Трескавец: място на благодат и упование

Издълженият силует на планината Златовръх се вижда отдалеч по пътя между Прилеп и Битоля. Водачите на туристически групи осведомяват пътниците, че това е известният Трескавец. Названието идва заради множеството гръмотевици, стоварващи се върху каменната пирамида. Според преданието там някъде е било закрепено позлатено кълбо, за да отклонява мълниите от издигнатата наблизо света обител.

Манастир Трескавец

Манастир Трескавец

Как се стига до манастир Трескавец

Изкачването на високите склонове започва от полето край Прилеп и трае около два часа. Обикновено, водачите на коли оставят превозните средства в подножието на високия хълм и поемат пеш нагоре.

Трескавец: към манастира

Към манастира

Заостреният скалист връх, огряван целодневно от слънцето, служи за ориентир. Неравният път е издълбан от пороите и на места е засипван с пясък. Наоколо растат къпини, отрупани през есента с едър плод. Пролетта покрива обилно склоновете с коприва. В подножието на Златовръх  тече  чиста изворна вода. Тихият полъх на благодатта обгръща това уединено място.

Към манастир Трескавец

Към манастир Трескавец

Разходката в светата обител

Сградата на манастира, с ярко червен покрив, белее сгушена под гигантски канари. Очертанията й се проясняват постепенно. Напомнят древна крепост, охраняваща Прилеп и селата в низината. Това е прочутата обител „Успение на Света Богородица”, известна още от 12-13 в. Билото, върху което е изградена, надхвърля 1400 м.

Манастирските сгради

Манастирските сгради

Срещу входа, на най-огряваното място, е разположена  плодородна зеленчукова градина. Невисок зид пази посевите от вятъра.

Манастир Трескавец: зеленчуковата градина

Манастир Трескавец: зеленчуковата градина

Масивните стени ограждат просторен двор, в който се издига старинна църква. Куполите й, покрити с тънки каменни плочи и украсени с кръстове, се открояват сред сградите. Нещо в разположението им напомня архитектурата на Рилския манастир.

Манастир Трескавец: старинната църква

Манастир Трескавец: старинната църква

Трапезарията на първият етаж е оборудвана щедро с домакински съдове и предлага билков чай. Дървени чардаци водят до проветриви спални. Между прозорците са поставени фотографии от ХІХ в. и от по-ново време. Преди стотина години килиите са били обитавани от монаси, а населението наоколо е помагало в поддържането на святото място. Традицията продължава и днес, спазвана от свещеници и миряни. На празниците тук се събират над триста – четиристотин поклонници. Обширната църква се изпълва и големия хор отправя дружно молитви към Твореца. Светлината на свещите огрява старинните фрески, зографисани върху синкав фон. Стенописите покриват тавана и куполите, които от вътре изглеждат още по-високи.

Изображенията носят отпечатъка на епохата, в която са създадени. Олтарът, украсен с икони, се изправя като тайнствена врата, зад която мълчаливо е стаена паметта на столетията.

Малко история

Манастирът е бил даряван щедро от светия крал Стефан Милутин. По времето на крал Стефан Душан е притежавал доста недвижими имоти и над 20 селища. В надпис над западната порта е запазено името и на ромейския император Михаил ІХ Палеолог, съвременник на най-добрите дни на светата обител.

През 1916 г. тук идва известния историк, проф. Васил Златарски.  Негово е твърдението, че в църквата, преди векове, се е венчал свети цар Борис, покръстител на българите.

Днес килиите са заселени само от един монах, но помощниците – миряни са няколко души. Сред тях има такива, които идват пеш за три – четири часа чак от Прилеп. Грижовна ръка пази святото имущество и не допуска разпиляването му. Въпреки историческите превратности, вярващите не губят надежда, че Бог отново ще изпрати свои избраници и славата на подвига им ще привлече още повече православни християни.

Очеркът е писан от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ малко след посещението му до манастир Трескавец през 2010 г. За голямо съжаление, на 04 февруари 2013 г. в манастира възниква голям пожар, в резултат на което обширна част от светата обител е унищожена. За щастие, манастирският храм оцелява от пожара. В момента текат дейности по реставрация на опожарените сгради на манастир Трескавец, които трябва да приключат през 2018 година (Бел. ред.).


Димитър Хаджитодоров

Димитър Хаджитодоров

Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Авторът е носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ. Той е сътрудник в столични периодични издания.

Други произведения от Димитър ХАДЖИТОДОРОВ:

„Жребчето и розата“ (2009)
„Недалеч от града“ (2010)
„Преди шестнадесет“ (2011)
„Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
„Най-радостната вест“ (2014)

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (20 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в свят голям. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *