – една с находките от крепост Родостица, една с макет и находки от крепост Лютица, трета с етнографска сбирка. Получи се чудесен финал.

Публикувано в екскурзии и почивки, крепости с етикети . Постоянна връзка.

Моята най-нова книга

С книгата "52 исторически разходки из България" ви отвеждам до стари манастири, крепости, древни светилища и места, свързани с историята на земите ни.

Това са все разходки из магични кътчета на България, където историята и красотата на природата се сливат в хармония.

Може да поръчате тук.

В Инстаграм

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Instagram, където качвам сторита и кратки фото разкази от любопитни места и маршрути в България.

Друми в думи в Instagram


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *