През един от няколкото необичайно топли слънчеви дни на отминалата късна есен направихме тази прекрасна кратка екскурзия до три любопитни обекта – различни, но сравнително близко разположени един от друг: водопад Бучалото в Радомир, Земенският манастир и язовир Пчелина. Това беше интересен маршрут, особено подходящ за кратък есенен или зимен ден.
Бяхме ходили преди и до водопада, и до манастира, но при това посещение ги видяхме под различен ъгъл, а язовир Пчелина и неговият самотен параклис там на хълма бяха новото за нас, което открихме и което ни заплени със своята красота, загадъчност и тъга.
Параклисът Свети Йоан Летни над язовир Пчелина
Водопад Бучалото
Водопад Бучалото е единственият водопад в България, който се намира в градски парк. Подобни на него са Костенският водопад и един от Бачковските водопади – този, който е в двора на заведението до Бачковския манастир. Разликата е, че и двата споменати водопада се намират в извънградски зони.
Водопад Бучалото в Радомир
За информация: вoдoпaд Бyчaлoтo е висок около 10 метра и излива водите си в пapĸ Бyчaлoтo в Paдoмиp. Зa дa го видите, трябва да зaвиете вдяcнo покрай Πeни мapĸeт, ако идвате по глaвния път от Coфия.
Хората от Радомир са обособили много приятно кътче около водопада. Естественият рисунък на района е екипиран с пейки за отдих. Има и някои излишни бетонни съоражения, но те са на достатъчно разстояние от водопада и не е трудно човек да се абстрахира от тях (е да, по-добре да ги няма).
Когато за първи път дойдохме тук през пролетта, водопад Бучалото кънтеше и изливаше водите си с пълна сила. Сега беше малко немощен, но лично на мен пак ми хареса усещането да съм близо до пръските му.
При това ни посещение, някак трайно се запечата в съзнанието ми една табелка с куплет на Вазов, посветен на водопада. Интересното в този куплет на Вазов е, че той сравнява Бучалото с Ниагарския водопад – нарича го Радомирска Ниагара. Това ме навежда на мисълта, че може би по времето на Вазов река Изворска, на която е водопадът е била значително по-пълноводна.
Земенски манастир „Свети Йоан Богослов“
Земенският манастир беше втората дестинация от прекрасната ни еднодневна екскурзия и второто ни идване до този манастир. Преди години почти нямаше хора, а сега беше пълно. Преди не беше толкова лесно да се намери пътят до него. Сега имаше табелки на всяка крачка, което, разбира се, го намирам за положително.
Земенски манастир
Манастирът не е действащ, в смисъл, че църквата работи само като музей, а в сградите няма монаси. Билетът за посещение на църквата е 3 лв. Новост в сравнение с предишното ни посещение беше заведението за хранене в пределите на манастира, масите на което бяха пълни с хора, така че то действаше на високи обороти.
Земенски манастир
Земенският манастир е национално културно богатство със своята история и архитектурно-историческа стойност, а църквата в неговите предели е национален паметник на културата.
Светата обител е основана през 11-ти век. От тогава датира и уникалната в архитектурно отношение кръстокуполна църква. Освен архитектурата й, особен интерес представляват запазените в нея стенописи – тя е била изписвана два пъти – през 11-ти и през 14-ти век. Любопитно е също, че през годините манастирът е бил опустошаван няколко пъти, а църквата му все е оцелявала.
Земенски манастир
Язовир Пчелина и параклисът Свети Йоан Летни
Това беше последната спирка от нашата разходка в този ден и едно от най-удивителните места, което съм посещавала през тази година. Място, съчетаващо в себе си едновременно божествена красота, величие, усещане за усамотеност и неприкрита тъга.
Може би, ще попитате защо едно такова красиво място навява тъга? Защото, за да се построи язовир Пчелина, през 70-те години на 20-ти век е било потопено цяло село – село Пчелинци. Селото е дало името на язовира.
Язовир Пчелина и параклисът Св. Йоан Летни
Параклисът Свети Йоан Летни преди време е бил местният храм, а сега стои там на хълма гордо и самотно, брулен не само от времето и силните ветрове, но и от хорския вандализъм. Очите на света Богородица, един от иконописите в централната абсида, бяха издълбани.
Входът на параклиса Св. Йоан Летни
Параклис Св. Йоан Летни отвътре
За да се стигне до параклиса се минава през село Поцърненци – в края на селото има един разклон, по който се поема вляво за параклиса. Десният ръкав свършва недалеч от това разклонение в една каменоломна. Ако стигнете каменоломната, знайте, че сте сгрешили пътя.
Продължавайки по левия път (който е черен, но стабилен, и няма проблем за лека кола, като разбира се, се кара бавно и внимателно) се стига до вилна зона. Още километър натам по пътя и е препоръчително да се остави колата, защото се появяват доста нервности по черния път. От там насетне до параклиса не е много като разстояние – около половин час ходене.
