Средновековната църква Св. Никола в Калотина и още три църкви на запад

Изумително е колко много български средновековни църкви са устояли на времето и са се запазили през вековете в целия си ръст. Изумително е също окаяното състояние, в което се намират немалка част от тях! Основен фокус на тази статия е една такава църква – средновековната църква в село Калотина със седемвековно минало, която напук на злощастната си през миналия век съдба, все още си стои там кротко на малък хълм на десния бряг на река Нишава.

Средновековна църква Св. Никола в Калотина
Средновековна църква Св. Никола в Калотина

Направихме тази обиколка из недалечния български запад в първата половина на септември. Есента видимо се задаваше, но денят беше слънчев, на моменти горещ, един от последните топли дарове на отминаващото лято. За да направим разходката си по-богата и интересна, включихме в нея още няколко стари църкви. Добре се получи. Следват подробностите.

Средновековна църква Свети Никола в Калотина

Къде се намира

Село Калотина се състои от няколко махали, а тази, в която се намира църквата се нарича Дивина махала. Ако идвате от главния път за ГКПП към Сърбия, отбивате се към Калотина и после трябва да продължите в североизточна посока. Не след дълго минавате по мост над река Нишава и веднага след моста трябва да завиете вляво. Това е махалата. Продължавате още малко по улицата през Дивина махала покрай къщите по път с трошено-каменна настилка, който може да се измине с лека кола. Църквата е разположена на малко възвишение. Пред нея има място за паркиране.

Координати: 42.992665, 22.860899.

Ето и кратко филмче за църквата.

Архитектура и стенописи

Църквата е доста ниска, каменна, еднокуполна, едноабсидна, с притвор. Притворът е изцяло изписан, но за съжаление стенописите са в много лошо състояние – трудно се различава какво е изобразено. Според това, което прочетох в различни източници, голяма част от стенописите в притвора заемат портретите на ктиторите на църквата. Точно над входа към наоса е изписан Исус Христос и това е най-добре запазената рисунка от видимо богатата някога стенописна украса.

Средновековна църква Св. Никола - в притвора
Средновековна църква Св. Никола – в притвора

В наоса на църквата е още по-зле откъм стенописи – има фрагменти и следи от фрески тук-там, но като цяло се виждат голите каменни стени.

Да отбележа, че църквата е снабдена с нов покрив, което говори, че поне в последно време за нея се полагат някакви грижи.

Средновековна църква Св. Никола - фрагменти от фрески в наоса
Средновековна църква Св. Никола – фрагменти от фрески в наоса

История и легенди

Средновековната църква „Св. Никола“ в село Калотина е паметник на културата с национално значение. Когато търсих информация за нея, попаднах на много интересно кратко историческо съобщение, представящо проучване на надпис, издялан с острие на южната стена на черквата до входа ѝ. Издълбаният текст е оставен от Димитър, майсторът съградил църквата, и е разчетен от изследователя Христо Андреев (ИИИ, БАН) като „+ Иисус Христос. Димитър зида тук 88 дни…“. По-надолу в статията Христо Андреев отбелязва, че тези думи заедно с големия ктиторски надпис в наоса на църквата изясняват интересни детайли от строежа на храма. Ктиторският надпис е разчетен и дава информация, че църквата е построена през октомври 1332 г. със спомоществователството на севаст Деян, севаста Владислава и двете им деца Йоан и Димитър. Това дава основание на Андреев да очертае два етапа в строителството и изписването на църквата – първият – около 3 месеца, е започнал през пролетта на 1332 г. и е свързан с изграждането (с участието на Димитър), а вторият, завършил през октомври е свързан с изографисването на храма, в който са участвали според автора трима зографи.

Пълният текст на историческото съобщение може да прочетете тук.

Средновековна църква Св. Никола - в наоса
Средновековна църква Св. Никола – в наоса

Според сайта Свети места „Калотинската църква е преживяла падането на България под османска власт и е просъществувала през всичките години на турското робство.“ Една от причините според същия сайт църквата да се съхрани през вековете е била привилегированият статут на Калотина като дервентджийско селище. Дервентджиите охранявали пътя към Цариград и имали по-големи права и финансови възможности.

За съжаление, дълги години след Освобождението, средновековната църква в Калотина е била оставена без покрив, което увредило непоправимо нейните стенописи.

Според местна легенди, в тази средновековна църква през 1349 г. се е венчал българският цар Иван Александър с новопокръстената еврейка Сара-Теодора. Мен лично това доста ме съмнява – не си представям как тази малка църквичка би побрала царското семейство и цялата му свита и как целият този антураж би се вдигнал от столицата Търново вместо да си стои там и да се радва на дворцовите си удобства и просторните столични църкви. Както и да е, това ни най-малко не омаловажава значимостта на средновековната калотинска църква.

Само на 5 километра източно по права линия от средновековната църква в Калотина може да се види още един храм от приблизително същия период – това е старата църква в село Беренде. Преди време съм ви разказвала за нея. И там стенописите не бяха в цветущо състояние, но определено бяха по-запазени. Доколкото имам информация тази църква в момента е в реставрация.

Църква Света Троица в Калотина

Местността, в която е разположена църквата се нарича Лозище. Намира се над махала Селото, в която попада административния център на Калотина. Как да стигнете до църквата? Ако идвате откъм средновековната църква Св. Никола, минавате през площада с кметството и малка естрада, и завивате вляво по втората пряка след площада. Стига се до старо училище и до църквата, която се пада вдясно от него.

Координати: 42.996229, 22.86969

Църква Света Троица в Калотина
Църква Света Троица в Калотина

Основите на сегашната църква са положени през 1938 г. върху останки от по-стара църква, за която нищо не се знае. Освещаването ѝ се състои през 1947 г. Храмът е бил построен с активното съдействие на отец Генади Гьорев, който служи в него до смъртта си през 1977 г. След това църквата е занемарена и тъне в забрава. Преди няколко години внучката на отец Генади Гергана Станчева започва инициатива за възстановяване и обновяване на храма, което вече е факт. Съвсем наскоро – през юли 2022 – църквата е била тържествено осветена.

Когато ние посетихме църквата, на прага ѝ ни посрещна именно Гергана, внучката на отец Генади, усмихната и видимо енергична жена. Тя ни разказа за историята на храма.

Оброкът зад църквата
Оброкът зад църквата

В архитектурно отношение църквата е еднокорабна, с притвор, една абсида и камбанария над притвора. Вдясно от нея се белее чешма, а вляво над нея може да се види огромен оброк – Св. Георги, който беше леко кривнал по време на нашата разходка.

Църква Света Петка в Беренде извор

Следващата ни спирка беше църквата Св. Петка, която е разположена до шосето малко преди входната табела на село Беренде извор. Църквата е гробищна, много добре поддържана, със стара камбанария. За съжаление, беше заключена.

Църква Св. Петка в с. Беренде извор
Църква Св. Петка в с. Беренде извор

До нея също имаше оброк – Света Петка.

Оброк Св. Петка
Оброк Св. Петка

Връдловски манастир „Свети пророк Илия“

След Беренде извор се насочихме към Връдловския манастир. Шосето се вие близо до западната ни граница. Асфалтът е стар и на места ужасно изронен. Най-лошият участък е малко преди село Станинци, край което има мина за добив на въглища. Следващото село е Връдловци, край него е разположен Връдловския манастир.

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"
Връдловски манастир „Св. пророк Илия“

Малко преди село Връдловци шосето се разделя на две – направо е за селото, а наляво, под ЖП надлеза се продължава за Голеш и Годеч. Там на разклонението има стара спирка и е удобно да се остави колата. За Връдловския манастир тръгвате по шосето към селото и след няколко метра стигате до мост над река. Вляво от моста се отделя черен коларски път, който води към манастира. След около 15 минути ходене се стига до ЖП линията, която се пресича (бъдете внимателни, защото от време на време минават товарни влакове!).

Към Връдловския манастир
Към Връдловския манастир

Манастирът се пада на малко възвишение вляво малко след линията. Цялото разстояние от моста до манастира се изминава за около 20 минути.

Координати: 43.032203, 22.9422

Връдловски манастир
Връдловски манастир

От Връдловския манастир е останала само църквата му. Тя също беше заключена. До нея са направени навеси с маси и пейки за отдих. Информацията, която впоследствие намерих за светата обител беше изключително оскъдна. В сегашния си вид манастирът е възстановен в началото на XX век. Предполага се, че храмът е изграден върху основите на по-стара църква.

Публикувано в български манастири, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Моите книги

Още интересни маршрути до любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Поръчайте чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение тук.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *