Няма да се уморя да посещавам Родопите, нито пък ще се отегча да описвам дивната им красота и многото местенца, които карат човек да ги усети по най-добрия начин. Ето и сега … разходка в един ден до три удивителни места – Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ. Три места с един особен заряд – усещаш, че нещо витае във въздуха и се чувстваш опиянен дали от магичното, дали от мистичното, или от многото кислород в чистия въздух и прелестни панорамни гледки във всички посоки. Три места, емблематични за Родопите.

Бяхме отседнали в село Косово, близо до Нареченски бани. През първия ден от престоя ни там се запознахме със селцето и направихме една чудесна панорамна раходка по околните хълмове. Вторият ден посветихме на този свещен родопски триъгълник: Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ. Три изключителни сами по себе си места. А последователното им посещаване дава още по-голям заряд и удовлетвореност.
Смята се, че и трите места са били тракийски светилища, отразяващи вярванията на предците ни за света, като Кръстова гора е била считана за отражение на божественото, Караджов камък се е свързвал със света на мъртвите, а Белинташ – със света на живите.
До колко това е така, оставям да проучват, анализират и отсъждат учените историци и археолози. Аз, като турист, посетил немалко места, заявявам: и трите места са възхитителни и пленителни, места, пълни с неземна красота и енергия. На всяка цена – вървете ги вижте! Всичките! Почувствайте ги!
Гледките от тяхната висота са прекрасни, а от всяко едно от тези три места се виждат другите две.
В този слънчев априлски ден, ние започнахме нашите „подвизи“ от Кръстова гора, продължихме с Караджов камък и завършихме деня с Белинташ.
И така – първата спирка беше Кръстова гора.
Кръстова гора

Кръстова гора е известно и посещавано място. Намира се на около 45 километра от Асеновград и на около 210 километра от София. До него се стига с кола, като пътувайки по шосето Асеновград-Смолян, на отбивката за град Лъки се завива наляво. От там до Кръстова гора има доста указателни табели.
След отбивката за Лъки, пътят е с немалко завои, но пък е доста живописен, тъй като се вие през дефилето на река Юговска.
Това беше третото ни посещение до това свято място. За първи път дойдохме тук на един Кръстовден – на връх празника, преди около 15 години. Преспахме там под открито небе, една малка група хора – всеки със своите проблеми и надежди. И всички вярвахме. И всички знаехме, че е възможно. И всеки от нас усети чудото по свой си начин и измерение.
Тогава Кръстова гора не беше толкова известно и комерсиално място. Не беше и толкова лъскаво и … застроено. А беше някак по-истинско и предразполагащо към размисъл и връзка с духовното.
Все пак, мястото е толкова красиво и силно магично, че дори мащабните строежи не са успели да разрушат напълно усещането за мир и единение с една по-висша сила.
Но да се върна на сегашното ни посещение. Кръстова гора, както казах, беше първото място от амбициозния маршрут, който си бяхме определили за деня. Стигнахме с колите, разгледахме наоколо, изкачихме се до хълма, запалихме по свещичка в храма „Покров на Пресвета Богородица“. Посетихме и параклиса със странната икона на Исус Христос (намигащият Исус Христос) – намира се на първия етаж от храма, входът е от южната страна.

После се отправихме към Караджов камък.
Караджов камък

От Кръстова гора до Караджов камък има черен коларски път, по който се стига пеша за около час и 15 минути. Маршрутът е с дължина около 5 километра и започва от шосето вдясно от главния храм на Кръстова гора (там след тоалетните, колкото и прозаично да звучи), маркиран е с черно-бяла маркировка и на места има малки указателни табелки.
Ходенето по тази пътека не е никак трудно, защото от една страна е широка, а от друга – денивелацията е малка – общо около 120 метра.

Караджов камък представлява високо скално плато. Пътеката от Кръстова гора отвежда точно до подножието на платото. От там, за да се изкачи човек на платото, има леко екстремно изкачване. Изкачването става в един улей в скалата по две сдялани дървени стълби, придружени с метален парапет, по който човек да се държи и набира, ако е необходимо. А над улея виси огромна скала, заклещена между две големи канари. Погледне ли я човек отдолу, има чувството, че всеки момент скалата ще се изплъзне от хватката на канарите и ще се сгромоляса.

