Преди около четири години посетих Силистра и района за първи път. Тогава разполагахме с около ден и половина, за да разгледаме наоколо. Време, което ни беше достатъчно за основните забележителности. Време, в което установихме колко богат на интересни места е целият регион. Време, в което разбрахме, че трябва да дойдем за повече.
За съжаление, не успяхме да си организираме по-дълго второ посещение в района, но през този китен и пъстър октомври ни се откри възможност да посетим интересен обект там – тракийското скално светилище Баджалията. По-долу ще ви разкажа всичко, което научих за него.
Къде се намира и как се стига
Скалното светилище Баджалията се намира до село Стрелково, община Кайнарджа, на около 34 километра южно от Силистра.
Минава се през цялото село Стрелково и се излиза от него, като асфалтов път води малко след последните му къщи. След асфалта продължава стабилен чакълест черен път. При внимателно каране може да го изминете с лека кола. Ако продължите пеша – съветвам ви да изберете този вариант – имате десетина минути ходене пеша до обекта.
За ориентир – черният път слиза до една поляна, а светилището се намира високо в скалния венец от дясно. Има стълби и на места метални парапети, които улесняват и подсигуряват достъпа до обекта.
След стълбите се преминава през къс тунел в скалите, след който се стига до самото светилище. То се състои от една отделна странична скална ниша и голяма галерия с размери около 7 х 10 м и височина около 6 м, с няколко ниши в стените и дупки в тавана.
От светилището се открива добър изглед към района.
Няколко метра преди тунела от стълбите нагоре се отделя тясна пътечка, която стига отгоре върху светилището. Трябва да се внимава, защото пътеката е камениста, а отгоре са отворите на дупките – комините.
Горе изгледът е още по-красив.
С какво е интересно скалното светилище Баджалията
Скалното светилище е разположено в суходолието на река Табан (Малък Канагьол), която до преди стотина години била пълноводна. Местните наричат светилището Баджалията. Името произлиза от турската дума баджа – комин. И наистина – на тавана на голямата галерия от светилището има няколко отвора – комини.
Проучвания
Открито е преди повече от 20 години от археолози от Крайдунавска Добруджа като част от по-голям древен култов комплекс, състоящ се от още светилища, олтари, култови площадки и ями, разположени по протежението на Табан. През 2004 г. обектът е проучен от археолозите Диана Гергова, изтъкнат български учен-траколог, и Георги Атанасов от археологическия музей в Силистра. По откритата при разкопките керамика е установено, че светилището е било използвано през дълъг период от време – от ранната Желязна епоха до Късната античност.
За огромно съжаление, светилището е ограбено от иманяри преди официалните проучвания.
Легенди
Тукашните земи в древността са били населявани от тракийското племе Гети, които почитали бога Залмоксис и вярвали в безсмъртието на душата и задгробния живот. Затова се смята, че светилището е посветено на него.
Според бащата на историята Херодот, Залмоксис наистина съществувал. Той бил роб на Питагор на остров Самос в Егейско море. Залмоксис се освободил и забогатял, след това се върнал в Тракия, станал цар и посвещавал съплеменниците в учението на Питагор за безсмъртието на душата и нейното преселване.
Познати са четири обреда, свързани със Залмоксис: събиране в андреона (зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземната пещера, човешки жертвоприношения, стрелба с лък към небето.
Първият обред е свързан с пирове.
Вторият обред е свързан с безсмъртието на душата. Според Херодот, Залмоксис се скрива за три години в подземна пещера, през което време го смятат за мъртъв. Показвайки се през четвъртата година, той накарал хората да смятат, че безсмъртието е възможно.
Жертвоприношенията – третият обред – били жестоки, защото в жертва се пренасяли хора. Жертвата наричали пратеник до Залмоксис. Хвърляли я върху три копия – ако умре, значи богът е благосклонен, ако не – избирали друга жертва, а старата оставяли да умре бавно в мъки от раните си.
Стрелбите с лък към небето били срещу гръмотевиците.
Тракийското светилище Баджалията е не само любопитно, но и разположено в много красив карстов район. Интересно е също, че село Стрелково, край което се намира, е разположено сравнително ниско, а светилището и суходолието са още по-ниско. На място направих асоциация с долината на река Русенски Лом.
Съвет: за спокойно разглеждане на светилището си предвидете поне 30-40 минути.
Любопитно: според местни жители, старото име на село Стрелково било Топчии, което се получило в резултат на участието на хората от селото в Балканските войни. Селото дало немалко жертви. На входа на селото има паметник в чест на загиналите.
Още интересни места в района
Няколко места, с които да комбинирате разходката си до Баджалията:
- Силистра – областният център е богат на забележителности; освен това е на брега на Дунава, а гледките към реката са винаги красиви;
- резерват Сребърна – обхваща едноименното естествено езеро и неговите околности. Развъдник е на пеликани, корморани, лопатари и още над 200 вида птици; картините са винаги различни и динамични – релефът се мени постоянно;
- Свещарската гробница, която също е от времето на гетите и е една от най-красивите в България;
- Тутракан – крайдунавско градче, интересно за разходка; основните забележителности там са – градината край Дунава и музеят, част от 100-те обекта.
Край Силистра в разположен девическият манастир „Покров Богородичен“ на около 4-5 км от село Айдемир по пътя Силистра – Русе. Манастира е действащ и си заслужава да се види!
Здравейте, Светослав, благодаря за интересната информация, ще имам пред вид манастира при следващи посещения!
Ели Иванова отново с интересна и добре написана статия.
Благодаря!