Рандацо (Randazzo – произнася се с ударение на второто „а“) е тихо и спокойно градче на остров Сицилия, намиращо се в северното подножие на вулкана Етна. То е разположено на 765 м.н.в. в долината на река Алкантара и е стратегически кръстопът между провинциите Катания, Месина и Ена. Назад във времето градът на няколко пъти е претърпявал щети и разрушения в резултат на земетресения и потоци от лава. В голямата си част улиците и сградите на града са построени от блокове от вулканична скала.
В Рандацо прекарахме няколко часа в разглеждане и опознаване. Имахме някакъв първоначален план, но и леко импровизирахме намясто. Тук ви представям най-интересните забележителности в Рандацо, които видяхме.
Къде е Рандацо и как се стига
Рандацо е разположен на 65 км северно от Катания и на 194 км югоизточно от Палермо. Освен с кола, до него може да се стигне с обществен автобус или с влак.
В Рандацо нямаше никакъв проблем с паркирането. Намерихме място тук на едно площадче по главната улица Via Giuzeppe Bonaventura, недалеч от историческия център. При това беше безплатно.
Забележителности в Рандацо и нашата разходка
В града може да се разходите по широки и много тесни улички и да видите интересни къщи. Преобладава тъмният цвят на сградите, добит с участие на изстинала лава. Ето няколко интересни забележителности в Рандацо, които разгледахме.
Започнахме с порта Арагонезе (Porta Aragonese) и крепостната стена до нея. След това продължихме по улицата направо към катедралата Санта Мария Асунта (Basilica di Santa Maria Assunta) от XIII век, основна забележителност на града. В голямата си част тя е построена от черни вулканични камъни.
Пред катедралата е разположен катедралният площад, на който са поставени пейки от едната страна, а точно срещу катедралата има сладкарница с много вкусни пасти и сладкиши (Pasticceria Santo Musumeci). Ние поседнахме там за по кафе, сладки и тортички, гарнирани със солидно количество шам фъстък. Толкова ни харесаха, че си взехме и за вкъщи. Цените бяха доста приемливи.
Така подкрепени тръгнахме към църквата „Свети Никола“ (Chiesa Parrocchiale di San Nicolò) – масивна църква също от XIII век. От порта Арагонезе до тук се движихме горе-долу все направо.
След като разгледахме църквата завихме наляво към Улицата с арките (Via Degli Archi) – една от най-старите улици в града. Тя е къса и тясна. Вървейки по нейното протежение стъпвахме върху стар калдъръм от лава и минахме под 4 арки.
Улицата отвежда до площад, а зад него се издига сградата на общината (Comune di Randazzo). Тя е оформена около правоъгълен вътрешен двор с красив портик, което ми напомни за аркадите на Болоня.
От сградата завихме по улицата наляво, после по тази надясно и след това пак наляво като целта ни вече беше да стигнем до колата. Така случайно се натъкнахме на останките от много стара църква с името „Свети Георги“. Тя е на едноименната улица „Via S. Gregorio“.
Според информационната табелка пред нея, храмът датира от XVI век, но бил разрушен през Втората световна война.
На връщане от Рандацо спряхме да видим малка самотна стена, останала от някогашна къща, и много застинала лава от изригването на Етна през 1981 г. Това място се намира много близо до Рандацо, точно на разклона към вулкана Етна.