Между другото, аз бях доста заета с изкачването във въпросния улей , така че не се и сещах да гледам нагоре към тази скала, надвиснала върху ми. Така че, тя беше най-малкият ми проблем 🙂 .
Да се върна на изкачването. За съжаление стълбите не продължават директно една в друга, прекъснати са, а железният парапет на места е леко откачен. Последният метър и нещо от изкачването не е улеснен със стълба, а само с ямки в скалата, в които да се стъпи, и парапет, така че трябва много да се внимава.
Аз лично, искрено благодаря на хората, изработили и поставили тези съоръжения, без които моето (а и със сигурност не само моето) изкачване до повърхността на Караджовия камък би било немислимо. Съжалявам обаче, че тези стълби и парапет явно не влизат в плана за поддръжка на институцията, отговорна за това (признавам си, не знам кой е отговорен за поддръжката).
С две думи гордо ще кажа, че преодолях екстремното изкачване и успях да покоря камъка. Е, вярно, в началото като се покачих бях с омекнали крака, ама за малко … Обаче пък, там горе на скалата бях възнаградена с коктейл от гледки, чувства и усещания – от преодоляната трудност при качването, от панорамите, от възможността за допир с онова древно време на траките.

Слизането беше със същата доза адреналин.

Белинташ

От Караджов камък има туристическа пътека до Белинташ. Тя започва точно от подножието на скалата, като се поема по пътеката вляво. Нямам личен опит от този преход, а само видях табелките за Белинташ от Караджов камък. Затова не мога да дам подробности за маршурта.

По права въздушна линия, според картата на Гугъл, двата обекта – Караджов камък и Белинташ – отстоят на около 5 километра един от друг.
Ние се върнахме пеша до Кръстова гора и от там с колите отпрашихме за Белинташ. По шосето, разстоянието между Караджов камък и Белинташ е около 76 километра, които се изминават за близо 2 часа, като се минава през Асеновград, а на село Червен, малко след Асеновград, има отбивка вдясно за Белинташ. Оттам нататък има и табелки, така че – следвайте ги!
За уточнение – Белинташ се намира на около 30 километра от Асеновград и на 20 километра след село Червен. Последните 3 километра от тези 20 са черен път, който е твърд и стабилен и може да се мине с лека кола.
Черният път свършва в полянка-паркинг, точно пред едно гробище. Вдясно от гробището започва пътят към скалния феномен Белинташ. Разстоянието от това място до Белинташ се взема пеша за около 30-40 минути. Някъде по средата на маршута се минава покрай една нова църква (за ориентир, въпреки че няма как да се изгубите).

Не след дълго се открива изглед към самата скала Белинташ, като в началото й се откроява чудато скално образувание, наподобяващо главата на добре-известния типаж баба Яга.


А усещането там горе на скалата е опияняващо. Виждат се и Караджов камък, и Кръстова гора.

Там горе е тихо и спокойно и в същото време – зареждащо. Там изпратихме слънцето и посрещнахме нощта … Страхотно място, предизвикващо невероятни усещания.

