За село Долен научих преди 3 години. Бяхме на разходка в Лещен и разговаряхме с една жена там, която срещнахме случайно и тя ни препоръча, ако имаме време, да отскочим и до Долен. Нямахме възможност тогава да отидем до село Долен, но го запомних и при следващото ни посещение в района на Гоце Делчев селото беше задължителна част от маршрута ни. В следващите редове ще ви разкажа за нашата кратка разходка там и защо бях впечатлена от мястото.

Как се стига до село Долен
Селото се намира се в Западните Родопи на около 230 километра южно от София и на 28 километра източно от град Гоце Делчев. Стига се с кола.

С какво е интересно село Долен
На мен лично селото ми направи впечатление с три неща:
- старите си автентични къщи;
- красивите родопски гледки в района и пътьом;
- усещането, че си се върнал назад във времето.

Село Долен е обявено за архитектурен резерват. Този резерват е всъщност в задната махала на селото. В него могат да се видят много на брой стари автентични родопски къщи.
Някои от тях, за съжаление, не са издържали товара на времето и са в руини.


Има и подновени много добре изглеждащи къщи.

Основна забележителност е каменната възрожденска църква. Храмът е с патрон Свети Никола и е от 1837 година.

Когато ние бяхме там, църквата беше затворена, но поне влязохме в двора и разгледахме отвън.

От информационната табела пред храма научихме, че селото било основано през 1460 година от няколко български семейства, потърсили убежище от турския поробител високо в планината.

Макар и много красиво и някак, като в стара приказка, в старата част на селото е много тихо, дори прекалено спокойно, да не кажа леко призрачно. Няма много движение. Почти няма хора. Тук-там се кипри някоя подновена къща за гости. Тъга лъха от немалко къщи с некролози на починалите им стопани. Така го видяхме ние в началото на февруари. Може би, през лятото е по-различно.
По време на нашето посещение бяхме съпровождани от две местни кучета, които бяха наши гидове в различни части от маршрута в селото.

Селските родопски гледки бяха много красиви – стари автентични къщи, някои частично или съвсем срутени, река с каменен мост, панорама към отсрещния хълм.

Няма да пропусна да отбележа, че реката образува водопад малко след каменния мост, за жалост с лоша видимост. Там до моста мястото си не дава важна някога за селото малка постройка – казанът за ракия.

С просто око се забелязва, че новата част на селото е доста оживена. Основен бизнес там е каменоделството.
Съвет: непременно комбинирайте ходенето до село Долен с посещение на Ландшафтен парк Градище, с който ще ви запозная в някоя следваща статия. Сам по себе си паркът е така любопитен, а пътеката, обхождаща парка, започва от шосето между Гоце Делчев и Долен.
Да кажа също, че в района на Гоце Делчев има много красив водопад, до който води лека и приятна пътека.
Преди 7-8 години идвахме в това село. Страхотно населено място с много стара история. Преди години, една възрастна жена имаше ключ от църквата. Когато ни отвори и влязохме вътре, останах смаян и от интериора. Спомням си, че тя ни подсказа, че ставали чудеса. Уникално е да се разхождаш по улиците на с. Долен. За съжаление много къщи бяха в развалини. Поддръжката изисква много средства и ентусиазъм.
Така е, уникално е по калдъръмите на с. Долен. Благодаря Ви за отзива!
Ако сте ходили в с. Долен и не сте влезли в църквата сте пропуснали половината от магията на селото. Срещу църквата живее жената, която поддържа църквата. Позвънете на звънеца и ще ви се отвори. Има същия символ с двуглавия орел като в Преподобна Стойна. След като сте видяли и усетили енерцията, може да хапнете истински родопски пататник в къща за гости Шаркови. Заслужава си.
Благодаря за споделеното!
Здравейте! Днес бяхме в село Долен и сме очаровани от селото и хората, които срещнахме там. Гледките са навсякъде, живописно е, макар и малко тъжно. Местните ни разказаха, че до 90- те години на 20 век населението е стигало около 2000 души. Имало е работа за хората. Сега е различно. Само туризма може да спаси подобни места.
В Шарковата къща ни нагостиха с най – вкусните мекици със сладко от градината и сиренце.
Мястото си заслужава, различно е и има атмосфера. Иска поне час – час и половина за спокойна разходка. Ще се върнем пак, този път за пататник.
Благодаря за интересния пътепис!
Благодаря ви за
Благодаря за отзива и споделените впечатления!
В края на м. Септември посетихме селото. За съжаление денят бе превалил и не разполагахме с достатъчно време за по-обстойно разглеждане, но и това, което видяхме ни очарова. Наистина селото те пренася в миналото. Някакво спокойствие битува по калдъръмените му улици.
Останахме и възхитени от една жена, която се оказа идеален екскурзовод и ни запозна и с това, което не успяхме да видим.
При възможност ще го посетим отново.
С. Долен без съмнение си заслужава да се види , но по-важно е да се усети духът на селото, а той е величав. Всеки който го посети би си задавал множество въпроси и би търсил отговори…
И понеже селото е от около 600 години , а влиза в границите на Царство България едва след Балканската война , аз си зададох въпроса , ‘Били ли са българите роби?’ Отговорът получих след доста усилия , четене на истинска /а не стъкмена от чужди интереси/ История и реално мислене без ментални филтри – НЕ не са били роби. Това село е крещящо доказателство , че са били поданици , които са имали всичко , продавали са труда си и са плащали данък на империята. Но сега искам да акцентирам на друго:
Духът на селото е ползван и от тоталитарната просъветска власт и изобщо не е случайно , че служителите в идеологическите центрове са го избрали за снимки на няколко филма, между които и този за т. нар. Петко -войвода.
Петко Киряков спокойно може да бъде причислен към изобретените български герои. Защо ли?! Защото той се продава на ЧУЖДИте интереси и то възмездно…Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
160 000 декара до Киев.
Ха, сетете се какви услуги прави на императора и на имперската политика на Русия.
Това – в момента, когато руското управление на България се опитва да прокара гласуване за изплащане на окупационния дълг от 16 милиона златни рубли.
Това, в момента, когато руските емисари всячески се стремят да провалят Съединението и организират преврати и метежи, за да подчинят България и да я превърнат в поредната губерния.
Това, в момента, когато Русия организира чети от разбойници, които да вилнеят в Източна Румелия, за да се предизвика Османската империя да нахлуе с армия и да се провали Съединението, като се отвори и нов повод за повторно нахлуване на Русия.
Никак не е случайно, че Стамболов, този истински български патриот, хвърля Петко Киряков в затвора и му отнема имотите.
Така трябва да се постъпва с всеки национален предател и слуга на руския империализъм.
Не, не трябва да се премахва Петко войвода от учебниците, а да се разкрие цялата истина относно предателската му роля след 1880 г. и особено след Съединението, защото, ако забелязвате, този епизод е изтрит от биографията му.
Но нашите историци предпочитат гузно да мълчат и да го заличат, вместо да разкрият истинската същност на руския империализъм, както и неговите методи, цели и слуги.
Трябва да отбележим, че при ареста му, в дома му са открити акции и пари на стойност над 60 000 златни лева, което по тогавашните цени прави около 120 кг. злато.