Римският град Абритус край днешен Разград – значим обществено-културен център в древността и заводски терен в наши дни

Древният град Абритус, построен върху тракийско селище, е един от най-големите градове по римско време в североизточната част на Балканския полуостров.

Като виден турист 🙂 и събирач на печати и впечатления, отдавна бях насочила погледа си към Североизточна България – район с голяма концентрация на исторически обекти, един от които е гореспоменатия Абритус (ударението е на звука „и“), сега ахеологическият резерват край днешен Разград.

Впечатленията ми в две думи – възхищение от ценното културно наследство и възмущение от това, което сме направили с него.

Римският град Абритус

Римският град Абритус

Защо да посетим Абритус

Абритус е един от най-големите римски градове на територията на днешна Североизточна България. Останките на античния римски град са обект номер 48 от 100-те национални туристически обекта, като печатът се поставя в археологическия музей към крепостта (имам пред вид стария музей, а не този модерния). Впечатление правят големите размери на крепостта, красивите колони в южната част, останките от стария зид, които все още се отличават добре, реставрираната кула, на която човек може да се качи и да погледне на всички страни и … фармацевтичния завод насред всичко това, завзел огромна част от древното селище.

Къде се намира

Крепостта Абритус се намира почти на входа на Разград, на пътя Шумен-Разград. Обозначена е добре. Идвайки от Шумен, обектът се пада вляво от шосето.

В много статии се споменава, че крепостта Абритус се намира в местността Хисарлъка. Местността вероятно наистина се нарича така, но това не ми се струва като удачно определение за нахождението на древния град, тъй като произхода на думата Хисарлък е турски, а турците са обитавали тези земи доста векове след възникването на селището. Освен това, така са били назовавани немалко местности с останки от крепости по време на османското владичество – например местности със същото име има край Шумен и Кюстендил.

Обиколката на античното селище

Ние започнахме обиколката на крепостта от паркинга, като се насочихме към южната част, т.е. по-голямата, от запазените останки. Още в началото на обиколката, голямо вчечатление ми направиха йонийските колони.

Напред към колоните

Напред към колоните

Колоните

Колоните

Продължихме напред по своеобразните улички до южната крепостна стена.

Южната стена

Южната стена

След това завихме към голямата кула за наблюдение, откъдето огледахме обстановката от всички страни.

Кулата

Кулата

Гледка от кулата

Гледка от кулата

След това минахме и около останалите сгради в тази част на селището и се насочихме към новопостроения модерен интерактивен музей, в който по атрактивен начин беше предадена част от историята на обекта. На мен лично, модерното ми дойде в повече, затова не се задържах много в този музей.

Така се насочихме към северната част (оттатък завода), в която имаше изключително много и интересни експонати – колони, паметни плочи – находки от археологическите проучвания.

Северната стена на Абритус

Северната стена на Абритус

Обиколката ни приключи с посещение на археологическия музей към крепостта Абритус, който се намираше в тази част на селището. Това за мен си беше вече истински музей.

До този момент разходката покрай древните останки и посещението на модерния музей беше безплатна. Плащаше се единствено за археологическия музей (4 лв.). На касата на музея се поставя и печатът от 100-те национални туристически обекта.

Малко история

Крепостта Абритус възниква през I век като римско военно укрепление. Тя е построена върку старо тракийско селище, за което не се знае много. По-късно Абритус се развива до важен градски център, чийто възход започва през III-IV век. В края на VI век крепостта е опустошена при аваро-славянското нашествие, а през ІХ- Х век на това място е изградена българска крепост.

Едно от важните събития, станали край стените на римското селище е битката при Абритус през 251 година между готи и римляни, в която падат жертва двама римски императори – Траян Деций и синът му Херений Етруск, току-що провъзгласен от баща си за съимператор. До този момент римски император не е загивал в битка с чужд враг.

Първите разкопки и проучване на Абритус започват през 1887 г., като резултатите от тях са публикувани в няколко научни издания. По-детайлни проучвания започват през 1953 г. В последните години Абритус е отново обект на археологически проучвания, благодарение на средства от европрограмите.

Интересното в случая е, че през немалък период от тези изследванията не е било известно името на проучваното римско селище. Едва през 1980 г., благодарение на отркита варовикова колона се потвърждава, че става въпрос за Абритус – градът, споменаван в много писмени източници.

Голямо възмущение

Както споменах по-горе, централна част от пределите на някогашния римски град заема фармацевтичен завод, строен през 1952-1953 година, период на ранен социализъм в нашата страна. Този „велик“ паметник на социалистическия труд оставя завинаги голяма част от древните останки под себе си. Нещо повече – разправят, че при строежа на завода са използвали камъните от Абритус. Да, тогава все още не е било известно, че това са останките на знаменития римски град, но вече е е било ясно, че това са останки от голям и значим късноантичен град.

Някак не мога да си представя по-голяма вандалщина от това. Хората по света правят музеи, посветени на къде-къде по-маловажни неща, а ние …

Оценка на читателите: 4.7 / 5 (6 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България.

Публикувано в 100-те национални обекта, крепости с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *