Много обичам да посещавам старинни и автентични български параклиси, църкви и манастири. Не, не е само и единствено, защото вярвам … Просто имам някакво странно усещане, когато съм на такива места – от една страна се вълнувам от допира до тези старини, помогнали ни да се запазим като народ, а от друга – присъствието по такива места ме кара да се чувствам здраво свързана с нашето минало.
Тези усещания се засилват, когато местата не са съвсем традиционни. Едно такова странно и по своему уникално място е скалната църква до село Михалич в Сакар планина. Не знаех за него … до скоро. Посетихме го на път за средновековната крепост Буклон до село Маточина.
Как се стига
Село Михалич се намира на около 30 километра североизточно от Свиленград. Пътят е много лош на места. Добре, че за компенсация пътьом има много красиви панорамни гледки във всички посоки, докъдето ти взор стигне. Отбивката за скалната църква се пада вляво от шосето малко преди самото село. Мястото е добре обозначено и лесно разпознаваемо. Край отбивката има широко място, където да оставите колата и откъдето трябва да продължите пеша.
Според една от началните табелки, името на църквата е „Свети Пантелеймон“.
След като оставите колите, тръгвате по широк черен път нагоре по хълма.
След няма и 5 минути ходене, пътят завива леко наляво, а след това има указателна табелка към скалната църква. От тази табела, която се пада точно над църквата, може да се подходи към входа на църквата и от двете страни – още няколко крачки, независимо откъде минете, и сте пред входа на църквата.
Също така, на това място с табелката се открива страхотна панорама напред.
Точно пред входа на църквата има информационна табелка за историята на църквата. Според нея, църквата е била направена от монаси-отшелници около 10-и или 11-век.
Прочетох информацията от табелката и влязох в каменната църква през обособената арка. Интересна ми беше, макар и леко подкрепена със съвременен бетон. След арката следваха интересни каменни стъпала към вътрешността на църквата. Видях олтара и двете странични конхи. В дясната част по стените се стичаше вода, за която знаех, че е лечебна (или поне така бях прочела). Имаше подложени съдове да я събират.
Като цяло, при църквата се впечатлих от три неща:
- нейните размери;
- погледът отгоре;
- панорамните гледки наоколо.
Особено чудата беше скалата над входа на църквата, обработена така, че да наподобява редица от колони.
Скалната църква безспорно е много интересна и отличаваща се от други скални църкви със своите размери и архитектура, но в интерес на истината, едва ли би се засилил някой от другия край на България специално да я види. Все пак, ако сте в района на Свиленград, непременно си отделете време, за да разгледате скалната църква!
Съвет: лятото е много горещо там в района. Най-добре планирайте посещение през пролетта или есента. Пазете се от змии!
За пореден път су убеждавам, че България е най-красивата страна на света! Имаме прекрасна природа и уникални места за разходка и почивка, но за съжаление не умеем да ги пазим. Уважавам хора, като вас, които показват и ценят България и нейните прелести!
