По река Ботуня: каньонът с кладенците и пещерата с дървото

Преди време от един блогър-фотограф разбрах за някаква удивителна гледка на някакво дърво, което си расте някакси на воля в някаква пещера. Попитах го къде е това чудо на природата, а той ми отговори, че не си издава уникалните места, които снима. Така и не разбрах кое е мястото. Само че го запомних и се мотивирах да го намеря и да разкажа в моя блог за него. Все пак подобни места са част от красотата и природното богатство на България и няма как да бъдат ексклузивно притежание на някого.

След време видях публикация със снимки и подробно описание на пещерата с дървото във ФБ групата България: изумителна и загадъчна. Пак там, долу-горе по същото време разбрах за още едно невероятно интересно място, недалеч от горното.

Общото и за двете места е, че са скални феномени по река Ботуня, десен приток на Огоста, разположени са близо едно от друго и се намират недалеч от Вършец. Посетихме ги в средата на декември.

Каньонът на река Ботуня в местност Сопово

В местността Сопово, река Ботуня е образувала тесен каньон с интересни причудливи овални скални форми – абразивни кладенци. Според геолозите подобни образувания в скалите се оформят в периоди на пълноводие под въздействието на вода и малки камъчета.

Аз оприличих мястото на каньона Горло на река Арда близо до село Кошница в Родопите.

Като чуят „абразивни кладенци“, вероятно много хора биха си казали – еее, дупки в камъняка, вследствие на течащата вода, какво толкова. Е, да, ама намясто гледките са страхотни.

Като слязох от колата и погледнах към реката, по нищо не си личеше, че там се крие нещо интересно. Но веднага щом стъпих на високия каменист бряг на река Ботуня, красотата на пейзажа така ме грабна, че изобщо не усетих как мина следващия един час.

Формите на скалите бяха едновременно чудати, красиви и неповторими – кръгове, ръбове и самотни скали насред водата, всички те облени от реката. Това беше картината. А тя беше приятно озвучена от звънкия ромон на реката като главна мелодия и далечния спорадичен тътен на колите горе на шосето като далечен фон.

Къде се намира и как се стига

Каньонът на река Ботуня се намира в местност Сопово до село Стояново, на около 11 километра североизточно от Вършец, на около 22 километра югозападно от Монтана и на около 24 километра северозападно от Враца.

Ако идвате откъм Вършец, след село Стояново има мост над реката вдясно от шосето – това е пътят към Враца. За каньона не минавате по моста, а продължавате направо към Монтана. Почти веднага след моста ще видите широка отбивка вляво от шосето, удобна за паркиране (43.268837, 23.332214). Там оставяте колата. После трябва да пресечете шосето (много внимателно, че колите там летят) и да слезете към реката. От там надолу по течението започва каньонът.

Когато ние бяхме там, по цялото протежение на каньона имаше ясно обособена пътека, като от нея на няколко места се отделяха пътечки надолу до високия каменист бряг на реката.

Пътеката стига почти до края на каньона. На последния подстъп към брега се вижда постройка и бетонна стена пред нея. Там река Ботуня прави завой надясно и бреговете ѝ падат, каньонът свършва.

От това място нагоре в реката се вижда страхотен водопад, който пропада в един от изкопаните от реката кладенци и изтича десетина метра по-надолу. Това за мен беше най-голямата атракция на фона на всичко останало.

Страхотно място.

Пещерата с дървото край село Ботуня

Пещерата с дървото до село Ботуня е позната като „Голямата ниша“ и „Водната пещера“. Дупката на тавана ѝ, заета от короната на високото дърво я прави така интересна и уникална. Разположена е в скален венец до село Ботуня. Когато ние я посетихме – малко след средата на декември, дървото си беше с листа и почти зелено.

В подножието на венеца тече самата река Ботуня. Отгоре на скалния венец, съвсем близо до отвора на Голямата ниша може да се види още зид от стара антична крепост. В скалния венец са се образували още няколко пещери, но тази е най-впечатляваща.

По интернет съм виждала красиви панорамни снимки от платото. За съжаление, аз нямам преки впечатление от гледките надалеч поради мъглата в района по време на нашето посещение.

Къде се намира и как се стига

По права линия каньонът на река Ботуня с абразивните кладенци и пещерата с дървото са само на около два километра и половина разстояние едно от друго. За да стигнете с кола от едното до другото място, ще изминете с кола близо 10 километра.

Пещерите са разположени на възвишение в покрайнините на село Ботуня. За да стигнете до тях, минавате през цялото село и след последните къщи продължавате още около 300 метра по черния път с трошено-каменна настилка. Край гробището може да се паркира и след това се тръгва по пътеката след гробището право нагоре към скалния венец. Пътеката е много стръмна, но поне е кратка. Тази пътека отвежда до пещерата с дървото за десетина минути (зависи от темпото).

Ако тръгнете по пътеката преди гробищата, ще стигнете до скална арка и други пещери.

Ние направихме кръгов маршрут. Поехме по стръмната пътека към пещерата с дървото, като малко преди нейния вход се отбихме вдясно до една съседна пещера. След това дълго се наслаждавахме на дървото. После излязохме отгоре на платото, където видяхме останките от крепост, а накрая слязохме по пътеката от другата страна на платото, при което минахме покрай още една пещера и интересна скална арка.

Горе на платото трябва да се внимава, защото има няколко отвора на пещери под повърхността.

Съвет: за посещението на пещерите до село Ботуня си отделете поне един час, за каньона – също.

Други места наблизо

Посещението на скалните образувания по река Ботуня може да се комбинира с:

• разходка до Бистрешкия манастир „Свети Иван Пусти“ до Враца;
• скален лабиринт Пешкето и Божия мост до с. Лиляче;
• водопадите Заножене и Райски кът край Вършец.