Архив за: Софийска обл.

През последните няколко години сме видели отблизо над 100 водопада. Не знам защо, но Добравишката Скакля е сред любимите ми. Посетихме го за първи път преди 4 години. Тогава беше лято и водопадът не беше пълноводен, но въпреки това ме впечатли с няколко неща – с високия скален венец, от който падаше водата, с водния си рисунък, самото място, което беше тихо, диво и красиво, със скалите по които се стичаше и техния специфичен златен оттенък, който ме подбуди да го нарека Златна Скакля. Има още →

Една малка църква на левия бряг на река Нишава край село Беренде все още ревниво пази своите автентични стенописи от времето на Втората Българска държава. Е, позахабили са се тук-там, но все пак са устояли на времето повече от 700 години. Научихме за тази църква преди година-две, не помня точно. И макар че мястото е близо до София, село Беренде попада в графата еднодневни разходки, или пък точно заради това – знаехме си, че винаги ни е под ръка, не успявахме да се организираме да я посетим. Има още →

Драгоман. Малко градче с голямо богатство – Драгоманското блато и Чепън планина. Един район, изпълнен не само с природни пейзажи, но и с изключително богато биологично разнообразие – и на растения, и на животни.

Беше една ранно-декемврийска неделя. Денят беше слънчев и тих, необичайно топъл за късната есен. Оголени, дърветата бяха почти без цвят. Беше ден, подарен за разходка. Как да не се възползва човек?! Бяхме си избрали района около Ботевград. И друг път сме ходили натам – до крепостта Боженишки урвич, до Правец и до Правешкия манастир, но ни останаха още необходени и непосетени места. Бяхме си набелязали няколко, предимно манастири. Ето кои места посетихме, всички по реда си на посещение. Има още →

Това беше поредната неделя, която посветихме на разходки по софийските манастири. Времето беше чудесно за разходка – след толкова много сняг и дълго задържал се студ, имаше няколко сияйни и необичайно топли за сезона дни, като за късмет, тези дни … Има още →

Първо да уточня, че става въпрос за връх Етрополска Баба, защото имало и още две Баби в Балкана. Успяхме да го изкачим от втори опит. Трудностите, които ни спряха първия път бяха, че се объркахме и то на няколко пъти … Има още →

Изкачването на връх Мечи камък, беше първото ни излизане в планина за тази година. Направихме го в последната неделя на февруари. Пред вид кратката зима, топлото за сезона време и ниската височина на Вискяр планина, това си беше една пролетна … Има още →

Както неведнъж съм констатирала, България е страна, толкова богата на забележителности, че тръгнеш ли за едно място, непременно в близост до него ще намериш още няколко, при това кое от кое по-интересни. Подобна ситуация отново ми се получи, когато проучвах … Има още →