За първи път посетихме Хотнишкия водопад и минахме по живописната екопътека покрай него преди 5-6 години. Запленени още тогава от красотата на водопада и цялата местност, се връщахме там неведнъж. Всички близки и приятели, които заведохме там през годините, за да го видят, оставаха очаровани.
Чрез тази статия бих искала да ви поразходя до красивия Хотнишки водопад и изградената край него екопътека, носеща същото име. Аз лично съм посещавала това място много пъти. Сигурна съм, че и вие ще го харесате. Толкова е красиво и привързващо към себе си!

С какво е интересен водопадът
Хотнишкият водопад със своите 30 метра височина е най-високият водопад около Велико Търново и не отстъпва нито на Еменския, нито на Капиновския водопад по чар. Водите му падат сред високи скали, образуващи малък каньон на реката, която го захранва – река Бохот. Водопадът „работи“ през цялата година – да, много по-пълноводен е през пролетта след снеготопенето, но от друга страна той не пресъхва през летните месеци.
Красотата на пейзажа прекрасно се допълва от синьозелените води на езерото, жадно поглъщащо водите на водопада.
Хотнишкият водопад е известен още под името Кая бунар (от турски – извор в скалата). Река Бохот, която го захранва, е дълга 32 километра и извира край великотърновското село Ново село, минава през село Балван и след това покрай село Хотница, за да продължи към Дунавската равнина и накрая да се влее в река Росица, недалеч от останките на античния римски град Никополис ад Иструм.
Екопътека „Хотнишки водопад“
В ляво от водопада, залепнала за високите скали, започва Хотнишката екопътека. Тя не е от големите – дължината й е само около километър и половина и се изминава за има-няма половин час, но е много интересна. Пътеката се движи нагоре по реката и стига до горната част на каньона, обхождайки цялата каскада Хотнишки водопади по река Бохот.
Пътеката започва с каменни стъпала нагоре, които стигат до малка площадка точно над големия водопад. След това пътеката продължава още нагоре като се редуват каменни и дървени стъпала и мостчета.


След първата дървена стълба от екопътеката се открива красива панорамна гледка към близките поля. След това се минава през едно много тясно място между скалите с подсигурена с решетка гледка към реката.


Малко по-натам по пътеката следват няколко интересни дървени стълби. По-нагоре по реката има още интересни водоскоци и малки водопади.

Пътеката излиза отгоре на каньона. Докато се движи човек по нея, може да се любува на реката, нейните водоскоци и високите скали наоколо, образуващи каньона.

Хубаво е, че пътеката е подсигурена с дървен парапет, който служи за помощ и при изкачването на стъпълцата, и после на обратно при слизането. Най-отгоре се излиза на широка ливада с чешма за напояване на животни. Там наблизо минава и шосето към близките населени места. По него можете да се върнете до паркинга пред водопада, но най-добре човек да се върне обратно по пътеката – така ще види всичко най-интересно още веднъж.
Как се стига до Хотнишкия водопад
Водопадът е много лесно достъпен – до него се стига с кола. Той се намира на около 230 километра североизточно от София и на около 20 километра северно от Велико Търново – малко след село Хотница, Великотърновско. Ориентир: за село Хотница трябва да минете през село Самоводене. Озовете ли се в Хотница, минавате през мегдана и малко след него завивате по шосето надясно. Преди време беше малко неясно, но сега си има упътващи табелки.
Шосето стига почти до реката. Спирате на широкото, пресичате реката по дървеното мостче и сте пред водопада. Насладете му се!

