За село Долен научих преди 3 години. Бяхме на разходка в Лещен и разговаряхме с една жена там, която срещнахме случайно и тя ни препоръча, ако имаме време, да отскочим и до Долен. Нямахме възможност тогава да отидем до село Долен, но го запомних и при следващото ни посещение в района на Гоце Делчев селото беше задължителна част от маршрута ни. В следващите редове ще ви разкажа за нашата кратка разходка там и защо бях впечатлена от мястото.
Как се стига до село Долен
Селото се намира се в Западните Родопи на около 230 километра южно от София и на 28 километра източно от град Гоце Делчев. Стига се с кола.
С какво е интересно село Долен
На мен лично селото ми направи впечатление с три неща:
- старите си автентични къщи;
- красивите родопски гледки в района и пътьом;
- усещането, че си се върнал назад във времето.
Село Долен е обявено за архитектурен резерват. Този резерват е всъщност в задната махала на селото. В него могат да се видят много на брой стари автентични родопски къщи.
Някои от тях, за съжаление, не са издържали товара на времето и са в руини.
Има и подновени много добре изглеждащи къщи.
Основна забележителност е каменната възрожденска църква. Храмът е с патрон Свети Никола и е от 1837 година.
Когато ние бяхме там, църквата беше затворена, но поне влязохме в двора и разгледахме отвън.
От информационната табела пред храма научихме, че селото било основано през 1460 година от няколко български семейства, потърсили убежище от турския поробител високо в планината.
Макар и много красиво и някак, като в стара приказка, в старата част на селото е много тихо, дори прекалено спокойно, да не кажа леко призрачно. Няма много движение. Почти няма хора. Тук-там се кипри някоя подновена къща за гости. Тъга лъха от немалко къщи с некролози на починалите им стопани. Така го видяхме ние в началото на февруари. Може би, през лятото е по-различно.
По време на нашето посещение бяхме съпровождани от две местни кучета, които бяха наши гидове в различни части от маршрута в селото.
Селските родопски гледки бяха много красиви – стари автентични къщи, някои частично или съвсем срутени, река с каменен мост, панорама към отсрещния хълм.
Няма да пропусна да отбележа, че реката образува водопад малко след каменния мост, за жалост с лоша видимост. Там до моста мястото си не дава важна някога за селото малка постройка – казанът за ракия.
С просто око се забелязва, че новата част на селото е доста оживена. Основен бизнес там е каменоделството.
Съвет: непременно комбинирайте ходенето до село Долен с посещение на Ландшафтен парк Градище, с който ще ви запозная в някоя следваща статия. Сам по себе си паркът е така любопитен, а пътеката, обхождаща парка, започва от шосето между Гоце Делчев и Долен.
Да кажа също, че в района на Гоце Делчев има много красив водопад, до който води лека и приятна пътека.
Преди 7-8 години идвахме в това село. Страхотно населено място с много стара история. Преди години, една възрастна жена имаше ключ от църквата. Когато ни отвори и влязохме вътре, останах смаян и от интериора. Спомням си, че тя ни подсказа, че ставали чудеса. Уникално е да се разхождаш по улиците на с. Долен. За съжаление много къщи бяха в развалини. Поддръжката изисква много средства и ентусиазъм.
Така е, уникално е по калдъръмите на с. Долен. Благодаря Ви за отзива!
Ако сте ходили в с. Долен и не сте влезли в църквата сте пропуснали половината от магията на селото. Срещу църквата живее жената, която поддържа църквата. Позвънете на звънеца и ще ви се отвори. Има същия символ с двуглавия орел като в Преподобна Стойна. След като сте видяли и усетили енерцията, може да хапнете истински родопски пататник в къща за гости Шаркови. Заслужава си.
Благодаря за споделеното!
Здравейте! Днес бяхме в село Долен и сме очаровани от селото и хората, които срещнахме там. Гледките са навсякъде, живописно е, макар и малко тъжно. Местните ни разказаха, че до 90- те години на 20 век населението е стигало около 2000 души. Имало е работа за хората. Сега е различно. Само туризма може да спаси подобни места.
В Шарковата къща ни нагостиха с най – вкусните мекици със сладко от градината и сиренце.
Мястото си заслужава, различно е и има атмосфера. Иска поне час – час и половина за спокойна разходка. Ще се върнем пак, този път за пататник.
Благодаря за интересния пътепис!
Благодаря ви за
Благодаря за отзива и споделените впечатления!
В края на м. Септември посетихме селото. За съжаление денят бе превалил и не разполагахме с достатъчно време за по-обстойно разглеждане, но и това, което видяхме ни очарова. Наистина селото те пренася в миналото. Някакво спокойствие битува по калдъръмените му улици.
Останахме и възхитени от една жена, която се оказа идеален екскурзовод и ни запозна и с това, което не успяхме да видим.
При възможност ще го посетим отново.
С. Долен без съмнение си заслужава да се види , но по-важно е да се усети духът на селото, а той е величав. Всеки който го посети би си задавал множество въпроси и би търсил отговори…
И понеже селото е от около 600 години , а влиза в границите на Царство България едва след Балканската война , аз си зададох въпроса , ‘Били ли са българите роби?’ Отговорът получих след доста усилия , четене на истинска /а не стъкмена от чужди интереси/ История и реално мислене без ментални филтри – НЕ не са били роби. Това село е крещящо доказателство , че са били поданици , които са имали всичко , продавали са труда си и са плащали данък на империята. Но сега искам да акцентирам на друго:
Духът на селото е ползван и от тоталитарната просъветска власт и изобщо не е случайно , че служителите в идеологическите центрове са го избрали за снимки на няколко филма, между които и този за т. нар. Петко -войвода.
Петко Киряков спокойно може да бъде причислен към изобретените български герои. Защо ли?! Защото той се продава на ЧУЖДИте интереси и то възмездно…Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
160 000 декара до Киев.
Ха, сетете се какви услуги прави на императора и на имперската политика на Русия.
Това – в момента, когато руското управление на България се опитва да прокара гласуване за изплащане на окупационния дълг от 16 милиона златни рубли.
Това, в момента, когато руските емисари всячески се стремят да провалят Съединението и организират преврати и метежи, за да подчинят България и да я превърнат в поредната губерния.
Това, в момента, когато Русия организира чети от разбойници, които да вилнеят в Източна Румелия, за да се предизвика Османската империя да нахлуе с армия и да се провали Съединението, като се отвори и нов повод за повторно нахлуване на Русия.
Никак не е случайно, че Стамболов, този истински български патриот, хвърля Петко Киряков в затвора и му отнема имотите.
Така трябва да се постъпва с всеки национален предател и слуга на руския империализъм.
Не, не трябва да се премахва Петко войвода от учебниците, а да се разкрие цялата истина относно предателската му роля след 1880 г. и особено след Съединението, защото, ако забелязвате, този епизод е изтрит от биографията му.
Но нашите историци предпочитат гузно да мълчат и да го заличат, вместо да разкрият истинската същност на руския империализъм, както и неговите методи, цели и слуги.
Трябва да отбележим, че при ареста му, в дома му са открити акции и пари на стойност над 60 000 златни лева, което по тогавашните цени прави около 120 кг. злато.
Ивайло Радулов, заради такива като тебе се срамувам пред внуците си! Опитвам се да ги възпитавам като истински българи, а те ми сочат такива като тебе и питат “този пък какъв е дето плюе по родните си герои и и по България, турчин ли е или предател?