Къпиновски манастир и наоколо

След страхотната ни обиколка в края на септември до Деветашката пещера и Крушунските водопади, се надявах, че есента няма да настъпи бързо и ще успеем да направим поне още една, макар и кратка екскурзийка, преди Баба Зима да ни „затвори” по къщите и да се отдадем на дегустации на домашно ферментиралото грозде 🙂 . За наш късмет октомври се оказа много мек и топъл месец и не ни оставаше нищо друго освен да решим накъде да хванем тоя път. От племенницата на жена ми, бяхме чували за Къпиновския манастир и района около него много хубави отзиви. Споделихме ги с нашите приятели и решението беше взето единодушно 🙂 .

Къпиновски манастир

Къпиновски манастир

По пътя за манастира

Поослушвахме се малко през седмицата в инфото за времето и новините от там бяха от хубави, по-хубави! И така на 11-ти сутринта, след задължителните кафета и закуска, се отбихме до приятелското семейство, което щеше да идва с нас и от Търговище поехме в посока Велико Търново. На разклона преди изкачването за с. Шереметя, поехме на ляво в посока Елена. Предварително се бяхме ориентирали от картата през кои села се минава за манастира и успяхме да стигнем до там безпроблемно. Озовахме се до една голяма зелена поляна. От едната й страна имаше група дървета хвърлящи приятна сянка с разположени дървени масички под тях, скромно заведение, но с богат асортимент и футболно игрище. От другата страна течеше реката, покрай която после щяхме да се разходим, а в края на поляната се намираше Къпиновският манастир.

Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец“

Паркирахме колите под дърветата и тръгнахме към обителта. Разгледахме църквата и си направихме една спокойна обиколка из двора. Особено внимание отделихме на камбанарията и мястото за отдих под нея. Цялата беседка беше опасана с лозница, която освен, че даваше естествена сянка, беше и с големи чепки кехлибарен златно грозде.

Къпиновски манастир

Къпиновски манастир

По края на всички сгради имаше стари асми, увили се по дървените подпори за втория етаж и придаващи завършен вид на тази манастирска идилия. Поседнахме под асмите за кратка почивка, а децата през това време си играеха с кучето от двора. Щракнахме още някоя и друга снимка за спомен и се насочихме към реката и нейния водопад.

Къпиновски манастир

Къпиновски манастир

Водопадът на река Веселина

Доколкото бяхме разбрали, реката и вирчето, което се е образувало под самия Капиновски водопад, често се използват от търновлии за плаж и разхлада през летните горещини. Днес обаче независимо, че бе доста горещо, нямаше никой /все пак бяхме средата на октомври/ и успяхме да се разходим около водопада, реката и ждрелото, което тя бе издълбала в скалите.

Водопадът

Водопадът

Живописно е и доста красиво, както надявам се ще се убедите и от снимките. Нагоре реката си е много по-спокойна, но пък е изваяла страхотни форми на скалите и децата не спираха да прескачат като козички от една на друга. Майките разбира се очакваха всеки момент някой да цопне във водата, но за радост това се не случи. А водата бе толкова чиста и бистра, че спокойно успях да снимам рибките, които си плуваха близо до повърхността. С една дума, отново бяхме посетили едно красиво място от нашата природа, което ще помним винаги с добри чувства.

Ждрелото на река Веселина

Ждрелото на река Веселина

Върнахме се обратно до водопада и се изкачихме отново горе при колите, тъй като беше взело да става време за обяд. Жените се бяха подготвили със различни сандвичи, зеленчуци и мезета, така че заситихме глада и решихме да се отдадем на спортни занимания. Мъжете се насочихме към футболното игрище, а жените извадиха федербалите, за да си спомнят детството 😉 .  И така след около час спортуване, уморени но и много доволни решихме, че е време да поемаме обратно към Търговище.

Плаковски манастир „Св. пророк Илия“

По пътя към Капиновския манастир, бяхме забелязали указателна табела и към Плаковски манастир. Така, че решихме да се отбием и до там.

Плаковски манастир

Плаковски манастир

Не съжалявахме изобщо, защото мястото беше много приятно, малката църква също, а се оказа, че обителта е имала своето място и в освободителните борби, за което ни напомни и мраморната плоча издигната в чест на загиналите герои! Поговорихме си и със стопанина, децата се влюбиха от пръв поглед в домашната котка – любимец на всички в манастира и се изредиха да се снимат с нея, починахме си за кратко на пейките в сянката на камбанарията до наредените нанизи от червени чушки, направихме си обща снимка за спомен и колкото да не ни се искаше, беше време за тръгване.

Плаковски манастир

Плаковски манастир

Благодарение на прекрасното време и това, че попаднахме на едно истинско красиво място, се връщахме обратно в отлично настроение и само факта, че природата около пътя беше започнала да сменя премяната си от лятното зелено, на жълто-червените нюанси на есента, ни напомняше, че времето когато ще спрем с нашите излети е съвсем близо. Какво пък, нали след зимата идва отново пролет и пак ще поемем нанякъде. Важното беше, че започнахме с нашите обиколки из страната  и колкото повече места посещавахме, толкова повече ни се искаше да продължаваме. От началото на май до средата на октомври посетихме много хубави и интересни забележителности, бяхме започнали да запълваме книжката на стоте НТО с печати и най-важното, никой от нас не каза, че му е скучно или неприятно. Напротив, в края на всяка екскурзия въпросът беше един: Къде ще ни водиш следващият път? 🙂

P.S. За съжаление тези дни разбрахме, че районът около манастира и водопада е започнал да се „облагородява”! На полянката от където тръгва да се спуска пътечката за водопада е изградена механа с два басейна, а в съседство на площ от 3 хектара е изграден къмпинг! Съобщавам Ви само фактите, а изводите оставям на Вас!

За похвали и оплаквания: Янко Енев, Търговище
e-mail: eyanko@mail.bg
FB профил: https://www.facebook.com/yanko.n.enev

Оценка на читателите: 3.9 / 5 (9 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България.

Публикувано в български манастири с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *