За село Долен научих преди 3 години. Бяхме на разходка в Лещен и разговаряхме с една жена там, която срещнахме случайно и тя ни препоръча, ако имаме време, да отскочим и до Долен. Нямахме възможност тогава да отидем до село Долен, но го запомних и при следващото ни посещение в района на Гоце Делчев селото беше задължителна част от маршрута ни. В следващите редове ще ви разкажа за нашата кратка разходка там и защо бях впечатлена от мястото.
Как се стига до село Долен
Селото се намира се в Западните Родопи на около 230 километра южно от София и на 28 километра източно от град Гоце Делчев. Стига се с кола.
С какво е интересно село Долен
На мен лично селото ми направи впечатление с три неща:
- старите си автентични къщи;
- красивите родопски гледки в района и пътьом;
- усещането, че си се върнал назад във времето.
Село Долен е обявено за архитектурен резерват. Този резерват е всъщност в задната махала на селото. В него могат да се видят много на брой стари автентични родопски къщи.
Някои от тях, за съжаление, не са издържали товара на времето и са в руини.
Има и подновени много добре изглеждащи къщи.
Основна забележителност е каменната възрожденска църква. Храмът е с патрон Свети Никола и е от 1837 година.
Когато ние бяхме там, църквата беше затворена, но поне влязохме в двора и разгледахме отвън.
От информационната табела пред храма научихме, че селото било основано през 1460 година от няколко български семейства, потърсили убежище от турския поробител високо в планината.
Макар и много красиво и някак, като в стара приказка, в старата част на селото е много тихо, дори прекалено спокойно, да не кажа леко призрачно. Няма много движение. Почти няма хора. Тук-там се кипри някоя подновена къща за гости. Тъга лъха от немалко къщи с некролози на починалите им стопани. Така го видяхме ние в началото на февруари. Може би, през лятото е по-различно.
По време на нашето посещение бяхме съпровождани от две местни кучета, които бяха наши гидове в различни части от маршрута в селото.
Селските родопски гледки бяха много красиви – стари автентични къщи, някои частично или съвсем срутени, река с каменен мост, панорама към отсрещния хълм.
Няма да пропусна да отбележа, че реката образува водопад малко след каменния мост, за жалост с лоша видимост. Там до моста мястото си не дава важна някога за селото малка постройка – казанът за ракия.
С просто око се забелязва, че новата част на селото е доста оживена. Основен бизнес там е каменоделството.
Съвет: непременно комбинирайте ходенето до село Долен с посещение на Ландшафтен парк Градище, с който ще ви запозная в някоя следваща статия. Сам по себе си паркът е така любопитен, а пътеката, обхождаща парка, започва от шосето между Гоце Делчев и Долен.
Да кажа също, че в района на Гоце Делчев има много красив водопад, до който води лека и приятна пътека.
Преди 7-8 години идвахме в това село. Страхотно населено място с много стара история. Преди години, една възрастна жена имаше ключ от църквата. Когато ни отвори и влязохме вътре, останах смаян и от интериора. Спомням си, че тя ни подсказа, че ставали чудеса. Уникално е да се разхождаш по улиците на с. Долен. За съжаление много къщи бяха в развалини. Поддръжката изисква много средства и ентусиазъм.
Така е, уникално е по калдъръмите на с. Долен. Благодаря Ви за отзива!
Ако сте ходили в с. Долен и не сте влезли в църквата сте пропуснали половината от магията на селото. Срещу църквата живее жената, която поддържа църквата. Позвънете на звънеца и ще ви се отвори. Има същия символ с двуглавия орел като в Преподобна Стойна. След като сте видяли и усетили енерцията, може да хапнете истински родопски пататник в къща за гости Шаркови. Заслужава си.
Благодаря за споделеното!
Здравейте! Днес бяхме в село Долен и сме очаровани от селото и хората, които срещнахме там. Гледките са навсякъде, живописно е, макар и малко тъжно. Местните ни разказаха, че до 90- те години на 20 век населението е стигало около 2000 души. Имало е работа за хората. Сега е различно. Само туризма може да спаси подобни места.
В Шарковата къща ни нагостиха с най – вкусните мекици със сладко от градината и сиренце.
Мястото си заслужава, различно е и има атмосфера. Иска поне час – час и половина за спокойна разходка. Ще се върнем пак, този път за пататник.
Благодаря за интересния пътепис!
Благодаря ви за
Благодаря за отзива и споделените впечатления!
В края на м. Септември посетихме селото. За съжаление денят бе превалил и не разполагахме с достатъчно време за по-обстойно разглеждане, но и това, което видяхме ни очарова. Наистина селото те пренася в миналото. Някакво спокойствие битува по калдъръмените му улици.
Останахме и възхитени от една жена, която се оказа идеален екскурзовод и ни запозна и с това, което не успяхме да видим.
При възможност ще го посетим отново.