Беше една декемврийска събота, един от най-кратките дни през годината. След толкова много сиви и мъгливи дни в София, този ден обещаваше да бъде различен – топъл за сезона и много слънчев. При това почивен. Накратко това беше една прекрасна възможност за излет в планината, която не трябваше да се изпуска. Имахме няколко възможни места за разходка, недалеч от София, но избрахме излет на Витоша по маршрута Бай-Кръстьо – Комините – Орлово гнездо – Платото и обратно.
В следващите редове описвам маршрута и неговите етапи и особености, а също и идеи за продължение на маршрута в по-добро време и по-дълги дни от годината.
Бай-Кръстьо – Комините
Пътеката за Комините и Орлово гнездо започва от местността Бай-Кръстьо, на върха на един обратен и много остър завой, при който са паркирани снегопочистващите автомобили.
В началото се върви изцяло през горичката. След около 15 минути се достига до една каменна рекичка. От нея има много интересен панорамен изглед към София. Пътеката пресича каменната река и продължава натам вдясно от един улей. В тази част от пътеката, от другата страна на улея, вече могат да се видят високите скали на Комините. На десет минути ходене след каменната река се достига до Драгалевската река. Тук до реката горската пътека свършва и за да се продължи натам по маршрута и към подножието на Комините, трябва да се пресече реката по камъните.
Така от началото на пътеката от Бай- Кръстьо до Драгалевската река се върви пеш около 25 – 30 минути. В този си участък пътеката е маркирана с червена маркировка. По нея се върви леко и приятно. Само на места става много тясна, а и хлъзгава, когато има сняг. Освен това не трябва да се тръгва към Комините, когато има много сняг, защото е лавиноопасно.
Комините – Орлово гнездо
След реката пътеката не е маркирана. Малко след като се пресече реката, пътечката се разделя на две – дясната пътека води към Комините. За Орлово гнездо трябва да се тръгне по лявата част. След още малко ходене пътеката пак се разделя, но този път трябва да се тръгне по дясната пътека. В тази си част теренът е доста стръмен и пътеката се вие в серпентини. След тях се излиза над Комините на едно малко плато. От реката до това плато разстоянието не е голямо – изминава се за около 20 минути.
От това плато се открива красива гледка към София, Околовръстното и цялото Софийско равно поле. Тук е прекрасен момент за кратка почивка и снимки.
От това интересно място до орлово гнездо се върви леко. Стига се за 15 минути. Орлово гнездо е още един комплекс от скални образувания. Казват, че в района често могат да се видят орли, откъдето и името на местността. Когато ние преминавахме покрай скалите, видяхме една черна птица, кацнала там на ръба. Не знам каква беше, но ми се струваше прекалено малка и закръглена, за да бъде орел.
Пътеки от Орлово гнездо
От Орлово гнездо пътеката се разклонява и може да се тръгне в две посоки. Този разклон е обозначен много добре с указателни стрелки. Пътят надясно води към заслон Кикиш. Пътят наляво води към Платото и там се включва в една доста широка и добре известна пътека: хижа Алеко – заслон Ушите – Златните мостове.
По тази пътека, която върви отгоре на Платото и е маркирана със зимна стълбова маркировка, има отклонения за Черни връх (трябва да се хване посоката към хижа Алеко), за връх Камен дел, Княжево и Бояна (трябва да се хване посоката към Златните мостове).
От Орлово гнездо до главната пътека на Платото се стига за около 15 – 20 минути.
Трябва да се има пред вид, че горе на Платото е изключително голо и ветровито. Най-подходящо време за преход там е есенно или пролетно време, когато температурите са сравнително високи и вятърът не създава толкова смразяващи усещания, а слънцето не прежуря.
Прекрасно илюстриран маршрут и възможност за хубави гледки, харесва ми!
Таня, благодаря за отзива. Витоша е цяло богатство, особено за нас – хората, живеещи в София.
Наистина един прекрасен маршрут, много добре илюстриран, но все пак е добре да си с компания, а не сам като вълк единак, нали?
да, точно така