На Витоша: преходът село Бистрица – хижа Алеко

Маршрутът с. Бистрица – водопад Самоковище – Голямата грамада – Меча поляна – хижа Алеко е един от популярните преходи на Витоша. Дават го, че отнема около 4 часа с включени кратки почивки.

Преди време изминахме целия този маршрут за разходка около София. Тогава бяхме научили за него най-напред от комбинираната карта на Витоша и Лозен планина. След това потърсихме и малко допълнителна информация в интернет, за да се подготвим за прехода. Самият преход ни отне около 4 часа с кратки почивки на няколко места.

Съвсем наскоро, в края на март ни се прииска да си припомним прехода. Нямахме много време, затова отидохме само до водопад Самоковището на река Бистрица. Разходката беше сравнително кратка и много приятна.

Статията е посветена на целия преход от село Бистрица до хижа Алеко.

Как се стига до началото на пътеката

Маршрутът започва от центъра на село Бистрица. За ориентир – от спирката на автобус 98 се продължава по първата улица вдясно – Стефан Стамболов. Улицата криволичи на места, но не трябва да се изпуска, тъй като след около 30 минути ходене по нея се стига края на селото и трябва да се хване горската пътека вдясно. Там си има обозначителна табелка за началото на парк Витоша. Ориентир по улица Стефан Стамболов са зелените стрелки по електрическите стълбове.

До началото на пътеката и входната табелка за парк Витоша може да стигнете и с кола. Там край входа на парка може да се паркира.

Особености на маршрута

Най-интересните забележителности, през които преминава пътеката са:

• водопадът Самоковище в едноименната местност, както и останалите падове нагоре по река Бистришка;
• каменната река, представляваща спускаща се река от камъни, по средата на която човек може да се наслади на интересна панорамна гледка към София;
• красивата Меча поляна, от която се виждат прекрасно както високите подстъпи към Витошкия първенец Черни връх, така и чудна панорама към София.

Пътеката е маркирана със зелена маркировка. Ето кратко описание на маршрута.

Влизате в парк Витоша и след около 10 минути ходене по горската пътека, малко преди едно дървено мостче над река Бистрица, трябва да се завие в ляво, за да се хване пътеката за Алеко. След този завой следва преход по доста стръмен терен през гората. Около 40 минути ходене (без почивка) след това отклонение се стига до водопад Самоковище, известен още като Бистришки водопад.

За ориентир, малко преди него има помощен мост. Водопадът се вижда от пътеката.

Там определено е много добро място за почивка и разбира се снимки и наслаждаване на водните падове. Река Бистрица прави и други интересни водни форми.

В този участък има мостчета, които ви отвеждат по-близо до реката и зони за отдих.

Споменах, че Бистришкият водопад във Витоша се вижда от пътеката. За да го видите отблизо обаче, ще трябва да се върнете малко назад, да пресечете реката по този мост и от там да тръгнете нагоре по другия бряг на реката. Това изисква известни усилия, обаче гледките пред водопада си заслужават

Преди водопада има и други водоскоци, които само се чуват от пътеката, но ако слезете долу край реката, ще ги видите.

Падовете продължават и по-нагоре по пътеката.

Този участък от маршрута е много живописен и приятен, тъй като пътеката не е толкова стръмна, по нея се върви леко, ходенето е придружено с красиви гледки по река Бистришка, падове на места и много приятен звук на клокочеща и стичаща се вода.

След това се минава през резервата Бистришко бранище и един не особено привлекателен участък с много паднали дървета, поразени от смерч. Навярно преди този смерч е било все така очарователно прохладно и живописно, но сега не е точно така. Местността е открита, слънцето прониква в нея необезпокоявано, а растителността – предимно храсти, драки, коприва и малини – е превзела голяма част от терена. Като се прибавят към това и падналите дървета, препречващи пътеката, се получава една недотам приятна пътека за излет. Малко утешение по нея са многото узрели малини лятно време, които макар и малки на размер са много на брой и изключително сочни.

Все пак участъкът с поразените дървета приключва и пътеката си става пак горска и свежа. 10-15 минути след излизане от поразения от смерча район се стига до едно много красиво природно образувание – Каменната река. През въпросната река е прокарано дървено мостче за лесно преминаване. Ориентировъчно разстоянието от водопад Самоковището до Каменната река се взема за два часа.

Вляво, нагоре от мостчето може да се наблюдава планината заедно с Каменната река, а в дясно и надолу, освен реката, се открива красива панорамна гледка към София.

Стигне ли се тази каменна река, значи краят на маршрута наближава. Ходенето от Каменната река до Меча поляна отнема около 10 минути. След Мечата поляна – още 10 минути ходене и се стига хижа Алеко.

В заключение, ще спомена интересния факт, че в Рила също има река Бистрица, Бистришки водопад и местност Самоковището.