Край Бобошево: Руенски манастир, връх Бобошевски Руен, църква Св. Тодор и Бобошевски манастир

В навечерието на най-светлите празници и в най-късия ден от годината си направихме чудесна разходка в околностите на село Скрино и град Бобошево, кюстендилско. За първи път бяхме над селото през януари, но тогава беше люта зима и стръмният път към манастира не беше разчистен, затова трябваше да отложим посещението. Когато за втори път се насочихме натам, беше топла декемврийска събота с много силни ветрове.

Стартирахме с разглеждане на Руенския манастир. После направихме пешеходен преход по маршрут:

Руенски манастир – пещера на свети Иван Рилски – връх Бобошевски Руен – Кръст – Руенски манастир.

След това с колата посетихме още две любопитни места – средновековната църква Свети Тодор, недалеч от село Скрино, и Бобошевския манастир над града. Пътьом погледахме река Струма, която образува в района живописно дефиле.

Харесаха ми всички посетени места, но най-голямо впечатление ми направиха пещеричката-храм, връх Бобошевски Руен с невероятните си панорами и църквата Свети Тодор от времето преди турското робство.

Руенски манастир „Свети Йоан Рилски“

Къде се намира и как се стига

Руенският манастир се намира до село Скрино на около 93 км югозападно от София, които се изминават с кола за около час и 15 минути. Като влезете в село Скрино, още в началната му част трябва да завиете остро наляво по тесен и стръмен асфалтов път. Има табелки. Манастирът се намира на около 2,5 километра от тази отбивка. Достъпен е с лека кола. Пред портите му има обширно място за паркинг. Внимавайте през зимата при голям сняг – не винаги почистват пътя от с. Скрино към манастира. Казвам го от опит.

Кратка информация за манастира

Руенският манастир е сравнително нов. През 1995 г. започва изграждането на манастирската църква върху основите на по-стара църква. През 2003 г. храмът е осветен, а след това започва изграждането на сградите около църквата.

Съществуват предположения, че манастирът възниква още през 9-ти век, в годините след покръстването на българите. Предполага се също, че най-почитаният български светец свети Иван Рилски приема монашеско пострижение именно там в средновековния манастир и известно време престоява в него.

До наши дни са достигнали 16 жития на светеца. От тях е известно, че той се е родил около 876 г. в „селото, наречено Скрино, намиращо се в Средечка област“. Когато решил да се отдаде на монашество, той „постъпил в близкия манастир ‘Св. Димитрий’ под самия връх Руен“. Руенският манастир наистина е под самия връх Руен. От другата страна на върха обаче, пак под него се намира Бобошевският манастир „Свети Димитър“. За него се смята, че е бил първоначално изграден няколко километра северозападно от сегашното си място, от другата страна на Руен.

Както и да е. Сега Руенският манастир „Свети Йоан Рилски“ е много красив, добре направен, с много спретнат двор и манастирски сгради. В центъра на манастирския двор се намира храмът – неголям, но красив и отвън, и вътре. До него се издига висока камбанария. Мястото край манастира е много приятно. И нещо много важно – той е действащ, в него живеят монаси. Ние видяхме двама. На паркинга ни посрещна една приятно закръглена манастирска котка. В двора видяхме още три – всички те бяха охранени, с лъскав косъм и видимо добре гледани.

От портите на манастира започват пътеки за пещера, кръст и аязмо. Ние посетихме пещерата и Кръста. До аязмото не успяхме да стигнем поради напредването на времето ни. От манастира започва и маршрутът към връх Бобошевски Руен, с който ще ви запозная по-долу. Този връх Руен не бива да се бърка с другия връх Руен, първенецът на Осоговската планина.

Изкачване на връх Бобошевски Руен

Връх Бобошевски Руен е във Влахина планина и не е много висок – около 1134 метра, но е изключително панорамен, защото е открит от всички страни. Гледките са невероятни и много надалеч – виждат се Рила и Пирин, Витоша, Осоговската планина. Тази откритост прави върха доста ветровит. По време на нашето посещение вятърът на самия връх беше толкова силен, че едвам се задържах. 10 метра по-надолу пак си беше ветровито, но вече се стоеше без усилия.

Отправна точка на маршрута към връх Бобошевски Руен е Руенският манастир. Ще ви го опиша така, както го изминахме ние. От манастира първо поехме към пещерата на свети Иван Рилски, след това към върха, слязохме обратно и свихме до Кръста, накрая се върнахме до манастира. Етапи на прехода:

• етап 1: манастир – пещера: 10 минути;
• етап 2: пещера – разклонение за върха: 5 минути;
• етап 3: разклонение – връх: 30 минути;
• етап 4: на слизане връх – разклонение: 25 минути;
• етап 5: разклонение – кръст: 5 минути;
• етап 6: кръст – манастир: 10 минути.

Целият маршрут се изминава за около час и половина без почивките. Ето и кратко видео за маршрута до върха.

Пътеките около манастира – до пещерата и кръста – са много добре обозначени и поддържани, оборудвани с указателни стрелки, множество пейки и кошчета за боклук.

Като цяло, преходът до върха не е труден – изкачването е плавно нагоре, няма опасни участъци, единствено липсата на „официална“ маркировка след разклонението в края на етап 2 може да се окаже малко предизвикателство, но пък пътеката е маркирана с парцалчета, при това доста на често.

