В следващите редове ще ви разкажа за още една средновековна българска църква. Тя е от времето на Второто българско царство и се намира в покрайнините на ботевградското село Трудовец – район, който по това време е спадал към родовите владения на Шишмановци. При проучвания на място са разкрити 6 гроба, като два от тях са на знатни дами, вградени в основите. Ако вече се заинтригувахте, ще уточня още нещо – всъщност не аз ще ви разкажа за църквата и нейната история, а нейният изследовател – археологът Филип Петрунов, който беше така любезен да откликне на поканата ми за разговор.
По неговите думи църквата е изключително ценен паметник на българската средновековна култура. За съжаление, тя е в лошо състояние и се нуждае от спешни мерки за укрепване и реставрация.
Кратка информация за църквата
Църквата е функционирала като гробищен храм по време на Второто българско царство. Районът по това време бил заблатен, а тя била изградена на малък остров, заобиколен с вода. В края на ХIV век църквата била опожарена. Построена е отново в края на ХVI век с визия, типична за българските църкви по време на Османското робство.
За сравнение, от този период – края на ХVI век – са и двете църкви в село Вуково, за които ви разказах наскоро.
През 2016 г. църквата е проучена от екип с ръководител археолога Филип Петрунов. Разкрити са множество находки, измежду които – накити, костни останки от шест гроба и фрагменти от стенописна украса. Най-впечатляващи са два от гробовете, които са на знатни жени. Откритите християнски погребения, освен че се отнасят към втората половина на XIV век, са в пряка връзка с близката крепост Боженишки Урвич, за която съм ви разказвала. Църквата е била храм-костница на местната българска аристокрация, резидираща в тази крепост. Тези от вас, които са посещавали крепостта знаят скалния надпис, запазен в нея „Аз поддържах вярата на Шишмана царя“, оставен от севаст Огнян – местният болярин.
По своята архитектура църквата е еднокорабна, едноабсидна, без притвор и конхи. За жалост, макар запазена до покрив и укрепена с дървени греди отвътре, е в много лошо състояние. Личи си, че над портата ѝ някога е имало изображение. Вътре няма и следа от стенописи към момента.
Беше ми много интересно да видя тази църква – една самотна много стара българска светиня сред нивите. Още по-интересно ми беше да разбера повече за нейната история. Затова се свързах с археолога Филип Петрунов, за да разкаже за проучванията на църквата. Разговорът може да чуете в клипа по-долу. Повечето от кадрите в него са любезно предоставени от Филип Петрунов.
Как да я намерите
Координати на църквата: 42.93604, 23.82553.
Църквата е сред нивите в северните околности на ботевградското село Трудовец. Сравнително близо до нея води лош асфалтов път – това е старият път към Скравена. Ето тук някъде (42.935861, 23.826176) трябва да оставите колата. Последните стотина метра през нивата се вземат пеша. Църквата не се вижда до последно, тъй като се намира зад един храсталак, през който се минава малко преди да се стигне до нея.
Други интересни места наблизо
Крепост Боженишки урвич, часовниковата кула в Ботевград, скравенски манастир „Свети Николай“, костницата на Ботевите четници в Скравена, крепост Боровец до съседното на Трудовец село Разлив.