Язовир Пчелина в есенни багри
Противно на моите очаквания, мястото се оказа доста оживено. Хора идваха и си отиваха. Ние, като че ли, престояхме там най-много от всички други хора, които срещнахме на отиване или на връщане. Въпреки силния вятър, искахме да видим мястото и на дневна светлина, и по залез. Заслужаваше си. Когато нежният мрак започна да се спуска над язовир Пчелина и малко по малко да обвива параклиса, мястото придоби още по-голяма загадъчност.
Залез над Пчелина
Залез над Пчелина
За информация, в района на Разград има друг язовир с името Пчелина, но за да няма двусмислие, на тамошния хората предвидливо са прибавили индекс 2 към името, т.е. Пчелина 2.
Божествено! Със сигурност една от следващите ми уикенд дестинации – Язовир Пчелина и параклисът св. Николай Летни.
страхотно място, наистина. Красиво, загадъчно, величествено … но и малко тъжно.
Елена, Вие сте роден писател! Не всеки би разказал толкова увлекателно за уж дребни наглед, но приятни места за посещение.
Чела ли сте очерците за природата на Константин Паустовски? Някога той бе доста популярен в България и част книгите му бяха преведни от поета Атанас Далчев. Има два очерка за нашата страна – „Живописна България“ и „Амфора“, когато е гостувал на Съюза на българските писатели и съвместно с Ангел Каралийчев е посетил Никополис-ад-Иструм, край с. Никюп, а после, с поета Славчо Чернишев, е обикалял из Созопол и Несебър. Очерк за пътуването до с. Никюп може да се намери в събраните произведения на Ангел Каралийчев, но Паустовски е разказвал по-поетично и задушевно за България. Едва ли има някой друг небългарски писател в наше време, който да е казвал толкова добри думи за нашата родина, въпреки че през 70-те години тук идваха Джон Ъпдайк, Уилям Сароян и Фарли Моуът. Последният е казал няколко мили слова за нас, а Ъпдайк има разказ с български сюжет, но все пак, Паустовски е ненадминат.
Моля, извинете ме за безкрайното послание, но аз всеки път, когато чета Вашите очерци, се досещам за Паустовски. Не съм сигурен дали още го пазят в библиотеките, защото аз го имам само на руски.
Димитър, извинете ме, че толкова късно отговарям на Вашия така интересен коментар. Преди време, като ученичка сме изучавали Константин Паустовски, главно в часовете по руски език и литература, но никой не ни е насочил към прозведенията му за България. Жалко! Потърсих в chitanka.info , но и там ги нямат. Благодаря Ви много, че споделихте тази информация. Ще запомня тези очерци и ще ги търся.
Поздрави!
Елена, простете ми, спомних си още нещо. Преди време един свещеник ми каза, че у нас и в Гърция имало суеверен обичай да изронват очите на Света Богородица и на други известни светци с идеята, че това ще им помогне да излекуват свои очни болести. Не е ясно как се употребява щипката хоросан, изваден от стенописа, дали се налага като компрес или се изпива като добре разреден разтвор, но все още има хора, които считат, че могат да се лекуват по този начин. Не е ясно също дали това не са някакви знахари, които се опитват до изскубнат по примитивен начин частица от Божията помощ. За жалост, стенописите трудно се възстановяват или почти никак и следите от деянието остават, уви!
Здравейте, Димитър, благодаря за любопитния коментар! Не бях чувала за този странен обичай, за който говорите, но сигурно е така. Какво ли не прави човек от суеверие. Преди няколко дни, напр., от една лекция разбрах, че имало хора, които ядат костенурки, като смятат, че това ще им удължи живота.
Здравейте! Поздравявам ви за прекрасните очерци и описания на многобройните български туристически маршрути и забележителности!
По повод на издълбаните очи от иконата на Св. Богородица, за което пишете в разказа си, искам да отбележа, че аз също съм чувала за това поверие, така например в Боянската църква масово са издълбани очите на повечето от изографисаните светци. Желая ви още много пътешествия, които да ви вдъхновяват и чрез вас да научаваме за тях!
Здравейте и благодаря за информацията и отзива!
Всичко е добре описано, само моля махнете това накрая за Пчелина 2 до Разград. До Разград има 2 язовира Пчелин 1 и Пчелин 2, който са един след друг има ги на Гугъл мапс, просто е съвпадение на имена!
Здравейте, в петък бяхме с жена ми до параклиса “ Свети Йоан Летни“. Приказно място! Но защо тази хубава пейка е заменена с една обикновена, че даже едва подпираше неголемите ни две тела, не зная… Иначе минах край парка в Радомир, но не знаех, че там има водопад. Така, че нека бъде следващият път… Поздрави!
Земенският манастир се казва „Свети Йоан Богослов“, а не Благословия!
Не Благослов, а Богослов!
Здравейте и благодаря за корекцията!
Благодаря Ви за чудесните думи и красивите друми! Бъдете здрава! Пътувайте! Имайте вдъхновение! Вдъхновявайте!