Там край Костенец – водопадите и крепостта Траянови врата

Посетихме Костенските водопади и крепостта в прохода Траянови врата за първи път в разгара на късната пролет. Сезон на свежа избуяла зеленина, обилни дъждове и щъркели. Много щъркели.

Получи ни се тогава много добра кратка екскурзия. В рамките на 5 – 6 часа заедно с пътя успяхме да походим и да се насладим на Рила планина, да се охладим и освежим от пръските на двата Костенски водопада, да се потопим в далечното минало при крепостта Траянови врата и дори да си наберем малко билки.

Ако ходите в района на Костенец, препоръчвам ви да посетите тези места точно в този ред – водопад Скаловитец, Костенски водопад, крепост Траянови врата. Това е изпитаният и добре работещ алгоритъм „Да започнем от най-трудното място“.

Съвсем наскоро повторихме разходката с малка промяна – вместо Костенския водопад отидохме до друг, непознат до скоро за нас – водопад Яворица. За него ви разказах в тази статия.

В редовете по-долу ще намерите подробна информация за двата Костенски водопада и за крепостта в прохода Траянови врата. Снимките в изложението са от двете ни посещения. В последната част ще видите два интересни кадъра от типа преди и след, проследяващи как се е променила крепостта в резултат на реставрацията.

Водопад Скаловитец

Водопад Скаловитец, известен още като Скаловитско дере, е привлекателно място за кратък излет. Пътеката, водеща до него е широка, добре обозначена и поддържана. Тя започва от хижа Гургулица, намираща се на около 4 километра нагоре по асфалтов път, започващ от площадчето пред Костенския водопад в горната част на село Костенец. Пътят е тесен и не е никак добър. На места асфалтът съвсем се е изронил. Все пак може да се мине с лека кола.

Хижа Гургулица отвън изглежда много добре, а пространството около нея е изключително приятно и добре поддържано.

Пътеката започва зад хижата. Има табелки. В по-голямата си част тя е черен коларски път. Малко след хижата се излиза на поляна, а след това се движите изцяло в гора.

Тръгвайки по маршрута, нищо освен обозначителните стрелки, които са сравнително на често, не подсказва, че отивате към водопад. Няма река, не се чува ромон, не се усеща никаква влага. Чуват се обаче звънките песни на птичките, чувства се хладината на горичката и нежния полъх на вятъра.

След около 15 – 20 минути ходене, някъде на половината на пътя до водопада, се появява и реката, която се пресича по мост. Е, не тази река, на която е водопад Скаловитец, но река – горска рекичка. Малко преди този мост се пада най-стръмният участък, на места хлъзгав от калта. Той е подсигурен с дървен парапет за опора.

След още 15 – 20 минути се озовавате в подножието на водопада. Той се намира на стотина метра от пътя след горната беседка.

Водопад Скаловитец е сравнително висок – водата пада от около 25 метра. Лошото е, че е маловоден и по тази причина не чак толкова внушителен. Все пак ходенето до него си заслужава поради приятния преход, чистия въздух, красивата гледка в края на прехода и разбира се – освежаващите пръски на водопада.

При второто ни посещение водопад Скаловитец беше значително по-пълноводен и в резултат – още по-красив.

Вляво от долната част на водопада има една стръмна пътека, която води там, където се събират водите на горния пад. Там се е образувало малко езерце.

На отиване към водопада се върви лесно, тъй като пътеката се спуска надолу по един склон. По-труден е обратният път, който се изкачва по този склон.

Костенски водопад

Следващият обект от маршрута, който ви препоръчах е Костенският водопад. Той се намира малко по-нагоре от онова площадче в горната част на село Костенец, където е отбивката за Скаловитец. В началото на алеята към водопада е поставена дървена табела с два куплета от Вазовото стихотворение „Над водопада“.

Мястото около Костенския водопад е доста по-живописно поради красотата на водопада, високите отвесни скали пред него и многото зеленина. Самият водопад е по-пълноводен от Скаловитец, макар и на половина по-нисък.

Ходенето до този водопад е като посещение в градски парк – лесно и кратко.

Крепост Траянови врата

Крепостта Траянови врата се намира в Средна гора, близо до магистрала Тракия и на около 15 километра от град Костенец. На отбивката за Костенец (от София) малко след магистралата има голяма обозначителна табела. От тази табела до крепостта са 6 километра, които се минават с кола за 15 минути и повече поради лошия и завойчест път.

Името на крепостта според табелките всъщност е Стенос. Пак според табелките траки и римляни я наричали Суки. Много голяма част от нея е запазена. Въз основа на намерените при проучвания находки, изграждането на твърдината е установено в края на IV век при управлението на римския император Теодосий. Той е последният римски император, властвал над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път малко преди смъртта си в началото на 395 година.

На 17 август 986 година в прохода Траянови врата близо до крепостта българите начело с цар Самуил нанасят съкрушително поражение на византийските войски начело с император Василий II.

При нашето първо посещение крепостта беше частично реставрирана по европейски проект, но тогава работите по възстановяване на крепостта бяха спрени, та успяхме да я видим в почти автентичен вид. При второто ни посещение реставрацията беше завършила и крепостта си беше истински туристически обект.

Преди да отидем за втори път имах доста съмнения относно вида на реставрациите, но сега вече мога да кажа, че ги намирам за добри. За доизграждането на част от стените са използвани камъни, подобни на автентичните. Новите червени квадратни тухли са почти същите като старите, единствено цветът е разбираемо малко по-наситен. Ръбовете на кулите може би са в повече изострени. С две думи, разходката в крепостта отново ми хареса.

Освен доразвитата визия на крепост Стенос, видях две любопитни неща, които бях пропуснала преди:

• две делви за зърно под похлупак, интересното беше, че капаците на делвите също бяха изложени;
• добре запазен тунел към близката река за водоснабдяване.

В заключение, Костенските водопади и крепостта Стенос в прохода Траянови врата се съчетават много добре в приятна, разнообразна и зареждаща еднодневна разходка.