Безименният град край Добринище: незнаен, интересен и потаен

След интересното изкачване на връх Вихрен и още по-интересното слизане от пиринския първенец, което направихме в първия ден на последния уикенд на август, за следващия ден си бяхме набелязали две забележителни места за посещение в района на Банско и Добринище, които бяха доста обещаващи в нашите представи и до които, прочетохме, че се стигало лесно. Едното беше старинен град на върха на възвишение, а другото – водопад в подножието на това възвишение.

Безименният град край Добринище

Безименният град край Добринище

Не се излъгахме.  И двете места се оказаха интересни и лесни. Трудността се състоеше в намирането им.

Тази статия посветих на първото от двете места –  древна крепост без име, обитавана в продължение на повече от 3500 години. Направо звучи космически … В някоя от следващите статии ще разкажа и за водопада.

С какво е интересно мястото

Безименният град между Добринище и Банско е разкрит съвсем случайно. През 2003 година при строителни работи по изграждането на параклис Свети Никола в едноименната местност изпод земята изскачат крепостни стени. След това започват проучвания на терена и малко по малко се открива цял древен град. Проучванията се ръководят от Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско.

Множеството находки в района дават основание да се смята, че там, преди повече от 3500 години – между 2000 г. пр. Хр. и XVII век – е имало голямо и многолюдно селище.

В местността са открити скелети с ръст 1,8 – 2 метра. В днешно време тази човешка височина може да е нещо напълно нормално, но в онези времена това е внушителен ръст. Въз основа на този факт, учените изказват хипотеза, че по тези места са живели траки от племето Даи, описани от Омир като смели и величествени, привличани за съюзници от гърците за войните помежду им.

Наименованието на древното селище е една от големите загадки на разкритите руини – сред тях не е открит надпис, насочващ за името. Освен това не са открити и писмени източници, свидетелстващи за определяне на името на града. От тук и сегашното „име“ на крепостта: Безименният град.

Как се стига до Безименния град

Безименният град е разположен на естествено възвишение в северните поли на Пирин планина между Банско и Добринище. Пътеката към старините започва от стария черен път между двете градчета.

За да стигнете началото на пътеката, трябва да се отбиете от главния път между Банско и Добринище. Отклонението се пада вдясно (към планината) на 1,8 км от крайната табела на Банско в посока Добринище. Там на отбивката има остатъци от указателна табела, но нищо не може да се прочете. Ако идвате откъм Добринище, табелката все още е цяла и четима.

Отбивката

Отбивката

Завивате по отбивката и продължавате по черния път. В лявата част на пътя има изграден колоездачен маршрут, който стига до началото на пътеката към крепостта. Именно този вело-маршрут е най-добрият ориентир към обекта.

На около 1,2 км след отбивката от главния път е първото разклонение от черния път към крепостта. Пада се на един голям завой. За ориентир, в близост, от другата страна на пътя има малко езеро. Ако решите, може да хванете това разклонение. По него ще стигнете до подножието на крепостта. Пътят е широк и твърд и може да се измине с лека кола. Разстоянието от там до крепостта е малко повече от километър.

Друг вариант е да продължите по черния път, успоредно на вело-маршрута и там, където той се отделя от пътя, да оставите колата и да продължите по изградената алея. (Между другото малко след това място черният път става много лош и трудно може да се измине с кола.)

Финалната права от алеята

Финалната права от алеята

В далечината се вижда дървена беседка, до която се стига след 5-10 минути пеша. От тази беседка нагоре започва пътеката към Безименния град.

Пътеката нагоре

Пътеката нагоре

Пътеката е доста стръмна и за кратко разстояние, което се изминава за около 10 минути, се качва доста нависоко. Там на високото пътеката се разклонява – направо е към близката река, наляво е към едни скали с красива панорамна гледка, а надясно е към самата крепост. Още съвсем малко и сте на крепостта.

Какво да видим

Това, което се вижда в момента от нея не е кой знае колко много, но в действителност всички разкрити останки заемат площ от около 25 декара. Приятно е човек да се разходи там и да разгледа руините. Разкрити са няколко големи помещения. Направена е и пътека между тях. На няколко места има информационни табелки.

Останките от Безименния град

Останките от Безименния град

На най-високото място, върху ранно-християнска базилика е построен сегашния параклис Свети Никола. В него може да се влезе.

Руините и параклисът "Свети Никола"

Руините и параклисът „Свети Никола“

Параклисът "Свети Никола"

Параклисът „Свети Никола“

За обекта няма входна такса. Човек може да си стои там и да си обикаля край останките колкото си иска.



Booking.com

Публикувано в екопътеки и маршрути, екскурзии и почивки, крепости с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

34 Коментара към Безименният град край Добринище: незнаен, интересен и потаен

  1. Димитър Димитров каза:

    Учудвам се, че грамотните гърци и ромеи не са споменали нищо за този град в своите древни истории! Но, това е, може би, още един парадокс, характерен за нашите земи и минало.
    За кой ли пореден път Ви благодаря за интересната и ограмотяваща информация, която представяте! Със сигурност мога да кажа, че сайта „Друми в думи“ е най-интересното българско електронно издание, което винаги изненадва и радва читателите!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Димитър, благодаря Ви за хубавите думи! Наистина странно е как няма нищо написано за този град, който за времето си е бил доста голям.

    • силвий каза:

      Пазен в тайна , може би!?
      Или по стар ит гърци?

      • Божидар каза:

        Най-вероятно е писано, но нищо не е останало.
        Ако всички жилища са били на по-заможни хора, самите те не биха искали да се знае за тях

    • Людмил Вълков Беров каза:

      Може би градът е обитаван много преди да дойдат Данайците …/грамотните гърци/

  2. Toce Karaianev каза:

    От записките на учителя на Александър Македонски става ясно, че той и неговата войска говорят на непонятен за гърците език. И тъй-като траките са най-многобройни след индийците, как мислите че са говорили те. Ако щете назовете този език тракийски, ако щете го наречете славянски, но това е езика на хората разбили Римската империя , след като са се завърнали като от сегашните територии на Румъния, Украйна и южните части на РСФР. Същите са се оттеглили в тези територии при инвазията на Римската империя в земите на траките. Все още е загадка за някои заблудени историци така наречената Черняховска култура. Но това са част от прогонените от Балканския полуостров траки. Погледнете колоната на Траян в Рим и ще видите кого уж е победил Надутия и осмиван император / цар траян с дълги уши/. За сведение на незнаещите- траките са били около двеста племена и то все войнствени. И никакви готи/уж германци / не са обитавали и воювали на същите тези територии. Това са нашите пра-пра…деди!

  3. Георги Митрев каза:

    Хубаво е, че има хора, които се интересуват от тези обекти. Една бележка. Омир не споменава никакви даи. Може би имате предвид дии, но и това име и късно, от римската епоха, и вероятно е гръцки превод на тракийското име беси, защото се среща и варианта диобеси.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте и благодаря за любопитния коментар. За историческите факти използвах информация от множеството информационни табели на обекта, а също и няколко интернет сайта. Все пак не съм историк, признавам си 🙂 , и не съм компетентна да коментирам тези неща в подробности.

    • Иван каза:

      Нищо не е случайно!Добринище е древен град,населяван от тракииското племе диобеси.Дио,от латински „бог“ и името на племето беси.На няколко километра нагоре в права линия от това тука място в Пирин се намира езерото и върхът „Безбог“,което до 60-те год. на ХХ век,хората от Добринище си го наричаха Беси бог“.Т.е.на името на бога на на племето беси,Перун.От тук и името на планината на бога на бесите, Пирин.Ако се вгледаме в имената на местностите в землището на Добринище и днес, ще се натъкнем на непреводими и до сега имена: „Дуспо дол ду“,“Косол ду“,“Бели лу“, „Лу шин“ и много още.

      • Георги Георгиев каза:

        Темата, града, археологическите разкопки нямат нищо общо със село Добринище

        • Ели Иванова каза:

          Освен това, че мястото е много близо до Добринище. Все някакъв ориентир трябва да има за хората, които имат интерес да посетят Безименният град.

    • PATRIOT7 каза:

      Дийте не са беси. И сега ги има около Гоце Делчев. Траки. Живеещи по най високите части на Западните, Южните Родопи и Източните райони на Пирин. Диви, отмъстителни, затворени

    • Кати каза:

      Омир е споменавал за Данайци и е предупреждавал,да се пазят от тях,защото са хитри и двулични.

  4. Георги Питов каза:

    Статията е много интересна. Малка забележка – трябваше само да споменете името на археолога, който копае от години там и благодарение на него знаем за този град. Казва се Владимир Баряков и е уредник в Музеен комплекс – Банско. Препоръчвам Ви да се срещнете с него. Той ще Ви разкаже много интересни неща. Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Георги! Благодаря Ви за интересната информация и коментарите. Допълних статията с името на археолога, ръководил проучванията на терена – Владимир Баряков. Наистина, трябва да се знае!

