Издълженият силует на планината Златовръх се вижда отдалеч по пътя между Прилеп и Битоля. Водачите на туристически групи осведомяват пътниците, че това е известният Трескавец. Названието идва заради множеството гръмотевици, стоварващи се върху каменната пирамида. Според преданието там някъде е било закрепено позлатено кълбо, за да отклонява мълниите от издигнатата наблизо света обител.
Манастир Трескавец
Как се стига до манастир Трескавец
Изкачването на високите склонове започва от полето край Прилеп и трае около два часа. Обикновено, водачите на коли оставят превозните средства в подножието на високия хълм и поемат пеш нагоре.
Към манастира
Заостреният скалист връх, огряван целодневно от слънцето, служи за ориентир. Неравният път е издълбан от пороите и на места е засипван с пясък. Наоколо растат къпини, отрупани през есента с едър плод. Пролетта покрива обилно склоновете с коприва. В подножието на Златовръх тече чиста изворна вода. Тихият полъх на благодатта обгръща това уединено място.
Към манастир Трескавец
Разходката в светата обител
Сградата на манастира, с ярко червен покрив, белее сгушена под гигантски канари. Очертанията й се проясняват постепенно. Напомнят древна крепост, охраняваща Прилеп и селата в низината. Това е прочутата обител „Успение на Света Богородица”, известна още от 12-13 в. Билото, върху което е изградена, надхвърля 1400 м.
Манастирските сгради
Срещу входа, на най-огряваното място, е разположена плодородна зеленчукова градина. Невисок зид пази посевите от вятъра.
Манастир Трескавец: зеленчуковата градина
Масивните стени ограждат просторен двор, в който се издига старинна църква. Куполите й, покрити с тънки каменни плочи и украсени с кръстове, се открояват сред сградите. Нещо в разположението им напомня архитектурата на Рилския манастир.
Манастир Трескавец: старинната църква
Трапезарията на първият етаж е оборудвана щедро с домакински съдове и предлага билков чай. Дървени чардаци водят до проветриви спални. Между прозорците са поставени фотографии от ХІХ в. и от по-ново време. Преди стотина години килиите са били обитавани от монаси, а населението наоколо е помагало в поддържането на святото място. Традицията продължава и днес, спазвана от свещеници и миряни. На празниците тук се събират над триста – четиристотин поклонници. Обширната църква се изпълва и големия хор отправя дружно молитви към Твореца. Светлината на свещите огрява старинните фрески, зографисани върху синкав фон. Стенописите покриват тавана и куполите, които от вътре изглеждат още по-високи.
Изображенията носят отпечатъка на епохата, в която са създадени. Олтарът, украсен с икони, се изправя като тайнствена врата, зад която мълчаливо е стаена паметта на столетията.
Малко история
Манастирът е бил даряван щедро от светия крал Стефан Милутин. По времето на крал Стефан Душан е притежавал доста недвижими имоти и над 20 селища. В надпис над западната порта е запазено името и на ромейския император Михаил ІХ Палеолог, съвременник на най-добрите дни на светата обител.
През 1916 г. тук идва известния историк, проф. Васил Златарски. Негово е твърдението, че в църквата, преди векове, се е венчал свети цар Борис, покръстител на българите.
Днес килиите са заселени само от един монах, но помощниците – миряни са няколко души. Сред тях има такива, които идват пеш за три – четири часа чак от Прилеп. Грижовна ръка пази святото имущество и не допуска разпиляването му. Въпреки историческите превратности, вярващите не губят надежда, че Бог отново ще изпрати свои избраници и славата на подвига им ще привлече още повече православни християни.
Очеркът е писан от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ малко след посещението му до манастир Трескавец през 2010 г. За голямо съжаление, на 04 февруари 2013 г. в манастира възниква голям пожар, в резултат на което обширна част от светата обител е унищожена. За щастие, манастирският храм оцелява от пожара. В момента текат дейности по реставрация на опожарените сгради на манастир Трескавец, които трябва да приключат през 2018 година (Бел. ред.).
Димитър Хаджитодоров
Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ
Авторът е носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ. Той е сътрудник в столични периодични издания.
Други произведения от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ:
„Жребчето и розата“ (2009)
„Недалеч от града“ (2010)
„Преди шестнадесет“ (2011)
„Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
„Най-радостната вест“ (2014)