В началния етап 1 към пещерата пътеката е леко стръмна на места, но от друга страна – разстоянието е кратко. За 10 минути най-много и сте там. Пещеричката е много интересна, защото е малка, а е направена като параклисче. Човек може там да запали свещичка.

В етап 2, от пещерата поемаме в посока Кръста. Има табелка. Пътеката плавно се изкачва. След около 5 минути ходене стигаме до разклонение на пътеката – вдясно е към връх Бобошевски Руен, а напред е към Кръста. Разклонението вдясно към върха не е много добре видимо, но ще се ориентирате по два знака:

• вдясно от основната пътека има парцалчета по дърветата;
• на това място основната пътека към Кръста, която досега се е изкачвала, започва да спуска.

Етап 3 е изцяло изкачване. В началото се върви през горичка по тясна, леко стръмна и малко камениста пътека. Ориентир са парцалчетата. След около 15 минути ходене пътеката излиза от гората и започват панорамните гледки. Целта – връх Бобошевски Руен е право напред, макар и да не се вижда още.

В тази част теренът също е малко каменист, има и храсти, нищо трудно. Наклонът е по-полегат и се ходи леко.

В последния участък към върха се върви в стръмен гол участък около 10 минути. Не след дълго върхът се вижда – останки от знамето и каменна пирамида.

Гледките са невероятни във всички посоки.

Там горе се вижда вече и Пирин – право напред.

Етап 4 е обратен на етап 3 и се изминава за по-кратко време, защото е само надолу, а маршрутът не е технически труден.

В етап 5, от разклонението поемаме надясно, т.е. в посока обратна на пещерата. След около 5 минути сме при Кръста, откъдето попиваме нова доза панорамни гледки.

В етап 6 от кръста първоначално се връщаме малко назад по познатата вече пътека и след няколко минути се отклоняваме по пътеката вдясно и надолу към манастира.

За информация, до връх Руен във Влахина планина може да се подходи и от другата страна – югоизточно откъм Бобошево. Начална точка на маршрута в този случай е хижа Яна, до която се стига с кола. Има указателни табелки. А ако имате подходяща логистика, може да направите преход от хижа Яна през връх Бобошевски Руен до Руенския манастир или обратно.

Когато се върнахме при манастира аз пак влязох за малко да постоя в двора му – много приятно място. А там, в двора отново дойде и компанията от 4 котки 🙂 .

От Руенския манастир се отправихме към Бобошево. В плана ни бяха старата църква Свети Тодор по път и Бобошевския манастир Свети Димитър.

Средновековна църква Свети Тодор

Да си призная, макар че исках да я видя, не очаквах да се впечатля кой знае колко от тази църква. По интернет бях виждала неугледния дървен кожух, построен около нея. Само че, се бях излъгала. Защо ли? И с просто око, без да си специалист видиш ли тази църква сам разбираш, че това е храм от времето преди турското робство – висок, НЕвкопан в земята. Онемях направо. Такава светиня да имаме … и в такова плачевно състояние. Макар и с големи разрушения, църквата е запазена до покрив. Запазени са частично и старите ѝ стенописи.

Църквата се намира близо до шосето на около километър и половина северно от Бобошево, малко преди отбивката за Скрино. Вижда се от пътя. Някъде там на отбивката може да се остави колата и да се отиде до църквата.

Църквата е описана за първи път от Константин Иречек. След това има различни датировки от различни наши учени историци, но всички те я отнасят между 11-ти и 14-ти век, като е най-вероятно тя да е построена през 12-ти век. В архитектурно отношение църквата е кръстообразна с една абсида. В нея са установени два живописни слоя.

Вълнуващо е да се посети такава българска старина, устояла на времето.

Бобошевски манастир и църква Свети Димитър

Последното място, което посетихме в този ден беше Бобошевският манастир. Той се намира на около 4 километра северозападно от Бобошево и до него се стига с кола. За манастира от центъра на Бобошево трябва да се насочите по уличките западно към планината. На излизане от градчето минавате покрай пистата за мотокрос и продължавате по шосето нагоре. След около 4 километра минавате покрай две хижи – Пионер и Яна. Малко след тях се намира манастирът.

От някогашния манастир е запазена само църквата, но дори само заради нея си струва да се разходите над Бобошево. Тя е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение и в нея могат да се видят много красиви средновековни стенописи. Интересно е също, че тя е доста висока в сравнение с други запазени и до днес средновековни църкви. Хубавото е, че е отворена за посетители, макар че осветлението е спряно и човек трябва да ползва светлина от телефон, за да разгледа стенописите, но пък това не е голям проблем.

Бобошевският манастир възникнал през 10-ти век, като първоначално се намирал над село Скрино. При падането на България под турско робство манастирът е разрушен, като още през 15-ти век бил възстановен, но на няколко километра югоизточно от първоначалното си местоположение. След възстановяването си, манастирът се превърнал във важен просветен център. Църквата била изписана през 1488 г. В архитектурно отношение тя е еднокорабна, едноабсидна, като през втората половина на 19-ти век към нея е достроен притвор. След Освобождението, за съжаление, Бобошевският манастир запада. Църквата е реставрирана изцяло през 2005 г.

Докато бяхме там, обиколихме църквата, за да я разгледаме от всички страни. Много е приятно мястото около нея – тихо, спокойно. До църквата има и чешма.

Получи ни се един богат на впечатления ден заради допира до няколко свети места, погледът от панорамен връх и бурния танц с ветровете.