  5. Димитър Димитров каза:

    Отново аз. не мога да се въздържа! чета книгата на Фарли Моуът „Загадките на канадска Арктика“ и там се разказва внимателно и убедително за това, че в Гренландия са идвали европейски мореплаватели, произхождащи от Британия, като са се настанили временно в Исландия ( страната Тили ), а после са преплували до Гренландия, много преди Христофор Колумб да смае Стария свят със своето откритие. Освен тях, в тези посоки са се насочили и викингите – норвежките ммореплаватели и завоеватели, които също са се добрали до остров Исландия ( Тили ) и са продължили към Гренландия. Хронологическото изследване и подреждане на фактите, както това е направил Фарли Моуът, без да е дипломиран историк, противоречат на някои традиционни щампи, разпространявани в западната историография, но той не се бои да им се противопостави. Разказвам тези неща заради интересния материал за Безименния град, който може също да постави поредица от въпросителни пред нашите професионални учени. Бог да Ви благослови за Вашите съобщения и да Ви закриля във всички ваши пътувания.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Димитър! Отново много интересни неща споделяте. Ще потърся споменатата от Вас книга. Благодаря отново за интересната информация и добрите думи!

  6. Огнян Пищиков каза:

    Няма безименни градове, та даже и от тракийската епоха. Историците трябва да се поровят малко, поне в Певтингеровите таблици(карти).Ако информацията за племето даи или дааи е вярна, най-вероятното име на крепостта ще е близко по звучене до Даистица, Дащица и т.н. Вероятно се е запазило в местната топонимия по някакъв начин(местност, извор и др.) Не е невъзможно и сегашното име на Добринище да е някакъв модерен отзвук на истинското име на тракийската крепост, преминало през гръцко и турско влияние. Подобен пример е областта Граово и селищата Гращица, където най-вероятно е обитавало тракийското племе „грааи“. Перущица- „пейри“ или „пейрои“ и т.н. Окончанието „тица“, „тика“, „дика“, „диза“ в съвременната българска топонимия са различни начини да се каже „крепост“ на различните тракийски диалекти.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте! Страхотен отзив! Благодаря! За съжаление, не съм историк и не мога да се намеся с адекватно становище по въпроса, но това, което пишете изглежда доста правдоподобно.

    • PATRIOT7 каза:

      Аз съм граовец от Граово. 😂. Грааи (граовците) се цепят от пеоните няколко века преди Христа. Непокорни като трънчаните. В 10 села около моето село никога не са живяли турци и цигани

  7. Силвия Йоновска каза:

    Много Ви благодаря за споделената информация! Ще ми бъде изключително интересно да посетим мястото следващия път като отиване към Добринище! Не знам дали използвате приложението Опознай.бг, но до колкото знам там всеки може да добява такива интересни и малко познати обекти. Аз доста пъти благодарение на него намирам тутистически дестинации за почивните дни. Ще се радвам, ако имате възможност да добавите „Безименния град“ и там, тъй като в самото приложение (аз лично го използван само през телефона си) има GPS карта, която директно те свързва с Гугъл Мапс и предполагам ще бъде много по-лесно за откриване.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Силвия, благодаря Ви за интереса! Мисля, че Безименният град вече фигурира и в портала Опознай.бг.

  8. Бисер Янакиев каза:

    Интересното е, че съм минавал поне 10-на пъти покрай Добринище, даже си харесах един път между Гоце Делчев и Петрич, покрай село Пирин, който на места минава по билото на планината и от него се откриват невероятни гледки и пак евентуално ще мина покрай Добринище, но така и не съм ходил там! Май скоро ще променя това, може би по-скоро от очакваното! Отново интересна статия, както и другата за водопада!

  9. Божидар каза:

    Благодаря много.
    А как се стига до водопада?

  10. Росица Василева каза:

    Ели, позволете ми да наричам така. Вашата безкрайно интересна публикация, предизвика и историческа дискусия, макар и на любителско ниво.
    Сама преценете, колко полезно е това което правите

  11. Бисерка каза:

    Описанието ви е малко заблуждаващо и не дава ясна представа за продължителността на разходката. Подходът към Безименния град е от 2 места-откъм Добринище и откъм Банско. Ако спрете на отклонението след Банско и следвате велоалеята, тя ви води до подхода откъм Добринище и това удължава маршрута(8500крачки). Затова е по-добре да следите за табелка „Свети Никола“, която сочи вдясно и там да тръгнете по левия широк горски път. По него разстоянието е наполовина- 4500 крачки и изкачването е много по-плавно.

