Крепчанският скален манастир е старобългарска светиня, до която имах щастието да се докосна преди броени дни в средата на този юли. Беше горещ летен ден, а малката църквица на светата обител ми предложи не само допир с вековно минало, но и прохлада – нали е в пещера.

За съществуването на Крепчанския манастир научих неотдавна от една публикация във ФБ групата България изумителна и загадъчна. Заинтригувах се много от публикуваните снимки и кратката информация за обекта, която прочетох тогава. След това започнах да търся още информация. В интернет, за съжаление, няма много публикации за манастира. Все пак, и оскъдното, което прочетох, че там в манастира е открит най-ранният надпис на кирилица по нашите земи, беше достатъчно да разгори пламенно запалената от онзи ФБ пост искра в мен.
По-долу ще ви разкажа накратко какво научих за Крепчанския скален манастир и какво успях да видя на място. Манастирът не е действащ, но мястото е запечатало следите от времето, когато активно е било използвано от монасите.

С какво е интересен Крепчанският манастир
Крепчанският скален манастир е открит и описан за първи път от Карел Шкорпил през 1910 г. Шкорпил открива интересен скален надпис там на кирилица и го документира. Този надпис гласи на съвременен български (преводът е на проф. К. Попконстантинов):
В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива
праведният отец Антони. † . А който
направи в църквата житница, да отговаря
пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.
През 70-те години на 20-ти век обектът се проучва от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. Професорът открива друг интересен надпис и го разчита като:
В 6430/ 921 година
през месец октомври
в ?-десети ден почина
Божият раб Антон.
Тази датировка дава основание да се определи активният период на съществуване на манастира – началото на 10-ти век, времето на цар Симеон Велики.
Тези два надписа до момента се смятат за най-ранните записи на кирилица по нашите земи.

Манастирът е бил разположен на три скални тераси и се е състоял от монашески килии, църква и църква-гробница.

По стените на помещенията при проучванията са открити множество скални знаци – гореспоменатите надписи на кирилица, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки

Какво може да се види на място
На място може да се посети средната от трите тераси – тази, на която е разположена църквата на скалния манастир. Все пак, ако от шосето пред манастира погледнете към скалите, в които е оформен, ще откроите ясно и трите тераси, макар и да не са широко достъпни.

Мястото е облагородено и приспособено за туристи – изградена е кратка пътека със стълби горе до скалите. На шосето преди началото на пътеката има информационна табела с кратка информация относно обекта и облагородяването му по някакъв европроект.

В скалната църква има информационно табло за откритите вътре (или в други помещения наоколо – не става ясно) два старобългарски надписа на кирилица. За съжаление, не са пояснили къде точно са били открити и съответно къде да ги търсим.

Днес по стените на скалната църква в Крепчанския манастир могат да се видят множество грапавини, дупки и надписи с имена от съвременници, които за съжаление са унищожили голяма част от богатството на манастира. Все пак, могат да се различат останки от стенописи и от цветни фризове по ъглите на църквичката.

Към момента, обектът е заключен, но ключът може да се вземе от кмета на село Крепча (между другото – много приятно село, с красив и поддържан мегдан) – питайте как да го намерите в центъра на селото.

Самото място наоколо е много красиво – манастирът се намира в дефилето на река Баш пунар, приток на Черни Лом.

Когато бях там на място направих асоциация с Басарбовския манастир – и той е в скалите, и той е по поречието на река – в тамошния случай Русенски Лом. И двете места са красиви и по своему грабващи.
Къде се намира Крепчанският манастир и как се стига до него
Крепчанският скален манастир се намира на около 2 километра югозападно от село Крепча на път към съседното село Голямо Градище. Манастирът е в скалите над шосето от дясната страна в посока Голямо Градище. В района има обозначително табло и малка отбивка за паркинг от лявата страна на пътя.
Самото село Крепча се намира на около 19 километра северно от град Попово. Пътищата там в района са сравнително добри (дори и третостепенните).

В района на манастира е изградена кратка пътека със стълби, стабилно обезопасени с парапет. Наистина – много добре направено за туристи.
Други интересни места наблизо
Край село Крепча са открити останки от две стари крепости – Джин кале (Крепостта на духовете) и Буюк кале, но лично аз не успях да намеря надеждни описания на маршрути до тях (ако има) и не мога да дам повече информация за тези старини.
Крепост Ковачевско кале
Намира се в района на село Ковачевец на около 27 километра южно от Крепча и на около 9 километра западно от град Попово. Вижда се от шосето.