При нашето първо ходене до Хотнишкия водопад и екопътеката, почти нямаше хора – пред водопада беше безлюдно и тихо, а нагоре по пътеката се разминавахме с много малко на брой туристи като нас. С всеки следващ път, глъчката около водопада се засилваше – освен красиво, мястото е много подходящо за пикник. Последния път имаше и къмпингуващи. И въпреки, че всичко това отнема някаква част от красотата на мястото, то определено си заслужава да бъде посетено!
Посещението до Хотнишкия водопад може да се комбинира с посещение до античния град Никополис ад Иструм край село Никюп, а също и с посещение до Еменския и Зараповския водопади.
Ако живеете във Велико Търново и областта и все още не сте посетили водопада, препоръчвам ви да се разходите натам през някой почивен ден. А за всички останали гости на Велико Търново и региона, направете си план да наминете през това чудно красиво място!
Много приятно място! Ходил съм там преди три години, но отново бих го посетил. Благодаря Ви!
Страхотно място, наистина! Напоследък все повече хора посещават Хотнишкия водопад, макар и не всички да се катерят нагоре по екопътеката. Трябва да се има пред вид, че през почивни и празнични дни там се събират много хора, а някои по-предприемчиви отварят и бира-скара, което малко отнема от онаянието на мястото.
Искам само да поправя автора на тази статия!
Водопада носи името на селото ни(Хотница или Хотнишки водопад),а това ,че му приписват други имена си е чисто и просто „кой от де чул „!
Местността от която извира река Бохот,се нарича „Кая бунар“(,или преведено от турски -Каменен извор!
Нека за напред да не се прави тази грешка и водопада ни да се „прекръства „!
А това че местността носи турско име,е от много стари времена когато по тази местност е имало турско селище ,което е опожарено от местните жители и турците са се „изселили „от там !Също и поради тази причина си мисля ,че и много от местностите покрай селото ни носят турски наименования !
Благодаря ,ако Ви бях полезен с информацията .
Здравейте, благодаря за интереса и уточненията. Според мен, все още много райони и селища в България са известни и с турските им имена, поради петвековното турско робство, по време на което тези места са се водили в турски регистри.
„Най-отгоре се излиза на широка ливада с чешма за напояване на животни.“ – В горната част на тази поляна е изворът на реката изпод ниски скали. Точно тази местност е „Кая бунар“ .Така се е казвало и в миналото турското село съществувало там и опожарено при Освобождението.Малкото останали живи турци са предупредили живеещите в близкото село „Кистямбол“турци и те успели да избягат и да се спасят.Сега селото е българското „Момин сбор“/в превод от Кистямбол/.В центъра му има много красива църква.Но в древността , в местността Кая бунар също е имало селище – преди 30-ина години иманяри разровиха могила от римско време мисля.
Здравейте, Светла, благодаря Ви за изключително интересната информация, която споделихте за Кая бунар и Кистямбол / Момин сбор. Да Ви кажа, въпреки че съм израсла във Великотърновския регион, никога не съм се отбивала в село Момин сбор. При следващото ми идване, ще го направя – то е само на 1 километър от главния път София – Велико Търново. Заинтригувах се от красивата църква в центъра на Момин сбор, за която споменавате.
Става ли за къпане?
Не е препоръчително.
Защо не препоръчвате къпането под водопада Г-це Иванова??
С тези тюркоазени цветове изглежда доста примамливо точно за къпане!!
Обикновено, къпането в такива места крие опасност.
Ели Иванова
каза: Обикновено, къпането в такива места крие опасност. – OT ??
Такава идиотска екопътека не бях виждала.Пишете глупости и лъжете хората .Да се грабнем от Пловдив и да отидем до там, за да видим едно нищо.Екопътеката екстремна ,но ок.Изведнъж свършва ,няма маркировка и…тръгваш като идиот из тръни, камъни, потрошихме си краката,изподрани ,да стигнем до някъде ,за да излезем на пътя.И оттам 3-4 км пеш…по „екоасфалт“ в адския пек … до колата.По-голям кошмар от това…. Абсолютно вече не се връзвам на хорското мнение.Имаше и други подлъгани ,които се бяха прецакали и се чудеха какво правят там. Въобще не си заслужаваше,разочарована съм .Може би след като съм видяла „Каньона на водопадите“в Смолян , „Бяла река“ край Калофер, „Скакавица“ в Рила ….просто тука нямаше никаква екопътека.
Най-загубеното място.Не си заслужава да тръгна от Пловдив ,за да видя едно нищо.Такава екопътека няма-да вървиш из тръни и камъни,изподран ,без маркировка…ужас!!Такова нещо не беше ми се случвало.Хора ,знаете ли какво е екопътека?Вижте „Бяла река“, „Скакавица“ ,“Каньона на водопадите“ и тогава пишете.
Къде ми е коментара
-Елена Почилеева:
Mожете да пробвате Екопътека „Бели Искър”
Доста приятна и спокойна без адски пек..
Много хубаво място, посетихме го вчера. Може би, защото беше хладно, нямаше върволица от народ, но пък се разходихме по мостчетата и стълбиците съвсем сами. Решихме да не стигаме съвсем до края на пътеката, а прекарахме по-голяма част пред самия водопад, все пак заради него сме отишли, а не да катерим скалите. Много ни хареса!
Ани, случили сте на време да няма много хора. Тогава там е най-приятно!
Мястото е много красиво, но екопътуката не е добре обезопасена. Аз паднах и добре, че приятели ме хванаха – благодарна съм, че не отидох в пропастта.
О, Гергана, много неприятно се е получило, добре, че всичко е свършило добре! Наистина, трябва да се внимава.
И аз съм я посещавал два пъти. Имам снимки и клипчета :
https://www.youtube.com/watch?v=VoxDF4Gizms.
Посетихме семейно мястото. Водопада е много красив, но относно екопътеката останахме с противоречиви чувства. Няма абсолютно никаква маркировка и след повече от час ходене сред трънаците не успяхме да открием път към чешмата и се върнахме с още една група обратно по пътеката. Има трудни необезопасени участъци. Препоръчвам удобни обувки и облекло и повишено внимание ако сте с деца. Определено не е лека разходка сред природата за половин час, с каквото впечатление остава човек от статията. В началото около дървените стълби и мостчетата е супер, но за по- нататък се замислете добре.
А как се стига до беседката. Толкова пъти ходихме и я търсих, но нещо не ми върза късмета да я намеря?
Светле може ли да направя поправка?
Село Моминсбор което споменаваш, е със старо (турско име) Произлизащо от Къз-на тур. мома, а стамбол – сборище, сбор
От там и името му е било Къзстамбол, а ние сме го побългарили като Кистямбол!
Надявам се да съм бил полезен!
Прекрасно място, наистина!Но….трябва да се ремонтират почти всички стълби по пътеката, доста са изпочупени и вече опасни за обикновения турист!
Благодаря Ви, Мария, за отзива и актуалната информация!
Мястото е много красиво. Ние минахме през почивен ден, и имаше доста хора на водопада. Пътеката е красива, но дървените стълби са в много лошо състояние (да не кажа трагично) и за съжаление точно на най-трудните участъци. Това прави преминаването с деца много много трудно. В края на пътеката при излизането по скалите, изхода е указан с червена боя и пътеката надолу към паркинга е много ясна. Наистина има бодливи храсти, но не е някаква страшна история.
Много е приятно след цялата разходка, да хапнеш един сладолед в сянката на ореховите дървета 🙂
Благодаря Ви за споделената информация!