Остров Свети Иван край Созопол – приятна морска разходка с лодка до светиня от много стари времена

В края на изминалото лято прекарахме 5-6 прекрасни дни в Созопол. Бяхме дошли в градчето специално за празниците на изкуствата Аполония. Както винаги, решихме да съвместим няколко неща. На път към Созопол минахме през крепостта Маркели край Карнобат, а покрай спектаклите на Аполония и созополския плаж, посетихме остров Свети Иван и музейната експозиция в Черноморец, заедно с крепостта Акра. За Черноморец вече съм ви разказвала. Сега дойде ред и на остров Свети Иван.

Остров Свети Иван край Созопол

С какво е интересен остров Свети Иван край Созопол

География

Остров Свети Иван е най-големият български черноморски остров. Той се намира на по-малко от километър северно по права линия от стария град на Созопол, заема площ от 660 дка, а най-високата му точка се издига на 33 метра над морето. Съвсем близо до остров Свети Иван се намира още един остров – Свети Петър, който е значително по-малък. Предполага се, че в миналото двата острова са били свързани.

Морски фар

На остров Свети Иван е построен фар, висок повече от 9 метра, който подава звукови и светлинни сигнали и указва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. Интересно е да се отбележи, че островът е служел за ориентир на мореплавателите още от древността. Тогава за сигнал за били използвани огньове. Друг любопитен факт е, че единствената находка по нашите земи, изобразяваща фарово устройство е сечена в района на Аполония. На лицевата страна на монетата е изобразена жената на римския император Марк Аврелий (161-180 г.), а на обратната – фар с горящи пламъци.

Морският фар на остров Св. Иван

Съвременният фар е построен през 1911 година. Светлината му е видима на 18 морски мили.

История

Остров Свети Иван има богата история и това не е никак чудно, пред вид близостта му със Созопол, наследник на древния град Аполония.

Археологически проучвания на острова са провеждани между  1985 г. и 1994 г. и от 2008 г. насам. Най-голямото откритие до момента е т.нар. реликварий с мощи на свети Йоан Предтеча, открит от проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов от Великотърносвският университет.

В хода на проучванията на острова е установено, че в южната му част е имало тракийско светилище през периода 7-ми – 4-ти в пр. н. е., посветено на Аполон Лечител. Смята се, че именно в това светилище е била поставена известната бронзова статуя на Аполон от древността, висока 13.2 метра, творба на скулптора Каламис от древна Атина. По-късно, през 72 г. пр. Хр. статуята е била отнесена на хълма Капитолия в Рим от римския  пълководец Марк Лукул. В средата на 5-ти век нейните следи се губят вследствие на готските нашествия .

Предполага се, че малко след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя – в края на 4-ти или началото на 5-ти в., върху руините на тракийското светилище на остров Свети Иван е построена християнска базилика, чийто останки могат да се видят и днес. Около базиликата се оформя манастирски комплекс. Базиликата и манастирът са разрушени в края на 5-ти или в началото на 6-ти век, вероятно при варварски нашествия, но малко по-късно е била построена нова, по-голяма базилика и манастирът е продължил да съществува.

Остров Свети Иван: манастирът

През 10-ти век манастирът се превръща във важен книжовен център. Патрон на манастира е Свети Йоан Предтеча.

През Средновековието районът около Созопол често минава от византийско в българско владение и обратно, като за последно е завладян за България под управлението на цар Светослав Тертер. През 1308 година точно тук на остров Свети Иван цар Светослав Тертер се венчава за византийската принцеса Теодора Палеологина. Това е втори брак за българския владетел. Първата му съпруга умира няколко години по-рано.

Манастир Свети Йоан Предтеча просъществува и по време на турското робство, чак до началото на 17-ти век, когато е опожарен и разрушен от турците, защото в продължение на няколко години се е използвал за убежище от пирати-казаци. След опустошението на манастира, монасите се преместват на остров Халки до Константинопол, като съхраняват голяма част от манастирската библиотека. Днес остров Халки е един от принцовите острови в Мраморно море, близо до Истанбул.

Биоразнообразие

Освен със своята история, остров Свети Иван е интересен и с това, че е местообиталище на най-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки в България. Всяка година между април и юли там гнездят над 500 двойки. В този период не се допускат туристически посещения на острова.

Остров Свети Иван: чайките

Как се стига до остров Свети Иван

Към момента няма организирани посещения до остров Свети Иван. Туристическите корабчета, тръгващи от кея в Созопол, само минават покрай двата острова Свети Иван и Свети Петър.

За да се доберете до острова (и да се върнете обратно в Созопол), трябва да се обърнете към някой от лодкарите на рибарските лодки на кея. Цената е по договаряне. На нас ни излезе 40 лв., но бяхме само двама, а лодката можеше да побере без проблем поне още 10 души – тя си беше като малко корабче. Плаването до острова може да ви бъде отказано при много силно вълнение на морето, както и в забранения период април – юли.

Плаването с рибарска лодка до остров Свети Иван отнема около 20 минути. Също толкова време отнема и връщането. За разглеждане на самия остров си отделете поне 40 минути. Би било удачно да си вземете вода, преди да тръгнете към острова.

Островът е защитена територия и не е застроен – няма заведения, комплекси, не се посещава от много хора. Все още там е диво и красиво.

Нашата разходка с лодка до остров Свети Иван край Созопол

Както вече споменах, бяхме дошли в Созопол специално за Аполония. Бяхме отседнали в прекрасния хотел Селена на брега на морето с чудесна гледка към стария град на Созопол. Именно от хотел Селена ни свързаха с капитана на Санта Мария – лодката, с която стигнахме до острова.

Корабчето Санта Мария

Бяхме си уговорили час – почти по пладне. Макар че вече беше септември, времето беше доста горещо, но все пак, слънцето не жареше чак така, както през юли и август. Въздухът се раздвижваше от лекия бриз откъм морето. Вълните бяха утихнали, за разлика от предишния ден. С две думи, времето беше идеално за разходка с лодка до интересно място. И така – отплавахме.

Малко по малко заобиколихме остров Св. св. Кирик и Юлита, свързан със старата част на Созопол с вълнолом, и излязохме от тихите води в подковата на Созополския залив. Вълните се засилиха и вече съвсем осезаемо поклащаха лодката. Вятърът също се беше засилил. А морските гледки ставаха от хубави – още по-хубави.

След около 15 минути приближихме острова, а след около още 5 акостирахме на северния му пристан. С приближаването на острова, голямо впечатление ми направиха многото чайки, накацали на скалите. Не си спомням да съм виждала друго място с толкова много чайки накуп.

Остров Свети Иван: северен пристан

Слизайки от корабчето, нашият капитан ни обясни, че трябва да вървим общо взето все направо към срещуположната страна на острова, за да стигнем до манастира, и че той ще ни чака при корабчето.

Остров Свети Иван: заслонът при северния пристан

Така и направихме. Не беше трудно за ориентация, защото пътеките на острова бяха утъпкани и освен това, имаше указателни табели. След около 10 минути стигнахме до манастирския комплекс, а освен старите му руини, там ни очакваше приятна изненада – беше ден, в който се извършваха археологически проучвания.

Остров Свети Иван: манастир Свети Йоан Предтеча

Поговорихме малко с хората от екипа, дори успяхме да разговаряме за кратко със самия проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на проучванията.

Разгледахме руините – почти пред всяка от тях си имаше табелка с името на обекта. Разбира се, най-интересни ни бяха останките от раннохристиянската базилика, в чийто олтар е бил открит реликварият.

Остров Свети Иван: олтарът с реликвария

От манастира се откриват красиви морски гледки. Много добре се вижда и старият Созопол.

Остров Свети Иван: гледка към Созопол

След като разгледахме манастира се насочихме към фара, а после хванахме пътеката покрай него, която ни изведе до другия пристан – южния.

Остров Свети Иван: южен пристан

Полюбувахме се малко на морските гледки и се върнахме към северния пристан, където ни очакваше нашият капитан. Отплавахме обратно към Созопол, изпълнени с впечатления.