    • Петър Палапуов каза:

      Драга Ели Иванова, понятие като „Безименен град“ край древното селище Добринище няма! Такива твърдения могат да се родят само в главите на псевдоисторици от гр.Банцко (да, Банцко до 1956 г.), което е отзвук от името на заселването в средата на XV в. на двама братя просяци от с. Недобърско(Добърско) в м.“Грамадето“ като Албанцка махала към с.Гулийна Баня (Баня) Разложко. Гр.Добринище, известен назад във времето с имената като Добринища до 1962 г., Добрущене, Дубринище, , Добриница – най-силната крепост на Източна Римска империя в Разложка котловина през V в. от н.е., води името си (според траколога Павел Серафимов – Спароток) от едно наименование на тракийския бог Херос – Добрат, за който има следи в Панонска България (дн.Хърватско) и тракийското племе Добери населявало горното течение на р.Места, с гл. град Доберос. На римска карта от I в. намираща се в хранилището на Археологическия музей (през 2018 г. беше в експозицията), в Разложко са отбелязани само Добринище и Добърско. При изкопни работи за строителство близо до Минералната баня в града се откриха артефакти от преди 6 000 г. Информацията е документирана от двама професионални археолози (единият японец) и се намира в Окръжния исторически музей Благоевград. Като най-младо селище в Разлога, банцкалии пуснаха цялата лъжеинформация за някакъв град в м.Карпата (на старобългарски – голяма скала), което впоследствие християните наричат Св.Никола, през времето когато усърдно си търсеха корени назад във времето.Накрая се отказаха от абсурдите, които сътвориха (сърбизма бан Банко и т.н.) и се спряха на „Ситан кале“, ха, ха, ха, в м.“Чучурето“ пак между Банцко и Добринище! Подозирам, че пиринчената губерка намерена на Карпата от иманяра Владо Байряков им послужи да сътворят и „изградят“ основите на „древната“ крепост която дава началото на „древния“ най-млад град в Разложко, игнорирайки факта че имената Банцко и Ситан кале не си кореспондират! Да, в подножието е имало махала в м. Дренето“ около Мартонината каца“извор за питейна вода“, а горе на Карпата се е намирала крепостта на феодала на котловината, който от древността до падане под турско робство е владеел Разлога. Тук е била и митницата на „Горния дервент“ – част от древния път свързващ Бело море с Дунава, паралелен на „Виа Егнация“. (След това като поробител турският бей се мести в Мехомия). Непокорните отроци са посичани горе накрая на скалата и са хвърляни в пропастта! Мястото е силно енергийно и го препоръчвам за посещение рано сутрин преди изгрев и два-три дни преди пролетно (22.03) и есенно (22.09) равноденствия! За сега толкоз госпожо Ели Иванова. А сега няколко думи за „бъркоча“ коментар на Светлана – До края на XVIII и началото на XIX в. няма нито един архивен турски данъчен документ за плащане на данъци от поселище Банцко. Добринище фигурира в такива документи от 1450 г. и 1630 – 1656 г. След отделянето ни от Самоковска епархия и обособяването на Неврокопска епархия през 1894 г. Мехомия е център на нахия (район) в Разложка котловина, която е към Неврокопска кааза (околия). След тази година става Мехомийска кааза (околия) до 1925 г. когато града се именува Разлог, към която околия спада и Добринище. Само селата Обидим и Кремен остават в Неврокопска околия. А на анонимката Светлана ще кажа като проф. Божидар Димитров на северомакедонистките историчари – давам 100 000 марки, в нашия случай евро, ако ми предостави турски данъчен архивен документ за Банцко🤠😣👎❗ Успех❗

  12. Светлана каза:

    Съвременното село Добринище претендира, че местността Свети Никола е в неговото землище, но по времето, когато този град с неизвестно все още име е живял и процъфтявал 17 ВЕК, това село не се е намирало на сегашното си място. Самото село Добринище преди освободителната Руско-турска война не е принадлежало към Разлога, а към Неврокоп (сега гр. Гоце Делчев). Димитър Яранов го изключва от антропоморфните си изследвания на Разлога през 30-те години на 20. век, като не счита населението му за част от това на Разлога. Същото показват и публикуваните документи на османската администрация още от периода на завладяването на тези земи от турците.
    Според османските документи най-вероятно е било Банско, защото най-много данъци е плащало то. Повече от Мехомия т.н. сега Разлог. Неизвестно е тракийското и римското име. Владо е много предпазлив в предположенията и е прав докато не намери потвърждение. Но през 19 в. Киперт смята, че тук е столицата на медите Ямфорине или Форуна.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, много благодаря за отзива и полезната информация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *