Соколският манастир е един от любимите ми български манастири. Посещавала съм го неведнъж и в различни сезони. Едно от онези места, които не омръзват.
Соклският манастир е познат с още няколко имена – Габровски манастир, Соколовски манастир, Габровско-Соколски манастир. Тази статия е посветена на него. Фотографиите по-долу са от различни посещения.
Къде се намира Соколският манастир
Соколският манастир се намира на 217 км източно от София, на 13 км южно от Габрово и на 4 км югозападно от етнографския музей Етъра. До манастира се стига с кола по асфалтов път. Първо се стига до Етъра и по пътя надясно се поема към манастира.
В Габрово са поставени добре видими указателни табели за Етъра, следвайте ги. Край Етъра има указателни табелки и за Соколския манастир. Пред манастира има обширно пространство, удобно за паркиране.
Информация за Соколски манастир
Соколският манастир „Успение Богородично“ е разположен в местността Соколова пещера. Освен красивите гледки, които се откриват там, в него могат да се видят интересни културно-исторически ценности – там се съхраняват икони, изографисани от Захарий Зограф. Също така в двора на манастира има каменна чешма с осем чучура, изградена навремето от Кольо Фичето.
В тази част ще се опитам да изложа в хронологичен ред най-важните събития в историята на Соколския манастир.
Предполага се, че на това място е имало скален манастир още по времето на Второто българско царство. Сегашният манастир е основан през 1833 година от архимандрит Йосиф Соколски, който дошъл от Троянския манастир с йеромонах Агапий. Те построили дървена църква до входа на пещерата до сегашната църква.
На следващата година дървената църква била съборена, а на нейно място била изградена голяма каменна църква от известния първомайстор Константин от Пещера, който на следващата година построил храма на Троянския манастир, а след него – и този на Батошевския манастир Успение Богородично.
В строежа на новата църква помагали и хората от съседните села Етъра и Нова махала, сега квартали на град Габрово.
В днешно време на поляната, близо до портите на манастира е издигнат паметник на Йосиф Соколски – „Сътворителят на манастира“. На тази поляна има чудесни условия за пикник. Спомням си дори, че когато бях дете на нея редовно се правеха събори – събираха се много хора за семеен пикник. Нас като деца не ни свърташе да седим и все притичвахме надолу към пещерата, играехме си на воля. Както и да е…
Църквата носи името „Успение Богородично“ и затова Денят на Голяма Богородица или Успение Богородично, 15 август, е празник на светата обител. В архитектурно отношение църквата е едноабсидна, еднокорабна, еднокуполна сграда с две конхи и открит голям притвор. Смята се за забележителен паметник на българската възрожденска архитектура.
През 1836 г. в Соколския манастир било е открито килийно училище, което се превръща във важен за района образователен център. В училището за известно време преподава Неофит Бозвели, познат още като Неофит Хилендарец. Неофит Бозвели, родом от Котел, е един от големите национални просветители по време на Българското възраждане.
На 31 юли 1856 г. в манастира се установява четата на Никола Филиповски, известен български революционер, по-познат като капитан дядо Никола. (Между другото, едно от големите предприятия в Габрово на времето, носеше неговото име. Предприятието, макар и доста променено си е все още там, но вече не бих казала, че е едно от големите в района). Четата се вдига на бунт срещу турците и тръгва в поход от Петропавловския манастир край Лясковец към Габровския Балкан, следвана от 300 души турска потеря. В последвалата битка в района на днешния Шиваров мост в Габрово, четниците са разбити. Оцелелите тръгват към Трявна. Самият капитан дядо Никола загинал на 2 август край тревненското село Дончовци.
През 1862 година била изографисана църквата на Соколския манастир. Изографисването било дело на поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка, Казанлъшко.
През 1865 година в двора на манастира била построена уникалната белокаменна чешма с осем чучура със соколи от майстор Колю Фичето.
В ляво от църквата, в дъното на площадката, има проход в скалите под манастира, който е използван като път за бягство от турците по време на Робството. Легендата разказва, че и Апостолът Левски е използвал скалния проход. В горната част на този проход (на тавана) се виждат останки от метални халки. На тези халки, османците са обесвали хайдутите, попаднали в плен.
На 1 май 1876 г., в дните на Априлското въстание, в светата обител била сформирана четата на Цанко Дюстабанов, местен български национал революционер, племенник на Васил Априлов – основателят на първото българско светско училище.
В първата половина на XX век в Соколския манастир избухват няколко пожара, които унищожават част от сградите му. Те са възстановени в началото на 80-те години на миналия век.
Църквата и дворът на Соколския манастир „Успение Богородично“ са много добре поддържани и приятни за окото. В дясно от църквата има естествена пещера с доста просторна входна галерия. Навремето, когато бях дете, там се влизаше без проблем и си играехме. Сега обаче достъпът до пещерата е препречен с решетка поради опасност от падащи камъни.
Пешеходни маршрути от и до Соколски манастир
До Соколския манастир може да стигнете и пеша за около един час от Етъра. Ако решите да направите този преход, тръгнете с удобни спортни или туристически обувки, тъй като половината от маршрута е по стръмна горска пътека. Вижте описание тук.
Друг интересен преход е от манастира до храм-паметника на връх Шипка. Той отнема около 2 часа. Информация вижте тук.
Други интересни места наблизо
Посещението на Соколския манастир върви ръка за ръка с посещение на Етнографския музей на открито – Етъра. В центъра на Габрово ви препоръчвам да посетите Априловската гимназия. Също така, непременно се разходете в старата част на града, позната като „Шести участък“ – най-старият квартал на Габрово, около който с времето се е развил градът. Той е до централната пешеходна улица. Там ще видите и старата часовникова кула, прототип на тази в Етъра.
Финални думи
Насладете се на престоя си в Соколския манастир, заслужава си! Мястото е много приятно – красиво, добре поддържано и тихо, като цяло. От манастира се откриват красиви гледки. Самият манастир – неговият двор, чешмата и църквата са изключително притегателни. Не му се тръгва на човек.
