Преди десетина дни Бистра от themagicoftraveling.com ми подари книгата си „Магията на пътуването“ и така през последните дни успешно съчетавах двете си страсти – хубавите книги и пътешествията, защото тази книга сбира и двете.
Още първият допир с книгата остави у мен прекрасни впечатления, породени от много доброто външно оформление, красивите фотографии, на които попаднах при началното прелистване на книгата, форматът – идеален за дамска чанта и отбелязката с послание от автора. Нека отворя една скоба и уточня, че много ми допада, когато книгите, които чета, са придружени с отбелязка. Не, че не мога да използвам откъснато листче или сгъната касова бележка, но така с отбелязка си е друго. Това е все едно да пиеш бира от чаша, брандирана като марката на бирата. Да, дребни неща, глезотийки дори, но именно те допринасят неповторимо за голямото впечатление.
Започнах книгата с един от последните разкази – този за Брюксел, тъй като градът ми е много познат – ходила съм там поне 20 пъти. Разказът беше много различен от обикновен пътеводител или пътепис. Да, съобщаваше за интересните места в Белгийската столица, но фокусът беше в една лична история за детството. Хареса ми този нюанс на личната история.
Впоследствие, четейки останалите истории, този нюанс си остана. Според мен, именно той е една от най-силните страни на книгата.
Разказите са написани в сегашно историческо време, което създава усещане у читателя, че всичко се развива на момента и пред очите му. Другото, което отличава книгата е прекрасният изказ и интересното повествование, при това – без дразнещи правописни грешки (поздрав за целия екип!). На много места удачно е вплетен тънък хумор и ненатрапчиви размисли за живота.
Макар, че това не е криминален роман, чете се много лесно. Аз лично жадно поглъщах дума след дума, а нерядко думите ме провокираха просто да спра и да размишлявам за нещата от живота.
В процеса на четене нерядко ми изникваха разни въпроси, свързани къде с мястото, къде с местните герои и техните истории. Не знам точно как се получаваше, но беше факт – въпросът изникваше някак между редовете, а веднага след това изскачаше и отговора. Чуждите думи бяха употребени на точното им място, при това – добре пояснени. Единственото, което малко ми липсваше беше, че снимките си нямаха заглавие. Повечето се подразбираха от текста, но аз, като математик, някак предпочитам всичко да ми е точно определено 🙂 .
В книгата има много интересни мисли и сравнения, като тук ще си позволя да цитирам няколко от тях:
„Белгия – заемаща едно малко долапче от мисловната карта на света.“
„Да ходиш в дъжд е като да си като кон с капаци.“
„Футболът е като танца – събира хората.“
„Ако си мислите, че не може милиард души да минат през вас – повозете се на метрото в Делхи.“
„Пътят е там, откъдето минеш.“
„Последвай местните, за да разбереш дали търсиш себе си в пустинята или преодоляваш пустинята в себе си.“
Книгата си имаше и своето интересно представяне в Клуба на пътешественика, който се оказа малък да побере многото посетители, дошли специално за представянето, на което имах щастието да присъствам. Беше наистина впечатляващо събитие!
В заключение, горещо препоръчвам книгата „Магията на пътуването“ на всички любители на добрата книга и на всички онези, които поне мислено биха искали да се докоснат до екзотичните местенца в различните краища на света, описани в нея. Приятно четене!