Тук искам да разкажа за посещението ми на Зараповския водопад край Великотърновското село Вишовград – невисок, но пълноводен и мощен водопад който пада в красиво езерце с дълбочина 5-6 метра.
За първи път посетих водопада през лятото на 2014 година, когато пътеката беше в добро състояние. В края на 2017 отидохме да видим водопада отново. За подробности, вижте послеслова.
Поначало планът беше да посетим Фестивала на дините в село Никюп и след това да продължим към водопада. Е, Никюп го посетихме, но няколко часа преди да започне фестивала. Имахме грешна информация за началото му. Така и така бяхме там, насладихме се на част от останките на античното селище Никополис ад иструм – предимно северната порта и находките около нея, изложени в централния парк на селото.
След това се освежихме на един извор в по-долната част на селото и продължихме към водопада.
По пътя към водопада минахме през няколко села, които много си приличаха по това, че бяха големи като площ, но доста малолюдни с немалко изоставени къщи. Тук-там личаха и нови, големи, поддържани къщи, явно принадлежащи на местните по-едри земевладелци.
Интересно ми беше през тези села. Преминавах сякаш през един друг свят, коренно различен от Софийския живот. Видя ми се от една страна странно, от друга – много ми хареса да се потопя в тази различна атмосфера. Беше такова спокойствие и тишина. Всичко наоколо беше съвсем естествено. В същото време си давах сметка, че не е лесно да се живее по тези места – магазините са рядкост, а медицински пунктове и работещи училища не видях …
Както и да е …
Бавно и полека по междуселските пътища стигнахме село Вишовград – на малко повече от 10 километра от град Павликени по пътя за селата Бяла черква и Балван. Екопътеката до Зараповския водопад започва на една отбивка по средата между селата Вишовград и Емен. Отбивката се намира на един голям, почти обратен завой. Ако се пътува от Вишовград, отбивката се пада в ляво от пътя.
При отбивката видяхме един овчар, пасящ стадо кози. Той си имаше за другар едно много сладко кученце – Чарли. Овчарят ни разясни, че името на водопада – Зараповски – идва от името на близката местност – Зарапово, известна с това, че е равнинна и има много обработваеми ниви в нея.
Ако идвате от Емен – отбивката е в дясно. И в двата случая отбивката се намира на средата на завоя. Има табелки, поясняващи, че районът е облагороден с европейски пари. Там на тази отбивка се оставят колите и се продължава пеша – в дясно от отбивката. Има си табелка за начало на екопътеката.
Самата екопътечка не е дълга – десет минути пеша и си на водопада. Пътеката отначало минава през едни скали, после продължава по едно мостче над реката и след това се спуска по стръмна дървена стълба.
На пръв поглед дървото на мостчето и стълбата изглежда старо и изгнило, но всъщност е доста здраво.
Там при водопада – точно срещу него има още едно мостче, което дава възможност човек да се полюбува на Зараповския водопад и езерцето под него фронтално.
В заключение мога да кажа, че Зараповският водопад е чудесно място за кратък пешеходен излет (ако разбира се, се намирате в района на Велико Търново), с интересна екопътека с хубави мостчета и стръмна стълба, пълноводен и мощен водопад, падащ в красиво и дълбоко езеро.
Послепис
В края на декември 2017 г. посетихме отново Зараповския водопад. Минавахме наблизо и искахме отново да му се насладим. От разтопилият се сняг, Зараповският водопад беше още по-красив и мощен. За сметка на това – пътеката беше силно амортизирана и опасна. Мостчето до беседката беше наред, но онази стръмна стълба беше откачена от едната страна, а трупите, от които е била изградена, бяха поизгнили. За да стигнем, все пак, до езерцето и долното мостче (също леко паянтово вече), се върнахме в горната част на пътеката и се спуснахме по тясна, хлъзгава и стръмна пътечка от другата страна на водопада. Беше малко опасно, така че, много внимавахме. Ако нямате добри туристически обувки и опит с такива пътечки, по-добре не пробвайте.
Да се надяваме, че един ден пътеката ще бъде обновена!
Ели, здравейте!
Ние май ходим по едни и същи друми?