Според информационното табло, Ковачевско кале е късноримски укрепен град, построен между 308 г. и 324 г. при съвместното управление на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи. Градът заемал територия от около 40 декара, бил ограден с крепостни стени, които били снабдени със 17 кули и две порти – североизточна и западна.

Градът бил превзет и опожарен по време на Готска война от периода 376 г. – 382 г., а след това и от хуните на Атила през 447 г. Градът е окончателно опустошен и изоставен през 80-те години на 6-ти век при аварското нашествие. На място могат да се видят част от възстановените крепостни стени, западната порта , останки от помещения.
На около 38 километра южно от село Крепча се намират два интересни водопада – Златният водопад и Пиринешки джендем, спускащи водите си между поповските села Пиринец и Иванча. Реките, които ги захранват не са големи, затова най-подходящо време за посещение е ранна пролет и веднага след проливни дъждове.
А по пътя от с.Крепча към Попово има още един интересен обект-тракийската гробница до с.Гагово- по пътя между Опака и Гагово, но достъпът до нея е труден-намира се в една нива!
Здравейте и благодаря за отзива! Четох за гробницата, но не намерих никъде точна информация как се стига до нея и дали е отворена за посещение.
Ели
Гробницата е вляво от пътя точно преди село Гагово (когато идва от Крепча). Това е около 10 минути пеша от пътя до гробницата. Гробницата е достъпна, въпреки че трябва да преминете през много растителност.
Благодаря Ви за информацията!
Страхотно място!
Здравей, Ели!
Мястото е страхотно. Има идея манастирът да бъде направен действащ. Но дали ще стане – ще видим. За надписите – аз също не можах да ги открия. При един доста по-късен разговор с археолог, същият ми каза, че надписите са били в странично и недостъпно в момента помещение. И може би е за добре като имаме предвид наличните надписи от „първобитни хора от 20-ти век“.
Поздрави!
Здравей, Дани, балгодаря ти отново за поредното чудесно допълнение! Поздрави!
Интересувам се от българската история. Учител съм по български език и литература, а не знаех, че първите кирилски надписи по българските земи са открити в този манастир! Благодаря!
Здравейте драги, посетители на този манастир. Той е изключително важен за българската история и култура, не само, зароди това, че тук е най-рано датираният надпис с кирилско писмо в целия славянски свят използващ кирилицата. Важен е защото за първи път имаме надпис, който е съхранен на място в продължение на 1100 г., врязан в скалата в памет на основателя на манастира „святият „(праведният) отец Антони, който е починал месец октомври 921 г. През 2021 г. се навършват 1100 г. от неговата кончина. Той е бил съвременник, а вероятно и предшественик на св. Йоан Рилски. Дали са знаели един за друг можем само да гадаем. Но сигурно монахът Антони е имал връзка с царския двор, защото в недалечната от манастира крепост „Джин кале“ са открити два оловни печата на цар Симеон, което показва, че е имало писмовна връзка и с манастира?. Отбелязването на 1100 годишнината ще бъде през 2021 г. Като откривател на този датиран надпис съм морално задължен това събитие да бъде отбелязано подобаващо с международна конференция.
Здравейте, проф. Попконстантинов,
Огромни благодарности за споделената информация! Няма по-добър източник на информация за Крепчанския манастир от Вас, като негов изследовател. Относно конференцията, ще се радвам да пиша за нея в блога, а още повече – да присъствам, ако се приемат посетители.
С уважение,
Елена
Бог да ви благослови и пази, професор Попконстантинов! И много благодарности за информацията „от извора“, която давате тук! Дано дойдат по-добри времена за отбелязване на юбилея подобаващо, на място…
Благодарности за ценната информация, благословени бъдете!
Гледах тази вечер професор Попконстантинов,който 10 години е изследвал района и със сълзи на очите показва как се унищожава и заличава историята ни.Наистина е жалко ,че нямаме музей на Кирилицата. А Вие и блокът ви са чудесни. Благодаря.
Благодаря за отзива!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!!!