Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче, Врачанско

Това беше третото ни посещение в района на село Лиляче. При първото преди години се запознахме отблизо с Божия мост. Тогава не знаехме за Пешкето и нямаше табели нито за него, нито за моста. При второто – пак преди години – бяхме решили да си припомним Божия мост и да се запознаем с Пешкето. Тогава времето ни притисна и планът остана наполовина изпълнен. При скорошното ни посещение Пешкето беше основна цел.

Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче
Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче

Скален лабиринт Пешкето представлява огромна проходна пещера с отвори в горната си част. Подобна е на близкия Божи мост и Чудните мостове в Родопите. Вътрешната ѝ част освен на каменни образувания е богата и на растителност – предимно храсти и дървета, част от които се подават през отворите отгоре.

Къде се намира и как се стига

Пешкето се намира в източните покрайнини на врачанското село Лиляче, близо до местната река Лиляшка бара. Самото село е разположено на около 15 километра северно от Враца.

За да стигнете до скалния лабиринт, на влизане в селото следвате кафявите табелки за Божия мост, които ви отвеждат покрай църквата и малко след нея се пресича реката по мост, срещу който до табелата за Божия мост се появява и табела за Пешкето – наляво.

След моста завивате наляво и продължавате още малко. На последната пряка може да оставите колата и от там да продължите пеша по черния път по протежението на реката. Следват 5 минути ходене. В далечината ще видите беседка. Малко преди нея от другата страна на реката се намира скален лабиринт Пешкето. Външно, освен че е скала, мястото не издава за своята същност.

Къде се намира Пешкето
Къде се намира Пешкето

За да влезете в Пешкето, първо трябва да пресечете реката. Точно зад беседката има удобен брод от камъни и там е лесно да се пресече.

При Пешкето - все още нищо не се разкрива
При Пешкето – все още нищо не се разкрива

Като сте вече до скалата, ще видите, че има малък нисък вход навътре. Ако ви се лази няколко метра – пробвайте. Ако не, минете отляво на скалата и се качете по хълмчето. След съвсем малко ходене ще стигнете до големия вход на Пешкето.

Скален лабиринт Пешкето
Скален лабиринт Пешкето

Озовали се вътре, ще се натъкнете на гледки, които са доста различни от тези извън него.

В Пешкето
В Пешкето
Вътре в лабиринта
Вътре в лабиринта

Отделете си поне половин час за разходка из него и разглеждане. Тук-там има поставени дървени пейки.

Над Пешкето - виждат се клоните на дърветата в лабиринта
Над Пешкето – виждат се клоните на дърветата в лабиринта

Ние след като го обходихме се качихме отгоре, за да видим как е пейзажа.

Над Пешкето - гледка към село Лиляче
Над Пешкето – гледка към село Лиляче

Добре беше – освен гледките към селото, беше интересно да видим стърчащите от скалните дупки корони на дърветата.

Публикувано в природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

2 Коментара към Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче, Врачанско

  1. Иво Иванов каза:

    Прочетох и разгледах снимките. Тъй като съпругата ми е от Лиляче, и то непосредствено до този район имам някакви наблюдения. Общо взето всичко е така. Не разбрах от описанието кога е било (като дата, година). Ще ви разкажа за моето влизане в Пешкето (и по специално в пещерата). Беше някъде 1978-1980 г., млади, щури.От жена ми и нейните бях разбрал за пещерата Пешкето.С мой двама приятели бяхме пообиколили (любителски) някои пещери из Врачанско. Та за тази: Преминахме с много трудности през около 2-3 метров тесен проход, след което попаднахме в по-широка зала. Тя се разклоняваше на три. Преминахме и по трите. По единия ръкав стигнахме до място, което като че ли излизаше към повърхността, но по него нямаше нищо интересно. Имаше някои надписи, имена (но личеше, че са скорошни). По другия коридор стигнахме до тясно място, след което не можехме да продължим. Виждаше се, че нататък е по-широко. И по третия ръкав стигнахме до подземна река която преминаваше през тясно място, непроходимо поне за нас (необорудвани). Е, имахме поне прожектори. Отсреща имаше великолепен бял (не бял, нямам думи за нещо по-бяло) водопад. За да преминем нататък ни трябваше поне някаква лодка, но ние нямахме. А, дълбочината на подземната река и то преминаваща през някаква теснина ни се стори доста сериозна. И с това завършихме. Излязохме кални като прасета. Добре, че наблизо е Лиляшката бара (може би водата от вълшебния водопад също се влива някъде) та се поизкъпахме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *