След интересното изкачване на връх Вихрен и още по-интересното слизане от пиринския първенец, което направихме в първия ден на последния уикенд на август, за следващия ден си бяхме набелязали две забележителни места за посещение в района на Банско и Добринище, които бяха доста обещаващи в нашите представи и до които, прочетохме, че се стигало лесно. Едното беше старинен град на върха на възвишение, а другото – водопад в подножието на това възвишение.
Не се излъгахме. И двете места се оказаха интересни и лесни. Трудността се състоеше в намирането им.
Тази статия посветих на първото от двете места – древна крепост без име, обитавана в продължение на повече от 3500 години. Направо звучи космически … В отделна статия разказвам и за водопада.
С какво е интересно мястото
Безименният град между Добринище и Банско е разкрит съвсем случайно. През 2003 година при строителни работи по изграждането на параклис Свети Никола в едноименната местност изпод земята изскачат крепостни стени. След това започват проучвания на терена и малко по малко се открива цял древен град. Проучванията се ръководят от Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско.
Множеството находки в района дават основание да се смята, че там, преди повече от 3500 години – между 2000 г. пр. Хр. и XVII век – е имало голямо и многолюдно селище.
В местността са открити скелети с ръст 1,8 – 2 метра. В днешно време тази човешка височина може да е нещо напълно нормално, но в онези времена това е внушителен ръст. Въз основа на този факт, учените изказват хипотеза, че по тези места са живели траки от племето Даи, описани от Омир като смели и величествени, привличани за съюзници от гърците за войните помежду им.
Наименованието на древното селище е една от големите загадки на разкритите руини – сред тях не е открит надпис, насочващ за името. Освен това не са открити и писмени източници, свидетелстващи за определяне на името на града. От тук и сегашното „име“ на крепостта: Безименният град.
Как се стига до Безименния град
Безименният град е разположен на естествено възвишение в северните поли на Пирин планина между Банско и Добринище. Пътеката към старините започва от стария черен път между двете градчета.
За да стигнете началото на пътеката, трябва да се отбиете от главния път между Банско и Добринище. Отклонението се пада вдясно (към планината) на 1,8 км от крайната табела на Банско в посока Добринище. Там на отбивката има остатъци от указателна табела, но нищо не може да се прочете. Ако идвате откъм Добринище, табелката все още е цяла и четима.
Завивате по отбивката и продължавате по черния път. В лявата част на пътя има изграден колоездачен маршрут, който стига до началото на пътеката към крепостта. Именно този вело-маршрут е най-добрият ориентир към обекта.
На около 1,2 км след отбивката от главния път е първото разклонение от черния път към крепостта. Пада се на един голям завой. За ориентир, в близост, от другата страна на пътя има малко езеро. Ако решите, може да хванете това разклонение. По него ще стигнете до подножието на крепостта. Пътят е широк и твърд и може да се измине с лека кола. Разстоянието от там до крепостта е малко повече от километър.
Друг вариант е да продължите по черния път, успоредно на вело-маршрута и там, където той се отделя от пътя, да оставите колата и да продължите по изградената алея. (Между другото малко след това място черният път става много лош и трудно може да се измине с кола.)
В далечината се вижда дървена беседка, до която се стига след 5-10 минути пеша. От тази беседка нагоре започва пътеката към Безименния град.
Пътеката е доста стръмна и за кратко разстояние, което се изминава за около 10 минути, се качва доста нависоко. Там на високото пътеката се разклонява – направо е към близката река, наляво е към едни скали с красива панорамна гледка, а надясно е към самата крепост. Още съвсем малко и сте на крепостта.
Какво да видим
Това, което се вижда в момента от нея не е кой знае колко много, но в действителност всички разкрити останки заемат площ от около 25 декара. Приятно е човек да се разходи там и да разгледа руините. Разкрити са няколко големи помещения. Направена е и пътека между тях. На няколко места има информационни табелки.
На най-високото място, върху ранно-християнска базилика е построен сегашния параклис Свети Никола. В него може да се влезе.
За обекта няма входна такса. Човек може да си стои там и да си обикаля край останките колкото си иска.
Booking.com
Учудвам се, че грамотните гърци и ромеи не са споменали нищо за този град в своите древни истории! Но, това е, може би, още един парадокс, характерен за нашите земи и минало.
За кой ли пореден път Ви благодаря за интересната и ограмотяваща информация, която представяте! Със сигурност мога да кажа, че сайта „Друми в думи“ е най-интересното българско електронно издание, което винаги изненадва и радва читателите!
здравейте, Димитър, благодаря Ви за хубавите думи! Наистина странно е как няма нищо написано за този град, който за времето си е бил доста голям.
Много интересна статия.Благодаря ви!
Пазен в тайна , може би！？
Или по стар ит гърци？
Най-вероятно е писано, но нищо не е останало.
Ако всички жилища са били на по-заможни хора, самите те не биха искали да се знае за тях
Може би градът е обитаван много преди да дойдат Данайците …/грамотните гърци/
От записките на учителя на Александър Македонски става ясно, че той и неговата войска говорят на непонятен за гърците език. И тъй-като траките са най-многобройни след индийците, как мислите че са говорили те. Ако щете назовете този език тракийски, ако щете го наречете славянски, но това е езика на хората разбили Римската империя , след като са се завърнали като от сегашните територии на Румъния, Украйна и южните части на РСФР. Същите са се оттеглили в тези територии при инвазията на Римската империя в земите на траките. Все още е загадка за някои заблудени историци така наречената Черняховска култура. Но това са част от прогонените от Балканския полуостров траки. Погледнете колоната на Траян в Рим и ще видите кого уж е победил Надутия и осмиван император / цар траян с дълги уши/. За сведение на незнаещите- траките са били около двеста племена и то все войнствени. И никакви готи/уж германци / не са обитавали и воювали на същите тези територии. Това са нашите пра-пра…деди!
привет и благодаря за интересния коментар!
Здравейте, с дългите уши е не цар Траян, а цар Мидас…
хаха, от записките на кой учител? На Аристотел ли? може да са си говорили и на китайски сега като се замисля:))))
Хубаво е, че има хора, които се интересуват от тези обекти. Една бележка. Омир не споменава никакви даи. Може би имате предвид дии, но и това име и късно, от римската епоха, и вероятно е гръцки превод на тракийското име беси, защото се среща и варианта диобеси.
здравейте и благодаря за любопитния коментар. За историческите факти използвах информация от множеството информационни табели на обекта, а също и няколко интернет сайта. Все пак не съм историк, признавам си 🙂 , и не съм компетентна да коментирам тези неща в подробности.
Нищо не е случайно!Добринище е древен град,населяван от тракииското племе диобеси.Дио,от латински „бог“ и името на племето беси.На няколко километра нагоре в права линия от това тука място в Пирин се намира езерото и върхът „Безбог“,което до 60-те год. на ХХ век,хората от Добринище си го наричаха Беси бог“.Т.е.на името на бога на на племето беси,Перун.От тук и името на планината на бога на бесите, Пирин.Ако се вгледаме в имената на местностите в землището на Добринище и днес, ще се натъкнем на непреводими и до сега имена: „Дуспо дол ду“,“Косол ду“,“Бели лу“, „Лу шин“ и много още.
Темата, града, археологическите разкопки нямат нищо общо със село Добринище
Освен това, че мястото е много близо до Добринище. Все някакъв ориентир трябва да има за хората, които имат интерес да посетят Безименният град.
Омир, така наречения баща на литературата нищо не може да спомене Жоре Митрев. Само да вметна,че Омир е творил в БЕЗПИСМЕНИЯ период на така наречената Гърция,която се появява на картата като държава 1824 г
Дийте не са беси. И сега ги има около Гоце Делчев. Траки. Живеещи по най високите части на Западните, Южните Родопи и Източните райони на Пирин. Диви, отмъстителни, затворени
Омир е споменавал за Данайци и е предупреждавал,да се пазят от тях,защото са хитри и двулични.
Статията е много интересна. Малка забележка – трябваше само да споменете името на археолога, който копае от години там и благодарение на него знаем за този град. Казва се Владимир Баряков и е уредник в Музеен комплекс – Банско. Препоръчвам Ви да се срещнете с него. Той ще Ви разкаже много интересни неща. Поздрави!
Здравейте, Георги! Благодаря Ви за интересната информация и коментарите. Допълних статията с името на археолога, ръководил проучванията на терена – Владимир Баряков. Наистина, трябва да се знае!
Отново аз. не мога да се въздържа! чета книгата на Фарли Моуът „Загадките на канадска Арктика“ и там се разказва внимателно и убедително за това, че в Гренландия са идвали европейски мореплаватели, произхождащи от Британия, като са се настанили временно в Исландия ( страната Тили ), а после са преплували до Гренландия, много преди Христофор Колумб да смае Стария свят със своето откритие. Освен тях, в тези посоки са се насочили и викингите – норвежките ммореплаватели и завоеватели, които също са се добрали до остров Исландия ( Тили ) и са продължили към Гренландия. Хронологическото изследване и подреждане на фактите, както това е направил Фарли Моуът, без да е дипломиран историк, противоречат на някои традиционни щампи, разпространявани в западната историография, но той не се бои да им се противопостави. Разказвам тези неща заради интересния материал за Безименния град, който може също да постави поредица от въпросителни пред нашите професионални учени. Бог да Ви благослови за Вашите съобщения и да Ви закриля във всички ваши пътувания.
здравейте, Димитър! Отново много интересни неща споделяте. Ще потърся споменатата от Вас книга. Благодаря отново за интересната информация и добрите думи!
Няма безименни градове, та даже и от тракийската епоха. Историците трябва да се поровят малко, поне в Певтингеровите таблици(карти).Ако информацията за племето даи или дааи е вярна, най-вероятното име на крепостта ще е близко по звучене до Даистица, Дащица и т.н. Вероятно се е запазило в местната топонимия по някакъв начин(местност, извор и др.) Не е невъзможно и сегашното име на Добринище да е някакъв модерен отзвук на истинското име на тракийската крепост, преминало през гръцко и турско влияние. Подобен пример е областта Граово и селищата Гращица, където най-вероятно е обитавало тракийското племе „грааи“. Перущица- „пейри“ или „пейрои“ и т.н. Окончанието „тица“, „тика“, „дика“, „диза“ в съвременната българска топонимия са различни начини да се каже „крепост“ на различните тракийски диалекти.
Здравейте! Страхотен отзив! Благодаря! За съжаление, не съм историк и не мога да се намеся с адекватно становище по въпроса, но това, което пишете изглежда доста правдоподобно.
Аз съм граовец от Граово. 😂. Грааи (граовците) се цепят от пеоните няколко века преди Христа. Непокорни като трънчаните. В 10 села около моето село никога не са живяли турци и цигани
Много Ви благодаря за споделената информация! Ще ми бъде изключително интересно да посетим мястото следващия път като отиване към Добринище! Не знам дали използвате приложението Опознай.бг, но до колкото знам там всеки може да добява такива интересни и малко познати обекти. Аз доста пъти благодарение на него намирам тутистически дестинации за почивните дни. Ще се радвам, ако имате възможност да добавите „Безименния град“ и там, тъй като в самото приложение (аз лично го използван само през телефона си) има GPS карта, която директно те свързва с Гугъл Мапс и предполагам ще бъде много по-лесно за откриване.
Здравейте, Силвия, благодаря Ви за интереса! Мисля, че Безименният град вече фигурира и в портала Опознай.бг.
Интересното е, че съм минавал поне 10-на пъти покрай Добринище, даже си харесах един път между Гоце Делчев и Петрич, покрай село Пирин, който на места минава по билото на планината и от него се откриват невероятни гледки и пак евентуално ще мина покрай Добринище, но така и не съм ходил там! Май скоро ще променя това, може би по-скоро от очакваното! Отново интересна статия, както и другата за водопада!
Благодаря Ви, Бисер, за чудесните отзиви!
Благодаря много.
А как се стига до водопада?
https://drumivdumi.com/?p=3208
Ели, позволете ми да наричам така. Вашата безкрайно интересна публикация, предизвика и историческа дискусия, макар и на любителско ниво.
Сама преценете, колко полезно е това което правите
Здравейте, Роси, благодаря за отзива!
Описанието ви е малко заблуждаващо и не дава ясна представа за продължителността на разходката. Подходът към Безименния град е от 2 места-откъм Добринище и откъм Банско. Ако спрете на отклонението след Банско и следвате велоалеята, тя ви води до подхода откъм Добринище и това удължава маршрута(8500крачки). Затова е по-добре да следите за табелка „Свети Никола“, която сочи вдясно и там да тръгнете по левия широк горски път. По него разстоянието е наполовина- 4500 крачки и изкачването е много по-плавно.
Драга Ели Иванова, понятие като „Безименен град“ край древното селище Добринище няма! Такива твърдения могат да се родят само в главите на псевдоисторици от гр.Банцко (да, Банцко до 1956 г.), което е отзвук от името на заселването в средата на XV в. на двама братя просяци от с. Недобърско(Добърско) в м.“Грамадето“ като Албанцка махала към с.Гулийна Баня (Баня) Разложко. Гр.Добринище, известен назад във времето с имената като Добринища до 1962 г., Добрущене, Дубринище, , Добриница – най-силната крепост на Източна Римска империя в Разложка котловина през V в. от н.е., води името си (според траколога Павел Серафимов – Спароток) от едно наименование на тракийския бог Херос – Добрат, за който има следи в Панонска България (дн.Хърватско) и тракийското племе Добери населявало горното течение на р.Места, с гл. град Доберос. На римска карта от I в. намираща се в хранилището на Археологическия музей (през 2018 г. беше в експозицията), в Разложко са отбелязани само Добринище и Добърско. При изкопни работи за строителство близо до Минералната баня в града се откриха артефакти от преди 6 000 г. Информацията е документирана от двама професионални археолози (единият японец) и се намира в Окръжния исторически музей Благоевград. Като най-младо селище в Разлога, банцкалии пуснаха цялата лъжеинформация за някакъв град в м.Карпата (на старобългарски – голяма скала), което впоследствие християните наричат Св.Никола, през времето когато усърдно си търсеха корени назад във времето.Накрая се отказаха от абсурдите, които сътвориха (сърбизма бан Банко и т.н.) и се спряха на „Ситан кале“, ха, ха, ха, в м.“Чучурето“ пак между Банцко и Добринище! Подозирам, че пиринчената губерка намерена на Карпата от иманяра Владо Байряков им послужи да сътворят и „изградят“ основите на „древната“ крепост която дава началото на „древния“ най-млад град в Разложко, игнорирайки факта че имената Банцко и Ситан кале не си кореспондират! Да, в подножието е имало махала в м. Дренето“ около Мартонината каца“извор за питейна вода“, а горе на Карпата се е намирала крепостта на феодала на котловината, който от древността до падане под турско робство е владеел Разлога. Тук е била и митницата на „Горния дервент“ – част от древния път свързващ Бело море с Дунава, паралелен на „Виа Егнация“. (След това като поробител турският бей се мести в Мехомия). Непокорните отроци са посичани горе накрая на скалата и са хвърляни в пропастта! Мястото е силно енергийно и го препоръчвам за посещение рано сутрин преди изгрев и два-три дни преди пролетно (22.03) и есенно (22.09) равноденствия! За сега толкоз госпожо Ели Иванова. А сега няколко думи за „бъркоча“ коментар на Светлана – До края на XVIII и началото на XIX в. няма нито един архивен турски данъчен документ за плащане на данъци от поселище Банцко. Добринище фигурира в такива документи от 1450 г. и 1630 – 1656 г. След отделянето ни от Самоковска епархия и обособяването на Неврокопска епархия през 1894 г. Мехомия е център на нахия (район) в Разложка котловина, която е към Неврокопска кааза (околия). След тази година става Мехомийска кааза (околия) до 1925 г. когато града се именува Разлог, към която околия спада и Добринище. Само селата Обидим и Кремен остават в Неврокопска околия. А на анонимката Светлана ще кажа като проф. Божидар Димитров на северомакедонистките историчари – давам 100 000 марки, в нашия случай евро, ако ми предостави турски данъчен архивен документ за Банцко🤠😣👎❗ Успех❗
Съвременното село Добринище претендира, че местността Свети Никола е в неговото землище, но по времето, когато този град с неизвестно все още име е живял и процъфтявал 17 ВЕК, това село не се е намирало на сегашното си място. Самото село Добринище преди освободителната Руско-турска война не е принадлежало към Разлога, а към Неврокоп (сега гр. Гоце Делчев). Димитър Яранов го изключва от антропоморфните си изследвания на Разлога през 30-те години на 20. век, като не счита населението му за част от това на Разлога. Същото показват и публикуваните документи на османската администрация още от периода на завладяването на тези земи от турците.
Според османските документи най-вероятно е било Банско, защото най-много данъци е плащало то. Повече от Мехомия т.н. сега Разлог. Неизвестно е тракийското и римското име. Владо е много предпазлив в предположенията и е прав докато не намери потвърждение. Но през 19 в. Киперт смята, че тук е столицата на медите Ямфорине или Форуна.
Здравейте, много благодаря за отзива и полезната информация!
Има запазена топонимия.Съседните два обрасли с черен бор баира се наричат Горно и Долно Гумнище ( това са гюбрища,козарници) .Баира граничещ между землищата на Банско и Добринище се казва Орта борун(граничен ,заеднички,общ)Село Добринище е възникнало в местността ( добро гумнище),там където са минералните извори и от там селището Добринище(Добро гумнище, гюбрище).Стария път Банско_ Кремен_ Гоцев Делчев минава под водопада на св.Никола и крепостта ,нарича се Сти Влас ,до него са сти Иван и сти Митър(все Банско зимлище).Когато Банско е нападано от Айтите хората са бягали и се криели в тези местности. По важно е ,че има удобна петека, която води до върха на сти Митър (тук има оброчище ,а може би малка крепост,заобиколена с стари дъбове) .От този местност има удобна петека, която води в най дълбоките дебри на Пирин и м. ГРАДИЩЕТО,тук е и пътеката за Мелник.Срещу Градището е м. Караманица( от където е минавал пътя за Мелник)Над Градището е закритата м. Юлен( обширни тучни пасища и обилна вода,където можеш да скриеш и стадата и хорана)По другия приток на река Глазне _ Бъндеришка река има втора крепост Ситан кале .Тук са местностите – Маклища,Палиго ден, Карагонско, Стайчовец,Котечкото,Кучи щилиц(куча кост,пищял) ,Лисича могила,Дибоки андък, Раковица. В Корагонско е имало селище ,защото при оран излизат от земята тухли и монети.Наблизо е минавал пътя за Горна Джумая (Бански път ) и се намира Писаната черква. Стария път за Мехомия е по р. Раковица.По реката на св.Никола р. Конешница) от дясно е св. Георги, Ланго Дур ,Дъбовец със Ста Текла и Света Варвари ( Банско землище)Тази Река Конешница е чак до с Баня.Тук се останките на черквата света Петка и Лесича могила.Ако се прехвърлим към Мехомия са местностите света Троица с. Оброчище, Клено,Барчовица,ста Неделе,сти Четиридесет,Дебелишчето,Дебелина овина,
Добринище се разраства след 1903 г. (Индинското- преображение въстание) от съседните села Обадим и Кремен,които са опожарени.Други са дошли от Лъжица,Филипово и Корница, Брезница ,като християните са прогонени,но черквите още стоят. Що се отнася за името ДОБРИНИЩЕ ,това е име на едно от гюбрището около минералния извор ( добро гумнище) .Всеки от Добринище знае ,че има две местности над селото Горно Гумнище и Долно Гумнище .Има още много козарници ,пръснати до с. Обадим ,Дъбовец до Лошин.БАНСКО е кръстопът.Глвен път който минава е Неврокоп , Кремен, Обадим, Банско ,Симитли,Горна Джумая ( Мехомия е отбивка и Добро гумнище) Пътя минава високо над селото Добринище .Другия път е Мелник , Банско, Добърско, Рилски манастир. Третия най работещ е Банско, Баня, Драглище, Якоруда,Юндола ,Пазарджик, Пловдив, Цариград. Всички гурбетчии за Америка са минавали приз него. За Атон со ходили през Драма и Сер ,Солун. Що се отнася за посещения и местности около Банско ,най важните са Калята( Ситан кале) с гробища.До него Маклища, Палиго ден, Паничерица,Стайчовец, Карагонско,Раковица ,Кучи шчилец( кост пищял) ,наблизо минава пътя за Предел( Бански път) и Писаната черква.На Исток от р. Глазне самесностите ,Гуровица,Свети Иван, Свети Димитър и Свети Никола.На Свети Никола е Водопада със скалите и крепостта. РЕКАТА се нарича Конешница и тече през с. Баня. Тази крепост е свързана с патека към връх Свети Димитър ,тук има руини от черква и крепост,представлява равен връх обграден от стари дъбови дървета( балкона) .Наблюдава се цялата Разложка долина.От тук има удобни равни пътеки за Юлен ( закрита местност с пасище и вода) и друга крепост ГРАДИЩЕТО.Срещу Градището е М. КАРАМАНИЦА ( пътя за Мелник)Друга пътека от Свети Димитър е за Трионска поляна, Обадим и Кремен.Трионска поляна и Баненската поляна са свързани с Градището и Юлен,както и със Свети Никола. Продължавам към Баня по р. Конешница . Тук от ляво е Свети Георги с м. Равнишче,черквата света Петка , Дъбовец със Света Текла и минерния извор света Варвара( Елешница). От десно са Сти Четиридесет,. Света Неделе, Ланго дур, Лесича могила ( с бунката) Барчовица, Клено, Керанджица ,Ста Троица,Гладно поле, Дуро блато
Благодаря Ви за тази обширна информация за Добринище.