Плитвичките езера в Хърватия са едно от най-красивите места, които изобщо съм посещавала. За мен, те са едно от онези места, за които се казва, че всеки трябва да посети. Място, наистина уникално по красота, мащаб, водни картини, пръски и множество синьо-зелени нюанси.
В следващите редове ви представям нашето посещение до Плитвичките езера. Надявам се фотографиите да ви пренесат поне за малко там.
Обща информация
Плитвички езера е национален парк на Хърватия, разположен в областта Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, и заема площ около 300 кв. км., като повече от 70% от тази площ са гори. Интересен факт е, че между горната и долната част на парка има значителна разлика в надморската височина.
Друг любопитен факт е, че до 1958 г. районът на езерата е трудно достъпен и до тях се стига по горски пътеки.
Плитвичките езера се намират на около 130 километра от Загреб, като това разстояние се взема за около 2 часа. Пътят минава през Карловац.
Паркинг и входни такси
Всичко около и в Национален парк Плитвички езера е много уредено. Отвън са устроени обширни паркинги, а вътре – влакчета, корабчета, дълги пътеки и мостчета, подсигурени подобаващо.
Билетът за посещение на езерата е 110 куни (около 15 евро), а паркингът се таксува по 7 куни на час. До билетния център на входа към езерата има обменно бюро.
Може да закупите билет и предварително онлайн.
Приказката Плитвички езера
Само няколко крачки навътре от билетните каси разбираме, че сме попаднали в един друг свят. Още от първата тераса сме запленени от гледката към големия водопад и водната феерия от преливащи езера под него. Не можем да се насладим на гледката. Трябва ни време, за да обхванем всичко.
Очаровани сме и в същото време знаем, че това е само началото на разходката. Щракваме няколко кадъра. Ако не са многото хора оттук-оттам, които на моменти ни побутват, можем да си откараме на тази тераса незнайно много време. А приказката всъщност предстои. Това е само увода, който не дотам бегло загатва какво ни очаква.
Тръгваме нагоре по алеята. Имаме жокер от приятел, че е най-добре да хванем влакчето до горната част на парка, а след това пеша да тръгнем надолу. Затова търсим откъде да хванем влакчето. Виждаме табелка за Гара 1 и поемаме по алеята според указанията. Стигаме до въпросната гара. След няколко минути чакане идва и влакчето. Бързаме да заемем място, хората са много. След 5 минути возене стигаме до Гара 2. Там трябва да слезем, за да се качим на друго влакче, до Гара 3. Общо возенето на влакчетата и чакането им ни отнема около половин час.
На Гара 3 отделяме повече време, за да се запознаем с възможните маршрути за обхождане на Плитвичките езера. Хората са начертали различни по дължина и продължителност маршрути: от 2-3 часови до двудневни. Ние избираме маршрут H , определен като 4-6 часов, който минава през целия парк и обхожда немалка част от забележителностите в него.
Голяма част от този маршрут се изминава пеша, а за друга част от него се използва корабче. Какво по-хубаво! Хем разходка, хем и лодка 🙂 .
Не губим много време в мислене откъде, а направо тръгваме. Още в началото пресичаме едно от езерата по дървено мостче. Ходим и се оглеждаме. Интересно е и много приятно.
От време на време се разминаваме с разни хора – в група или поединично. Спираме за снимки, пак тръгваме … Страхотно е. Отиваме на другия бряг и продължаваме по пътеката. А тя криволичи покрай още много водопади и езера.
Пресичаме езерата още веднъж и още веднъж, а гледките – все различни, коя от коя по-хубави.
И още по-хубави …
След два часа и половина ходене стигаме до Пристан 2, откъдето се качваме на корабчето. Поредното приятно изживяване. От корабчето също наблюдаваме водните синьо-зелени форми. Плаването отнема около 15 минути до долната част на езерата.
Слизаме и пак продължаваме с пешеходната разходка. Като цяло се насочваме към изхода, но има още много какво да видим.
Пътеката ни отвежда към още водопади и по-малки езерца. На места дори минава над самите водопади под формата на нещо средно между мост и стълбички от дърво.
Най-накрая стигаме до кулминацията – големият водопад, този срещу първата тераса след билетните каси. Възхищаваме се колко е мощен и колко далеч хвърля своите пръски. Добре, че имаме чадър, за да успеем да го приближим. Въпреки чадъра, не оставаме сухи, но е много забавно.
Не можем да останем още много времето е напреднало. Още малко и ще свърши работното време на парка. Опасяваме се да не го затворят. Продължаваме към изхода. Изкачваме се точно към онази първа тераса и не спираме да гледаме големия водопад, а и целия езерен комплекс.
Не ни се тръгва, но няма как. Прекарали сме там близо шест часа. Ако дойдем друг път, ще отделим цял ден…
Стигаме терасата и затваряме кръга. Последни снимки. Смрачава се. Последен поглед и край. Това беше.
Тръгваме към паркинга, но Плитвичките езера са още пред очите ни … за дълго, за много дълго.
Ето още няколко красиви места на Балканите, които може да ви заинтригуват. Погледнете ги!
Колко много вода има през пролетта! Прекрасни са!
Бях там,Великолепно е!Бях само за 3ч.по маршрут „А“.Ако имам възможност отново бих отишла за поне цял ден:)
И аз искам да отида. Много ми харесва.
Не съм очаквала, че има такава красота толкова близо до нас. Това е още една причина да посетя тази красива страна 🙂
Да, препоръчвам!
Мястото е едно от най-красивите,които съм посещавал.Много е подобно на крушунските водопади,но като мащаби е много пъти по-голямо.Зареждащо е.Само съжалявам,че в тези времена вече все по-трудно ще може да се пътува .
Само , след няколко дни се отправям към тях с фирма НИРАМАР … Очакванията ми са големи ? Още повече , че тръгвам през пролетта …? Посетил съм Ниагара , също и в Грузия най големите водопади – Мацунхети ( 57 метра ) и Мирвацкия , но тук усещането ще е различно…
Може ли,да ме насочите към адекватна туристическа агенция за осъществяване на посещение? Благодаря!
Здравейте, за съжаление, нямам поглед. Статията е за хора, които си пътуват индивидуално. Но Вие можете да потърсите в Гугъл фирми, които организират екскурзии до Плитвичките езера. В България туроператорският бизнес е в доста строги регулации и е малко вероятно да имате проблем.