Обратният път го взехме за по-кратко време, макар и в сумрака, защото беше само спускане.
За финал
Не съм специалист да коментирам значението на трите обекта в културата на траките, но като запален турист мога да кажа, че разходката до трите места е опиянаваща, зареждаща с много положителна енергия поради гледките, движението, висотата на скалите, тайните и легендите, свързани с тези места.
Въобще … три страхотни места. С радост бих повторила маршрута.
Снимките са великолепни, а разказа е адски увлекателен. Мога да кажа, че се пренесох напълно на местата, които си описала в публикацията. Продължавай да пишеш все така интересно и да ни радваш с нови неща.
Поздрави,
Ева
Здравей, Ева,
Благодаря за коментара и високата оценка. Местата са толкова вдъхновяващи, че думите идват сами.
Поздрави и всичко най-добро!
Поздравления за идеята и реализацията! Има невероятни места в България, за които доста хора не подозират, че съществуват. Благодарение на подобни страници, имаме възможността да опознаем родината и да се впуснем в приключения. Полезни съвети и статии.
благодаря за отзива! Наистина България е изключително богата на какви ли не забележителности. Посещавайки някоя от тях, човек получава множество награди – награда от видяното, награда от наученото, награда от движението …
Да абсолютно сте права за наградите. Много добре сте описали местата и красиви снимки сте направили. Благодаря Ви, задължително ще ги посетим.
От Караджов камък започва маркирана с табели пътека за Виолетина поляна и махала Ряката. В началото е стръмна и на места изглежда неподдържана. Тя преминава покрай скалите на скалния комплекс Караджов камък и достига Виолетина поляна, която е на 350-400 метра по-ниско от началната точка. По пътя има чешма. На Виолетина поляна има пейки и маса. От там се открива гледка към скалите на Хайдушки камък („Хайдут кая“), с които граничи. Хайдушки камък е хълма със скалисти склонове, който се вижда от платото на Белинташ в посока Караджов камък. На някои GPS карти е отбелязана пътека до неговия върх/плато, която заобикаля отляво скалите – тази пътека не е маркирана и следите ѝ се губят в едно стръмно дере, което е преградено от скали. От Виолетина поляна пътеката продължава надолу (вдясно) до махала Ряката, от която започва маркирана с табели пътека за Хайдушки камък. Разликата във височина между Караджов камък и махала Ряката е 500-550 метра. От махала Ряката може да се продължи за Белинташ по път/пътека, който в началото си се движи срещу течението на река Сушица. Тази пътека също е маркирана, но е желателно да се следи внимателно маркировката, защото има отклонения. Изкачването по нея отнема около час и нещо.
За ходене по стръмни пътеки, като тази до Виолетина поляна, е желателно да се използват подходящи обувки (средно високи туристически обувки с ясно изразен грайфер, които са номер-номер и половина по-големи от градските), за да се избегнат подхлъзвания, изкълчвания и набиване на пръсти.
Друга възможност за пешеходна разходка около Караджов камък е пътеката за х. Свобода, на час път по която се открива интересна гледка към скалния комплекс. Тя е маркирана, но не се поддържа, както много други пътеки в Родопите. Движи се близо до/недалеч от билото в посока югоизток. Значително по-лека е от описаната до Виолетина поляна. Започва вдясно от Ловна хижа „Пенчо Кубадински“, която се намира на билото на последното открито място покрай което минава черния път за Караджов камък (в посока камъка). На поляната със споменатия изглед към скалния комплекс няма пейки и маса – вместо тях може да се използва туристическа постелка. Предимство на това място е, че не е оживено.
До авторката на сайта: може да съкратите коментара ако сметнете за уместно.
Здравейте, Велин, много Ви благодаря за изключително ценния като информация и упътвания коментар. Сигурна съм, че ще бъде полезен на страшно много хора. При следващото ни ходене в тези райони, ще гледаме да минем и по пешеходния маршрут от Караджов камък до Белинташ.
Тези древнобългарски каменни светилища са наистина вълшебни и намагнетизиращи тялото и ума. И няма как да бъде другояче- Древните българи са създателите на Каменната цивилизация, първата човелка цивилизация. Те са познавали геомагнетизма на земята и са го използвалу за лекуване. Името Краджов камък означава точно това – КаРаЖа кара живота, енергията на живота. Подобно е и името Белънтаз – БаЛа/ Бал е името на Богинята на Светлината, кръстница на Българите. http://Www.aliya.blog.bg
здравейте, интересни имена, наистина
