Научихме за Батошевския манастир преди няколко месеца, когато посетихме крепостта Хоталич край Севлиево. От строителен каменен надпис, открит близо до манастира през 30-те години на ХХ век се е разбрало за съществуването на този древен град край Севлиево.
Малко преди Нова година за пореден път пътувахме от София до Велико Търново и пак си търсехме интересни места по път. Спомнихме си за Батошевския манастир край Севлиево и решихме да го посетим. Оказа се, че има не един, а два Батошевски манастира – един девически и един мъжки. То, се знае – посетихме ги и двата. В тази статия ви разказвам накратко за тях.
Батошевски манастир Въведение Богородично
Манастирът е девически. Построен е през 1657 г., но по време на турското робство е опожарен и заличен. Възстановен е два века по-късно от местния първенец Миню Попкоев и жена му Кера. Те имали 7 деца, но едно от тях – дъщеря им Мария – се разболява тежко и семейството дава обет, че ако момичето оцелее, ще се посвети в Божия служба за цял живот. Мария оздравява и през 1872 г. става първата монахиня в наново изградения манастир.
4 години по-късно, служителите на Батошевския манастир Въведение Богородично участват активно в подготовката на Априлското въстание и в самото въстание.
Сегашната каменна църква е построена през 1909 г. В нея жените задължително влизат с фусти и покрити коси. Там в предверието на храма има гердероб с престилки и забрадки. Манстирският празник е на 21 ноември – Въведение Богородично и Ден на християнското семейство.
Светата обител е много приятно и тихо място. Намира се в покрайнините на село Батошево. Когато ние прекрачихме прага на манастирската порта, вътре в двора ни посрещнаха 6 котки и 2 кучета, видимо обект на добри грижи всичките 🙂 .
Батошевски манастир Успение Богородично
След като посетихме първия Батошевски манастир, се отправихме към втория – на 8 километра по-далеч.
Този манастир е построен по времето на цар Михаил-Асен, син на цар Иван Асен II от третата му жена Ирина Комнина. По време на турското робство манастирът е разрушен и впоследствие забравен. През 1809 г. монах Исай от Троян отива отшелник в земите край някогашния манастир, от който останали само развалини. Според преданието, един ден пастирка отишла там да търси изгубеното си стадо и така попаднала на плачеща майка с дете на ръце, която седяла на голям камък и тъгувала за стария си дом. Пастирката споделила това с Исай и той разбрал, че трябва да въздигне манастира отново.
Исай построил скромна колиба около камъка и поставил икона в нея. След това търсил благодетели в близкото село Батошево и Севлиево, за да построи манастира, но така и не намерил подкрепа.
През 1831 година обаче в района започва да върлува чума и хората се изтеглят в Балкана като дават обет, ако оцелеят, да издигнат на това място манастир. Така през 1836 година манастирската света обител е издигната отново. Църквата построява първомайстор Константин от Пещера, който преди това издигнал храмовете на Соколския манастир край Габрово и на Троянския манастир.
Впоследствие Батошевският манастир Успение Богородично се превръща във важно книжовно средище. Бачо Киро прекарва две години в манастира. В манастира като монах пребивава Матей Преображенски Миткалото – монахът-революционер. Хората от манастира дейно участват в подготовката на Априлското въстание, заради което той е опустошен при потушаването на въстанието, а част от монасите – измъчвани и убити, други с мъка успяват да се спасят.
Години по-късно светата обител е възстановена.
Ще се повторя, но няма как да не кажа колко е красиво мястото край манастира. Той е нависоко, но в същото време е в подножието на старопланински връх – Разлатец – и мястото е много тихо. Дворът и сградите са спретнати и подредени, а църквата – много красива, макар и на места стенописите й да имат нужда от реставрация. Над църквата се извисяват 3 купола.
Гледайки църквата отвън, направих асоциация с храма на Соколския манастир – доста си приличат. И не случайно – както споменах по-горе, те били построени от един майстор. А като тръгвахме и разглеждахме за последно храма отвън, видяхме Колело на живота, подобно на това в Преображенския манастир, но доста избледняло.
Как се стига до манастирите
Девическият манастир Въведение Богородично се намира в края на село Батошево, а другият – мъжкият манастир Успение Богородично се намира на около 8 километра след Батошево. Самото село Батошево е разположено на около 17 километра южно от Севлиево. Особеното е, че в Севлиево, а и по път няма табелки за селото. Трябва да следвате табелите за село Стоките. В самото Батошево, а и на 2-3 места след него има указателни табелки за мъжкия манастир. За да стигнете до него, от девическия манастир продължавате по шосето около 5 километра и на село Попска се отклонявате надясно по тесен планински път, по който се кара още около 3 километра.
И двата манастира са разположени на красиви места. Мъжкият е някак по-уединен и доста нависоко.
Честита Нова година, Иванова! Неповторима си по нашите земи… Би ли ми казала, докато си още топла, автобус достига ли до двата манастира или трябва да се пътува само с кола? И каква по-точно – обикновена или високопроходима?
Честита Нова година и на теб, Росен! Не знам дали има автобус до манастирите. Иначе до колата – няма нужда от високо проходима, не е проблем с обикновена, защото и до двата има асфалтов път, в относително добро състояние.
Благодаря сериозно! Видът на пътя за достъп ме интересуваше – дали има асфалт. Аз имах предвид туристически автобус, а не редовен пътнически. Желая ти много друми, много думи и много золуми през 2018-а…
Доколкото си спомням, идвайки от гр. Априлци, пътят минава през село Батошево и някъде из селото имаше табела вляво с надпис „Батошевски манастир“, ама за кой от двата иде реч не ми е известно…
Табелите по пътя са за горния манастир, мъжкият, женският е в края на селото, шосето минава покрай него.
Браво,че сте преоткрили Батошевските монастири ! Дай Боже повече хора да разберат и да помагат на манастирите особено на мъжкия,който е по-отдалечен !
Дано! Благодаря за отзива!
Отидохме до мъжкия манастир.Беше със заключена входна врата.Не успяхме да влезем и да го разгледаме.Има ли дни за посещение?
Не би трябвало.
Нормално е да бъде заключена входната врата, като се има предвид факта, че в манастира освен игумена и съпругата му няма други свещенослужители. И ако им се е наложело да слязат до близките населени места е естествено входната врата да бъде заключена. Преди 5 – 6 години когато ходих за последно до манастира имаше един мъж да помага, но ….
В близост до мъжкият манастир е била съградена лятна детска колония /климатично училище/ „Здравец“, която вече е само руйни
Като всички ваши статии и тази е много интересна!
На места името на манастира е изписано като „Успение Богородично“, а на места е правилното „Въведение Богородично“! Нали може да е само вярното?! Благодарности!
Здравейте, Ани, благодаря Ви за коментара!
Всъщност, в околностите на Батошево има два манастира, които описвам и в статията по-горе. Единият, който е в покрайнините на селото е „Въведение Богородично“, а другият – малко по-далече и на високо – „Успение Богородично“.