Един прекрасен уикенд в Пампорово

За последно бяхме в Пампорово, Смолян и региона преди около две години и още тогава посетихме доста от многото интересни места наоколо.  Голяма част от тях описах в статията за Западните Родопи. А още по-голяма част останаха невидени от нас и това беше само един малък повод нерядко да кроим нови планове за натам и въобще за магическите Родопи.

В този горещ юлски уикенд тръгнахме за Роженския събор, едно чисто българско събитие с повече от един век история, но заедно със събора посетихме множество природни забележителности в региона на Смолян, Пампорово и пътьом, които представям по-долу.

Пампорово. Кулата Снежанка.

Водопад Сливодолско падало

Първата ни спирка беше малко след Бачковския манастир и по-точно отбивката на първия тунел след него, откъдето започва пътеката за водопад Сливодолско падало – най-високият в Родопите. Бяхме там точно по пладне, а денят беше слънчев и горещ. Въпреки това разходката беше разхлаждаща, тъй като пътеката се вие заедно с рекичката на водопада – Сливов дол – през гъста гора.

Водопад Сливодолско падало

Имахме план след Сливодолското падало и преди да стигнем до Роженския събор да посетим още и Загражденските водопади, но за съжаление не остана време поради дългото излизане от София и ремонтите по магистралата. Освен това разбрахме, че към Роженските поляни движението е изключително бавно и затруднено.

Роженски събор

Пристигнахме в Пампорово, настанихме се в хотел Екстрийм, където имахме резервация, освежихме се и право към събора.

До сега не бях присъствала на събор на народното творчество от подобен мащаб, дори и в детските ми години. Мащаб откъм пространство, времетраене, богата програма, изпълнители и най-вече посетители. Толкова много народ се беше събрал на поляните, че имах чувството, че цяла България е тук, а атмосферата беше завладяваща.

Роженски събор

Вярно е, че имаше проблеми с организацията на движението особено през първия ден, но това в никакъв случай не омаловажава идеята за събора, програмата и изпълненията по сцените.

Посещавахме събора и през останалите два дни от уикенда.

Орфееви скали

Първото място, което посетихме през втория ден от уикенда бяха Орфеевите скали. Намират се в района на кулата Снежанка – те са точно оттатък шосето спрямо кулата точно в противоположна посока и приблизително на същото разстояние. От тези скали се открива много интересна панорамна гледка към Смолянските езера.

Орфееви скали

Така и не разбрах точно защо се наричат Орфееви скали. В няколко сайта по интернет намерих еднотипна информация, че Орфей заставал там и се вдъхновявал за песните си. Доколко това е така, не съм специалист да потвърдя или отхвърля. Но имайки пред вид, че именно Родопите са земята на Орфей, защо и скалите да не са Орфееви.

Крепост Калето край село Кошница

След скалите се насочихме към крепост Калето. Според официалната информация тази крепост се намира край село Кошница. Това действително е така, но за мен някак по-насочващо беше, че се намира на 2 километра от Смилян, т.е. между Смилян и Кошница.

Крепост Калето край Кошница

До крепостта има изградена много приятна пътека с кътове за отдих. Пътеката минава през горичка и е прохладна. В края й се намира една проходна пещера, върху която всъщност е изградена в миналото, а сега възстановена крепостта. Пътеката се изминава без проблем за 20 минути в посока.

Каньон Горло

Каньонът Горло е много близко до крепост Калето. Той е на река Арда и не е някой голям каньон като Триградския, но е интересен – реката там е много тясна, а скалите от двете й страни се издигат до 10 метра.

Каньон Горло

Не беше лесно да намерим това каньонче, въпреки указателните табели, но усилията си заслужаваха. Този каньон и разходката до крепостта Калето заслужават отделно внимание, затова те заедно ще бъдат обект на отделна статия.

Момчилова крепост

До Момчиловата крепост ходихме за първи път още при предното ни посещение в Смолян и региона. Още тогава бяхме очаровани от панорамните гледки около нея и усещането за връзка с онези славни времена преди падането на България под турско робство.

Момчиловата крепост

Всичко това беше многократно засилено от филмчето за Момчил юнак, което гледахме сега, дори преживяхме моментите от него, отразени на скалата.

Каньон на водопадите

Третият ден от нашия уикенд в Пампорово започна с посещение на екопътека Каньон на водопадите. Екопътеката започва в края на Смолян в посока село Мугла. Пътеката се вие в горичка срещу течението на Еленска река, така че разходката по нея е приятна и разхлаждаща.

Каньонът на водопадите

Изградени дървени мостчета правят възможно преминаването през реката. Пътеката носи името си от многото водоскоци, водопадчета и водопади по Еленската река. Най-високият и според мен най-внушаващият от тях се нарича Орфей (и как иначе), а водите му се спускат по високите скали надолу на няколко струи, наподобяващи струните на лира.

Смолянска крепост

Смолянската крепост е част от Родопската укрепителна система по времето на Средновековието. Намира се много близко до Пампорово – пътеката за нея започва точно на големия завой на пътя Пампорово-Смолян. Няма как да се сбърка мястото, тъй като там на завоя има паркинг, катерачна стена и множество табели. Там от паркинга започва екопътека Невястата, водеща до едноименните скали с чудесни гледки, манастирът Свети Пантелеймон и пътеката към Смолянската крепост. До крепостта се върви около 10 минути.

По пътека Невястата минахме предишния път. Сега при последното ходене в Пампорово отидохме до Смолянската крепост. Следващия път ще посетим и манастира.

Смолянска крепост

След посещението до крепостта, като се върнахме при колата, денят вече преваляше и трябваше да тръгнем обратно към София. Но имахме още спирки в плана – последната цел беше Бачковският водопад.

Бачковски водопади

Бачковският водопад се намира в района на Бачково, на около 20 минути ходене пеша по широка пътека от Бачковския манастир. Водопадът е висок около 15 метра и интересното при него е, че водата пада на много струи от няколко места и се стича по интересно нагънати скали, покрити на места със зелен мъх. Обстановката е направо приказна.

Бачковски водопад

Водопадът се намира в резерват Червената стена – същият резерват, в който е и Сливодолското падало.

На същата река, точно на отбивката за манастира, в двора на един ресторант се намира още един водопад. Не е толкова висок и интересно падащ, но си е водопад и е приятно човек да поседне пред него и да се потопи под звуците на падащите води и водните пръски.

Бачковски манастир

Последната ни спирка беше Бачковският манастир, вторият по големина в България. Ходили сме многократно, но няма как човек да мине покрай него и да не запали свещичка в църквата пред чудодейната икона на света Богородица. Разгледахме го за кой ли път и пак ни беше интересен.

Бачковски манастир

Колкото и да го отлагахме, краят на уикенда ни дойде. Беше се вече смрачило и трябваше да се прибираме, но бяхме пълни с толкова много впечатления и приятни емоции, а също и с планове пак да дойдем.

Накрая да споделя, че и двете вечери бяхме отседнали в хотел Екстрийм в Паморово и останахме много доволни от условията и обслужването. Хотелът се намира на пътя за кулата Снежанка. Още при потвърждението за резервацията ни, добро впечатление ми направи факта, че от хотела осигуряват транспорт за хора без коли по предварителна заявка от автогарата в Пампорово.

И така – бяхме на Роженския събор и станахме една малка част от него. А покрай него посетихме и се заредихме с положителната енергия и усещания на толкова много места. Прекарахме един наистина страхотен летен уикенд в Пампорово. Надявам се и вие да намерите нещо полезно от горните описания за вашето посещение в Родопите – планината с душа.

Booking.com