Вие определено не сте особено умна. Твърдите врели-прекипели и не знам защо продължавате да го правите? Идете на липосукция и станете педикюристка ще имате по-голям успех с брътвежите.
Здравейте, Юри, може и да не съм дорасла, както Вашият велик ум, но се радвам на подобни коментари … Нямате представа как те се отразяват на блога Друми в думи?! Конкретно, да Ви успокоя, че от липосукция, изглежда, нямам особена нужда … дори не ми дават да дарявам кръв, поради липса на минимум килограми. За педикюристка не съм се пробвала, защото самата аз не използвам такива услуги, но ако Вие, Юри, имате нужда, може и да се замисля дали да не се преориентирам професионално … Как да Ви кажа – по-интелигентен и възвишен коментар в скоро време блогът не е получавал. Видно е, че Вие държите първенството …
Браво Ели. Голям смях. Дори и тук намерих хейтъри. Тъжно е че има подобни хора . Радвам се че му отговорихте без злоба. Успех със следващите постове. Слрдя ги постоянно.
Благодаря много за интереса и подкрепата.
Една усмивка би била достатъчна за отговор …
Изживяването ще бъде още по-вълнуващо , ако прехода се направи пеш! С начална точка с. Мостово. То се намира в самият център на енергийния триъгълник – Белинташ – Караджов камък – Кръстов връх. Ние направихме прехода така и имахме късмет с нас да тръгне едно красиво куче от с. Мостово. То вървя с нас през целия път, изяде двата ми кроасана и ни беше надеждна охрана! Дадохме му името Кръстьо Караджата !!! Съжалявам , че не мога да приложа снимка на този красавец, но пожелавам на всеки да го срещне!
Благодаря за отзива и интересната информация! Някой ден със сигурност пак ще отидем до Триадата и ще направим прехода. Поздрави и успешна 2018!
Разбрах само едно-всички тези красоти не могат да бъдат посещавани от хора с какъвто и да е двигателен проблем! Църкви,манастири,екопътеки! Те съществуват,имат нужда от зареждащата енергия на тези места!Стъпало,стъпала,високи прагове- всичко това крещи: ти си до тук!
А това как ще го коментирате?
Ева го е казала точно…продължавай все така Ели
Ели, много добре сте описали маршрута! Снимките също са много хубави.
Въобще, смятам, че е ценно да се споделя подобен род информация.
Тази година сме планирали да направим Триадата и ако успеем, ще пиша.
От Кръстова гора до Караджов камък мисля, че няма да има проблем (ходили сме преди две години по този маршрут), но оттам до Белинташ се опасявам, че маркировката е оскъдна.
Поздравления за блога!
Деси, много Ви благодаря за хубавите думи! Ще чакам отзивите Ви от Триадата! Хубаво лято!
Здравейте, пролетта направихме с.Мостово – Кръстова гора – Караджов камък – Белинташ – с.Мостово … мисля че това е посоката на обход … качване има само до Кръстова гора и малко от в.с. Сабазий до Белинташ, всичко друго е равно или спускане … след Белинташ се тръгва по асфалтовия/каменен път до х.к-с Стари времена от където има пътека до с.Мостово … целия трак е около 22 км и със всички спирки, снимки, почивки го минахме за 6 часа
Чудесен отзив с толкова полезна информация! Благодаря!
Единствено съм възмутен от наличието на църкви на тези ПРИРОДНИ феномени. Но изпускат ли се такива места с все по-оживен пътникопоток. Та нали религията е просто бизнес – безотчетен и сладък.
Няма все още църква или параклис на Караджов камък, само защото не е толкова популярен. Но с повишаване на интереса към него, този техен пропуск може да бъде поправен.
Прекрасен маршрут! Със съпругата ми сме стари рокери и ми стана ясно, че от Кръстова гора до Караджов камък има надежден макадам, но до Белинташ как е?
Ние обикновено спираме за малко на Юговското ханче, без да правим завой за Кръстова гора, уви…
Пътеката до Белинташ започва като черен път, но после се стеснява. Според мен, до самото светилище няма да може с мотор.
Ели, колко време Ви отне цялата обиколка?
За един цял ден успяхме да посетим и трите места. До Кръстова гора се стига с кола, а до Караджов камък и Белинташ – пеша по маршрутите по-горе.
Маршрутът е много добре маркиран,стига да се следи маркировката няма как да се изгубиш.кръстова гора-караджов камък 1 ч,караджов камък- белинташ 2.30 ч,белинташ-с.мостово 1.30 ч,с.мостово- кръстова гора 1 ч
Страхотна статия! Винаги, когато пътувам до някъде отварям вашия блог и намирам много полезна информация за дестинацията, до която сме се запътили. Благодаря за полезната информация още веднъж!
Здравейте, Илияна, много благодаря за отзива и хубавите думи!
Днес попаднах на този блог съвсем случайно!
Браво Ели !
Полезен е!
Ще „копирам“ Илияна Маринова ,още тази пролет !
Здраве и дълголетие желая!
Кучето, което съпровожда туристите от с.Мостово до Караджов камък се казва Киро и се препитава като екскурзовод и охрана 😀