Ако някой ми беше казал преди време, че се е изкачил от Етъра до връх Шипка пеша, щях да му отговоря, че е напълно луд. Обаче още преди 2500 години древногръцкият философ Хераклит е твърдял „Панта рей“ – всичко тече, всичко се променя. Парадоксът е, че тази максима се е оказала устойчива във времето, а той е вярвал, че промяната е реална, а устойчивостта – илюзия.
Като оставим настрана тези философски размисли, във втората неделя на май, в Деня на победата – ведър и слънчев, направихме точно този маршрут: Етъра – Соколски манастир – връх Шипка. Беше последен ден в редицата почивни дни покрай Великден, с претоварен трафик от завръщащи се след празниците. Ние пък решихме да отиваме, да отиваме към Шипка и то пеша по пътеките. Получи се чудесен преход, за който ще ви разкажа по-долу.
Местата, опорни точки в маршрута, са добре известни и обичани от поколения българи. Затова за тях няма много да разправям.
Начало на маршрута
Маршрутът започва срещу главния вход на музея на открито Етъра, вдясно от заведението. Има табелка. Следва се синя и зелена маркировка.
Координати: 42.803284, 25.349204.
Може да се тръгне и от Соколския манастир, до който има асфалтов път.
Особености
Като цяло, пътеката от Етъра през Соколския манастир до връх Шипка върви само нагоре с много малко кратки изключения. На повечето места изкачването е съвсем плавно. Има и такива с по-голям наклон – това са началният участък над Етъра и участъкът преди пътеката да излезе на шосето под връх Шипка.
Съвет: Хубаво е да сте повече хора – пътеката е добре маркирана, но не изглежда да е много посещавана. Освен това, след манастира се минава близо до стар почивен дом, покрай който лаят доста кучета.
Маршрутът е дълъг близо 9 километра в посока с 800 метра денивелация, изминава се за около 3 часа и половина (без почивките) и може да се раздели на 5 основни етапа:
- етап 1: Етъра – Соколски манастир: около 50 минути;
- етап 2: Соколски манастир – третокласно шосе: около 50 минути;
- етап 3: третокласно шосе – къмпинг Шипка: около час и 15 минути;
- етап 4: къмпинг Шипка – в подножието на стъпалата към монумента: около 15 минути;
- етап 5: стъпалата към монумента: около 20 минути.
Ние се изкачихме за малко под четири часа с включени кратки почивки – на манастира и в края на етап 2. Слязохме за два часа и 45 минути почти без почивки.
Следва малко повече информация за етапите.
Етап 1: Етъра – Соколски манастир
Минавали сме го и преди и съм го описала подробно в тази статия.
На Соколския манастир е хубаво да направите кратка почивка и да попълните запасите от вода.
Етап 2: Соколски манастир – третокласно шосе
След манастира продължавате по асфалтовия път. Има упътващи табелки. Пътят не след дълго продължава в черен път, навлиза в гора и се движи успоредно на река Мокри дол.
Десетина минути след светата обител пътеката минава край бившата станция Хаджи Димитър. Маркировката е ваш верен гид. В един момент пътеката пресича реката, изкачва се на отсрещния бряг и се включва в широк черен път.
След още малко ходене се стига до открито място, на което черния път, по който сте вървели, пресича третокласно шосе. Мястото е открито и също е обозначено с табели. Подходящо е за кратка почивка.
Етапът се изминава за около 50 минути.
Етап 3: третокласно шосе – къмпинг Шипка
Маршрутът към връх Шипка пресича третокласния път и продължава нагоре в гората. Минава се през нещо като подвижен електростълб. Малко след него пътеката приближава главния път Габрово – Шипка и доста време се движи що-годе успоредно на него и под него. В началото на етапа пътеката все още е черен път, но малко след трафопоста тя завива наляво и преминава в горска пътека. В края на етапа с няколко бетонови стълби пътеката излиза на шосето към Шипка. Това се пада на обратен завой, във вътрешността на който е разположен бившият къмпинг Шипка.
Етапът се изминава за около час и 15 минути.
Етап 4: къмпинг Шипка – в подножието на стъпалата към монумента
Този етап е изцяло по асфалтовия път и по тази причина не е приятен, но за щастие е кратък. В началото на етапа може да се изкушите да съкратите завоя, като пресечете направо през къмпинга. Съветвам ви, недейте. Това сега е частен имот и е подсигурен с електропастир и много кучета. Минете си по шосето, не е чак толкова много.
След къмпинга се минава покрай стара бензиностанция.
Етапът завършва в подножието на стълбите към Шипка и се изминава за около 15 минути.
Етап 5: стъпалата към монумента
Това са близо хилядата стъпала към храм-паметника на връх Шипка. Може да се изкачите и по шосето към него до паркинга преди последната серия стълби. Вие си решавате. На мен този етап ми беше доста труден след многото ходене преди него.
Но пък чувството да бъда на този паметен връх, да се докосна за пореден път до подвига на българските опълченци и руските воини и да се насладя на великолепните панорами във всички посоки … чувството беше опияняващо!
Просто, няма как да се качиш на Шипка и да не усетиш това. В допълнение, усилията от изкачването пеша многократно усилват преживяното.
