Пещера Света Марина в Странджа: място красиво, мистично, завладяващо

За пещера Света Марина знаехме, че е едно от най-интересните места в Странджа. Място, привличало в миналото много поклонници отблизо и далеч и считано за най-големия култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Място, което не бива да се пропуска. При скорошното ни посещение в района на Малко Търново, пещерата беше един от основните ни приоритети.

Беше неделя, невероятно богат на впечатления ден. Ден, по време на който посетихме Гробницата на Бастет (за трети път), връх Градище – най-високият в българската част на Странджа (също за трети път) , тракийската куполна гробница в Мишкова нива (за втори път), където присъствахме на художествена възстановка на древен тракийски обичай, пещерата Света Марина, скалното оброчище Индипасха.

Пещера Света Марина се оказа наистина впечатляващо място – тайнствено, загадъчно, влажно и много свежо. Намира се в дълбок дол и представлява малка пещера със сводест вход, с лековита вода, капеща от тавана и стените, провиралка в единия край и параклис с аязмо в близост. Мястото някога е било тракийско светилище.

Къде се намира пещерата Света Марина и как се стига до нея

Пещерата Света Марина се намира много близо до гранична ограда с Турция, на около 25 километра източно от Малко Търново, на около 12 километра източно от село Сливарово и на около 10 километра южно от село Кости. До светилището водят черни пътища, които не са подходящи за лека кола. За ориентир, на места по черните пътища има указателни стрелки за пещерата и други интересни обекти в района. Най-добре да се отиде с джип. Може и пеша, но разстоянието не е малко и ще ви отиде цял ден. Освен това, добре е да имате водач, че понякога дори и местните се объркват из дебрите на Странджа.

Последната отсечка от маршрута към пещерата е тясна пътека, която се отделя от черния път и за около 5 минути ходене ви отвежда надолу в дола до беседка.

От там пещерата се вижда насреща – с интересен вход, като полукръг, отвътре блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, но вече е съвсем стръмна и хлъзгава, минава покрай голяма скала, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата.

А там се натъкваме на толкова свеж и чист влажен въздух, върху нас капе лековита вода.

Имайте предвид, че пещерата е много близо до граничната ограда и затова, преди да отидете, трябва да се регистрирате в Гранична полиция.

Може да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново за съдействие – за джип и беседа (срещу заплащане).

С какво е интересно мястото

Според предание, подобно на Индипасха, пещерата Света Марина била открита от овчар. Той имал сляп бик в стадото си, който прогледнал, след като потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.

Местните вярват, че силата на светицата се проявява най-мощно в нощта срещу празника ѝ. Бездетни и търсещи изцеление идвали при пещерата от предната вечер. Преспивали там, но ставали още преди изгрев слънце, влизали в пещерата да се помолят и да отпият по глътка и гърбом си тръгвали – без да се обръщат.

От стените и тавана на пещерата се стича лековита вода, събирана в съдове, по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички, за които се вярва, че носят късмет и здраве. Много хора си отчупват по една малка перличка и си я отнасят вкъщи за здраве.

В пещерата има и провиралка, но е доста нависоко и е трудно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с надежда за скорошна женитба. На брачни двойки не било позволено да се провират от там.

Света Марина

Според житието на светицата, тя била едва 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, за да се откаже от Христовата вяра, но тя не се отказала – молела се през цялото време, денем я изтезавали, а вечер от молитвите ѝ раните заздравявали.

В българската народна традиция света Марина се счита за сестра на свети Илия, господар на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, недалеч от него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се честват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си кога му се пада празникът, защото той празнувал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.

В Странджа има особена почит към двамата светии, те са нестинарски светци.

Света Марина е смятана за покровителка на водите и брака, светицата помагала на бездетни жени да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.