Това беше второто ни посещение в района на трънското село Велиново. За стария Велиновски манастир разбрахме още при първото, но някак не ни остана време тогава. Основният фокус при онова първо идване беше Ездимирският Големи връх. Все пак, видяхме табелката към манастира, запомнихме го и при следващия удобен случай се запознахме отблизо с него.

Манастирът, за съжаление, се оказа доста западнал. От него цяла, макар и доста пропукана, беше малката му църква. От двете ѝ страни грозно стърчаха стените на две някогашни манастирски сгради или каквото там беше останало от тях. А иначе, мястото беше тихо, спокойно, с големи скали от едната страна и с реката от другата.
Накратко за манастира
Велиновският манастир „Успение Богородично“ е познат още и като Мисловищицки манастир, тъй като старото име на село Велиново е Мѝсловщица. Не се знае кога е основан манастира. Според местно предание, той бил създаден в годините около падането на България под османско робство.
Съществува легенда, че в края на XVIII век, църквата била открита случайно от човек на име Велко Ивков от село Мѝсловщица. Той облагородил мястото, ремонтирал църквата и построил до нея магерница, в която живял до смъртта си. Години по-късно, в светата обител дошъл архимандрит Мисаил Байкушев, който през 1837 г. станал игумен на манастира. За него се смята, че е човекът, положил най-големи усилия за възстановяването и развитието на обителта.
Манастирският комплекс е обхващал църква, жилищна и стопанска сграда, но както споменах, последните две са в руини. Църквата е еднокорабна, с една абсида. В нея се влиза от север, т.е. от страната противоположна на черния път (вижте по-долу за него в раздела „особености на маршрута“). Вътре църквата е разделена на наос и притвор. Състоянието ѝ е много лошо, но поне над нея към днешна дата бди нов покрив, което дава надежда за бъдещо съхранение.

По иконостаса, макар и овехтял, личат красиви орнаменти. Единствените запазени стенописи са в абсидата.
В притвора на църквата, както и в малка съвременна постройка на входа на манастира са поставени изображения как той е изглеждал някога. Двете сгради са били доста големи и с характерната за района архитектура с аркада на втория етаж. Ако се разходите из село Велиново, ще видите подобни аркади в най-старите къщи.

Повече за Велиновския манастир (Мисловищицки манастир) може да прочетете тук.
Къде се намира Велиновският манастир
Велиновският манастир се намира в тиха долчинка на 2.5 км преди трънското село Велиново. Той отстои на 45 км северозападно от областния център Перник и на 64 км от София. До него се стига по пътека, започваща от шосето преди селото.
За село Велиново се отбивате вляво от главното шосе за Трън при село Филиповци. Там на завоя има табелка, но улицата наляво, по която трябва да поемете е малка, така че внимавайте да не я пропуснете. След село Филиповци, пътят се стеснява и навлиза в живописен тесен каменен каньон. Реката, която го е прокопала се казва Клисурска. Манастирът се пада вдясно от шосето. Има табелка към него, но няма отбивка вдясно.

По-удобно е да търсите уширение на пътя от другата страна на шосето. Пътят обаче е тесен и завойчест. Затова ви съветвам да посетите манастира, когато идвате от обратната посока, т.е. откъм село Велиново. Така, няколкото по-широки места, които могат да се ползват за паркиране ще ви се паднат вдясно. Координатите на едно такова място съм дала по-долу в таблицата. Ние паркирахме там.
Когато дърветата са без листа малката църква на манастира се вижда от шосето. В периоди с листа и растителност ме съмнява да има такава видимост.
Велиновски манастир: особености на маршрута
От споменатото място за паркиране пресичате шосето и тръгвате плътно до мантинелата в посока обратна на село Велиново. Табелката към манастира се пада на около 200 метра от „паркомястото“. Тя е поставена на самата мантинела. Прескачате я и тръгвате по тясната пътечка наляво и надолу към реката.

При реката се оглеждайте за тясно място или брод, където да я прекосите. Когато ние бяхме там, една плоска стабилна дъска беше поставена напряко и служеше за импровизиран мост. Когато вие сте там, може да я има, но може и да я няма.

След като пресечете реката трябва да се изкачите няколко метра нагоре до широк черен път. За манастира продължавате пеша вдясно по пътя около 200 метра. Пътят свършва в светата обител.
За информация, по този път може да се дойде от маршрута за Големи връх. Пътят е последната част от маршрута и се включва в асфалтовия път на 1 км от центъра на Велиново.

Техническа информация за маршрута от село Велиново до Велиновския манастир
Начало (паркинг) | 42.806004071608186, 22.712875949218869 |
Велиновски / Мисловщицки манастир | 42.807905673980713, 22.712066173553467 |
Разстояние | 592 м |
Денивелация | (+) 9 м, (-) 23 м |
Времетраене | 15 мин. |
GPS трак | изтегли |
С какво да комбинирате разходката
Макар и интересен, според мен не си струва да биете път само заради посещение на Велиновския манастир, поне от гледна точка на разходката – тя, както се вижда от параметрите по-горе е доста кратка. Най-добре да отидете до манастира в комбинация с изкачване на някой от близките до Велиново върхове – Ездимирски Големи връх, връх Стража, връх Копран. Съветвам ви първо да качите върха, а след него да слезете и до манастира. Ние поне, така направихме, когато качвахме връх Копран и се получи добре.
Как да помогнем.
Под ФБ поста ми за Велиновския манастир имаше коментар от един свещеник, че вече има проект за укрепване и възсатновяване на манастира, което е много хубаво. Как може да се помогне, за съжаление, нямам отговор.
Благодаря Ви, Таня, за съпричастието!