Крепчански скален манастир – от времето на цар Симеон Велики

Крепчанският скален манастир е старобългарска светиня, до която имах щастието да се докосна преди броени дни в средата на този юли. Беше горещ летен ден, а малката църквица на светата обител ми предложи не само допир с вековно минало, но и прохлада – нали е в пещера.

Крепчански скален манастир
Крепчански скален манастир

За съществуването на Крепчанския манастир научих неотдавна от една публикация във ФБ групата България изумителна и загадъчна. Заинтригувах се много от публикуваните снимки и кратката информация за обекта, която прочетох тогава. След това започнах да търся още информация. В интернет, за съжаление, няма много публикации за манастира. Все пак, и оскъдното, което прочетох, че там в манастира е открит най-ранният надпис на кирилица по нашите земи, беше достатъчно да разгори пламенно запалената от онзи ФБ пост искра в мен.

По-долу ще ви разкажа накратко какво научих за Крепчанския скален манастир и какво успях да видя на място. Манастирът не е действащ, но мястото е запечатало следите от времето, когато активно е било използвано от монасите.

Крепчански скален манастир - поглед от шосето
Крепчански скален манастир – поглед от шосето

С какво е интересен Крепчанският манастир

Крепчанският скален манастир е открит и описан за първи път от Карел Шкорпил през 1910 г. Шкорпил открива интересен скален надпис там на кирилица и го документира. Този надпис гласи на съвременен български (преводът е на проф. К. Попконстантинов):

В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива
праведният отец Антони. † . А който
направи в църквата житница, да отговаря
пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.

През 70-те години на 20-ти век обектът се проучва от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. Професорът открива друг интересен надпис и го разчита като:

В 6430/ 921 година
през месец октомври
в ?-десети ден почина
Божият раб Антон.

Тази датировка дава основание да се определи активният период на съществуване на манастира – началото на 10-ти век, времето на цар Симеон Велики.

Тези два надписа до момента се смятат за най-ранните записи на кирилица по нашите земи.

Поглед от първата тераса
Поглед от първата тераса

Манастирът е бил разположен на три скални тераси и се е състоял от монашески килии, църква и църква-гробница.

На терасата пред църквата
На терасата пред църквата

По стените на помещенията при проучванията са открити множество скални знаци – гореспоменатите надписи на кирилица, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки

 На терасата пред църквата на Крепчанския манастир
На терасата пред църквата на Крепчанския манастир

Какво може да се види на място

На място може да се посети средната от трите тераси – тази, на която е разположена църквата на скалния манастир. Все пак, ако от шосето пред манастира погледнете към скалите, в които е оформен, ще откроите ясно и трите тераси, макар и да не са широко достъпни.

Към манастира
Към манастира

Мястото е облагородено и приспособено за туристи – изградена е кратка пътека със стълби горе до скалите. На шосето преди началото на пътеката има информационна табела с кратка информация относно обекта и облагородяването му по някакъв европроект.

Нагоре към църквата на манастира
Нагоре към църквата на манастира

В скалната църква има информационно табло за откритите вътре (или в други помещения наоколо – не става ясно) два старобългарски надписа на кирилица. За съжаление, не са пояснили къде точно са били открити и съответно къде да ги търсим.

Входът на църквата, посветена на "Всички български светии"
Входът на църквата, посветена на „Всички български светии“

Днес по стените на скалната църква в Крепчанския манастир могат да се видят множество грапавини, дупки и надписи с имена от съвременници, които за съжаление са унищожили голяма част от богатството на манастира. Все пак, могат да се различат останки от стенописи и от цветни фризове по ъглите на църквичката.

В църквата
В църквата

Към момента, обектът е заключен, но ключът може да се вземе от кмета на село Крепча (между другото – много приятно село, с красив и поддържан мегдан) – питайте как да го намерите в центъра на селото.

В църквата на Крепчанския манастир
В църквата на Крепчанския манастир

Самото място наоколо е много красиво – манастирът се намира в дефилето на река Баш пунар, приток на Черни Лом.

Вътре в църквата на Крепчанския манастир
Вътре в църквата на Крепчанския манастир

Когато бях там на място направих асоциация с Басарбовския манастир – и той е в скалите, и той е по поречието на река – в тамошния случай Русенски Лом. И двете места са красиви и по своему грабващи.

Къде се намира Крепчанският манастир и как се стига до него

Крепчанският скален манастир се намира на около 2 километра югозападно от село Крепча на път към съседното село Голямо Градище. Манастирът е в скалите над шосето от дясната страна в посока Голямо Градище. В района има обозначително табло и малка отбивка за паркинг от лявата страна на пътя.

Самото село Крепча се намира на около 19 километра северно от град Попово. Пътищата там в района са сравнително добри (дори и третостепенните).

 Крепчански манастир - поглед от пътя
Крепчански манастир – поглед от пътя

В района на манастира е изградена кратка пътека със стълби, стабилно обезопасени с парапет. Наистина – много добре направено за туристи.

Други интересни места наблизо

Край село Крепча са открити останки от две стари крепости – Джин кале (Крепостта на духовете) и Буюк кале, но лично аз не успях да намеря надеждни описания на маршрути до тях (ако има) и не мога да дам повече информация за тези старини.

Крепост Ковачевско кале
Намира се в района на село Ковачевец на около 27 километра южно от Крепча и на около 9 километра западно от град Попово. Вижда се от шосето.

Крепост Ковачевско кале
Крепост Ковачевско кале

Според информационното табло, Ковачевско кале е късноримски укрепен град, построен между 308 г. и 324 г. при съвместното управление на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи. Градът заемал територия от около 40 декара, бил ограден с крепостни стени, които били снабдени със 17 кули и две порти – североизточна и западна.

Крепост Ковачевско кале - две от кулите
Крепост Ковачевско кале – две от кулите

Градът бил превзет и опожарен по време на Готска война от периода 376 г. – 382 г., а след това и от хуните на Атила през 447 г. Градът е окончателно опустошен и изоставен през 80-те години на 6-ти век при аварското нашествие. На място могат да се видят част от възстановените крепостни стени, западната порта , останки от помещения.

На около 38 километра южно от село Крепча се намират два интересни водопадаЗлатният водопад и Пиринешки джендем, спускащи водите си между поповските села Пиринец и Иванча. Реките, които ги захранват не са големи, затова най-подходящо време за посещение е ранна пролет и веднага след проливни дъждове.

Публикувано в български манастири, екскурзии и почивки с етикети . Постоянна връзка.

Моята най-нова книга

С книгата "52 исторически разходки из България" ви отвеждам до стари манастири, крепости, древни светилища и места, свързани с историята на земите ни.

Това са все разходки из магични кътчета на България, където историята и красотата на природата се сливат в хармония.

Може да поръчате тук.

В Инстаграм

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Instagram, където качвам сторита и кратки фото разкази от любопитни места и маршрути в България.

Друми в думи в Instagram


15 Коментара към Крепчански скален манастир – от времето на цар Симеон Велики

  1. Маргарита Георгиева каза:

    А по пътя от с.Крепча към Попово има още един интересен обект-тракийската гробница до с.Гагово- по пътя между Опака и Гагово, но достъпът до нея е труден-намира се в една нива!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте и благодаря за отзива! Четох за гробницата, но не намерих никъде точна информация как се стига до нея и дали е отворена за посещение.
      Ели

      • Ton de Kruyff каза:

        Гробницата е вляво от пътя точно преди село Гагово (когато идва от Крепча). Това е около 10 минути пеша от пътя до гробницата. Гробницата е достъпна, въпреки че трябва да преминете през много растителност.

  2. Gulvafslibning каза:

    Страхотно място!

  3. Даниел Крумов каза:

    Здравей, Ели!
    Мястото е страхотно. Има идея манастирът да бъде направен действащ. Но дали ще стане – ще видим. За надписите – аз също не можах да ги открия. При един доста по-късен разговор с археолог, същият ми каза, че надписите са били в странично и недостъпно в момента помещение. И може би е за добре като имаме предвид наличните надписи от „първобитни хора от 20-ти век“.
    Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Дани, балгодаря ти отново за поредното чудесно допълнение! Поздрави!

  4. Диана Димитрова Вълчева каза:

    Интересувам се от българската история. Учител съм по български език и литература, а не знаех, че първите кирилски надписи по българските земи са открити в този манастир! Благодаря!

  5. Казимир Попконстантинов каза:

    Здравейте драги, посетители на този манастир. Той е изключително важен за българската история и култура, не само, зароди това, че тук е най-рано датираният надпис с кирилско писмо в целия славянски свят използващ кирилицата. Важен е защото за първи път имаме надпис, който е съхранен на място в продължение на 1100 г., врязан в скалата в памет на основателя на манастира „святият „(праведният) отец Антони, който е починал месец октомври 921 г. През 2021 г. се навършват 1100 г. от неговата кончина. Той е бил съвременник, а вероятно и предшественик на св. Йоан Рилски. Дали са знаели един за друг можем само да гадаем. Но сигурно монахът Антони е имал връзка с царския двор, защото в недалечната от манастира крепост „Джин кале“ са открити два оловни печата на цар Симеон, което показва, че е имало писмовна връзка и с манастира?. Отбелязването на 1100 годишнината ще бъде през 2021 г. Като откривател на този датиран надпис съм морално задължен това събитие да бъде отбелязано подобаващо с международна конференция.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, проф. Попконстантинов,

      Огромни благодарности за споделената информация! Няма по-добър източник на информация за Крепчанския манастир от Вас, като негов изследовател. Относно конференцията, ще се радвам да пиша за нея в блога, а още повече – да присъствам, ако се приемат посетители.

      С уважение,
      Елена

    • Пламен Горанов от Варна каза:

      Бог да ви благослови и пази, професор Попконстантинов! И много благодарности за информацията „от извора“, която давате тук! Дано дойдат по-добри времена за отбелязване на юбилея подобаващо, на място…

  6. Божанка Денева каза:

    Благодарности за ценната информация, благословени бъдете!

  7. Pavel Dzhokov каза:

    Гледах тази вечер професор Попконстантинов,който 10 години е изследвал района и със сълзи на очите показва как се унищожава и заличава историята ни.Наистина е жалко ,че нямаме музей на Кирилицата. А Вие и блокът ви са чудесни. Благодаря.

  8. Nikolay Gruev каза:

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *