Изкачване на Муратов връх: да огледаш цял Пирин отвисоко

За Муратов връх бях прочела, че е един от най-панорамните в Пирин и че прилича на правилна четириъгълна пирамида. Реших да проверя на място. Всичко се оказа вярно – и формата и гледките. Пейзажите бяха невероятни и то във всички посоки – върхове, езера, порти, сипеи и над всичко – мраморния пирински първенец Вихрен – ей там на отсрещния баир.

Оказа се също, че изкачването не е леко – върви се само нагоре, а пътеката, типично по пирински, е предимно по каменни сипеи. Ако човек все пак има някакъв опит в планините, няма да има проблем, стига да внимава къде стъпва и да се съобрази с времето.

В следващите редове ще ви разкажа подробно как се изкачва Муратов връх – какъв е маршрута, приблизително за колко време се изминава и какво да очаквате. Става въпрос за лятно изкачване.

Ние го изкачихме в последния уикенд от този август. С малки изключения случихме на хубаво време. Бяхме отседнали в хотел Лъки Банско, където презаредихме батериите и на следващия ден се отправихме към друг панорамен пирински връх – Полежан … но затова – друг път.

Муратов връх е висок 2669 метра, изграден е от гранит и се издига на главното пиринско било.

Накратко за маршрута към Муратов връх

Маршрутът към връх Муратов може да се раздели на следните три етапа:

• етап 1: хижа Вихрен – Муратово езеро: 1 час;
• етап 2: Муратово езеро – Бъндеришка порта: 1 час;
• етап 3: Бъндеришка порта – Муратов връх: 40 минути.

Как се стига от Банско до хижа Вихрен

Както видяхте, начална точка на маршрута е хижа Вихрен. Тя се намира на около 16 км от Банско и до нея води тесен асфалтов път с доста завои – типичен планински път.

До хижата може да стигнете с кола за около половин час. Имайте предвид, че през почивните дни коли нагоре не се допускат. Освен това, места за паркиране около хижата трудно се намират, макар и в делнични дни. Трябва да сте там доста рано сутринта.

Друг вариант да стигнете от Банско до хижа Вихрен е редовната маршрутка, осигурена от общината през летните дни. Тя се движи по три пъти на ден. С нейното разписание може да се запознаете тук.

Третият вариант е да ползвате двойката 🙂 – пешеходният преход е около 4 часа.

Надълго за маршрута

Какво да очаквате при изкачването на Муратов връх? Преходът не е лесен, но и няма нищо рисковано, стига да се внимава. Маршрутът се изминава за около два часа и 40 минути, без да се смятат почивките.

Етап 1: хижа Вихрен – Муратово езеро: 1 час

От хижа Вихрен тръгвате нагоре по пътеката за хижа Синаница и хижа Яне Сандански – има табелки – и следвате двете маркировки – съответно синя и жълта. Двете маркировки ще ви отведат до края на етап 2 от маршрута.

В началото пътеката не е толкова камениста и се движи покрай река Бъндерица, която по-нагоре прави интересни водоскоци; вляво ви е реката, вдясно се издига Хвойнати връх; Муратов връх все още не се вижда.

Следва стръмно изкачване по камъни, което не е много дълго и после пътеката пак си става предимно от пръст, върви из клек и плавно се изкачва нагоре.

Муратов връх започва да се открива, още малко и се стига Муратово езеро.

Етапът се изминава за около час.

Муратово езеро е част от групата на Бъндеришките езера. Гледката още тук при езерото е така живописна – Муратов връх се оглежда в бистрите води, Хвойнати и той се опитва, поточе се спуска от високо към езерото, а рибките играят някаква тяхна си игра. Прекрасно място за почивка. Не му се тръгва на човек, но трябва – път си има и то само нагоре.

Етап 2: Муратово езеро – Бъндеришка порта: 1 час

До Муратово езеро беше най-лесната част от маршрута. Следва пътека нагоре в сипеите в ляво покрай езерото и после пак сипеи.

С набирането на височина гледките към Муратово езеро на фона на Хвойнати връх и връх Тодорка стават все по-красиви. Небето се отразява в езерото и прави водите му да изглеждат сини като сапфир.

След този баир следва кратка сравнително равна част от пътеката, но пак в сипеи.

Минава се през две по-малки езера – и те се казват Муратови, и те са от групата на Бъндеришките.

След това пътеката продължава нагоре по сипеите към Бъндеришка порта – седловината между Муратов връх и върховете Дончови караули.

Изкачването е дългичко и бая стръмничко.

Целият етап се изминава за около един час.

Прекрачите ли Бъндеришка порта, картината рязко се сменя – пред вас се разстила Спано поле.

Тук също е удачно да направите почивка, а и да се ориентирате – напред продължава синята маркировка към хижа Синаница, от нея вляво се отделя жълтата – към хижа Яне Сандански, а вдясно и право нагоре се извисява Муратов връх – нашата цел.

Точно там на разклона има кол със стрелки. Стрелка към връх Муратов няма, но посоката е ясна.

Етап 3: Бъндеришка порта – Муратов връх: 40 минути

Муратов връх е целият покрит с камъни. Няма маркировка нагоре. Пътеката, не много ясно на места, се движи близо до ръба, но не опасно близо, и криволичи нагоре по камъните.

На места има каменни прирамидки за ориентир. Върхът изглежда съвсем близо, но това е малко измамно, а и трудно се върви.

С напредване на височината едно по едно започват да се откриват и по-далечните езера от Бъндеришкия циркус.

В другата посока се разгръща гледка към други две езера – Георгийски езера.

В далечината на Спано поле, обратно на посоката на Бъндеришка порта се кипри Момин връх, а зад него плахо се подава връх Синаница.

Най-горе на Муратов връх камъните стават все по-големи и ръцете все повече влизат в помощ. Ето я и първата по-голяма каменна пирамидка.

Време за кратка почивка – най-високата точка е малко по-натам.

Вече се вижда първенецът Вихрен, а зад него – Кончето.

От самия Муратов връх – надолу в подножието му и това на Вихрен – синеят Влахините езера.

Чудно е! Всички усилия са възнаградени.

Етапът се изминава за около 40 минути.

Обратният път до хижа Вихрен отнема долу-горе същото време – надолу е и няма задъхване като нагоре, но теренът е каменист и труден.

Легендата за Муратов връх

С Муратов връх е свързана българска легенда. В пиринските села живеела чудно красива девойка – Радка. Когато турците нахлули по тези места, хората тръгнали да се спасяват в планината. Тръгнала и Радка. Ала султан Мурад дочул за нейната хубост и искал да я вземе в харема си. Радка, обаче избързала и се скрила зад един връх в Пирин. Султанът сам тръгнал да я дири. Намерил я и за наказание за бягството, отсякъл главата й. От тогава този връх се нарича Момин връх и винаги при заник се облива в кърваво червена светлина. Съседният връх, към който отскочила бялата чалма на султана го нарекли Муратов връх. Той пък все се белее…

Няколко съвета

Изкачването на Муратов връх е за понапреднали планинари. Според мен, Муратов връх е по-труден и от връх Вихрен, и от Мусала.

• Тръгвайте към него със съответната подготовка – и физическа, и психическа, с подходящо облекло и обувки.
• Следете прогнозата за времето и не тръгвайте в лошо време. Мокрите камъни високо в планината крият много опасности.
• Носете си достатъчно храна и вода.

Лично за мен изкачването беше истинско предизвикателство, предвид камъните и голямата денивелация, която се преодолява – хижа Вихрен е на 1970 метра надморска височина, а Муратов връх – на 2669 метра – това са си 700 метра право нагоре по пътека от сипеи. Гледките от върха бяха голямата награда. Описах ви ги по-горе, няма да се повтарям.

Booking.com