Избрахме да посетим Зарапово тази година по Великден. Беше валял дъжд, и беше мокро и кално. По стръмната стълба, която на снимката ти изглежда безкрайна, съм драскал като малко коте. Но слязох до долу и после се качих. Поради мокротата се отказахме да ходим до Емен. Това ще е следваща дестинация, все пак е близо до родния ми край /Полски Тръмбеш/. За сметка на това допълнихме разходката до Античния керамичен център до Павликени. Намира се на десетина км. в посока към с. Върбовка. Въпреки празниците, имаше човек, който ни разведе, обясни някои неща и отвори музея. Семпло е, но си заслужава да се посети. Доста от сградите в комплекса са строени с отпадъчна строителна керамика останала от римско. Пещите са под стъклени похлупаци, наоколо тревата беше окосена. Хубаво е, когато видиш, че хората се стремят да поддържат базата.
Поздрави!
здравейте, Даниел, извинявам се за закъснелия отговор, но сме на път в чужбина и рядко имаме добър интернет. Зараповският водопад, предполагам, е бил доста мощен от тези валежи. Сигурна съм, че от Еменския каньон, ще останете много доволни. За този керамичен център в Павликени не съм чувала, но вече ще знам за него 🙂
Много е красиво и зареждащо около водопада. Тишина, спокойствие…освен песента на птичките и шума на водата нищо друго не се чува. Вчера посетихме това прекрасно място, благодарение на подробните указания на Ели! Благодаря Ви, Ели, че споделяте така описателно и ясно. След този водопад отидохме на Еменския каньон, при Момин скок. Учуди ме гъмжилото от млади хора и една весела групичка румънци – младежи.
Ани, благодаря за отзива и споделената информация! Зараповският водопад, за разлика от Еменския и Хотнишкия, не е много познат. Поздрави!
Благодаря за статиите и за 3те водопада – Зараповски, Емински и Хотнишки. На 13.03.2019 ги посетихме и 3те. Беше хладно и нямаше други посетители. Следвахме точно описаното от Вас и всичко беше много точно описано. Отне ни точно 5 часа и за 3те водопада с преходите. Екопътеката на Зараповския водопад вече е отремонтирана и не представлява опасност дори за 100 килограмов човек като мен. Все пак трябва да се внимава че е много стръмна. Но може да се слезе по-безопасно от другата страна на водопадчето по утъпкана вече пътечка.
Благодаря за статиите и споделената точна информация!
Благодаря за отзива и допълнението!
Само аз ли като ходих на този водопад 2017 лятото имашеабелка, че екопътеката е затворена ?
Здравейте, за съжаление, пътеката вече не е в добро състояние и е опасна.
По – горе писах, че посетихме водопада в края на октомври 2017. Беше топло и сухо време, нямаше я табелата, че екопътеката е затворена, дървената стълба си беше наред, както и панорамното мостче. При мокро време явно ситуацията не изглежда добре…Жалко! Дано се предприемат мерки за поддръжката на района и тази красота на природата да си остане леснодостъпна и безопасна!
Вчера посетихме пътеката с приятеля ми. За съжаление табелите за нейното местоположение и начало едва се забелязват заради растителността наоколо. Освен това други табели и маркировка след тези в началото не видяхме, пообиколихме и забелязахме заслона и мостчето под нас и се ориентирахме по тях за правилната посока (в ляво). По стълбата изобщо не се опитахме да слезем, защото парапетът отгоре беше в лошо състояние и не ни изглеждаше безопасно. Заобиколихме от другата страна (тази на заслона), но и там е хлъзгаво и трябва да се слиза внимателно и с подходящи обувки. Иначе самият водопад е красив и мястото е спокойно. За съжаление не изглежда пътеката да се поддържа изобщо и ,въпреки че е съвсем кратка, си представлява едно предизвикателство.
Имах намерение да посетя водопада,но след тези съвети,ще се откажа за сега.Благодаря Ви!
В по сухо време вече е безопасно да се слезе и по екопътеката и по пътечката от ляво на водопадчето, която вече е добре утъпкана. Стълбата явно е отремонтирана и дори за 100кг. човек нв е проблем да мине по нея.
Успех!
Здравейте!
Днес сме точно на мястото описано в статията на Ели! Прекрасно е , спокойно и лесно достъпно.
На коя река е Зараповският водопад?