Явно не сте пътували много. Не казвам, че в България има красиви места, но природата няма граници. А най-красивите места съм видяла не на територията на нашата мила родина. Индия, Щатите, дори Черна гора и Сърбия… необятни красоти…. езерата в Австрия…. планините….. а Румъния…. там пък какво красоти…
В България харесвам Деветашката пещера и езерата на Рила, както и Рила откъм Мальовица. Но далеч не смятам, че България е най-красивата…
Съгласен съм, че природните богатства и красиви места, граници не знаят. По останалто, написано от вас, става ясно, че вие, не сте пътували достатъчно, особено пък в България 😉 Лично аз, съм обикалял много места в чужбина и имам база за сравнение… България спокойно може да се сравнява с многооо страни… България е с площ 110 994 km². В България има няколко планини с т.нар. алпийски ландшафт и то в собствена граница, т.е. планината започва в България и приключва в България. Пирин, Рила, Стара планина и малката част в Сърбия (на бивша Българска територия, същото важи за Родопите и малката част в Гърция, същото важи и за Странджа в Турция (отново бивши територии)… Няма в Света страна с такъв мащаб и с толкова голямо разнообразие от Природни забележителности, гори, различни видове гори, както и вековни, пещери (над 6000), растителни видове, животински видове, прекрасно крайбрежие и изключително разнообразно, езера, красиви язовири… Да не говорим за древни цивилизации, които са обитавали тези земи ако ли не Най-древните, то едни от Най-древните… първото технологично-обрабетно злато в света е намерено тук… Толкова минерлни извори, най-горещият гейзер в Европа… Нито Рила е най-високата, нито Алпите са най-високите…, също така Алпите са Верига с обща площ 298 128 km²…, нито са само в една страна, а са споделни… ако ги няма Алпите, доста страни ще са „на сухо“… чак до Черна гора 😉 В България има от пустиня до море (при това само две са пустините от този тип в Европа..). В Австрия и Швейцария нито море са виждали, нито пустиня… България е събрала много голям процент от пейзажите по света на многооо малка площ… Разбира се, че в сащ има огромни езера и красиви места, но не може да се мери с Русия нали…, но въпреки мащабите в Българската природа има многооо сходства… От Русия, Канада, през САЩ, през Азия, чак до Австралия и Нова Зеландия… с други думи: Природа на квадратен метър площ…, България няма равна. В интернет примери, колкото искате…
Страхотен обзор! Благодаря Ви за отзива!
Да така е, както казваше в ония недалечните червени години, Пепи Американеца /елитен софийски гамен/- Насекъде е Америка, бе пъпеш!
Въпрос на лично виждане
благодаря Ви за коментара, Кари. Наистина, имаме най-прекрасната страна, а скалната черква до село Михалич в Сакар планина, е едно от многото прекрасни места.
Струва ми се че виждам и някакъв надпис от лявата страна на стената височко на входа . Тоез втората снимка . Мн.интересн и красиво място. За жалост нищо не се подържа а се руши.В чужбина и от камък правят история а в България рушиме с булдозери антични селища!!!???
Мястото е невероятно интересно, наистина!
Зависи къде…например в Созопол се строят старинни кули и крепостни стени…
Здравейте, направо съм учуден, че тази „красота“/направо чудо/ се е запазило до днес, че като знам ние българите как си пазим старините направо ме хваща страх.
В далечната 2008 година и аз посетих тази църква и направо бях повече от удивен, вървиш си по поляната, тук там се виждат скали заровени в земята и изведнъж църква под земята. Тогава нямаше почти никакви табели. За нея ни каза един дядо от с.Маточина. Междудругото в това село има и една каменна църква. Изсечена в скалите на едно като малко хълмче. Може би това е било някога някакъв комплекс, защото отстрани се виждаха някакви основи. В помещението на църквата, тя беше само с една „зала“ може би около 4х4 метра имаше дупка на лявата стена. Тогава дядото ни разправи, че това било вход на тунел, който минавал под границата и можело да се стигне до Одрин.
здравейте и благодаря за интересната информация. Ние, за съжаление, не успяхме да стигнем до другата скална църква в Сакар – село Маточина, която споменавате. Жалко, защото по тези места не се ходи всеки ден. Дано все пак някой път наваксаме пропуска!
Здравейте, Ели!
Година и нещо изкарах на заставата в с. Сладун. То е точно между с. Михалич и с. Маточина. Като войник нито веднъж не съм посетил двете скални църкви /както по-горе пише И. Рошков – при с. Маточина също има скална църква/, нито Букелон. Крепостта поне съм я гледал с бинокъл стотици пъти. Може би ограниченият режим на посещение в граничната зона е спомогнал за запазването на тези старини.
В плановете ми е няколко дневна разходка по тези места, вкл. Елхово, Тополовград, Хлябово, Свиленград, Любимец, Мезек, Ивайловград и т.н. Но това едва ли ще стане това лято – предстои ми смяна на работата.
Снимките са чудесни и много по-различни от тези, които съм гледал досега.
Едно време в този район имаше страшно много змии. Дори в заставата влизаха. Сега как беше?
Поздрави!
Здравейте, Даниел,
Много благодаря за интересния Ви отзив! Пожелавам Ви да посетите набелязаните места възможно най-скоро!
Относно змиите – това звучи малко стряскащо! За щастие ние не се натъкнахме на никакви такива гадини, може би, защото им беше още рано … Все пак пътеката към крепостта Букелон, а и към скалната църква, е доста утъпкана и си мисля, че при внимаване къде човек стъпва няма да има опасност.
Поздрави и хубаво лято,
Ели Иванова
Здравейте. Детството ми мина в с.Михалич. Всяка година на Великден се правеше курбан и се събирахме там. Независимо, че в селото имаше и друга църква, тази сякаш се тачеше повече. Не знам дали името ѝ е св. Панталеймон, но аз я знам само като Ипанди. Тя се е запазила, но ултара е разбит от иманяри, имаше икони, кръстове, но всичко е ограбено. Въпреки, че съм от този район, за жалост не съм ходила нито на крепостта, нито до другата църква в с.Маточина. Радвам се, че има българи, които уважават и споделят местата с история в България
здравейте и благодаря за прекрасния отзив! Името на скалната църква разбрахме от табелката. А иначе … Жалко е това, което казвате за иманярите и ограбената скална църква! Жалко е, че те са буквално навсякъде и унищожават толкова ценни реликви, късчета от нашата история! Жалко е! Пропиляват с лека ръка хилядолетно богатство! Но така е, щом не можем по реда си да го опазим …
Благодаря за чудесния материал в снимки и текст. Коментарите също са интересни и дават информация. От 2-3 год. сме набелязали обекта за посещение, но понеже е малко по-встрани още не сме стигнали до него. Но непременно ще го направим!
Здравейте аз скоро научих за църквите в маточина и михалич нямс ли начин да се поеме към тях ангажимент да бъдат действащи църкви защото са уникални там дори няма и свещичка пожелае човек да си запали няма и иконички няма ли някой който се грижи за тях
Здравейте, за съжаление, не ми е известно дали и кой се грижи за тези скални църкви …
Много интересно/и разказа на Елена и коментриите/
Може би трябва да се подсети дипломатично Светия синод за съществуването на тези скални църкви. Мисля,че няма да поемат ангажимент,но..кой знае.Най добре е,който се запътил да го посети,да си закупи свещ от селската църква или да си носи,откъдето е тръгнал.
И..имам въпрос kъмЕлена:Да не би да сте събрали пътеписите си в книга.Ще пробвам в drumivdumi.com
Благодаря много за отзива! Не знам какво може да направи Синода конкретно в случая, защото тези църкви не са действащи и според мен имат историческа стойност, може би някое министерство трябва да се погрижи. То лошото е, че действащи храмове се рушат и са оставени на самотек…
По въпроса за книгата – все още нямам, надявам се скоро 🙂 .
Мястото е забележително – истинска подземна катедрала. Има толкова невероятни места из България, за които хората дори не са чували. Сакар планина е забулена в мистерии, много малко се знае за тайнствените места там. Наблизо до „Св. Панталеймон“ се намира и скалната църква край село Маточина, наричана „Свети дух“ и крепостта Букелон. Всеки, който не ги е посещавал ще остане силно впечатлен, когато го направи.
През живота си ходих на петте континента на Земята ,видях много красиви места, но нищо не може да се сравни с дивната българска природа с четири годишни времена. Запитах се защо мисля така , обратно на една госпожа по- горе и си отговарям: Ами всички деца са красиви , но своите са по своему особено красиви, повечето възрастни хора са по-търпеливи и мъдри, но твоите майка и баби имат особено място в спомените и мислите ти ! Така е и с Родината!
Много сте прав. Благодаря Ви за отзива!