Беше дълъг ден, изпълнен с впечатления. Започнахме го с посещение на пещерата Постойна, топ туристическа дестинация в Словения, предлагаща най-дългия туристически пещерен маршрут в света. Продължихме с разглеждане на друг емблематичен за Словения обект – замъкът Предямна, недалеч от Постойна. Накрая завършихме с Пиран – симпатично малко градче, разположено на полуостров на брега на Адриатическо море с уникална старовремска архитектура и особено приятна атмосфера.
Беше привечер, когато влязохме в Пиран. Малко по-късно там посрещнахме залеза. И то какъв залез … Но всичко по реда си.

По залез в Пиран
Как се стига до Пиран (с кола)
Градчето се намира в югозападната част на Словения и отстои на около 120 километра от столицата Любляна, като повечето от тези километри са по словенската магистрала в посока Копер. Разстоянието се изминава за по-малко от един час и половина.
Беше привечер, когато влязохме в Пиран и тъй като бяхме с кола, а в централната градска част, представляваща по-голяма част от града не е разрешено да се минава с коли, трябваше най-напред да оставим колата на паркинг. Намерихме един, недалеч от центъра и крайбрежието, паркирахме и тръгнахме към централната градска част.
Ако ви интересува: паркингът се казваше Fornace, а цената за паркиране на час в този паркинг беше евро и седемдесет цента. Много близо до паркинга тръгваше едно градско бусче, с което човек може да стигне до центъра на Пиран, но ние предпочетохме да се разходим.
Рокерски събор
Оказа се, че същата вечер в градчето има някакъв рокерски събор. Докато стигнем централния площад постоянно ни задминаваха или пък пресрещаха мотоциклети, а бръмченето от моторите беше дори леко дразнещо, поне за мен. Както и да е. За няма и 10 минути, бавно и спокойно, придружавани от рокери стигнахме централния площад на Пиран. Там беше същинското сборище на рокерите. Тъкмо отидохме и започнаха да кънтят разни рок парчета. През това време много от рокерите демонстрираха лукса на возилата си на останалата част от публиката.

Мотори разни
Дори аз се впечатлих. Казвам „дори“, защото хич ме няма по тези мотори. Даже успях да се кача на едно такова возило.
Постояхме малко в цялото гъмжило, но тъй като бяхме доста огладнели, решихме да седнем някъде да хапнем преди да продължим разходката.
За информация, централният площад се казва Тартини. Кръстен е на цигуларя Джузепе Тартини, чийто паметник се намира на площада.

Площад Тартини в Пиран
Пристанът на Пиран се намира в централната градска част, точно до площада.

Пиран: пристанът
Вечеряхме в малко бистро на самообслужване. Всичко, което поръчахме, беше приготвено на момента и беше много вкусно. Бистрото се казваше „При Кантини“ и се намираше на една малка уличка около площад, разположен малко по-навътре от крайбрежието.

Пиран: прелюдия към вечерята
По едно време, докато вечеряхме, на площада дойде духов оркестър и засвири. Така, допивайки бирата си, имахме възможност да послушаме и духова музика.

В Пиран: още културен живот
След обилната и вкусна вечеря, вече имахме сили да продължим.
Залез по крайбрежната алея в Пиран
Отидохме да се разхождаме пак на крайбрежната алея. Малко по малко денят започна съвсем да преваля. Смрачаваше се и ставаше някак още по-красиво край брега. На няколко пъти бързо минаващи малки корабчета в морето допълваха обстановката. Залезът над морето беше просто магичен.

Пиран: залез над морето
По това време бяхме стигнали точно до една катедрала на ръба на полустровчето, приличаща на замък – катедралата Сан Клементе, един от символите на Пиран.

Пиран: катедралата Сан Клементе
Продължихме с разходката още малко, но все пак трябваше да се връщаме. По обратния път „хванахме“ крайморската алея в друга светлина – синя и мека.

Обратно по крайбрежната алея
Попаднахме на една русалка-статуя, която на отиване бяхме пропуснали.

Русалката
Централният площад Тартини също беше по-различен. Музиката беше спряла, но много от рокерите бяха все още там. Някои от моторите светеха в различни светлини.

Нощните светлини на моторите
Интересно място. Типично морско градче.